Майкъл Конъли
Нощният пожар (41)

41

Балард си беше сложила слушалките и слушаше парчетата, които беше събрала за натрупване на хъс. Седеше на задната седалка на черен джип, притисната между двама яки полицаи от „Специални операции“. Беше седем сутринта и пътуваха по автострада 10 към Риалто, за да арестуват Елвин Кид.

Два джипа, деветима полицаи и един, който вече държеше под наблюдение къщата на Кид в Риалто. Планът беше да го арестуват, когато тръгне на работа. Влизането в дома на бивш гангстер никога не беше добра идея. Щяха да изчакат Кид да излезе навън. Последният доклад от НП беше, че пикапът на заподозрения заедно с ремаркето за оборудване е паркиран в алеята. В самата къща не се виждало никакво движение и светлини.

Планът за арест беше одобрен от лейтенанта на „Специални операции“, който се намираше в първия джип. Ролята на Балард беше да наблюдава и после да извърши ареста. Тя щеше да се включи след задържането на Кид и да му прочете правата.

Във втория джип мъжете разговаряха помежду си, сякаш Балард я нямаше. Репликите се разменяха през нея без подхвърляния от рода на „какво мислиш?“ или „откъде си?“ Беше просто нервно бъбрене и Балард знаеше, че всеки си има свой начин да се подготви за предстояща битка. Тя си сложи слушалките и се заслуша в „Мюз“, „Блек Пумас“, „Дед Каб“ и други. Различни песни, които трупаха и задържаха хъса в нея. Първото парче беше „Копай надолу“ на „Мюз“.

Когато мракът те обгърне

и ти казват, че това е краят,

трябва да намериш пътя.

Балард видя, че шофьорът говори в радиостанцията, и свали слушалките.

— Какво има, Грифин?

— Светлини в къщата — отговори Грифин.

— Колко още ни остава?

— Двайсет минути.

— Настъпи газта. Може да се готви да излезе. Можем ли да минем на код три по автострадата?

Грифин предаде искането на лейтенант Гонзалес в предния джип и след секунди летяха със сто и четирийсет километра в час по автострадата с включени светлини и сирени.

Балард отново си сложи слушалките и продължи да слуша. Обичаше стимулиращия ритъм на парчето.

Изправен срещу наказателния взвод,

ти все пак

ще намериш път.

 

Копай надолу.

Копай надолу.

След дванайсет минути бяха на три преки от къщата на Кид на мястото за среща с двама патрулни полицаи от Риалто, повикани да присъстват на операцията. Гонзалес и екипът от другия джип заеха позиция на една пресечка от другата страна на къщата на заподозрения: трябваше да чакат сигнал от наблюдателния пост, че Кид излиза, преди да действат. Балард беше махнала слушалките си по средата на „Запознай се с тъмната ми половина“ на Бишъп Бригс. Беше готова. Сложи си слушалката с микрофон на радиостанцията и се настрои на използваната честота от екипа.

След три минути получиха обаждане от НП. Балард не знаеше дали полицаят е в кола, на някое дърво или на покрива на съседна къща, но той съобщаваше, че чернокос мъж, отговарящ на описанието на Елвин Кид, се намира пред къщата и слага кутия с инструменти в ремаркето. Готвел се да потегли.

При следващото обаждане заподозреният отключваше вратата на пикапа. Балард чу как Гонзалес нарежда на всички да действат. Джипът, в който се намираше, рязко потегли и тя се залепи за облегалката. Завиха надясно с писък на гуми, набраха скорост и Балард усети внезапния прилив на адреналин. Другият джип водеше. През предното стъкло Балард видя как пристига на мястото и спира пред изхода на алеята. Секунда по-късно вторият джип спря пред портала, блокирайки единствения друг възможен път за бягство.

Момчетата от специалната част изскочиха с викове от колите и насочиха оръжия към нищо неподозиращия мъж в пикапа.

— Полиция! Да виждам ръцете ти!

Както й беше наредил Гонзалес, Балард остана в колата да чака за сигнал, че Кид е задържан и всичко е чисто. Но дори когато се обърна, не можеше да вижда ясно купето на пикапа през отворената врата на джипа. Знаеше, че това е моментът, в който може да се случи всичко. Всяко рязко или потайно движение, всеки звук, дори изпращяване на радиостанция, можеше да доведе до безразборна стрелба. Балард реши да не чака обаждането на Гонзалес — още от самото начало беше против този план. Слезе от „безопасната страна“ на джипа, извади оръжието си и заобиколи колата отзад. Върху дрехите си беше сложила бронирана жилетка.

Застана така, че да вижда купето на пикапа. Кид седеше вътре с ръце върху волана, с вдигнати пръсти. Изглеждаше така, сякаш се предава.

Какофонията гласове се смени с гласа на Гонзалес, който нареди на Кид да слезе от пикапа и да тръгне заднешком към полицаите. Минаха няколко секунди, които й се видяха минути. Двама полицаи сграбчиха Кид, свалиха го на земята и го закопчаха. После го изправиха, облегнаха го с лице към пикапа и го претърсиха.

— Какво значи това? — запротестира Кид. — Какви ги вършите в дома ми?

Балард чу името си в слушалката — знак, че може да се включи. Прибра пистолета и отиде при пикапа. Изненада се от пискливия си глас — адреналинът беше стегнал гласните й струни и й се струваше, че говори като дете.

— Елвин Кид, арестуван сте за убийство и заговор за убийство. Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде осигурен служебен. Разбирате ли правата, които ви прочетох току-що?

Кид завъртя глава да я погледне.

— За убийство? Кого съм убил?

— Разбирате ли правата си, господин Кид? — повтори Балард. — Не мога да говоря с вас, докато не ми отговорите.

— Да, разбрах шибаните права. Кого казвате, че съм убил?

— Джон Хилтън. Помните ли го?

— Не знам за кого говорите, мамка му.

Балард беше очаквала подобно отрицание. Очакваше също, че това може да бъде единственият й момент да се изправи срещу Кид. Той най-вероятно щеше да поиска адвокат и тя никога повече нямаше да успее да припари до него. Освен това щеше да бъде отстранена от случая, след като се разбереше, че е действала извън правомощията си. Моментът и мястото не бяха най-добрите, но трябваше да го направи сега или никога. Тя извади малкото записващо устройство от задния си джоб и натисна копчето. Записът на разговора между Кид и Марсел Дюпре беше настроен предварително. Кид чу собствения си глас от устройството.

— Една работа, която трябваше да свърша навремето. Бяло момче, което дължеше прекалено много мангизи.

Балард спря записа и загледа реакцията на Кид. Направо виждаше как колелцата в главата му се завъртат и спират на телефонния разговор с Дюпре. Личеше си, че е разбрал, че току-що е изживял последните си моменти на свобода.

— Ще ви откараме в Ел Ей — каза тя. — И ще имате възможност да говорите с мен, ако…

Гласът в слушалката й я прекъсна. Беше човекът от наблюдателния пост.

— Някой излиза. Чернокожа жена в бял халат. Държи… струва ми се… оръжие! Оръжие! Оръжие!

Всички реагираха мигновено. Момчетата от специалния отряд насочиха оръжията си към входа на къщата. През тясното пространство между черните джипове Балард видя жената на каменната пътека, която водеше от вратата до алеята. Тя беше с широк халат, вероятно на съпруга й. Беше успяла да скрие пистолета в широкия му ръкав. Сега го беше вдигнала и викаше:

— Не можете да го отведете!

Погледът й се спря върху Балард, която стоеше като открита мишена на полянката между джиповете и пикапа. Балард държеше в ръка записващото устройство, а не оръжие.

Видя как жената вдига ръка. Случваше се като на забавен кадър. Но после движението спря, докато пистолетът още сочеше надолу. Главата на жената се пръсна сред кръв, кост и мозък преди Балард да успее да чуе изстрела. Разбра, че е стреляно от наблюдателния пост.

Коленете на жената се подгънаха и тя се строполи по гръб на каменната пътека, най-вероятно направена от съпруга й.

Неколцина полицаи се втурнаха да вземат оръжието и да проверят жената. Балард също инстинктивно направи крачка напред, след което си спомни за Кид.

Обърна се към него, но той беше изчезнал.

Балард изтича на улицата и го видя да тича със закопчани отзад ръце. Втурна се след него, като извика на останалите.

— Имаме беглец!

Кид беше бърз за човек на неговата възраст, при това с белезници. Балард обаче успя да го настигне преди следващата пряка, сграбчи веригата между белезниците и дръпна, принуждавайки го да спре.

Извади пистолета си и го опря в кръста му.

— Убихте ли я? — задъхано попита Кид. — Мръсни копелета, убихте ли я?

Самата Балард също беше останала без дъх. По врата и челото й беше избила пот.

Един от джиповете приближаваше по улицата към тях. Балард знаеше, че ще приберат Кид и че това са може би последните й моменти с него.

— Дори да сме я убили, кръвта й е по твоите ръце, Елвин — каза тя. — Само по твоите.