Том Егеланд
Ефектът на Лазар (18)

18.
Изгубената библиотека

Рим

Петък, 4-ти август 2017 г.

Мирисът на библиотека е характерен и не може да се сбърка с нищо друго: мирис на прах, полепнал по хартията, и лепило, кожени подвързии и пергамент, печатно мастило.

Библиотекарят, с когото имах уговорен час в „Чентро Библиографико“, се казваше Катерина Сантини. Беше дребничка и слаба като момиче. Имаше заострен нос и къса черна коса. Зад големите дизайнерски очила тя присвиваше очи и това я караше да изглежда плаха и притеснителна. Напомняше на плашлива полска мишка. Беше елегантно облечена, сякаш се стараеше да компенсира малките недостатъци на външността си с дрехи, които привличаха цялото внимание върху себе си. Чорапи с дантела, черна пола до коляното, бежова блуза.

— Вие не сте първият, който идва по този повод — каза тя. — Но със сигурност сте наясно с това. И през 70-те, и през 90-те години библиотеката е била посещавана от изследователи, които търсят „Книгата на мъртвите“. Дълго преди аз да започна работа тук — добави тя с тих очарователен смях.

Катерина Сантини ме съпроводи през пункта за контрол на сигурността, а после навътре към главната зала.

— Библиотеката се грижи за важно културно наследство — каза тя. — Еврейската общност в Рим е сред най-старите в Европа.

Тя с гордост ме разведе из залите и се похвали с оригиналните издания, с които разполагаше библиотеката. Сред тях беше рядко издание на Талмуда, отпечатано от издателство „Сончино“ и забранено от папата. Можеше да се видят трудовете на еврейския поет и равин Мойсей Риети, който бил лекар на самия папа Пий II, ръкописи за медицина и астрономия от XIV век, навити на свитъци папируси, палеотипи^[1] и втвърдени от времето пергаменти.

За „Нешънъл Джиографик“ описах посещението си в библиотеката по следния начин:

„Чентро Библиографико“ се помещава в една тристагодишна сграда на брега на река Тибър. Тук се пази старата еврейска библиотека в Рим: „Biblioteca del Collegio Rabbinico Italiano“. Уникалната сбирка включва произведения от XVI век насам и обхваща религиозни и правни трудове, които равините са купували по време на пътешествията си до други еврейски културни центрове в Европа. Библиотекарят, който ме прие, Катерина Сантини, с гордост ми показва книги, отпечатани от най-видните еврейски печатници: тази на фамилия Сончино в Милано, венецианеца ди Гара (който се е обучавал при големия майстор Даниел Бомберг), Брагадин, Вендрамин.

— Преди сто години сбирката от книги се е съхранявала в синагогата от другата страна на реката — каза Катерина Сантини.

А после добави нещо, което накара сърцето ми да забие по-бързо.

— В синагогата се помещавала също и една по-стара и още по-ценна сбирка от книги: „Biblioteca Comunità Israelitica“. В тази колекция от седем хиляди произведения имало не само книги, а също и стари еврейски ръкописи, пергаменти и папируси, палимпсести и инкунабули. „Biblioteca Comunità Israelitica“ е била най-важната в Италия — а може би и в целия свят — сбирка от еврейски книги. Тя описвала живота на евреите в Рим в продължение на две хиляди години и появата на ранното християнство, представено от еврейска гледна точка.

— Какво се е случило с „Biblioteca Comunità Israelitica“?

— Произведенията са били конфискувани от нацистите през войната. После никога не са били върнати обратно.

Библиотеките не изчезват просто така. Но е известно, че две немски археологически библиотеки в Рим — библиотека „Херциана“ и Германски археологически институт — са били преместени в Германия през войната. Книгите били прибрани в почти две хиляди дървени кутии и били скрити, а по-късно били намерени в австрийска солна мина. Идеологът на националсоциализма Алфред Розенберг бил отговорник за контрола над интелектуалното и идеологическо образование в Националсоциалистическата германска работническа партия и ръководител на „Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg“ — подразделение на SS, основано през 1940 г., за да плячкосва произведения на изкуството и ценна литература в страните, окупирани от нацистите. „Книгата на мъртвите“ изчезнала от Храма в Йерусалим и потънала в мрака на историята. Възможно ли е и тя да е била едно от редките произведения, съхранявани в еврейската библиотека в Рим?

— През март 1947 г. „Biblioteca del Collegio Rabbinico“ била върната в Рим с влак от Франкфурт — каза Катерина Сантини. — Но това не се отнасяло за „Biblioteca Comunità Israelitica“.

— Наистина ли местонахождението й е неизвестно?

— Еврейското население на Рим било, така да се каже, почти напълно ликвидирано. За голямо съжаление, не е открита до ден-днешен. Никой не повдигнал въпроса, че произведенията от „Biblioteca Comunità Israelitica“ не били върнати с влака от Франкфурт. Едва в края на 90-те години на миналия век — когато специалисти прегледали един регистър от 1934 г., който по случайност бил запазен в Националната библиотека в Йерусалим — станало ясно, че десетте хиляди произведения от „Biblioteca Comunità Israelitica“ все още ги нямало.

— Липсата им била установена едва преди двайсет години?

Тя кимна с примирение и горчивина.

— До миналата година само два ръкописа с печати от „Biblioteca Comunità Israelitica“ бяха локализирани: те бяха открити в една еврейска богословска академия в Ню Йорк. Академията била закупила ръкописите през 60-те години, но нямала никаква информация за продавача. Италианските власти назначили няколко комисии за разследване на случая през годините. Когато последната от комисиите представила доклада си през 2009 г., заключението било, че произведенията от изчезналата библиотека са били разпръснати по всички краища на света. Единият вагон — с книгите от „Biblioteca del Collegio Rabbinico“ — бил изпратен във Франкфурт. Другият, с произведенията от „Biblioteca Comunità Israelitica“, изчезнал. Може би в крайна сметка е попаднал в Берлин, но това няма как да се потвърди.

Тя сбърчи чело, после продължи:

— Миналата Коледа започнаха да се случват странни неща. През месец някой започна да ни изпраща по една книга, която принадлежи на „Biblioteca Comunità Israelitica“. Колетите бяха изпращани анонимно, но пощенските печати бяха от Германия.

— И нямате никаква представа кой би могъл да бъде изпращачът?

Тя поклати отрицателно глава.

— Сега в сряда получихме петия и както се оказа, последен колет. Един Танах на петстотин години. Придружен с писмо.

— Може ли да го видя?

— Да, разбира се.

Катерина Сантини ме покани в офиса, където старите книги бяха обвити в коприна и поставени в специален сейф за съхранение. Предпазливо извади Танаха и ми го подаде. Той беше тежък и доста голям; почти с размера на лист А4, с красива подвързия от червеникавокафява кожа с позлатени букви. От вътрешната страна на корицата беше поставено писмото, написано на немски.