Майкъл Конъли
Нощният пожар (36)

36

Балард си тръгна от работа в шест сутринта след спокойна нощна смяна. Беше прекарала по-голямата част от нощта в писане на подробен доклад за събитията от предишния ден по разследването на случая Хилтън. Засега нямаше намерение да го предава на когото и да било. Работеше напълно отделно по случая Хилтън с надеждата, че ще й е по-лесно да помоли да й простят, отколкото да получи разрешение — особено ако успее да прибере Елвин Кид. Случеше ли се това, можеше да се наложи да представи доклада веднага щом й го поискат.

След като напусна участъка, отиде до Венис и погреба малко в сутрешната мъгла. Лола седеше в предната част на дъската като фигура на носа на стар платноход. След като се изкъпа, Балард изчака до 8:30 да се обади с надеждата, че няма да събуди някого.

Когато работеше в „Грабежи и убийства“, всеки имаше свой човек, към когото да се обърне на всеки етап от работата — криминалист, съдия за разрешителните, прокурор за съвет и за повдигане на обвинения за онези случаи, за които е нужен известен кураж и въображение, за да се представят в съда. Човекът на Балард в Прокуратурата открай време беше Тереза Хохман, солиден и безстрашен заместник-прокурор от отдел „Тежки престъпления“, която предпочиташе предизвикателните случаи пред лесните.

Поради правилото нощната смяна да предава случаите на други детективи сутринта Балард беше ходила в Прокуратурата само няколко пъти през трите години, откакто беше зачислена към Късното шоу. Дори не беше сигурна дали мобилният номер, на който търсеше Тереза Хохман, все още е валиден.

Оказа се, че е. Хохман отговори с буден енергичен глас и веднага стана ясно, че Балард все още е в списъка на контактите й.

— Рене? Как си?

— Добре съм. Нали не те събудих?

— Не, будна съм от доста време. Какво има? Радвам се да те чуя.

— И аз теб. Имам един случай. Искам да поговоря с теб за него, стига да имаш малко време. Сега живея във Венис. Бих могла да намина и може би да ти взема нещо за закуска. Знам, че е съвсем неочаквано, но…

— Не, всичко е наред. Тъкмо се канех да приготвя нещо. Къде искаш да се срещнем?

Балард знаеше, че Хохман живее в Санта Моника.

— Какво ще кажеш за „Литъл Руби“?

Ресторантът се намираше на две крачки от Оушън Булевард в Санта Моника и се намираше на равно разстояние и от двете. Освен това допускаха кучета.

— Ще съм там в девет — каза Хохман.

— Вземи си слушалките за телефона — каза Балард. — Имам записан материал.

— Добре. Ще доведеш Лола, надявам се.

— Мисля, че много ще се зарадва да те види.

Балард стигна първа и си намери място в един ъгъл, който щеше да им позволи да останат донякъде насаме, за да обсъдят случая. Лола се пъхна под масата и легна, но веднага скочи, когато дойде старата й приятелка Тереза. Тереза беше висока и слаба, с пясъчнокафява коса. Беше със синьо яке с качулка с логото на „Чикаго Къбс“.

Балард и Хохман се прегърнаха, след което прокурорката ахкаше и охкаше по Лола цяла минута, преди да седнат и да се заемат със закуската и престъплението.

— Та както казах по телефона, работя по един случай — започна Балард. — И искам да знам дали мога да пипна заподозрения, или не.

— Е, да чуем — каза Хохман. — Представи си, че си в кабинета ми и си дошла да ми го представиш.

Възможно най-сбито Балард представи случая Хилтън, като описа подробностите на убийството и дългия период, през който досието бе събирало прах в домашния кабинет на пенсиониран детектив. След това премина към разследването, проведено през последните дни, и накрая се спря върху Елвин Кид и теорията си за истинския мотив за убийството. Разкри, че е пречупила Марсел Дюпре, предотвратила е убийство в Централния мъжки затвор и се е сдобила с признание, което би могло да премахне Кид от улиците завинаги. Но онова, което искаше, беше да разреши случая Хилтън и смяташе, че със сътрудничеството на Дюпре е на път да го постигне. Помоли Хохман да изслуша дългия минута и половина разговор между Дюпре и Кид, записан вчера следобед, като я увери, че подслушването е разрешено от съдия Били Торнтън.

Спомена едно усложнение около подслушването — гласовете на двамата мъже доста си приличаха и те използваха един и същи уличен жаргон. Балард повтори преди пускането на записа, че първият глас е на Дюпре, а вторият — на Кид. Хохман си сложи слушалките и ги включи в компютъра на Балард. Балард отвори програмата за подслушване и пусна записа. Освен това даде на прокурора копие от преписа, който беше направила по време на работа.

Дюпре: Йо.

Кид: Куче.

Дюпре: Онова, за което говорихме? Готово е.

Кид: Така ли?

Дюпре: Шибанякът замина за гангстерския рай.

Кид: Нищо не съм чул.

Дюпре: И сигурно няма да чуеш в Риалто. Шерифът няма да тръгне да се хвали, че затворниците се избиват в пандиза. Ще им развали имиджа. Но ако искаш, можеш да провериш, негро.

Кид: Как?

Дюпре: Обади се в Съдебна медицина. Трябва вече да е при тях. Освен това чух, че щели да му направят пълно гангстерско погребение след няколко дни. Можеш да дойдеш и да го видиш с очите си в ковчега.

Кид: Няма да стане.

Дюпре: Е, да, нали ти сложи тоя шибаняк в ковчега.

Кид: Не говори така, негро.

Дюпре: Сори, брато. Както и да е, свършено е. Окей ли сме?

Кид: Окей.

Дюпре: Ще ми кажеш ли причината? Така де, онова негро беше твое момче навремето. А сега това.

Кид: Притискаше ме, човече, това е.

Дюпре: За какво?

Кид: За една работа, която трябваше да свърша навремето. Бяло момче, което дължеше прекалено много мангизи.

Дюпре: Ха. И сега е повдигнал въпроса?

Кид: Каза ми, че са идвали копои и са го разпитвали за оная работа. После взел номера ми от теб и ми се обади. Личеше му, че крои нещо. Че ще ми създава проблеми.

Дюпре: Е, вече няма.

Кид: Вече няма. Благодарско, брато.

Дюпре: За нищо.

Кид: Ще се чуем.

Дюпре: Добре, пич.

След края на записа Хохман свали слушалките. Балард вдигна ръка — даваше й знак да не задава въпроси.

— Задръж малко. Има и още един разговор. Той се опитва да потвърди смъртта на Дорси и бяхме нагласили нещата със Съдебна медицина.

Следващото обаждане беше от Елвин Кид до Окръжна съдебна медицина на Лос Анджелис, където той разговаряше със съдебномедицински следовател на име Крис Мърсър. Балард даде на Хохман втори препис и й каза да си сложи отново слушалките. После пусна записа.

Мърсър: Съдебна медицина, с какво мога да ви помогна?

Кид: Опитвам се да разбера дали един мой приятел е при вас. Чух, че бил убит.

Мърсър: Знаете ли името му?

Кид: Да, фамилията му е Дорси. А името е Денард, като доберман.

Мърсър: Бихте ли казали двете имена буква по буква?

Кид: Д-Е-Н-А-Р-Д Д-О-Р-С-И.

Мърсър: Да, при нас е. Роднина ли сте?

Кид: Ъ-ъ, не. Просто приятел. Пише ли как е си е отишъл?

Мърсър: Аутопсията още не е насрочена. Знам само, че е починал в Централния мъжки затвор. Ще има разследване и ще направим аутопсията следващата седмица. Тогава можете да се обадите за повече информация. Знаете ли кой е най-близкият му роднина?

Кид: Не, нямам представа. Благодаря.

След като чу разговора със Съдебна медицина, Хохман поиска да чуе отново първия запис. Балард я гледаше, докато тя слушаше. Хохман кимна на някои места, сякаш отмяташе неща по списък. След това свали слушалките.

— Интересно как звучи като двама различни души в двата разговора — каза тя. — Като гангстер с Дюпре и съвсем нормално със съдебния лекар.

— Да, смяна на кода. Знае как да го прави — каза Балард. — Е, какво мислиш?

Преди Хохман да успее да отговори, дойде сервитьорката. Двете си поръчаха кафета и препечени филийки с авокадо. След като отново останаха сами, Тереза се наведе напред над масата, събра длани и сбърчи чело, замислена върху чутото от гледната точка на прокурор. Косата й падна напред и обрамчи лицето й.

— Винаги трябва да подхождам към случаите от гледната точка на защитата — каза тя. — Какви са слабостите, които могат да се използват в съда? Мисля, че заговорът за убийство е повече от безспорен. Ще го осъдим без проблем. Допълнителното обаждане в Съдебна медицина е гениално хрумване. С нетърпение чакам да го пусна на съдебните заседатели и да подканя защитата да се опита да го обясни.

— Добре — каза Балард. — А за убийството на Хилтън?

— Ами, той нито веднъж не спомена в прав текст, че го е убил. Каза, че „свършил една работа“, което в някои среди е евфемизъм на убийство. Освен това казва „бяло момче“, но не споменава никакво име.

— Но като добавиш заговора става очевидно, че е искал смъртта на Дорси, за да покрие убийството на Хилтън.

— Очевидно за теб и мен, но едва ли за съдебните заседатели. Освен това, ако имаш едно обвинение, което е повече от ясно, и друго, около което има проблеми, зарязваш съмнителното и гониш сигурното. Не бива да показваш слабост пред журито. Знам, че не искаш да го чуеш, но точно сега бих завела дело само за заговор за убийство. Мога да посоча, че причината за заговора е убийството на Хилтън, но не бих поискала от съдебните заседатели да се произнесат за него. Ако питаш мен, дай ми го за заговор за убийство и той така или иначе отива зад решетките. Знам, че това не е отговорът, който искаш да чуеш.

Разочарованата Балард затвори лаптопа и се облегна назад.

— Е, мамка му.

— Виждала ли си се с Дорси, откакто са го извадили от отделението на бандата? — попита Хохман.

— Не. Трябва ли?

— Каза, че не ти е помогнал преди, но може би ако разбере, че старият му шеф Кид го е поръчал, ще смени тона си. И може би знае нещо, което не ти е казал.

Балард кимна. Даде си сметка, че това изобщо не й е хрумвало.

— Добра идея.

— Какво е положението с Дюпре? — попита Хохман.

— В момента е арестуван в Южното бюро. Иска споразумение за съществено съдействие. Можем да го държим до понеделник сутринта, след което трябва да му повдигнем обвинение.

— Гледай да се погрижиш добре за него. Ако Кид научи, че Дорси е жив, ще разбере, че е бил натопен.

— Знам. Държим го настрана.

— Между другото, кои „ние“?

— Истинският ми партньор е в отпуска. Цялата история дойде от един пенсиониран детектив, Бош. Той получил досието на Хилтън от вдовицата на Джон Джак Томпсън след погребението му.

— Хари Бош. Помня го. Не знаех, че се е пенсионирал.

— Да, но е резерва в полицейското управление на Сан Фернандо.

— Внимавай. Може да се окаже проблем, ако се наложи той да свидетелства за нещо, за което ти не можеш.

— Говорихме за това. Наясно сме.

— Ами Кид? Ще го привикаш ли за разговор?

— Смятаме, че това трябва да е последният ни ход.

Хохман кимна замислено.

— Е, когато сте готови, обадете ми се отново — каза след малко. — С удоволствие ще се заема с делото. Ела в понеделник и ще заведа случая на Дюпре и ще оформя споразумението за съдействие. Той има ли адвокат?

— Още не — каза Балард.

— Щом си намери, ще се споразумеем.

— Добре.

— И успех с Дорси.

— Веднага щом приключим със закуската отивам при него.

Сякаш по даден знак сервитьорката се появи отново с кафето, препечените филийки и авокадото. Освен това носеше и кучешка бисквитка за Лола.