Майкъл Конъли
Нощният пожар (17)

17

Беше 9:05, а от Албърт Моралес нямаше и следа. Бош стоеше в дъното на съдебната зала, за да може да излиза навън и да поглежда в коридора — правеше го през пет минути. Холър беше при масата на защитата и ровеше документите си, преструвайки се, че се подготвя за процеса.

— Господин Холър — каза приставът. — Съдията е готов.

Тонът й ясно показваше нетърпението на съдията, предадено й вероятно по телефона от кабинета му.

— Да, знам — каза Холър. — Само да проверя списъка на свидетелите и започваме.

— Да доведем ли клиента ви? — попита приставът.

Холър се обърна към Бош. Погледът му казваше: „Прецака ме“.

— Ъ-ъ, още не. Трябва да се посъветвам със следователя си.

Стана от мястото си и закрачи към Бош.

— Не съм ти следовател — прошепна Бош.

— Хич не ми пука — отвърна Холър. — Това беше за нея, не за теб. Къде е свидетелят ни, по дяволите?

— Не знам. В призовката пишеше да се яви точно в девет. Аз също му го казах, а него го няма. Единственият начин да се свържа с него е да позвъня в участъка, но знам, че днес не е на работа.

— Господи!

— Виж дали съдията няма да се съгласи да ти даде един час. Ще изляза да потърся…

— Единственото, което ще ми даде съдията, е писмено мъмрене. Сигурно в момента се гърчи в кабинета си. Мога да протакам не повече от пет минути. След това ще се наложи да призова специалистката по ДНК и да проведа разпитите в обратен ред…

Млъкна, когато вратата се отвори.

Моралес беше с цивилни дрехи и изглеждаше не по-малко раздразнен от Холър. По челото му беше избила пот. Носеше комплекта си за спешна помощ, който изглеждаше голям като кутия за рибарски такъми.

— Това е той.

— Крайно време беше, мамка му.

Бош остави Холър, отиде при Моралес и каза:

— В призовката пишеше в девет.

— Не успях да намеря място за паркиране — отвърна Моралес. — Затова оставих колата си при участъка и дойдох пеша с това нещо. Тежи тринайсет килограма. И цяла вечност чаках шибания асансьор.

— Добре, излез в коридора и седни на някоя пейка. Не говори с никого. Просто се успокой и не отивай никъде, докато не изляза да те взема.

— Целият съм потен, човече. Трябва да пъхна главата си под чешмата и да се избърша.

— Тоалетната е малко след асансьорите. Действай, но колкото се може по-бързо. Искаш ли да наглеждам комплекта ти?

— Не, ще го взема с мен.

Моралес излезе и Бош отиде при Холър.

— След пет минути ще е готов. Вървял е пеша от пожарната и е плувнал в пот, иска да се измие.

— Джаджата му в кутията ли е?

— Би трябвало. Не съм го питал.

— Дано да е.

Холър се обърна и тръгна обратно към масата. Махна на секретарката и каза:

— Можете да доведете клиента ми и да извикате съдията. Защитата е готова.

Бош забеляза, че прокурор Салдано поглежда подозрително Холър. Тя нямаше представа какво става.

След десет минути съдът вече заседаваше и Херстад седеше до Холър. Съдия Фалконе беше на мястото си, но местата на съдебните заседатели бяха празни. Бош гледаше от дъното на залата, недалеч от вратата.

Съдията беше ядосан. Беше казал на съдебните заседатели да дойдат по-рано и те бяха дошли. Сега обаче седяха в стаята си, докато юристите спореха за включването на неочаквания свидетел. Моралес не беше в списъка на свидетели на защитата и обвинението, представен в съда в началото на процеса. Сега Салдано категорично възразяваше срещу допускането му, само заради принципа, без изобщо да знае кой е свидетелят и какво има да каже.

Денят определено не започваше добре.

— Господин Холър, това, че вчера ви дадох призовка, не гарантира, че свидетелят ви ще бъде допуснат да дава показания — каза съдията. — Очаквах, че обвинението ще възрази, и искам да представите основателни причини той да бъде включен сега, когато процесът е напреднал.

— Ваша чест — каза Холър, — съдът даде на защитата свобода на действие и аз определено оценявам това. Но както сам казахте на съдебните заседатели в началото, този процес е търсене на истината. Вчера вечерта моят следовател откри свидетел, който може да промени посоката на това търсене. Няма да е честно не само спрямо клиента ми, но и спрямо всички хора в Калифорния, ако не се позволи да бъде изслушан от журито.

Фалконе погледна към залата и погледът му се спря върху Бош. За част от секундата Бош си помисли, че вижда в очите му разочарование, и отново му се прииска Холър да престане да го нарича свой следовател.

— Господин Холър, разбирате, че със следователя си и този свидетел създавате обстановка, която е очевидно нечестна спрямо обвинението — каза съдията. — Госпожица Салдано не е имала време да се подготви за показанията му, нито да накара следователя си да проучи свидетеля или сама да го разпита.

— Е, добре дошли в моя свят, ваша чест — отвърна Холър. — Аз самият никога не съм се срещал и не съм говорил със свидетеля. Както вече казах, едва късно вчера беше установено колко е важен за делото — мисля, че подписахте призовката в пет и петнайсет. Сега той е тук, за да свидетелства. Всички ще научим заедно какво има да каже.

— И какво точно ще го питате?

— Ще го попитам за събитията, в които е участвал в деня на убийството. Той е парамедик, оказал спешна помощ на клиента ми, когато той е получил пристъп в кафенето малко повече от час преди убийството на съдия Монтгомъри.

Съдията се обърна към прокурора.

— Госпожице Салдано, искате ли да кажете нещо?

Салдано стана. Тя наближаваше четирийсетте, беше изгряваща звезда в Прокуратурата и се занимаваше с тежки престъпления. Медиите я следваха навсякъде по петите. Бош вече беше забелязал репортерите, подредени на първия ред на залата.

— Благодаря, ваша чест — каза тя. — Щатът би могъл просто да възрази поради причините, които вече бяха очертани — липса на предварително известяване, отсъствие от списъка на свидетели, липса на информация какво точно ще свидетелства. Но тъй като господин Холър реши да използва старата фраза за търсенето на истината, обвинението би могло да възрази, че този свидетел не може да добави към делото нещо, което би ни доближило до въпросната истина. Вече разполагаме с показанията на експерта на господин Холър за така наречения пристъп на клиента му в кафенето. Обвинението не възрази на тези показания. Въпросният нов свидетел може само да повтори същата информация.

Тя млъкна и си пое дъх, преди да завърши.

— Така че е очевидно, ваша чест, че това е някакъв опит за протакане. Защитата иска да изгуби времето на съда. Още пушек и огледала от фокусник, останал без номера в торбата си.

Бош се усмихна и видя, че Холър, който се беше облегнал в стола си и гледаше към масата на обвинението, също едва сдържа усмивката си.

След като Салдано си седна, Холър се изправи.

— Ще ми дадете ли думата, ваша чест?

— Само че по-кратко, господин Холър — каза съдията. — Съдебните заседатели чакат от девет сутринта.

— Пушек и огледала ли, ваша чест? Торба с номера? Става въпрос за човешки живот и аз категорично възразявам срещу подобни квалификации от страна на заместник главния прокурор. Това е…

— О, я стига, господин Холър. Чувал съм ви да казвате далеч по-лоши неща в тази зала. И нека не се баламосваме. И двамата знаем, че госпожица Салдано току-що ви даде следващия лозунг за рекламите ви, които ще разлепите по автобуси и спирки из целия град. Направо си ги представям: „Съдебен фокусник, казват от Прокуратурата“.

През залата премина лек смях и Бош видя как Салдано наведе глава, когато осъзна какво е направила.

— Благодаря за промоционалния съвет, ваша чест — каза Холър. — Веднага след процеса ще се възползвам от него. Но точно сега важното е, че става въпрос за живота и свободата на клиента ми и в коридора чака свидетел, който иска да даде показания и смята, че това ще хвърли светлина върху случилото се не само в кафенето, но и един час по-късно в Грант Парк с вашия приятел и колега съдия Монтгомъри. Доказателствата, които се очаква да представи свидетелят, са свързани с основния въпрос дали доказателствата на обвинението са надеждни. И накрая бих искал да добавя, че обвинението е знаело или би трябвало да знае за съществуването на този свидетел — моят следовател научи името му от представените материали по делото. Моля съда да ми позволи да призова този нов свидетел в залата.

Холър си седна и съдията погледна към Салдано, която не се опита да стане.

— Съгласна — каза тя.

Фалконе кимна.

— Добре, да извикаме съдебните заседатели — каза той. — Господин Холър, ще ви позволя да призовете свидетеля си, но след това ще отпусна на госпожица Салдано толкова време, колкото й е нужно да се подготви за кръстосания разпит, ако изобщо пожелае да проведе такъв.

— Благодаря, ваша чест — отвърна Холър, обърна се към Бош и кимна.

Бош стана да доведе Моралес.