Майкъл Конъли
Нощният пожар (35)

35

Балард и Бош оставиха Дюпре да кисне в стаята за разпити, докато пиеха кафе и обсъждаха как Балард да проведе разпита. Бяха се разбрали, че тя трябва да го направи. Бош нямаше полицейски правомощия. Ако разпитът станеше част от материали за съда, всичко щеше да се провали, ако се окажеше, че Дюпре е бил разпитан от някой друг, а не от действащ служител на реда.

Разбраха се Балард да седне срещу Дюпре с телефон на крака, за да може да поглежда и да вижда съобщенията от Бош, който щеше да следи разпита в реално време във видеостаята на детективското бюро.

Един час след прибирането на Дюпре Балард влезе в стаята. Двамата с Бош току-що бяха уведомени от Валънс от Централния мъжки, че Денард Дорси е в безопасност и изолиран от отделението на Крипс. Освен това заместник-шерифът им каза, че прегледът на записите на двата платени телефона в отделението показал, че затворник на име Клинтън Таунс се е обаждал за сметка на повиквания точно по време на пропуснатото входящо обаждане, регистрирано на предплатения телефон на Дюпре.

Балард беше сигурна, че разполага с всичко, което й трябва да пречупи Дюпре. Влезе в стаята за разпити с формуляр за отказване от права и голям плик за доказателства, в който беше сложила по-малкия плик с пари, намерен при арестуването на Дюпре.

Ръцете на Дюпре бяха закопчани зад него за стола, който пък беше завинтен за пода. В стаята вонеше на пот — знак, че той е нервен като всеки, озовал се в ареста.

— Какво е това, мама му? — каза той. — Държите ме тук заради някаква си шибана издръжка?

— Не точно, Марсел — отвърна Балард. — Задържахме те заради издръжката, но не става дума за нея и съм сигурна, че го знаеш.

Изражението на Дюпре внезапно се промени. Беше я познал.

— Ти — каза той. — Видях те в „Дюлан“.

— Точно така — отвърна Балард, докато сядаше срещу него от другата страна на масата. — Не чух всичко, което си казахте с Кид, но все пак чух доста.

— Не, нищо не си чула. Пазехме се.

Балард свали телефона от колана си и му го показа.

— Всичко е записано тук. Техническият ни отдел прави чудеса с аудиозаписите. Улавяме дори шепот. Така че ще видим тази работа, но всъщност няма значение.

Сложи телефона на крака си, за да може да вижда екрана, и продължи:

— Дойдох, за да ти обясня какво е положението, как мога да ти помогна и как ти можеш да си помогнеш. Но за да направя това, Марсел, трябва да се откажеш писмено от правата си и да говориш с мен.

— Не говоря с полицаи — заяви Дюпре. — Няма да се отказвам от нищо.

— Марсел, преебан си. Намерихме пистолета в колата ти.

— Не знам нищо за никакъв пистолет.

— Деветмилиметров „Смит и Уесън“? С гланцово покритие? Бих го донесла да ти го покажа, но е против правилата.

— Никога не съм виждал такъв пистолет.

— Аха, само си го пъхнал под седалката, на която седя, когато те пипнаха преди два часа. Така че можеш да продължиш с това „никога не съм го виждал“, но ще изгориш. А ти си осъждан на два пъти, Марсел. Това означава пет години обратно в клетката само за притежание на оръжие.

Остави думите й да увиснат във въздуха. Дюпре поклати глава и заяви:

— Вие сте го подхвърлили.

— Това ще свърши толкова работа, колкото и „никога не съм го виждал“ — отвърна Балард. — Прояви малко разум, Марсел. Чуй какво мога да направя за теб.

— Мамка му. Давай.

— Мога да ти помогна с това. Мога дори да направя така, че пистолетът да изчезне. Но това е танто за танто, Марсел. Искам да ми сътрудничиш, иначе прекратяваме това тук на момента и аз повдигам обвинение за оръжието и за всичко друго, до което успея да се добера. Това е изборът ти.

И зачака. Дюпре мълчеше. Тя започна да му чете правата. Той я прекъсна.

— Добре, добре, ще говоря. Но го искам писмено.

— Нека приключа и после ще трябва да подпишеш отказа от права.

Тя започна предупреждението от самото начало. Не искаше по-късно някой адвокат да твърди, че клиентът му не е бил предупреден подобаващо. Когато приключи, го попита дали е левичар.

— Не.

— Добре, тогава ще освободя дясната ти ръка, за да подпишеш. Решиш ли да се правиш на интересен, зад онази врата има четирима души, които гледат. Опиташ ли се да ми посегнеш, те определено ще посегнат на теб по такъв начин, че няма да се възстановиш. Разбра ли ме?

— Да, разбрах. Дай да приключваме. Дай да подпиша шибания лист.

Балард сложи плика на пода зад стола си. После стана, остави телефона на масата и сложи формуляра и химикалка пред Дюпре. Застана зад него, разкопча дясната му китка и освободи ръката му. Остана зад него.

— Подпиши и после премести ръката си обратно назад.

Дюпре подписа и направи, както му бе наредено. Балард отново го закопча и се върна на мястото си. Отново постави телефона на крака си.

— А сега ти подпиши — каза Дюпре. — Подпиши, че срещу помощта ми няма да повдигаш обвинение за оръжието.

Балард поклати глава.

— Още не си ми помогнал с нищо. Направи го и ще уредя от прокуратурата да напишат всичко. Това е предложението. Да или не? Търпението ми започва да се изчерпва.

Дюпре поклати глава.

— Знам, че съм преебан. Почвай да питаш.

— Добре — каза Балард. — Като начало ще ти кажа, че подслушваме Елвин Кид, Марсел. Всичките му обаждания и съобщения. Имаме негово съобщение до теб за днешната среща в „Дюлан“. Оставихме те да се видиш с него и имаме това.

Отвори плика и извади от него плика с парите.

— Поръча ти да удариш някого в Централния мъжки и ти се съгласи да го уредиш. Сега освен притежание на оръжие имаме и заговор за убийство. Така че се намираш в черна дупка, от която никога няма да се измъкнеш, освен ако не ни дадеш нещо, с което да ни харесаш. Разбра ли? Така стоят нещата.

— Какво искаш?

— Разкажи ми. Разкажи ми кого ти поръча Кид и защо. Искам име, за да не позволя да се случи. Защото ако се окаже, че е късно, ще бъде късно и за теб. Никакви сделки. Край с теб.

— Един тип на име Де Две.

— Това не ми помага. Кой е Де Две?

— Дори не му знам малкото име. Фамилията му е Дорси. Като гимназията.

— Обади се от колата си пред „Дюлан“. Задействал си нещата, нали?

— Не, просто се обаждах на приятел.

— На Клинтън Таунс ли? За този приятел ли говориш?

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Казах ти. Подслушвахме от самото начало. Знаехме за Дорси, знаехме и за Таунс. Но заговорът за убийство си остава и в сравнение с него обвинението за оръжието е като разходка в парка. Заговор за убийство се наказва с доживотен без право на замяна, Марсел. Знаеш го, нали?

— Гадини, изиграхте ме!

— Точно така. И сега имаш само един изход, Марсел. Нарича се съществено сътрудничество. С други думи, казваш ми всичко. Всичко, което знаеш. И можеш като начало да ми кажеш защо Елвин Кид поръча Де Две.

Дюпре поклати глава.

— Не знам. Не каза. Каза само, че иска някой да се погрижи за него.

Балард се наведе над масата.

— Елвин Кид се е оттеглил. Той е извън играта. Има си шибана строителна фирма в Риалто. Не поръчваш някой от собствените ти хора в Централния мъжки срещу три хиляди, без да имаш адски основателна причина за това. Така че ако искаш да си помогнеш, отговори на въпроса. Какво ти каза той?

Дюпре беше забил поглед в масата. Ужасът му беше почти осезаем. Балард гледаше човек, който знае, че животът му във вида, в който го познава, е отминал. Сега той беше петдесет и една годишен доносник и щеше завинаги да остане прокуден от познатия му свят. Беше престъпник, но Балард изпитваше съчувствие към него. Беше се родил в свят, в който всеки за всеки е вълк, а сега се беше превърнал в плячката.

— Каза, че навремето го е прецакал и сега му създава проблеми — каза Дюпре. — Това е. Виж, щях да ти кажа, ако знаех. Съдействам, но не знам. Той го поръча, плати и със стари кучета като Кид аз не задавам въпроси.

— Тогава защо ти се ядоса в „Дюлан“? Чух го как повиши тон.

— Ядоса се, защото аз дадох номера му на Де Две, за да му се обади. Реших, че няма нищо лошо, защото Де беше негов човек навремето. Помислих си, че може още да правят бизнес заедно или нещо такова. Не знаех. Прецаках нещата и му дадох номера. И Е-К полудя.

— А какво беше обаждането от колата след ресторанта?

— Трябваше да уредя нещата, нали разбираш. Да кажа на моя човек Таунс.

Балард знаеше, че макар да има телефони, които позволяват на затворниците от Централния мъжки да се обаждат, човек не може просто да ги потърси на тях. Но също така беше добре известно, че бандите използват различни начини да получават съобщения в затвора. Майки, съпруги, приятелки и адвокати на затворени гангстери често внасяха информация. Обаждането на Таунс до Дюпре обаче беше станало твърде бързо за подобен метод. Сякаш Таунс беше получил съобщение да се обади на Дюпре половин час след срещата в „Дюлан“. Отдавна се носеха слухове, че бандите използват заместник-шерифите в затвора, за да вкарват съобщения — заместник-шерифи, които го правеха заради заплаха, изнудване или просто от алчност.

— Как прати съобщението вътре? — попита Балард.

— По един познат. Той получи съобщението от мен.

— Кой познат? На кого се обади?

— Мислех си, че става въпрос за Дорси.

— Става въпрос за всичко. Кой е предал на Таунс?

Балард усети как телефонът на крака й избръмча и погледна. Беше текстово съобщение от Бош.

Не губи време с това. Аз ще се погрижа за телефона. Продължавай нататък.

Балард се подразни, защото знаеше, че Бош е прав. Разрешително за проверка на телефона щеше да разкрие номера или номерата, на които се е обаждал Дюпре след „Дюлан“, и това най-вероятно щеше да ги отведе до предалия съобщението. Трябваше да продължи с Елвин Кид.

— Добре, няма значение на кого си се обаждал — каза тя. — Кажи ми за Таунс. Той ли изпълнява поръчките вътре?

Дюпре сви рамене. Не искаше да го потвърди устно.

— Да или не, Марсел? — притисна го Балард.

— Да, изпълнява поръчки от време на време — отвърна Дюпре.

— Трябва ли да получиш одобрение отгоре за нещо подобно? Наложи ли ти се да се обадиш на някого, който да разреши Дорси да бъде ударен?

— Казвам на някои, но това не е одобрение. Просто ги уведомявам, че имаме работа и че Кид е платил. Виж, ще се погрижиш за мен, нали? Както каза.

— Ще кажа на прокурора, че си оказал съществено съдействие на разследването.

— Стига глупости. Имахме споразумение.

— Ако пипнем Кид, същественото съдействие ще означава много.

— Ще трябва да вляза в програмата за защита на свидетели след това.

— Естествено.

Балард отново усети телефона й да вибрира и погледна екрана.

Кажи му, че искаме да се обади на Кид и да му каже, че работата е свършена.

Балард кимна. Идеята беше добра. Имаха разрешително да подслушват Кид още два дни и можеха законно да запишат разговора. Това можеше да се приеме или не като доказателство по случая Хилтън, но със сигурност щеше да го уличи в заговор за убийство. Балард разбираше, че понякога знаеш, че заподозреният е извършил едно убийство, но се налага да го натопиш за друго.

— Искам да направиш още нещо, Марсел — каза тя. — Ще уредим да се обадиш на Кид. Ще му кажеш, че Дорси е мъртъв, и ще видим какво ще каже той. И ще го попиташ защо изобщо го е поръчал.

— Не, никакви такива — отвърна Дюпре. — Не и преди да видя писмено онова за същественото съдействие.

— Правиш грешка, Марсел. Искаш прокурорът да дойде сега и да напише документа, а той ще трябва да ти доведе адвокат, всичко ще се размирише и нещата ще станат неуправляеми. Изпускаме шанса си с Кид и това означава, че с теб е свършено, Марсел Дюпре. Това е обратното на същественото съдействие. Ще те обвиня в заговор за убийство срещу пари и след това ще се прибера доволна вкъщи.

Дюпре мълчеше.

— Тук вони — каза Балард. — Излизам за глътка чист въздух. Когато се върна, искам да ми кажеш срещу кого искаш да повдигнем обвинение — срещу теб или срещу Елвин Кид.

Стана, прибра телефона в джоба си, взе пликовете и тръгна към вратата.

— Добре, ще го направя — каза Дюпре.

Балард се обърна, погледна го и кимна.

— Добре, ще уредим обаждането.