Майкъл Конъли
Нощният пожар (12)

12

Бош паркира своя „Джип Чероки“ на северната страна на Фримонт, достатъчно близо, че да стигне пеша без помощта на бастуна до Участък 3 на пожарната на Лос Анджелис. Участъкът беше с модерен дизайн и се намираше в сянката на високата сграда на Службата за вода и електричество. Освен това се намираше на по-малко от шест преки от „Старбъкс“, където Джефри Херстад беше получил пристъп и му била оказана помощ от Трети спешен медицински екип в деня на убийството на съдия Монтгомъри.

Докато приближаваше, Бош видя, че двукрилата врата на гаража е отворена и че всички пожарни коли са по местата си. Това означаваше, че никой не би трябвало да е заминал по подаден сигнал. Гаражът побираше по две коли една зад друга. Една кола със стълба заемаше една цяла колона, а на другите три имаше две пожарни и фургон за спешна помощ. При колата със стълбата стоеше мъж със синя пожарникарска униформа с клипборд в ръка. Бош прекъсна огледа му.

— Търся парамедик Албърт Моралес. Днес на работа ли е?

Погледна табелката на гърдите на мъжа — казваше се Севил.

— Тук е. За кого да му предам?

— Той не ме познава. Просто искам да му предам благодарност от човек, на когото е помогнал при повикване. Имам…

Извади от вътрешния джоб на сакото си малък розов плик с името на Моралес върху него. Беше го купил в подземния мол до федералната сграда.

— Искате да му го дадете ли? — попита Севил.

— Не, пликът върви с нещо, което трябва да му кажа — отвърна Бош.

— Добре, ще ида да го потърся.

— Благодаря. Ще изчакам тук.

Севил заобиколи колата със стълбата и влезе в участъка. Бош се обърна и погледна навън. Наблизо имаше отбивка за автострада 101 и до него достигаше шумът на трафика горе. Колите не се движеха особено бързо — часът пик беше в разгара си.

Бош вдигна няколко пъти крак и сви коляното си. Усещаше го сковано.

— Искали сте да ме видите?

Бош се обърна и видя мъж със синя пожарникарска униформа и табелка, на която пишеше „Моралес“.

— Да. Вие сте Албърт Моралес от Трети екип, нали?

— Точно така — каза Моралес. — За какво…?

— В такъв случай това е за вас.

Бош отново бръкна във вътрешния си джоб, извади сгънат лист и му го даде. Парамедикът го отвори и се вгледа в него. Изглеждаше объркан.

— Какво е това, по дяволите? Севил каза, че ставало въпрос за благодарствена картичка или нещо подобно.

— Това е призовка, подписана от съдия — каза Бош. — Трябва да се явите в съда утре точно в девет сутринта. Джефри Херстад ви благодари предварително.

И подаде розовия плик на Моралес, но парамедикът не го взе.

— Чакайте, тези неща трябва да се предават в централата срещу Градския съвет — каза Моралес. — И оттам да ми ги препратят. Така че ги занесете там.

Моралес подаде призовката обратно на Бош.

— Няма време за това — каза Бош. — Съдия Фалконе подписа призовката днес и иска утре да се явите. Не го ли направите, ще нареди да ви заведат принудително.

— Ама че глупости — каза Моралес. — Утре не съм на работа и пътувам за Ароухед. Имам три почивни дни.

— Мисля, че явяването ви в съда ще е съвсем кратко. Ще имате време да стигнете до Ароухед.

— За кое дело става въпрос? Споменахте Хърстат, нали?

— Джефри Херстад. Оказали сте му първа помощ при пристъп в „Старбъкс“ до Грант Парк преди четири месеца.

— Това е онзи, който е убил съдията.

— Уж.

Бош посочи призовката, която още беше в ръката на Моралес.

— Там пише, че трябва да занесете всички документи, които имате по сигнала. Както и комплекта за първа помощ.

— Комплекта за първа помощ ли? Що за дивотии?

— Предполагам, че утре ще разберете. Това е всичко, което знам. Призовката ви е връчена и ще се видим утре в девет.

Бош се обърна и тръгна обратно към колата си, като се опитваше да не куца. Моралес отново каза: „Ама че глупости“, зад гърба му.

— До утре — отвърна му Бош, без да се обръща.

Стигна до колата си и се обади на Мики Холър.

— Уреди ли призовката? — попита Холър.

— Аха — отвърна Бош. — Получих я. Благодаря, че ускори нещата.

— А сега ми кажи, че си я връчил на Моралес.

— Току-що. Не е особено щастлив, но мисля, че ще дойде.

— По-добре да дойде, иначе Фалконе ще ми изпържи задника. Каза ли му, че в призовката пише да вземе комплекта си?

— Казах му и го пише в призовката. Ще успееш ли да го накараш да се яви като свидетел?

— Обвинението опищя всичко, но не вярвам съдията да откаже.

Бош отключи джипа и се качи. Реши да не опитва да кара по автострадата в този час. По-добре беше да излезе на Първа, да стигне до Бевърли и да продължи към Холивуд.

— Твоята ДНК дама пристигна ли?

— Току-що се чух с нея — отвърна Холър. — Каза, че е в колата със Стейс на път към хотела. Утре ще се яви.

— Говори ли с нея за делото? Тя знае ли плана?

— Запознах я подробно. Всичко е наред. Шантава работа. Днес дрънках полуистини за специалността й, а се оказа, че това наистина й е специалност. От пет години работи по подобни случаи. Сякаш боговете на вината са ми се усмихнали днес.

— Супер. Но ти засега нямаш на какво да се усмихваш. Моралес трябва да отговори по начина, по който мислим, че ще отговори. Не го ли направи, загазваме.

— Имам добро предчувствие. Ще е забавно.

— Не забравяй, първо Моралес, после ДНК дамата.

— Ясно.

Бош запали колата и потегли. Зави надясно по Първа и мина под автострадата. Леко промени темата на разговора.

— Каза ми, че когато си се подготвял за делото, си накарал Сиско да провери за трета виновна страна — каза Бош.

Сиско Войчеховски беше детективът на Холър. Той беше помагал в подготовката за делото Херстад, но му се беше наложило да прекъсне заради спешна операция на апендикса. Щеше да може да продължи да работи през следващата седмица. Трета виновна страна беше стандартна стратегия на защитата — твърдението, че го е направил някой друг.

— Проверихме — каза Холър. — Но за подобни твърдения ти трябват доказателства, а ние нямаме никакви. Знаеш го.

— Значи ще се фокусираш само върху един въпрос?

— Как ли не. Съдия Монтгомъри имаше много врагове. Не знаехме откъде да започнем. Съставихме списък с имена, предимно от досието, но така и не стигнахме до момента, в който да можем да посочим някого в съда.

— В материалите, които ми даде, не видях никакъв списък. Успя ли да се сдобиеш с пълно копие на досието?

— Сиско го взе при представянето на материалите, но ако нещата утре се развият по план, няма да е нужно да доказваме, че го е направил някой друг. Ще сме повдигнали сериозни съмнения във виновността на ответника.

— На теб може и да не ти е нужно, но на мен ми е. Виж дали ще можеш да вземеш досието от Сиско. Искам да потърся и други посоки за разследване. Полицията трябва да е разследвала и други заинтересовани от смъртта му лица. Искам да зная кои са те.

— Дадено, брато. Ще взема досието. И благодаря за днес.

Бош затвори. Беше му неудобно да му благодарят за ход, който би могъл да помогне на убиец да остане на свобода. Също толкова неудобно му беше да е следовател на защитата, въпреки че в този случай ответникът най-вероятно беше невинен.