Майкъл Конъли
Нощният пожар (16)

16

На връщане към участъка Балард се отклони през Кауенга и продължи към Кол. Мина бавно покрай редицата палатки и ниски навеси със спални чували, наредени покрай оградата на парка. Видя, че мястото, използвано от принесения в жертва чрез изгаряне предишната нощ, вече е заето от друг с палатка в оранжево и синьо. Спря — по улицата нямаше трафик, за който да се безпокои — и погледна синия навес, под който спеше момичето Манди. Всичко изглеждаше спокойно. Лек полъх на вятъра разлюля за момент мръсния навес, но той бързо отново увисна неподвижно.

Балард си помисли за Манди и какъв живот я очаква. Помисли за Сесилия и се запита как тя е изгубила всякаква перспектива за щастие. Накрая си помисли за собствения си отчаян старт в живота. Как едно дете може да запази надежда в мрака, а друго да реши, че всичко е изгубено завинаги?

Телефонът й иззвъня и тя вдигна. Обаждаше се лейтенант Уошингтън и Балард моментално погледна зарядното на радиостанцията, за да види дали не я е оставила някъде. Тя обаче си беше на мястото. Уошингтън беше предпочел да я потърси по телефона вместо по радиото.

— Да, лейтенант?

— Балард, къде си?

— На път към участъка. На три преки съм. Какво има?

— Дътри и Робъртс се върнаха току-що. Казаха ми за момичето.

Беше успял да обърка името на Дотре, така че да звучи по-скоро като тътри, и съвсем бе сбъркал Робардс.

— Какво има?

— Разбрах, че била гадна история — каза Уошингтън. — Потвърждаваш ли, че става въпрос за самоубийство?

— Така смятам. Родителите са малко шантави. Бащата е извън града. Потвърдих го. Там е, където казва, че се намира. Ще прехвърля случая на отдела в Западното бюро.

— Искам да се прибереш и от СПН да говорят с трима ви.

Служба поведенчески науки. Това означаваше консултация с психолог. Последното, което би поискала Балард. Половината управление вече смяташе, че е измислила обвиненията в сексуален тормоз към началника си. Заради „необоснованите“ й твърдения я бяха принудили да ходи цяла година на консултации в СПН. Добавянето на още един запис от този род в досието й щеше да накара и другата половина да я помисли за чалната. И всичко това още преди да се стигне до двойния стандарт спрямо жените полицаи. Мъжът, поискал консултации с психолог, се смяташе за силен; жената пък беше възприемана като слаба.

— Зарежи — каза Балард. — Не искам такива работи.

— Балард, сцената е била травмираща — настоя Уошингтън. — Разказаха ми подробностите и си е било направо филм на ужасите. Трябва да поговориш с някого.

— Лейтенант, не искам да говоря с никого. Нямам нужда да говоря с когото и да било. Виждала съм и по-лоши неща, ясно? И имам работа за вършене.

Тонът й накара Уошингтън да се сепне. Мълчанието се проточи няколко секунди. Балард се загледа как някакъв мъж изпълзя от едноместната си палатка, отиде до бордюра и започна да пикае в канавката. Не я беше забелязал, нито бе чул работещия двигател на колата.

— Добре, Балард, но все пак ти го предложих — каза Уошингтън.

— Да, лейтенант, предложи ми — по-меко отвърна Балард. — Оценявам го. Връщам се в бюрото да напиша доклада, след което приключвам за днес. Ще ида на плажа и всичко отново ще стане прекрасно. Солената вода лекува всичко.

— Разбрано, Балард.

— Благодаря.

Но тя знаеше, че няма да отиде на плажа след края на смяната си. Експертите по балистика имаха открит ден и тя смяташе да е първа на опашката.