Майкъл Конъли
Нощният пожар (5)

5

Бош тихо се вмъкна в Съдебна зала 106 и седна на последния ред. Привлече вниманието единствено на съдията, който леко му кимна. Бяха минали години, но Бош бе представял няколко дела пред съдия Пол Фалконе. Освен това го беше будил неведнъж посред нощ за разрешителни за обиск.

Бош видя брат си Мики Холър на катедрата отстрани на масите на защитата и обвинението. Разпитваше един от собствените си свидетели. Бош знаеше това, защото следеше делото онлайн и във вестниците, и този ден беше началото на безнадеждната на пръв поглед пледоария на защитата. Холър защитаваше мъж, обвинен в убийството на висшия съдия Уолтър Монтгомъри в един градски парк на по-малко от една пряка от съда, в който сега се водеше делото. Ответникът Джефри Херстад беше свързан с престъплението не само чрез ДНК улики, но и сам беше признал пред камера, че е извършил убийството.

— Докторе, да видим дали съм разбрал правилно — каза Холър на свидетеля, който седеше от лявата страна на съдията. — Значи твърдите, че психичните проблеми на Джефри го поставят в състояние на параноя, при което той се е страхувал, че ще пострада физически, ако не признае, че е извършил престъплението?

Мъжът на мястото за свидетели беше на шейсет и няколко, с бяла коса и брада, която бе странно по-тъмна на цвят. Бош беше пропуснал заклеването и не знаеше името му. Външният му вид и професионалните му маниери караха Бош да си мисли за имена като Фройд или нещо подобно.

— Така се получава в случаи на шизоафективно разстройство — каза Фройд. — Имаме всички симптоми на шизофрения като халюцинации, както и разстройства в настроението като мании, депресия и параноя. Последната води до вземане на предпазни мерки като кимането и съгласието, което виждаме във видеозаписа с признанието.

— Значи когато Джефри е кимал и се е съгласявал с детектив Гюстафсън по време на разпита, той… какво, просто се е опитвал да остане жив и здрав, така ли? — попита Холър.

Бош забеляза постоянното използване на малкото име на ответника — ход, целящ да го представи по-човешки пред съдебните заседатели.

— Точно така — каза Фройд. — Искал е да се измъкне невредим от разпита. Детектив Марстън е бил властната фигура, която е държала съдбата на Джефри в ръцете си. Джефри е знаел това и страхът му ясно личи на видеозаписа. Той е смятал, че се намира в опасност, и просто е искал да оцелее.

— И това го е накарало да потвърждава всичко казано от детектив Марстън? — попита Холър, макар че думите му прозвучаха по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

— Да — отвърна Фройд. — Разпитът е започнал с дребни, на пръв поглед маловажни въпроси. „Познавате ли парка?“ „Бяхте ли в парка?“ И разбира се, след това са последвали по-сериозните въпроси. „Вие ли убихте съдия Монтгомъри?“ В този момент Джефри вече е бил настроен и затова с готовност е казал: „Да, аз го направих“. Но това не може да се класифицира като доброволно самопризнание. Поради ситуацията признанието не е било нито свободно, нито доброволно, нито съзнателно. Той е бил подлъган да го направи.

Холър остави думите да увиснат във въздуха за няколко секунди, докато се преструваше, че проверява нещо в бележките си. След това смени посоката и попита:

— Докторе, какво е кататонична шизофрения?

— Това е подвид на шизофренията, при който пациентът може да получи пристъп или да изпадне в така наречения негативизъм или вкочаняване, ако попадне в стресова ситуация — каза Фройд. — Това състояние се характеризира със съпротива към инструкции или опити за физическо преместване.

— Кога се случва това, докторе?

— В ситуации на силен стрес.

— Това ли видяхте в края на разговора на Джефри с детектив Марстън?

— Да. Професионалното ми мнение е, че Джефри е изпаднал в пристъп, който първоначално е останал незабелязан от детектива.

Холър попита съдията дали може да пусне тази част от разпита на Херстад. Бош вече беше гледал целия запис, защото той беше станал публично достояние след като обвинението го бе представило пред съда, и след това беше пуснат в интернет.

Холър пусна записа от двайсетата минута нататък, където Херстад сякаш се изключи физически и умствено. Седеше замръзнал, като в кататония, забил поглед в масата. Не отговори на серия въпроси на Марстън и детективът в един момент се усети, че нещо не е наред.

Марстън повикал спешна помощ. Медиците проверили пулса на Херстад, измерили кръвното му налягане и нивото на кислород и заявили, че е получил пристъп. Херстад бил откаран в окръжния университетски медицински център, където му била оказана помощ и бил задържан в затворническото отделение. Разпитът така и не бил продължен. Марстън вече разполагал с онова, което му трябвало — изявлението на Херстад „Аз го направих“ пред камера. Признанието беше потвърдено седмица по-късно, когато ДНК на Херстад беше сравнена с генетичния материал, открит под ноктите на съдия Монтгомъри.

След края на записа Холър продължи да разпитва психиатъра.

— Какво видяхте на записа, докторе?

— Видях човек в кататоничен пристъп.

— Предизвикан от?

— Очевидно е, че е предизвикан от стрес. Той е бил разпитван за убийство, за което е признал, но според мен не е извършил. Това би предизвикало стрес у всекиго и особено силно у човек, страдащ от параноидна шизофрения.

— Докторе, докато се запознавахте със случая, открихте ли, че Джефри е имал пристъп само няколко часа преди убийството на съдия Монтгомъри?

— Да. Прегледах докладите за инцидента, случил се около час и половина преди убийството, при който на Джефри му била оказана помощ, когато поучил пристъп в едно кафене.

— Запознат ли сте с детайлите на този инцидент, докторе?

— Да. Джефри влязъл в „Старбъкс“ и си поръчал кафе, но нямал с какво да го плати. Забравил парите и портфейла си в квартирата. Когато се озовал пред касата, се почувствал заплашен и получил пристъп. Това било потвърдено от пристигналия екип на „Бърза помощ“.

— Откарали ли са го в болница?

— Не. Дошъл на себе си, отказал по-нататъшно лечение и си тръгнал.

— Значи имаме два пристъпа преди и след убийството, за което говорим. Час и половина преди и около два часа след, като и в двата случая пристъпите са предизвикани от стрес. Нали така?

— Точно така.

— Докторе, как според вас би се почувствал податлив на стрес човек, ако извърши убийство с нож, при което наръгва жертвата си три пъти?

— Изключително стресиращо.

— По-стресиращо, отколкото да се опита да си купи кафе и да установи, че няма пари?

— Да, много по-стресиращо.

— Според вас извършването на подобно убийство по-стресиращо ли е от това да те разпитват дали си го извършил?

Обвинителят, когото Бош разпозна като заместник окръжен прокурор Сюзан Салдано, тутакси възрази и посочи, че с небивалиците си Холър задава въпроси извън експертизата на доктора. Съдията прие възражението и нареди въпросът да бъде заличен от протокола, но Холър вече беше постигнал своето.

— Добре, докторе, да продължим нататък — каза той. — Нека ви запитам следното. Откакто сте замесен в този случай, виждали ли сте доклад, според който Джефри Херстад е получавал пристъп по време на обвиняването му в извършването на жестокото убийство?

— Не.

— Когато са го арестували в Грант Парк на по-малко от сто метра от местопрестъплението, той бил ли е в пристъп?

— Доколкото знам, не.

— Благодаря, докторе.

Холър каза на съдията, че си запазва правото да призове отново доктора, след което предаде свидетеля на обвинението. Съдия Фалконе се канеше да даде обедна почивка преди началото на кръстосания разпит, но прокурорът каза, че ще ограничи въпросите си в рамките на десет минути и заседанието беше продължено.

— Добро утро, доктор Стайн — каза тя и Бош най-сетне научи поне фамилията на психиатъра.

— Добро утро — отвърна Стайн малко колебливо.

— Да поговорим за нещо друго, свързано с ответника. Знаете ли дали при задържането му и по-късно в Окръжна болница му е вземана кръвна проба за наркотици и алкохол?

— Да, вземана е. Това е обичайната процедура.

— И когато се запознавахте с материалите по делото за защитата, прегледахте ли резултатите от изследванията?

— Да.

— Можете ли да кажете на съдебните заседатели какви са резултатите?

— Изследванията са показали ниски количества лекарствено вещество, известно като палиперидон.

— Запознат ли сте с палиперидона?

— Да, аз го предписах на господин Херстад.

— Какво представлява това вещество?

— Допаминен антагонист. Психотропно вещество, използвано за лечение на шизофрения и шизоафективно разстройство. В много случаи, ако се прилага по подходящия начин, лекарството позволява на страдащите от тези заболявания да водят нормален живот.

— А има ли странични ефекти?

— Могат да се появят различни странични ефекти. Всеки случай е строго индивидуален и затова имаме терапии, които са подходящи за отделния пациент, като се вземат предвид страничните ефекти, които се появяват.

— Знаете ли, че производителят на лекарството предупреждава, че тези странични ефекти включват засилена възбудимост и агресия?

— Да, но при Джефри…

— Отговорете ми само с да или не, докторе. Знаете ли за тези странични ефекти? Да или не?

— Да.

— Благодаря, докторе. И преди малко, когато обяснявахте какво представлява лекарството, вие използвахте фразата „ако се прилага по подходящия начин“. Помните ли, че го казахте?

— Да.

— Знаехте ли къде е живеел Джефри Херстад по време на извършването на престъплението?

— Да, в квартира в Анджелино Хайтс.

— И е имал рецепта за палиперидон, изписана от вас, нали?

— Да.

— Кой е отговарял за подходящото прилагане на лекарството в онази квартира?

— Социалният работник, назначен към квартирата.

— Значи знаете от първа ръка, че лекарството е било давано на господин Херстад по подходящия начин?

— Не разбирам въпроса. Видях резултатите от кръвните изследвания след арестуването му и те показват очакваните нива палиперидон, така че може да се приеме, че е приемал предписаните му дози.

— Можете ли да заявите твърдо пред съдебните заседатели, че знаете, че той не е приел предписаната му доза веднага след убийството, а преди да му вземат кръв в болницата?

— Ами, не, но…

— Можете ли да заявите пред съдебните заседатели, че не е събирал хапчетата и не ги е приел наведнъж преди убийството?

— Отново не, но тук отиваме в…

— Нямам повече въпроси.

Салдано се върна на мястото си и си седна. Бош гледаше как Холър моментално скача на крака и казва на съдията, че има само един бърз въпрос. Съдията кимна.

— Докторе, искате ли да довършите отговора си на последния въпрос на госпожица Салдано?

— Да, искам — каза Стайн. — Щях да кажа, че резултатите от изследванията от болницата показват очакваното ниво палиперидон в кръвта му. Това противоречи на всякакви предположения, че лекарството не е приемано по подходящия начин. Ако той беше събирал хапчетата и ги е изпил наведнъж, или е приел лекарството след убийството, това щеше да си проличи в кръвната проба.

— Благодаря, докторе. Откога лекувате Джефри?

— От четири години.

— Кога му предписахте за първи път палиперидон?

— Преди четири години.

— Виждали ли сте го някога да проявява агресия към някого?

— Не, никога.

— Чували ли сте да е постъпвал агресивно спрямо някого?

— Преди този… инцидент не.

— Получавали ли сте някога сведения Джефри да се е държал агресивно в квартирата, в която живее?

— Не. Ако бях получил, щях да му предпиша друго лечение.

— Освен психиатър вие сте и общопрактикуващ лекар, нали?

— Да.

— Когато се запознавахте със случая, погледнахте ли резултатите от аутопсията на съдия Монтгомъри?

— Да.

— Значи сте видели, че той е бил наръган три пъти в района на дясната подмишница, нали?

— Да.

Сал дано стана да възрази.

— Ваша чест, накъде бие той? — попита тя. — Въпросите му нямат отношение към зададените от мен.

Фалконе погледна Холър.

— Аз се питах същото, господин Холър.

— Ваша чест, територията е донякъде нова, но аз си запазих правото за повторно призоваване на доктор Стайн. Ако обвинението настоява, можем да направим обедна почивка, след което ще го призова, или можем да приключим още сега. Ще бъда кратък.

— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Продължете, господин Холър.

— Благодаря, ваша чест.

Холър насочи вниманието си към свидетеля.

— Докторе, в областта на тялото, в която е бил наръган съдия Монтгомъри, има ли жизненоважни кръвоносни съдове?

— Да, водещи направо от и до сърцето.

— Разполагате ли с личното досие на господин Херстад?

— Да.

— Той служил ли е в армията?

— Не.

— Има ли някакво медицинско обучение?

— Доколкото знам, не.

— Откъде е можел да знае да наръга съдията точно на това уязвимо място под…

— Възразявам!

Салдано отново беше скочила на крака.

— Ваша чест, този свидетел, дори да е общопрактикуващ лекар, няма откъде дори да предположи отговора на въпроса, който се кани да му зададе защитата.

Съдията прие възражението и сложи край на разпитването в тази посока.

— Ако искате да продължите в този дух, господин Холър, извикайте специалист по рани — каза Фалконе. — Този свидетел не е такъв.

— Ваша чест — каза Холър, — вие приехте възражението, без да ми дадете възможност да защитя тезата си.

— Направих го и ще го направя отново, господин Холър. Имате ли други въпроси към свидетеля?

— Не.

— Госпожице Салдано?

Салдано замълча за момент, но накрая каза, че няма повече въпроси. Преди съдията да каже на съдебните заседатели, че могат да излязат в обедна почивка, Холър отново се обърна към съда:

— Ваша чест, очаквах госпожица Салдано да посвети по-голямата част от следобеда на кръстосан разпит на доктор Стайн. И очаквах през остатъка от следобеда да задавам допълнителни въпроси. Това е доста изненадващо.

— Какво искате да кажете, господин Холър? — попита съдията с тон, който не вещаеше нищо добро.

— Следващият ми свидетел е експерт по ДНК от Ню Йорк. Самолетът й ще кацне едва в четири следобед.

— Имате ли свидетел, когото да можете да призовете по-рано и да го извикате след обедната почивка?

— Не, ваша чест.

Съдията определено не беше доволен. Обърна се към журито и каза, че са приключили за деня. Каза на съдебните заседатели да се приберат по домовете си, да избягват изявления по делото пред медиите и да дойдат отново на другия ден в девет сутринта. Фалконе изгледа кръвнишки Холър и обясни на заседателите, че изслушването на показанията ще започне преди обичайния час, който беше десет, за да наваксат изгубеното време.

Всички изчакаха съдебните заседатели да излязат от залата, след което съдията отново насочи раздразнението си към Холър.

— Господин Холър, мисля, че знаете, че не работя по половин ден, когато съм предвидил целодневно заседание.

— Да, ваша чест. Същото се отнася и за мен.

— Трябваше да извикате свидетеля си вчера, така че да бъде налице независимо от развитието на процеса.

— Да, ваша чест. Но това би означавало плащането на още едно преспиване в хотел, а както знае съдът, моят клиент е материално затруднен, а аз бях натоварен с това дело срещу много ниско заплащане. Молбата ми към съдебния администратор да извикам експерта си един ден по-рано беше отхвърлена поради финансови съображения.

— Господин Холър, всичко това е чудесно, но и в Лос Анджелис си имаме висококвалифицирани ДНК експерти. Защо ви е трябвало да викате специалист чак от Ню Йорк?

Точно този въпрос си задаваше и Бош.

— Ваша чест, не мисля, че би било редно да разкривам стратегията на защитата пред обвинението — отвърна Холър. — Мога обаче да кажа, че моят експерт е един от водещите в тази област от ДНК анализа и че това ще стане очевидно при утрешния разпит.

Съдията изгледа продължително Холър, като очевидно се мъчеше да реши дали да продължи със заяждането. Накрая се отказа.

— Добре — каза той. — Съдът се разпуска до утре в девет сутринта. Господин Холър, постарайте се свидетелят ви да е готов, иначе ще има последици.

— Да, ваша чест.

Съдията стана и напусна залата.