Майкъл Конъли
Нощният пожар (48)

48

Балард се обади на полицейския номер в Лас Вегас, записан в доклада, който й беше дала Алисия Браг. Изненада се, когато гласът, който й отговори, каза: „ОП“.

Всяка правозащитна агенция си има свой речник от акроними, съкращения и кратки названия на специализирани звена, служби и места. Хари Бош веднъж се беше пошегувал, че ЛАПУ си има екип на пълно работно време, чиято задача е да измисля съкращения на различните отдели. Балард обаче знаеше, че ОП най-често означава организирана престъпност, и остана леко изненадана, тъй като случаят с Браг беше за откраднато портмоне.

— ОП, с какво мога да ви помогна? — повтори гласът.

— Ъ-ъ, да, търся детектив Том Кенуърт — каза тя.

— Момент.

Балард зачака.

— Кенуърт.

— Детектив, обажда се детектив Рене Балард от Полицейското управление на Лос Анджелис. Питам се дали не бихте могли да ми помогнете с информация, свързана с убийство, което разследвам.

— Убийство в Ел Ей. Как мога да ви помогна от Лас Вегас?

— Миналата година сте поели сигнал от жена на име Алисия Браг. Помните ли това име?

— Алисия Браг, Алисия Браг. Не, не бих казал. Тя ли е жертвата ви?

— Не, тя е добре.

— Заподозряна?

— Не, детектив. Портмонето й е било откраднато във Вегас в заведение на име „Дяволската бърлога“ и това довело до кражба на самоличността й. Това да ви звучи познато?

Последва дълга пауза, преди Кенуърт да отговори.

— Бихте ли ми казали отново името си?

— Рене Балард.

— И казахте, че сте от Холивуд.

— Да, от участъка в Холивуд.

— Добре, ще ви се обадя след около пет минути, става ли?

— Информацията наистина ми е необходима. Става въпрос за убийство.

— Знам това и ще ви се обадя. Пет минути.

— Добре, ще ви дам прекия си номер.

— Не, не искам прекия ви номер. Ако наистина сте такава, за каквато се представяте, ще ви намеря. Ще се чуем след пет минути.

И затвори преди Балард да успее да каже каквото и да било още.

Балард остави телефона и зачака. Разбираше какво прави Кенуърт — проверяваше дали е разговарял с истинско ченге за истински случай. Препрочете полицейския доклад, даден й от Алисия Браг. След по-малко от минута интеркомът я уведоми, че я чака обаждане на втора линия. Беше Кенуърт.

— Извинявайте — каза той. — Човек напоследък трябва да е внимателен.

— Разследвате организираната престъпност, разбирам ви — отвърна Балард. — Е, кой е откраднал самоличността на Алисия Браг?

— Чакайте малко, детектив Балард. Защо първо не ми кажете върху какво работите? Кой е умрял и как името на Алисия Браг се е забъркало в случая?

Балард разбираше, че ако започне първа, Кенуърт ще контролира потока информация в двете посоки. Реши обаче, че няма избор. Връщането на обаждането и предпазливостта му й казваха, че Кенуърт няма да даде нищо, ако първо не получи.

— Всъщност имаме две убийства, едно от миналата година и друго от миналата седмица — каза тя. — Жертвата ни от миналата година е съдия от Висшия съд, който е бил наръган, докато вървял към съдебната палата. Жертвата от миналата седмица изгоря жив. Дотук намерихме две връзки между двете убийства. Една и съща адвокатска кантора е представлявала лица, въвлечени в тези несвързани на пръв поглед случаи, а освен това и онази жена.

— Онази жена?

— Имаме видеозаписи с една и съща жена в непосредствена близост до местопрестъпленията. Носи различни перуки и облекло, но е същата. В първия случай, убийството на съдията, тя е била разпитана като възможен свидетел и се е представила на полицията като Алисия Браг, като е посочила верния адрес на истинската Алисия Браг, чието портмоне и документи са били откраднати миналата година във Вегас. Проблемът е, че отидохме на въпросния адрес и разговаряхме с истинската Алисия Браг, която не е жената от видеозаписите. Тя ни разказа за случилото се във Вегас и така стигнах до вас.

Кенуърт мълчеше.

— Чувате ли ме? — подкани го Балард.

— Да — отвърна Кенуърт. — Мислех. Във видеозаписите има ли ясни кадри на жената?

— Не. Доста хитро крие лицето си. Все пак успяхме да я идентифицираме по походката.

— По походката?

— Тя е патрава. Вижда се и на двата записа. Това говори ли ви нещо?

— Патрава? Не. Дори нямам представа какво означава патрав.

— Добре, какво можете да ми кажете за случая Алисия Браг? Открили ли сте жената, откраднала самоличността й? Вие разследвате организираната престъпност. Предполагам, че случаят й е част от нещо по-голямо.

— Ами, тук имаме някои организирани групи, които се занимават с кражби на самоличност в големи мащаби, така че много от случаите минават през нас. Но конкретно при Браг поехме случая й, защото кражбата е станала на място, което следим.

— „Дяволската бърлога“.

Кенуърт премълча — нарочно не потвърждаваше подозренията на Балард.

— Добре, щом не искате да говорим за „Дяволската бърлога“, да поговорим за Батман — каза Балард.

— Батман ли?

— Стига, Кенуърт. За Доминик Бутино.

— За първи път го споменавате. Той пък как е замесен във всичко това?

— Адвокатската кантора, която свързва случаите, е представлявала Бутино в едно дело, гледано тук. Спечелили са го. Нека ви питам нещо, детектив, тъй като сте в ОП. Чували ли сте някога за жена наемен убиец, която може би работи за Бутино или за Екипа?

Кенуърт не отговори веднага, което явно му беше навик. Очевидно внимателно преценяваше всяко късче информация, която даваше на Балард.

— Въпросът не е труден — каза Балард, когато й омръзна да чака. — Или сте чували, или не сте. Колебанието ви подсказва, че сте.

— Ами, да — каза Кенуърт. — Но по-скоро става въпрос за слух. Получаваме от време на време информация за жена, която изпълнява контракти за Екипа.

— Какви са слуховете?

— Имахме един тип с доста връзки, който дойде от Маями. Намери смъртта си в апартамента си в „Клеопатра“. Охранителните камери на казиното са го заснели да се качва в апартамента си с жена. Местопроизшествието приличаше на самоубийство. Глътнал куршум. Но колкото повече се вглеждахме, толкова повече ни се струваше, че е било удар. Но това беше преди девет месеца и оттогава не сме стигнали доникъде. Следите изстинаха.

— Прилича на нашето момиче. Бих искала да видя видеозаписа.

Кенуърт отвърна с обичайната си пауза.

— А в замяна аз ще ви покажа моите — подкани го Балард. — Можем да си помагаме взаимно. Ако е същата жена, имаме нещо голямо. Дайте ми имейла си и ще ви пратя онова, с което разполагаме. А вие ми пратете вашите неща. Това се нарича сътрудничество между полицейски агенции.

— Мисля, че става — най-накрая отвърна Кенуърт. — Но нямаме лицето й. Водим се град на камери, но тя сякаш знае къде се намира всяка от тях.

— Също като тук. Какъв е имейлът ви? Ще ви пратя първия видеозапис. Вие ми пратете вашия и ще получите втория. Споразумяхме ли се?

— Споразумяхме се.

След като затвориха, Балард качи видеозаписа от „Мако“, който показваше как заподозряната купува бутилката „Тито“ и използва банкомата. Озаглави имейла „Черната вдовица“, защото това беше името, което й беше хрумнало за чернокосата и облечена в тъмни дрехи версия на заподозряната убийца.

Телефонните маниери на Кенуърт важаха и за имейл етикета му. Половин час по-късно Балард не беше получила нищо в замяна от детектива от Лас Вегас. Започна да се чувства като ограбена и се канеше да му звънне, когато получи отговор със същото заглавие. Двата прикачени видеозаписа бяха наречени Cleo1 и Cleo2. Единственият текст към тях гласеше само: „Колата от Cleo2 е била открадната и опожарена в Съмърланд“.

Балард свали видеозаписите и ги пусна.

Първият беше от поредица камери, които показваха мъж с пъстра риза тип Джими Бъфет, който играеше блекджек на маса с високи залози в „Клеопатра“. Балард предположи, че това е жертвата. До него седеше жена, която не играеше. Беше с дълга и гъста руса коса, която приличаше на перука. Бретонът й играеше ролята на козирка на шапка и скриваше наведеното й надолу лице от камерата.

Мъжът осребри чиповете си и след това картината се смени, показвайки как двамата стават от масата и тръгват към асансьора, запазен за апартаментите на най-горните етажи. Жената продължаваше да държи главата си наведена и се извръщаше от камерите. На рамото си беше преметнала нещо като голям бял сак. Беше с широки черни панталони и тясно горнище. Последната картина на двойката беше в асансьора. Числото 42 светеше на таблото. Камерата в кабината показваше как слизат на четирийсет и втория етаж в 01:12:54 ч., след което записът свърши.

Балард отвори Cleo2. Видеозаписът започваше с камерата от асансьора в 01:34:31 и показваше жена, която влиза в кабината на четирийсет и втория етаж. Тя носеше широкопола шапка, която напълно скриваше лицето й. По гърба й можеше да се види един-единствен кичур черна коса. Жената носеше черни панталони, блуза и сандали. Сакът на рамото й беше черен, но имаше същите размери като онзи от Cleo1.

Жената слезе от асансьора в казиното и камерите я проследиха през огромното игрално пространство и навън до паркинга. Там тя се качи в сребрист джип „Порше“ и потегли.

Благодарение на текста на Кенуърт Балард знаеше участта на поршето.

Тя върна записа и загледа отново как жената прекосява паркинга. Лявото й стъпало беше леко обърнато навътре.

— Черната вдовица — прошепна Балард.

За да изпълни своята част от уговорката, тя качи видеозаписа от Гранд Парк и го прати на Кенуърт със съобщение: „Жената е същата. Вече има три 187. Трябва да поговорим“.

Изпрати имейла и чак тогава си даде сметка, че 187 може и да не е кодът за убийство в Невада. Осъзна също, че разговорите трябва да се водят не само между ЛАПУ и полицията на Лас Вегас, но и в самото ЛАПУ. Случаят беше стигнал до момент, в който се налагаше да включи Оливас и да прехвърли на него отговорността за сътрудничеството между двете агенции.

Но преди всичко това трябваше да каже на собствения си партньор.

Звънна на Бош и той вдигна веднага. Гласът му обаче се заглушаваше от шума на трафика и вой на сирена. Балард успя да го чуе как й вика: „Задръж“.

Тя го изчака да вдигне прозорците на колата си и да си сложи слушалките.

— Рене?

— Хари, къде си? Какво става?

— Пътувам към Бънкър Хил зад една линейка. Клейтън Манли току-що слязъл от трийсет и втория етаж без асансьор.

— Ох, по дяволите. Скочил ли е?

— Така казват. Кой знае? ГУ поемат случая. Густафсон и Рейс. Отивам да видя какво ще мога да науча.

— Хари, внимавай. Нещата започват да се връзват. Разговарях с детектив от полицията на Лас Вегас. Те там също имат случай с убийство. Пратиха ми видеозапис с нашето момиче. С Черната вдовица.

— Така ли я наричат?

— Не, аз я нарекох така, когато им пратих нашите записи.

— Какъв е тамошният случай?

— Свързан с мафията. Някакъв ОП тип от Маями се регистрирал в „Клеопатра“, но не освободил апартамента си. Било нагласено като самоубийство — уж глътнал куршум. Камерите обаче са го записали как се качва горе с Черната вдовица. После тя слиза с различна перука и дрехи. Но походката е същата. Тя е. Сигурна съм.

Последва пауза, но Балард беше свикнала с мълчанието на Бош.

— Постановка на самоубийство — каза най-сетне той.

— Също като Манли — каза Балард. — Но защо ГУ поема случая, ако се води самоубийство?

— Не знам. Може би онова, което говорих на Рейс, е вкарало Манли отново в полезрението им. Тъкмо му казвах как са пропуснали Манли, когато му се обадиха за случая. Както и да е, стигнах. Ще се опитам да се кача във фирмата.

— Хари, тя може да е там. Или най-малкото все още да е в района.

— Знам.

— Ако са решили, че трябва да се отърват от Манли, същото може да важи и за теб. Ти си онзи, който отиде там и забърка кашата.

— Знам.

— Затова не се качвай. Изчакай ме. Идвам.