Майкъл Конъли
Нощният пожар (24)

24

Малко преди края на смяната Балард получи сигнал, който й попречи да довърши доклада си за срещата в ГУ и я принуди да работи извънредно, при това без заплащане. Беше случай тип „той го каза / той го направи“ на „Ситръс“, южно от „Фаунтин“. Патрул се обади за намеса в разгорещен домашен диспут между двама мъже, делящи едностаен апартамент, които се скарали за това кой да използва душа пръв преди работа. Прекарали по-голямата част от нощта в пиене и друсане, като разправията започнала, когато единият взел последната чиста кърпа и се заключил в банята. Другият не останал доволен, разбил вратата, фраснал го и му счупил носа. Боят продължил с пълна сила в малкия апартамент и събудил другите обитатели на сградата. Когато полицията пристигнала след множество позвънявания на 911, двамата вече имали синини и порязвания и било ясно, че никой от тях няма да отиде на работа.

Отзовалите се патрулни полицаи предпочели да оставят вземането на решението на детектив, за да избегнат бъдещи неприятности. Балард пристигна и разговаря с тях, после с двамата извършители. Предположи, че сбиването всъщност не е било заради чистата кърпа и душа, а е симптоматично за проблемите в отношенията между мъжете, каквито и да бяха те. Така или иначе, реши да прибере и двамата за тяхно и за свое добро. Домашните скандали бяха сложна работа. Успокояването на страстите и отдръпването след това изглеждаше най-благоразумно, но ако час, седмица или година по-късно същата връзка приключеше с убийство, съседите обикновено се изправяха пред камерите и казваха, че полицията идвала, но не направила нищо. Затова беше по-добре да действаш на сигурно сега, отколкото да съжаляваш после. Така гласеше правилото и то беше причина патрулните полицаи да не искат да решават.

Балард арестува и двамата и нареди да бъдат откарани поотделно в ареста на участъка, където да бъдат затворени в съседни килии. Заради бумагите покрай арестуването и подготовката на други документи се наложи да остане на работа след седем сутринта, когато смяната й изтече.

След като приключи с докладите за ареста, слезе с колата си в центъра и паркира на Първа улица пред АСП. Там нямаше места за паркиране, но тя закъсняваше и се надяваше, че всеки пътен полицай ще познае колата като детективска и ще я остави. Пък и Балард не очакваше да остане дълго в сградата.

Взе със себе си раницата и кафява хартиена торбичка. Влезе в отдел „Грабежи и убийства“ на петия етаж и си даде сметка, че стъпва тук за първи път, откакто я бяха прехвърлили в Късното шоу в Холивуд. Огледа огромното помещение, като започна с кабинета на капитана в ъгъла в дъното. Видя през стъклената стена, че е празен. Нямаше никаква следа от него или от Нучо и Спелман, така че тя продължи към Военната стая. Видя, че плъзгащата се табелка на вратата е преместена на „Заето“, и разбра, че е открила купона. Чукна веднъж и влезе.

Военната стая беше складово помещение с размери 3,5 на 9 метра, в което бяха сложили заседателна маса, бели дъски и плоски екрани по стените. Използваше се при акции с участието на специалните части, за срещи на множество разследващи или за чувствителни случаи, които не бива да се обсъждат в общото помещение на отдела.

Капитан Робърт Оливас седеше начело на дългата маса. От лявата му страна бяха Нучо и Спелман. Отдясно седяха Друкер и Ферлита, стари кучета от ГУ, специализирани в случаи с палежи. Друкер беше в отдела толкова отдавна, че прякорът му беше Бракувания, защото по време на службата си беше сменил две колена, бедрена кост и рамо.

— Детектив Балард — каза Оливас с тон, в който изобщо не се долавяше враждебността, която той все още изпитваше към нея.

— Капитане — със също толкова равен глас отвърна Балард.

— Следовател Нучо ми каза, че може би ще дойдете. Но тъй като ние поехме случая, няма да имаме нужда от вас.

— Много добре, защото съм паркирала отпред в червената зона. Все пак реших, че преди да си тръгна, ще искате да видите и чуете част от уликите, които събрах.

— Улики ли, детектив? Доколкото разбрах, в понеделник през нощта вие сте напуснали местопроизшествието при първа възможност.

— Не е точно така, но си тръгнах, след като от пожарната казаха, че поемат нещата и ще се свържат с ГУ, ако нещо се промени.

Балард казваше на Оливас каква ще е позицията й, ако той се опита да й създаде неприятности заради начина, по който е действала при първоначалния сигнал. Освен това предположи, че Нучо и Спелман няма да са проблем, защото и двамата бяха достатъчно интелигентни, за да не се забъркват в полицейски кавги.

Оливас, който беше сдържан тип с голяма обиколка на колана, явно реши, че не си струва да се заяжда. Това беше част от желанието му нещата да вървят гладко, както беше споменала Ейми Дод. Оливас не искаше неприятности през последната си година преди пенсионирането. Балард знаеше, че това ще й е от полза за истинския й план за тази среща.

— С какво разполагате? — попита Оливас. — Все още дори не сме сигурни, че става въпрос за убийство.

— Нали затова ви плащат тлъсти заплати — отвърна Балард. — За да изяснявате нещата.

Оливас заряза встъпителните любезности.

— Попитах, Балард, с какво разполагате?

Високомерието и неприязънта вече личаха ясно в тона му. Балард сложи торбичката на масата.

— Като начало, с това. Празна бутилка водка „Тито“.

— И какво общо има това със случая? — попита Оливас.

Балард посочи Нучо.

— Инспектор Нучо ми каза вчера, че според аутопсията съдържанието на алкохол в кръвта на жертвата е било нула и трийсет и шест. За подобна концентрация човек трябва да изпие много алкохол. Разговарях с някои от бездомниците, които са познавали жертвата, и те споделиха, че в понеделник вечерта Банкс е изпил цяла бутилка „Тито“, без да я сподели с никого. Казаха, че му я е дал някой — ангел пазител, както се изразиха. Взех бутилката от друг бездомник, който спи на същия тротоар и събира бутилки и кенове, за да ги предава на вторични суровини. Не може да му се вярва много, но твърдеше, че е взел бутилката, след като Банкс я е изгълтал. Реших, че може би ще искате да я проверите за отпечатъци. Ако намерите отпечатъци на Банкс, това ще потвърди историята, но може да откриете и отпечатъци на онзи ангел пазител, а това е някой, с когото определено ще поискате да говорите. Тоест, ако някой му е помогнал да се напие, за да може след това да го подпали.

Оливас помълча известно време, докато смели чутото.

— Някой видял ли е онзи ангел пазител? — попита той. — И за мъж ли говорим, или за жена?

— Онези, с които разговарях, не са го видели — каза Балард. — Аз обаче отидох до „Мако“. Камерите на магазина са заснели как една жена с мерцедес спира и купува бутилка „Тито“ четири часа преди Банкс да изгори. Може да е просто съвпадение, но ще ви оставя вие да решавате.

Оливас погледна хората си и каза:

— Съмнително. Цялата работа е съмнителна. Вземете бутилката и всичко друго, с което разполага Балард. Трябва да вземем нагревателя и да изследваме и него. Ще се въздържим от определяне на причината за смъртта, докато не стане ясно кое какво е. Балард, свободна сте. И без това смяната ви е свършила, нали?

— Да — отвърна Балард. — И се махам. Кажете ми, ако искате довечера да се върна на местопроизшествието за нещо.

— Няма да е необходимо — каза Оливас. — Ние поемаме нещата.

— Трябва само да ми се разпишете на доклада за намирането на бутилката — каза Балард. — Така че всичко да е по правилата и да не стане някакво объркване, ако тя се окаже важна.

— И да сте сигурна, че заслугите ще бъдат ваши — каза Оливас.

Това не беше въпрос и Балард остана доволна от начина, по който го каза.

— Всички искаме да си получим заслугите за онова, което правим, нали така?

— Както и да е — каза Оливас. — Напишете го и ще го подпиша.

Балард отвори раницата си и извади папка с две копия на документ от две страници. На първата имаше подробно описание на произхода на бутилката, а втората беше с името и ранга на Оливас под мястото за подпис. Тя сложи документите на масата.

— Едно за вас и едно за мен.

Оливас подписа и двата документа. Балард взе единия, сложи го в папката и го прибра в раницата си.

Отдаде шеговито чест на Оливас, обърна се и си тръгна. На излизане от ГУ се опита да се успокои и да овладее емоциите си. Но не й беше лесно. Оливас винаги щеше да намери начин да я изкара от релси. Знаеше го. Той й беше отнел нещо, както бяха направили и други мъже в миналото. Но другите си бяха платили по един или друг начин — отмъщение, справедливост, възмездие или както там се нарича. Но не и Оливас. Засега. В най-добрия случай той се беше отървал с временно петно върху репутацията си, което бързо бе изчезнало. Балард знаеше, че може да го бие по ум и способности като детектив, но той винаги щеше да задържи онази неотстъпчивост, която й беше отнел.