Майкъл Конъли
Нощният пожар (2)

2

Бош беше закъснял за погребението, защото бе минал да вземе черешов пай от „Гелсон“. Отнесе го в бунгалото на Ориндж Гроув, където Джон Джак и Маргарет Томпсън бяха живели повече от петдесет години. Сложи го на масата в трапезарията при другите подноси и чинии с храна.

Къщата беше претъпкана. Бош поздравяваше и стискаше ръце, докато си пробиваше път през групичките хора и търсеше Маргарет. Откри я в кухнята с дебели ръкавици на ръцете — вадеше гореща тава от фурната.

— Хари — каза тя. — Донесе ли пая?

— Да — отвърна той. — Оставих го на масата.

Тя отвори едно чекмедже и даде на Бош нож и лопатка.

— Какво щеше да ми даваш? — попита той.

— По-кротко, стига си бързал — отвърна Маргарет. — Първо разрежи пая, после иди в кабинета на Джон Джак. Знаеш къде е. На бюрото му е, няма как да го пропуснеш.

Бош отиде в трапезарията и наряза пая на осем парчета, след което отново си проби път през тълпата в дневната, за да стигне до коридора, който водеше към кабинета на Джон Джак. Беше влизал там много пъти. Преди години, когато работеха заедно, Бош често се озоваваше в дома на Томпсън след някоя дълга смяна за късна вечеря, приготвена от Маргарет, и за урок по стратегия с Джон Джак. После полягаше на канапето в домашния кабинет и дремваше за няколко часа, преди да продължи да работи по случая. Дори държеше комплект дрехи в гардероба. Маргарет винаги му оставяше чиста кърпа в банята за гости.

Вратата беше затворена и поради някаква причина той почука, макар да знаеше, че никой няма да го чака вътре.

Отвори и влезе в малката претъпкана стая с библиотечни рафтове покрай две от стените и бюрото, поставено под прозореца на третата. Канапето още си беше там, срещу прозореца. Върху зеленото писалище на бюрото имаше синя пластмасова папка, дебела около осем сантиметра.

Досие на убийство.