Майкъл Конъли
Нощният пожар (46)

46

Първата им работа беше да разберат дали Алисия Браг е наистина Алисия Браг. Бош беше извадил от досието доклада за разговора с нея и го даде на Балард. Докладът беше написан от Гил Рейс, който бе провел разговора. В него се казваше, че той пуснал рутинно търсене по името й в базата данни и не открил криминално досие. Това можело да се очаква, защото окръг Лос Анджелис не позволяваше на хора с криминално минало да служат като съдебни заседатели. Към доклада нямаше по-късни добавки.

След като приключиха с песъчливките, Балард и Бош поеха към Долината и отбелязания в доклада адрес. Докато Бош караше, Балард потърси Алисия Браг в IMDB и други свързани с шоубизнеса бази данни и откри, че съществува актриса с това име, радваща се на скромен успех с второстепенните си роли в различни телевизионни сериали през последните години.

— Знаеше ли, че по HBO имало сериал за наемен убиец, който става актьор? — попита Балард.

— Нямам HBO — отвърна Бош.

— Гледам го при баба ми. Както и да е, Алисия Браг е участвала в него.

— Ами, шантаво е. Сериалът е за наемен убиец, който иска да стане актьор. Черна комедия. А тук имаме жена, която може би е наемна убийца.

— И?

— Това не е черна комедия. И се съмнявам, че актрисата Алисия Брат е онази, която търсим. Щом го потвърдим, трябва да измислим как и защо нашата заподозряна е взела и използвала самоличността й.

— Разбрано.

Актрисата Алисия Браг живееше в жилищна кооперация на улица „Дикенс“ и Шърман Оукс. Сградата беше охранявана и се наложи да й се обадят първо по домофона, което никога не беше най-доброто начало. Балард беше със значка и затова тя се представи. Браг си беше у дома и се съгласи да се срещне със следователите. Но после минаха три минути, през които тя не отключи вратата на кооперацията и Бош предположи, че разчиства — крие или се отървава по друг начин от незаконни вещества.

Накрая вратата се отвори и те влязоха. Взеха асансьора до четвъртия етаж и бяха посрещнати от жена, която ги чакаше до отворена врата. Приличаше на снимката от шофьорската книжка, която бяха разгледали преди това. Бош обаче веднага осъзна, че това не е жената, която бяха видели на видеозаписите. Беше твърде ниска — малко над метър и петдесет, и дори с десетсантиметрови токчета не би могла да се сравнява с жената, стояща до скалата на вратата на магазина.

— Алисия? — попита Балард.

Тя искаше разговорът да протече дружески и затова реши да говори на малко име.

— Да — каза Браг.

— Здравейте, аз съм Рене, а това е партньорът ми Хари — каза Балард.

Браг се усмихна, но се вгледа продължително в Бош, без да може да скрие изненадата си от възрастта му и от факта, че разговорът не се води от него.

— Влезте — каза тя. — Хич не ми се иска да го казвам, защото съм го правила в един телевизионен сериал, но за какво става дума?

— Ами, надявахме се, че бихте могли да ни помогнете — каза Балард. — Може ли да седнем?

— О, разбира се. Извинявайте.

Браг посочи към дневната, в която имаше канапе и два фотьойла пред камина с изкуствени дърва.

— Благодаря — каза Балард. — Първо да отметнем формалностите. Вие сте Алисия Браг, родена на двайсет и трети февруари хиляда деветстотин осемдесет и седма, нали?

— Точно така — потвърди Браг.

— Били ли сте съдебен заседател през последните пет години?

Браг сбърчи чело. Въпросът беше съвсем неочакван.

— Не мога… не мисля — каза тя. — Последният път беше преди много време.

— И определено не сте били през миналата година?

— Определено не. Отдавна не съм била. Какво…

— Били ли сте разпитвана миналата година от двама детективи от полицията, разследващи убийство?

— Какво? Какво означава това? Трябва ли да се обадя на адвокат или нещо такова?

— Не ви е нужен адвокат. Смятаме, че някой се представя за вас.

— О. Ами, това нещо продължава от две години или някъде там.

Балард замълча и погледна Бош. Сега на тях им беше подхвърлена неочаквана топка.

— Какво искате да кажете? — попита най-сетне тя.

— Някой отмъкна данните ми и от две години се представя за мен — каза Браг. — Дори миналата година подаде данъчна декларация. И никой нищо не може да направи. Натрупали са толкова много дългове, че никога няма да мога да си купя кола или да изтегля заем. Налага се да остана тук, защото апартаментът е мой, но кредитното ми досие е абсолютна дупка и никой не вярва, че не става дума за мен. Опитах се да си купя кола и ми отказаха категорично, въпреки че им представих писма от компаниите за кредитни карти.

— Ужас — въздъхна Балард.

— Знаете ли как са ви откраднали данните? — попита Бош.

— Когато бях във Вегас — отвърна Браг. — Откраднаха ми портмонето, докато бях на едно шоу. Джебчийство или нещо подобно.

— Откъде сте сигурна, че е станало точно там? — попита Бош.

Браг се изчерви от смущение.

— Шоуто беше от онези, с мъжки стриптийз. Трябваше да платя за вход, беше моминско парти. И когато потърсих портмонето си да дам бакшиш на танцьорите, то беше изчезнало. Така че е станало там.

— Съобщихте ли в полицията? — попита Балард.

— Да, но нищо не се случи — отвърна Браг. — Така и не ми се обадиха, а после някой започна да вади кредитни карти на мое име и съм преебана до края на живота си. Простете за израза.

— Случайно да имате копие от сигнала в полицията? — попита Балард.

— Имам куп копия, защото се налага да ги пращам и да се обяснявам всеки път, когато ме обират — каза Браг. — Момент.

Тя стана и излезе от стаята. Балард и Бош се спогледаха.

— Вегас — каза Балард.

Бош кимна.

Браг се върна и даде на Балард копие от доклада от две страници, който беше попълнила в Лас Вегас.

— Благодаря — каза Балард. — Няма да ви отнемаме още от времето, но мога ли да ви попитам дали получавате редовно съобщения, когато крадецът използва името ви?

— Невинаги, но детективът ми се обажда от време на време и ми казва как стоят нещата — отвърна Браг.

— Кой детектив? — попита Балард.

— Детектив Кенуърт от полицията на Вегас — отвърна Браг. — Той е единственият, с когото съм контактувала.

— Кен… уърт — повтори Балард. — Това две имена ли са, или едно?

— Едно. Не помня малкото му име. Мисля, че го има в доклада.

— Е, какво ви казва той? Картите само за местни покупки ли се използват?

— Не, тя се мести. Пътни разходи, хотели и ресторанти. Веднага щом подадем сигнал и анулираме картите, тя кандидатства за нови. И месец по-късно ги получава.

— Ужасна история — каза Балард.

— И всичко това заради едно моминско парти — каза Браг.

— Помните ли името на мястото, където се случи кражбата? — попита Бош. — В някое казино ли е станало?

— Не, беше едно долнопробно място — отвърна Браг. — Точно каквото търсехме. Нарича се „Дяволската бърлога“ и обикновено е стриптийз бар за мъже. Тоест, събличащите се са жени. В неделя вечер обаче е за женска публика.

— Ясно — каза Балард.

— Гласувате ли? — попита Бош.

Това също беше неочакван въпрос, но Браг отговори.

— Знам, че би трябвало. Но това като че ли е без значение в Калифорния и всичко тук е толкова прецакано.

— Значи не сте регистриран гласоподавател — каза Бош.

— Не — отвърна Браг. — Но защо питате? Какво общо има това с…

— Смятаме, че лицето, което е откраднало самоличността ви, се представя като вас в качеството си на съдебен заседател — каза Бош. — Трябва да сте регистриран гласоподавател, за да участвате в журито. Тя може би се е регистрирала от ваше име и така е била избрана за съдебен заседател.

— Господи, чудя се дали ме е направила републиканец, или демократ.

След като се върнаха в колата, Бош и Балард обсъдиха наученото, преди да предприемат следващия си ход.

— Трябва да разберем адреса от регистрацията за гласоподавател — каза Бош. — Така ще научим къде отиват призовките за участие в журито.

— Аз ще се погрижа — рече Балард. — Но какво означава всичко това? Да не искаш да кажеш, че ударът е разчитал на това убийцата да получи призовка да се яви като съдебен заседател? Изглежда ми… не знам. Малко прекалено, ако питаш мен.

— Да, но може би не толкова, колкото си мислиш. Дъщеря ми беше привикана за съдебен заседател по-малко от два месеца след като се регистрира като гласоподавател. Подборът се води случаен, но всеки път, когато избират нови съдебни заседатели, махат от списъците онези, които са били такива наскоро или не са се отзовавали на предишни призовки. Затова новият гласоподавател има повече шансове от останалите да бъде призован.

Балард кимна, но не особено убедено.

— Освен това не знаем откога и как е било планирано всичко това — продължи Бош. — Портмонето на Алисия е било откраднато миналата година и може би са използвали данните й за цялата постановка. Регистрационната карта на гласоподавател може да бъде полезна като документ за самоличност. Крадлата може да е имала тази идея от много време и да й се е удал удобен момент.

— Трябва да проверим дали има връзка между „Дяволската бърлога“ и Батман Бутино.

— И да поговорим с детектива от Вегас. Да видим какво е успял да проследи.

— Може да разполага със снимки или видеозаписи на фалшивата Алисия Враг — каза Балард. — Какво друго?

— Трябва да говоря с Гил Рейс — отвърна Бош. — Той е говорил с нея.

— Точно това не разбирам. Тя е убила съдията и после просто се е явила в палатата като съдебен заседател? Защо? Защо веднага не се е разкарала?

— Защото е трябвало да довърши работата си.

— Какво означава това?

— Да завърши прикритието си. Ако беше влязла през едната врата на палатата и излязла през другата, щяха да разберат, че тя го е направила. Вместо това тя е изчакала Рейс да я намери и да я разпита, преди да се махне.

— Прилича на купуването на водката. Можела е да купи бутилката къде ли не, но е избрала магазин на две преки от мястото, на което е бил убит Банкс. Знаела е, че има камери, до които рано или късно ще стигнем. Казах това на Оливас и другите. Тук става въпрос за психология. Тя обича да се показва. Мисля, че й харесва да се крие пред очите на всички. Не знам защо, но го има.

Бош кимна. Смяташе, че Балард е права в преценката си.

— Ще е интересно да видя реакцията на Рейс — каза той.

— Мислех си, че те вече не говорят с теб — каза Балард. — Може би ще е по-добре аз да се заема с Рейс.

— Не. Направиш ли го, те и ГУ ще грабнат случая. Остави на мен. Мисля, че когато му обясня, че цялата история може да стане много злепоставяща за него, той ще се съгласи да се срещнем на четири очи и да поговорим.

— Идеално. Добре, ти поеми него, а аз ще работя по другите неща.

— Сигурна ли си?

— Да, значката ми осигурява по-лесен достъп до всичко. Поеми Рейс, аз ще се погрижа за останалото.

Бош запали двигателя, за да я откара до нейната кола в Холивуд.

— Освен това трябва да измислим какво да правим с Клейтън Манли — каза той, докато потегляше.

— Нали каза, че се е усетил — отвърна Балард. — Да не би да си решил да продължиш да се представяш като клиент?

— Не, това е бита карта. Но ако успея да спипам Манли насаме, може да го натисна и да го накарам да разбере, че опциите му се стопяват.

— Бих искала да присъствам на това.

— Искам да присъстваш и да му покажеш значката и пистолета си. Така той ще си даде сметка, че задникът му е гол.

— Двата пъти, когато си бил в кабинета му…

— Да?

— Нали не си направил нещо, което не е нужно да знам? Нещо, което би издънило случая?

Бош се замисли какво може да й каже. Какво беше направил и какво можеше да се докаже, че е направил.

— Само прочетох един имейл, който се появи на екрана му — отвърна накрая. — Вече ти казах. Когато той излезе да направи копията. Чух сигнал, погледнах и видях, че е получил имейл от шефа си Майкълсън, който го наричаше глупак, задето е пуснал лисица в кокошарника. В този смисъл.

— И ти си лисицата.

— Аз съм лисицата.

— И това е всичко?

— Е, изтрих имейла.

— Изтрил си имейла?

— Да. Не исках да рискувам да го прочете, докато съм в кабинета му. Трябваше да се махна, преди да е разбрал.

— Добре. Никога не си ми го казвал, нали?

— Не съм.

— И наистина ли това е всичко?

Бош си помисли за снимките, които беше направил с телефона си в кабинета на Манли. Реши да премълчи за тях. Засега.

— Това е всичко.

— Добре.