Том Егеланд
Ефектът на Лазар (68)

67.
Божиите кучета

Равена, Ню Йорк

Събота, 26-ти август 2017 г.

— Анабел! — Скот Милър отвори широко вратата и ни даде знак да влезем. Зад него, на ръба на леглото в стая 421, седеше Уинона и рисуваше. Когато вдигна глава, в погледа й се четеше учудване да види майка си и мен. Анабел се втурна към леглото, падна на колене и прегърна дъщеря си.

Скот Милър се огледа на двете страни в коридора, преди да затвори вратата. Чак след това ми се усмихна широко. Той безспорно беше най-дебелият човек, когото бях виждал през живота си. Да се здрависаш с него беше като да пъхнеш ръката си в топло, току-що втасало тесто за хляб.

— Господин Белто. Не знаех, че сте се върнали в Щатите. Но когато жена има нужда от помощ и ни помоли, ние, мъжете, нямаме никакъв избор! — Скот Милър се усмихна. Ама че гледка. Всичко по него потрепери. Бузите. Двойната брадичка. Огромният корем. Той се приближи до прозореца, разгърна леко завесите и погледна надолу към паркинга.

— Сигурни ли сте, че никой не ви проследи?

— Сменихме колата в един подземен паркинг — казах аз. — Една приятелка на Анабел й даде назаем форда си.

— Добре! — Скот Милър се заклати до леглото. Чу се скърцане, когато матракът се огъна под тежестта му. Той взе ръката на Уинона в своята. Тя стисна ръката му в отговор. В скута си държеше блокче за рисуване. На големия бял лист беше нарисувала старинен джобен часовник на златна верижка.

Анабел се изправи, разроши закачливо косата на Уинона, прокашля се и впери поглед в Скот Милър:

— Защо, Скот? За бога! Защо?

Той погледна встрани. Явно беше, че се бори с напиращите емоции, че не знаеше откъде да започне, какво да каже.

— Знаеш защо — измърмори той. — Бенджамин. Грейс. Клоуи. Даниел.

Стомахът ми се сви. Имената на четирите изчезнали деца, за които той ми беше пратил имейли и съобщения.

Без да каже нищо повече в отговор на въпроса на Анабел, той ми подаде един списък:

Роден/а:	Име:	Пол:	Статус:
2005	Уинона Крафт	♀	Избягала
2007	Бенджамин Браун	♂	Изчезнал на 31.12.2014 г.
2008	Грейс Мур	♀	Изчезнала на 31.12.2014 г.
2010	Клоуи Кук	♀	Изчезнала на 01.01.2015 г.
2011	Даниел Кембъл	♂	Изчезнал на 01.01.2015 г.
2012	Мадисън Рийд	♀	Под закрилата на „Ксиан“
2014	Кевин Мартинез	♂	Под закрилата на „Ксиан“
2016	Джасмин Съливан	♀	Под закрилата на „Ксиан“

— Осем? — попитах аз.

— Уинона беше първата — каза Скот Милър. — Първата успешна трансмисия. Сюзън и Уинона. Всички тези деца са били подложени на експеримента на Майкъл Уанг.

— Уинона е била първата от осем — повторих тихо аз.

Скот Милър кимна.

— Две години след Уинона Майкъл успя да повтори експеримента. Научният екип на Майкъл Уанг е успял да трансмитира душите на осем умиращи в осем новородени деца, в това число Уинона.

— И те са изчезнали? Всички освен Уинона?

— Не всички. Четири от тях. Били са отвлечени в периода между 31-ви декември 2014-та и 1-ви януари 2015 г. Случи се толкова бързо, на толкова кратки интервали, че „Ксиан“ не успя да реагира. Отделът по сигурността в „Ксиан“ беше в намален състав поради новогодишните празници. Когато разбрахме какво се бе случило, веднага се погрижихме Уинона, Мадисън и Кевин да бъдат на сигурно място. Джасмин не беше още родена в онзи момент.

— А с четирите изчезнали деца какво се е случило?

Скот поклати глава.

— Мъртви ли са?

Той затвори очи.

— По всяка вероятност. Не знаем къде се намират или какво се е случило с тях.

— Domini Canes?

— Божиите кучета. Много битки са водили през вековете. Винаги в сенките. Въобразяват си, че се борят за християнската вяра и културно наследство. Но моралът им е прогнил.

— Как Domini Canes научиха за проекта и как се добраха до имената на децата?

— Имаха вътрешен човек, „къртица“. В „Ксиан“. Беше разкрит през януари 2015 г. От отдела за сигурност. Той работеше в отдела на Марго ван Блох. Теолог. Религиозен фанатик, както се оказа.

— Какво се случи с него?

Скот Милър вдигна рамене.

— Беше ли арестуван? — попитах аз. — Влезе ли в затвора?

— Може би. Също като децата, които предаде, и той самият изчезна безследно.

— Значи е бил убит?

— Не знам! Съмнявам се. Мисля, че ЦРУ го поеха. И вероятно го държат в някоя килия някъде.

Аз размахах списъка.

— Защо ми изпрати всички тези статии? И библейските цитати?

Скот Милър се усмихна виновно.

— Майкъл ми беше доверил по какъв начин се опитваше да открие Анабел. И че те е ангажирал да откриеш „Книгата на мъртвите“ — най-вече за да има с какво да примами Анабел и Уинона да се покажат от скривалището си. Още тогава той вече ме дразнеше.

— Това не обяснява нищо.

— Чел съм за теб, професоре. Знам за пословичния ти скептицизъм. Ти не си човек, който лесно може да бъде убеден в нещо, което не му звучи правдоподобно. А това — той направи знак с глава — звучи крайно неправдоподобно, нали? Можеше просто да ти звънна. Но не се осмелих. „Ксиан“ щяха да научат за това. Освен това ти нямаше да ми повярваш. Щеше да ме вземеш за някой луд. Не съм ли прав? Затова избрах различна стратегия.

— Да ме изплашиш?

— Идеята не беше това. Извинявай. Не, по-скоро исках да събудя интереса ти. Любопитството ти. Да ти подам малко информация, за да можеш ти сам да си изградиш картината, да направиш връзките между събитията.

— Не успях да го направя.

— Е, то и без това беше доста трудна задача. Но аз предположих, че Анабел, където и да се криеше, щеше да се свърже с теб. Все някога щеше да го направи. Щеше да ти разкрие своята история. А ти щеше да се сетиш, да разбереш. Да осъзнаеш връзката. И това, че мистерията около Уинона има много пластове.

— И всичко това трябваше да се случи тайно.

— Извинявам се и за това. Но не можех да ти разкажа повече, без да разкрия собствената си идентичност. Предполагах, че вътрешният отдел по сигурността в „Ксиан“ са успели да хакнат имейла ти и могат да прочетат писмата ми.

— Как успяваше да разбереш къде се намирам във всеки един момент?

— Това не изискваше усилия. От „Ксиан“ постоянно те наблюдаваха.

Стомахът ми пак се сви.

— Скот — каза Анабел. — Отговори ми само на един въпрос.

— Да?

— Намекваш, че си взел Уинона, за да я предпазиш от Domini Canes. А може би и от Майкъл.

Той сведе поглед.

— Уинона ли е единствената, която си отвлякъл? — попита тя.

Скот Милър беше на път да каже нещо, но се поколеба.

— Или може би и Сюзън? — не се отказваше Анабел.

Лицето на Скот Милър се сгърчи от болка, но само за секунда.

— Имах доста причини да го направя — каза тихо той. — Може би съм се заблуждавал. Може би не съм бил честен със самия себе си.

И двамата с Анабел мълчахме.

— На първо място, исках да избавя Уинона от Майкъл и експериментите му. Бих се радвал тя да е щастлива. За Майкъл нейното щастие сякаш не е на първо място. Няма значение, че му е дъщеря. За Майкъл тя е… — Той не довърши, може би се сети, че Уинона е в стаята и също го чува. — Но ти имаш право. Дали търся Сюзън в Уинона? Да, разбира се!

Очите му се насълзиха. Челото му лъщеше от пот. И по миризмата се усещаше, че се е изпотил.

Един въпрос ме мъчеше отдавна и се възползвах от случая да му го задам съвсем директно:

— Изглеждаш съвестен човек — казах аз. — С най-добри намерения си избавил Уинона от Майкъл Уанг. Въпреки че не одобряваш поведението му, си работил за него… колко години точно?

— Деветнайсет години. В началото заради собственото си любопитство, заради нуждата си да се докажа. Изпитвах респект към Майкъл. Безкраен респект! Възхищавах се на смелостта му, на размаха и мечтите му. За Майкъл съществуваха само възможности, той не знаеше ограничения. Исках да бъда част от неговия екип. Заедно щяхме да пишем историята. Колко пъти в живота ни се дава шансът да работим за някого като Едисън или като Айнщайн? А после? Бих казал, че останах, защото съм човек, който е привързан към рутината. Като налеп по корпуса на кораб и аз се бях сраснал с Майкъл, с „Ксиан“ и с цялата тази лудост.

— На мен лично Майкъл ми се стори симпатичен човек. Но според Анабел съм се подвел.

— Майкъл… — Скот Милър се усмихна сякаш на себе си. — Майкъл е човек, който лесно се харесва на околните. Очарователен. Визионер. С големи познания. Способен е да те накара да се почувстваш единствен, специален. Но когато познаваш Майкъл толкова добре, колкото аз и Анабел, тогава започваш да виждаш и другата му страна. Не знам дали би било пресилено да го нарека социопат. Но има някои от чертите, типични за социопатите. Тази очарователна външност, която неочаквано би могла да се изкриви до неузнаваемост. Има много пластове в характера и личността на Майкъл. Виждат се най-вече добрите му страни. Но той е изкусен манипулатор. Пресметлив, хитър. Човек, който винаги поставя собствените си интереси над всичко и всички. Нима може някой да стане толкова богат, без да стъпи върху други хора? Затова не се оставяй да те заблуди. Не са малко тези, които са се поддали на чара на Майкъл и после са съжалили.

— О, да — каза Анабел.

— За какви точно експерименти говориш — тези, от които искаш да спасиш Уинона? — попитах аз.

Скот Милър въздъхна тежко.

— Не съм лекар, нямам медицинско образование, но знам, че Уинона е много специална. Според Майкъл те са успели да открият конкретни генетични следи от Сюзън в паметта на Уинона. Не ме питай! Става дума за някакъв протеин. Нямам представа как са го открили, генетиката не е моята специалност.

— Тези опити — опасни ли са?

— Моята задача е да анализирам резултатите. Не съм включен по никакъв начин в медицинските опити. Рискът е един фактор. Но не е всичко. Какъв живот ще има тя? На опитно зайче през остатъка от живота си, все във властта на баща си и неговия екип от учени? Няма да има свобода, ще бъде вечно роб на науката.

Той погледна въпросително Анабел, а после мен, сякаш да потърси потвърждение на думите си.

— Намекна, че има няколко причини да я отвлечеш? — попитах аз.

— Майкъл Уанг е изгубил контрол. Не над „Ксиан“, но над останалите замесени. ЦРУ. И бог знае кои още. Но те все по-често започнаха да се месят. Искат резултати. Искат още опити. Искат да получат отговори. Притискат го. Той се опитва да им противостои. Но постепенно започват да го командват.

— Защо? — попитах аз. — За да не се наруши сегашният начин, по който функционира обществото? Заради християнската църква?

— Мисля, че ЦРУ се интересуват най-вече от способността на Уинона да вижда напред в бъдещето.