Том Егеланд
Ефектът на Лазар (79)

78.
Заповедта

Рим

Сряда, 6-ти септември 2017 г.

Авнер Фром ме поздрави като стар приятел, който неочаквано се е завърнал от ужасите на войната без рани, при това наскоро излекувал се от гонорея и краста.

— Бьорн — каза гостоприемно той.

Ние си разменихме дружелюбна прегръдка между колоните с книги в коридора му, обвити в аромат на тютюнев дим.

— Да, ето ме и мен — казах аз.

От хола се разнесе пронизителният писък на какадуто. Това ме изненада. Бях решил, че е умряло.

— Всичко наред ли е с птицата? — попитах аз.

Авнер Фром се усмихна.

— Да, добре си е.

Какадуто пак изпищя. Сякаш и то, по свой начин, искаше да покаже радост от пристигането ми.

Авнер Фром затвори вратата на апартамента.

— Ти ме помоли да дойда бързо. Защо? — попитах аз.

— Радвам се, че успя да се отзовеш. Вече излъчиха ли предаването за момиченцето?

— За Уинона? Не, имат все още работа по документацията. Ще го излъчат в неделя, след две седмици.

— Хм… Дано успея да го гледам.

— Да не си болен?

— Болен ли?

— Много загадъчно говориш. Сякаш знаеш, че… — Не довърших изречението.

— Аз съм стар човек. Много стар. — Авнер Фром бавно поклати глава. После се усмихна. — Не. Не съм болен.

— Щом не си болен, значи те чакат още много хубави години.

— Знам съдбата си.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение.

 

 

От антрето влязохме в хола. Какадуто изправи цветните перца на гребена си за поздрав. Авнер Фром беше приготвил порцеланова кана с чай.

— Малцина считат Рим за град на евреите — каза той, докато наливаше чай. — Но той е такъв.

Бях запознат с историята само повърхностно. Първите евреи се установили в Рим, когато юдейският борец за свобода Юда Макавей сключил мир с римляните през 161 г. пр.н.е., и след войните през 70 г. и 132 г., когато някои от победените евреи били изпратени в Рим като роби.

— Но Рим никога не се е отнасял с нас подобаващо — каза той. — Чак през 1870 г. сме получили същите права и статут, както останалите граждани.

Какадуто кимна няколко пъти.

— Е, защо ме помоли да дойда? — попитах аз и отпих от чая.

— Бих искал да споделя познанието си с теб.

— За „Книгата на мъртвите“ ли?

— Прояви търпение, ще разбереш.

— Извинявай.

— Но на първо време искам да ти кажа нещо. — Той отпи внимателно глътка чай. — Ще ме попиташ „защо“, но няма да ти отговоря.

Погледнах го въпросително.

— Ако нещо се случи с мен — каза той, — ще изпаднеш в ситуация, която изисква да действаш премерено, да използваш разума си.

— Какво искаш да кажеш? Да използвам разума си?

— Когато настъпи моментът, ще разбереш какво имам предвид.

— Какво да разбера?

— Е, поне ако наистина си човекът, за когото те смятам.

— Какъв човек смяташ, че съм?

— Подходящият човек… този, когото смятам за подходящ.

— Наистина не разбирам нищичко. Нещо застрашава ли те? В опасност ли си? Защо може нещо да те сполети?

Той вдигна ръце в знак, че иска да спра.

— Само помни едно: това беше най-доброто, което успях да направя. На норвежки — усмихна се той.

— А какъв човек смяташ, че съм? — не се отказвах аз.

— Смятам, Бьорн, че си разумен човек.

— Говориш само с гатанки!

— Един ден ще ме разбереш.

— Какво трябва да разбера?

Той не отговори на този въпрос. Вместо това зададе друг:

— Знаеш ли как е била написана Библията?

Особен въпрос, при това много сериозен. Цяла една академична дисциплина е посветена на точно този въпрос: теологията. Реших, че той не очаква да му отговоря, затова си замълчах.

— Библията е съставена от много текстове, от много извори, от устни предания, които след това са били записани, от фрагменти от текстове, от ръкописи, оцелели във времето — каза Авнер Фром. — Записани върху пергамент, папирус, глинени плочки — да, това, с което са разполагали тези, записали най-първите текстове. Новият завет в християнството има своя собствена история. Произходът на Стария завет — еврейската Библия и свещен текст за юдеите — е обвит в още по-голяма загадъчност. „Стар завет“ е, между другото, християнското наименование. Ние го наричаме Танах. Части от него могат да се проследят назад във времето до древните месопотамски митове — Гилгамеш, Енума Елиш и така нататък. Но ти си наясно с това. Месопотамската и вавилонската литература са наследство от шумерите. Толкова голяма смесица от култури, езици, представи. Акадски. Арамейски. Семитски. И така нататък. Със завладяването на Вавилон асирийците наследили шумерско-вавилонската култура. С течение на вековете фрагменти от тези древни текстове намерили място в това, което впоследствие се превърнало в Стария завет. Тората — която вие наричате Петокнижие, петте Мойсееви книги — била създадена на базата на тази древна писмена култура. В наши дни ерудираните теолози не смятат, че самият Мойсей ги е написал. Тората е съставена от множество източници. — Той направи пауза. — „Книгата на мъртвите“ е един от тези извори. Тя е един от източниците, залегнали в основата на Петокнижието.

Марго ван Блох — теологът, който работи за Майкъл Уанг — беше намекнала за същото: „Книгата на мъртвите“ е един от източниците, на основата на които са създадени петте Мойсееви книги. Авнер Фром изглеждаше напълно убеден в правотата на твърдението си.

— Авторите, които са събрали най-важните текстове в еврейската Библия пет-шест столетия преди идването на Христос на земята, са ползвали множество извори. Устни предания. Ръкописи. Фрагменти от текстове. Как са подбрали какво да включат и какво не? Кои текстове и предания са счели за истинни и кои — не?

— Е — казах хапливо аз, — ако са счели разказа за Ной и ковчега за правдоподобен, май подборът не е бил съвсем успешен.

— Те са били хора, силно повлияни от времето си, от вярата и митологията си. Те не са били само теолози, но изтъкнати интелектуалци и поети. Осъзнавали са, че вярата иска фундамент, на който да бъде базирана. Разкази, които не подлежат на съмнение и не е нужно да се подчиняват на общите представи за правдоподобност. За да могат масите да разберат божиите слова, то те трябвало да се предадат по разбираем за тях начин. Адам и Ева. Каин и Авел. Авраам. Потопът. Содом и Гомор. Нито един от тези митологични разкази следва да се тълкува буквално. Те са били начин, подходящ за онова време, да се предаде едно наистина значимо послание. За да могат обикновените хора да го разберат.

— Какво е мястото на „Книгата на мъртвите“ във всичко това?

— „Книгата на мъртвите“ съдържа две части — едната е била написана в древен Вавилон, а другата произхожда от Египет. И двете части са били ползвани като извори от еврейските автори при създаването на Библията. Но с течение на времето теологията се развивала все повече като дисциплина и авторите осъзнали, че съдържанието на „Книгата на мъртвите“ не е подходящо да се включи. „Книгата на мъртвите“ съдържа изключително древно познание. Езотерично, окултно познание за живота след смъртта, за бъдещето. Забравено познание. Окултно познание. Просто нямало как да го оставят в Библията. Не защото авторите не са вярвали в него, а защото е било време на ожесточени дебати — особено когато Новият завет бил канонизиран. По-голямата част от текстовете на „Книгата на мъртвите“ били премахнати от Тората преди две хиляди и петстотин години. Случило се след тежък теологически дискурс. Библейските автори осъзнали, че древното познание не е подходящо да се включи в тази основа на вярата, която се опитвали да изградят в онзи момент, в теологичния консенсус, който се опитвали да постигнат. Едно от първите неща, които премахнали, била Единайсетата заповед.

— Ти чел ли си Единайсетата заповед?

— Да, разбира се.

— Знаеш ли какво гласи?

— Гласи следното: „Живей живота си така, че да ти е добре в следващия.“

Единайсетата заповед.

„Живей живота си така, че да ти е добре в следващия.“

Заповед, която преобръща надеждата за божия рай и страха от ада на Сатаната. Заповед, която казва, че има живот след живота. Няколко думи, които могат да претворят самия фундамент на вярата на западния свят.