Майкъл Конъли
Нощният пожар (34)

34

Балард се обади в Южното бюро, обясни коя е и попита дали имат свободна стая за разпити, където да поговорят с местен. Лейтенантът каза, че всички стаи за разпити в момента са свободни и че може да дойде. Балард се обади на Бош и му каза, че всичко е уредено.

— Има само един проблем — каза Бош.

— Какъв? — попита Балард.

— Аз не съм ченге. Няма да ми позволят да вляза там с теб и задържания.

— Я стига, Хари, ако ти не си ченге, не знам кой е. Можеш ли обаче да оставиш бастуна си в колата?

— Изобщо не съм го взимал.

— Добре, значи сме в бизнеса. Къде си? Трябва ми радиостанцията, за да се обадя на пътните да спрат Дюпре.

— Виждам колата ти. Ще дойда.

— Дюпре още ли не е тръгнал?

— Още говори по телефона. И виждам, че е от евтините.

— Предплатен. Идеално. Чудно ми е какво ли са намислили.

— Трябваше някой да подслушва.

— Но няма кой, така че да се оправяме. Да се захванем с Дюпре.

— Разбрано.

Балард зачака и след малко Бош спря до нея и й подаде радиостанцията през прозореца. Тя се обади за патрулка, която да я чака на ъгъла, където Дюпре продължаваше да седи в колата си.

Минаха двайсет минути, преди патрулните да приключат с друго повикване и да пристигнат. През цялото време Дюпре остана в колата си с телефон в ръка. Балард спря патрулката със значка в ръка и се наведе към прозореца и двамата полицаи.

— Здрасти. Балард от участъка в Холивуд.

Полицаят зад волана очевидно беше старшият. Носеше риза с къс ръкав и имаше татуирани хешове на лявата ръка. Уличен полицай ветеран, който гледа сериозно на работата си. Партньорката му беше чернокожа жена, която не изглеждаше достатъчно възрастна, за да е в системата от повече от няколко години.

— Познавате ли Марсел Дюпре от Ролинг Сикстис?

Двамата поклатиха глави.

— Добре, той е ей там, в черния „Крайслър 300“. Видяхте ли го?

На табелката на шофьора пишеше Девлин.

— Ясно — каза той.

— Добре, търсен е за неплащане на детски издръжки — каза Балард. — Това е поводът ни. Арестувайте го, откарайте го в Южното бюро и го приберете в стая за разпити. Аз поемам нататък.

— Оръжия?

— Не знам. Видях го за кратко извън колата и не ми се видя да е въоръжен. Но има досие за притежание на оръжие и може да има нещо в колата. Всъщност се надявам да има. Така ще имаме нещо още по-сериозно, с което да работим. Освен това в момента говори по предплатен телефон. Искам го.

— Дадено. Веднага ли?

— Пипнете го. Внимавайте. А, и още нещо. Когато го изведете, не му позволявайте да затвори вратата.

— Разбрано.

Балард отстъпи назад и патрулката потегли. Тя бързо се върна при микробуса си и чакащия я Бош. Двамата се качиха и тя потегли. Направи обратен завой и беше възнаградена с хор гневни клаксони. Включи сигналните светлини и увеличи скоростта, докато не стигна до патрулната кола. Тя беше спряла зад крайслера на Дюпре под ъгъл, така че той да не може да побегне, без да удари патрулката или колата, паркирана пред него.

Девлин говореше с Дюпре през отворения прозорец. Партньорът му беше от другата страна на колата в пълна готовност, с ръка върху пистолета в кобура.

Балард и Бош останаха в микробуса и гледаха, готови да действат при нужда.

— Носиш ли оръжие, Хари? — попита Балард.

— Не — отвърна Бош.

— Ако ти потрябва, имам резервен под таблото зад жабката. Просто трябва да бръкнеш отдолу.

— Чудесно.

Девлин обаче успя да накара Дюпре да слезе от колата и да сложи ръце на покрива. Партньорът му заобиколи и го прикриваше, докато Девлин закопча Дюпре, като свали от покрива първо едната му ръка, а после и другата. След това претърси джобовете му и постави на покрива всичко, което намери в тях — предплатения телефон, портфейл и бял плик.

На няколко пъти хора надуваха клаксони, докато минаваха покрай тях — очевидно протестираха срещу поредния арест на чернокож от бял полицай.

Самият Дюпре като че ли изобщо не протестираше. Доколкото можеше да каже Балард, той не беше казал нито дума, откакто бе слязъл от колата. Тя го загледа, докато го отвеждаха към задната врата на патрулката и го слагаха да седне.

След като заподозреният беше задържан, Балард и Бош слязоха от микробуса и отидоха при крайслера, чиято врата още беше отворена.

— Ако има оръжие, би трябвало да го държи така, че да му е подръка — каза Бош. — Ти обаче ще претърсиш, не аз.

— Добре — каза Балард.

Но първо отиде при Девлин и каза:

— Откарайте го и го сложете в стая за разпити на детективското бюро. Говорих с лейтенант Рандизи и той разреши. Ще проверя колата и ще я заключа, след което ще дойдем.

— Разбрано — каза Девлин.

Двамата униформени се качиха в колата си и потеглиха с Дюпре. Балард тръгна към крайслера, като слагаше ръкавица на лявата си ръка.

— Тревожиш ли се за разрешително за обиск? — попита Бош.

— Не — отвърна Балард. — Шофьорът е оставил вратата отворена и има досие за въоръжени грабежи. Ако държи оръжие в колата си, имаме проблем с обществената безопасност. Мисля, че това може да се определи като претърсване при законен арест.

Цитираше юридическото тълкуване, което позволяваше претърсването на автомобили, ако е застрашена обществената безопасност.

Протегна се над мястото на шофьора през отворената врата. Най-напред провери под централната конзола, но там нямаше оръжие. Протегна се още по-напред и отвори жабката. Пак нищо.

Наведе се и бръкна под седалката на шофьора. На пода нямаше нищо. Затърси слепешком сред пружините и електронните компоненти на седалката и ръката й напипа нещо, което приличаше на дръжка на пистолет.

— Намерих нещо.

Дръпна рязко и усети как тиксото се отлепва. Извади изпод седалката малък пистолет, към който още беше полепнала черна лента.

Сложи пистолета на покрива на колата при другите вещи на Дюпре. Взе телефона и го отвори. На екрана пишеше, че Дюпре е пропуснал обаждане от номер 213, който й се стори смътно познат. Повикването беше дошло преди няколко минути, докато го бяха арестували. Балард извади своя телефон и набра номера. Веднага й отговори записан глас, който обясни, че това е номер в окръг Лос Анджелис, който не приема входящи повиквания.

— Какво има? — попита Бош, който беше застанал до нея.

— Дюпре е пропуснал обаждане от местен телефон, който не приема входящи повиквания — каза Балард. — Можеш само да се обаждаш от него.

— Централният мъжки — каза Бош. — Някой го е търсил от затвора.

Балард кимна. Вероятно беше точно така. Телефонът не изглеждаше да е защитен с парола. Балард искаше да разбере с кого е разговарял Дюпре преди ареста, но не искаше да рискува да опропасти случая, като прегледа списъка на обажданията без разрешително.

— Какво има в плика? — попита Бош.

Балард затвори телефона и го сложи на покрива на колата. После взе плика. Не беше запечатан. С ръката си в ръкавицата го отвори и преброи пачката вътре.

— Трийсет стотачки. Кид е платил на Дюпре…

— Да удари някого — довърши Бош. — Трябва колкото се може по-скоро да звъннеш в Централния мъжки да изолират Денард Дорси. Обади се веднага.

Балард пусна плика на покрива и отново извади телефона си. Обади се на номера, който беше записала, когато бе поискала да й уредят разговор със затворника. Разполагаше единствено с него.

Изкара късмет. Заместник-шериф Валънс вдигна веднага.

— Валънс, Балард съм. Бях при вас преди два дни да говоря с един тип от отделението на Крипс — Денард Дорси. Помните ли?

— Помня, разбира се. Тук рядко ни посещават красавици като вас.

Балард подмина коментара. Въпросът беше спешен.

— Слушайте — каза тя. — Онзи разговор даде начало на нещо и трябва да вземете Дорси и да го изолирате за негова безопасност. Никой не бива да доближава до него. Разбрахте ли?

— Ами да, но за това ще ми трябва заповед от началството. Не мога просто…

— Валънс, не ме слушаш. Ще се случи сега. Дорси е поръчан и могат да го ударят всеки момент. Не ми пука какво трябва да направиш, просто го разкарай от отделението, иначе ще му видят сметката.

— Добре, добре. Ще видя какво мога да направя. Мога да го преместя в стаята за свиждане и да му кажа, че идвате отново. Междувременно ще уредя преместването му.

— Добре. Направи го. Ще се обадя, когато науча повече.

Балард затвори, погледна Бош и каза:

— Ще се погрижат по един или друг начин. Ще се обадя след малко, за да проверя.

— Добре — каза Бош. — А сега да видим какво има да каже Дюпре по този въпрос.