Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (8)

Осма глава

Когато се събудих на следващата сутрин, къщата отново беше обърната с краката нагоре. Но този път оставих всичко и заминах на работа. Не исках да закъснявам. Имах нужда от работата си повече от всичко. Очаквах и баща ми да се обади и да види как съм, но подозирах, че Ръш не е говорил нито с майка си, нито с него, защото не беше споменал нищо по въпроса. Не исках да го питам, защото се страхувах, че гневът му към баща ми ще се насочи директно към мен. Вече съществуваше съвсем реална вероятност да ме накара да напусна, когато се прибера от работа. Не изглеждаше никак щастлив снощи, когато изскочи от стаята ми.

Боже, аз бях отговорила на целувката му. И бях засмукала и хапала устната му.

Господи! Какво съм си мислила? Точно там беше проблемът, нали? Че не бях мислила. Ръш ухаеше толкова хубаво, имаше божествен вкус — не можех да се контролирам.

Да, определено имаше голяма вероятност да намеря багажа си на верандата. Но този път имах пари за хотел.

Качих се по стълбите към главния офис. Трябваше да се запиша в колко часа съм пристигнала и да взема ключа от количката. Дарла вече беше тук. Започвах да си мисля, че живее в офиса. Когато си тръгвах, я оставях тук, а на следващата сутрин пак я намирах вече на работа. Но нейната динамична и доста темпераментна натура понякога ме плашеше. Идеше ми да козирувам, когато лаеше като бясно куче и раздаваше заповеди. Сега беше в лошо настроение и вече крещеше с насочен пръст към едно момиче, което не бях виждала досега.

— Не можеш да имаш връзки с членовете. Това е първото правило. Подписала си документ за това, Бет Ан, знаеш правилата много добре. Господин Уудс се обади и ми каза, че и баща му не е доволен от това развитие на нещата. Имам само три момичета за количките. Ако не мога да ти се доверя, че ще спреш да спиш с редовните ни клиенти, ще трябва да те уволня. Това е последното ти предупреждение. Разбираш ли ме?

Момичето кимна.

— Да, лельо Дарла. Съжалявам — каза тихо тя.

Дългата й черна коса беше вързана на опашка. Имаше огромни гърди. Тениската й беше по-тясна и от моята. Дълги крака, обло дупе. И беше племенница на Дарла. Интересно.

Гневният поглед на Дарла се премести върху мен и тя въздъхна облекчено.

— О, добре че вече си тук, Блеър. Може би ще успееш да направиш нещо с тая моя племенница. На изпитателен срок е, защото очевидно не може да спре да се чука с клиентите през работно време. Това не е публичен дом, а клуб. Ще я накарам да работи с теб през следващата седмица и искам да я наблюдаваш отблизо. Ще се учи от теб. Господин Уудс не може да спре да те хвали. Много е доволен от работата ти и ме помоли да започна да те пускам в ресторанта от другата седмица, поне два пъти седмично. В момента търся ново момиче за количките и не мога да си позволя да уволня Бет Ан — каза. Дарла произнесе името на племенницата си гневен и враждебен тон.

Момичето склони засрамено глава. Стана ми жал за него. Винаги се страхувах да не ядосам Дарла. Не можех да си представя някой да ми крещи по този начин.

— Да, госпожо — отговорих и тя ми подаде ключовете от количката. Взех ги и зачаках Бет Ан да тръгне с мен.

— Тръгвай с нея, момиче. Не ми стой тук да ми се цупиш. Редно е да се обадя на баща ти и да му кажа какви ги вършиш, но не искам да разбивам сърцето на брат си. Излизай и се научи на малко морал.

Дарла вече сочеше към вратата, а аз не чаках да повтаря — забързах навън и побягнах по стълбите да приготвя количката и да изчакам Бет Ан.

— Хей, чакай ме — извика момичето зад гърба ми.

Спрях и се обърнах. Тя тичаше да ме настигне.

— Извинявай. Това вътре беше доста брутално. Не ми се искаше да виждаш и да чуваш тези неща.

Бет Ан беше… мила.

— Няма проблем — отговорих.

— Между другото, казвай ми Бети. Не Бет Ан. Само баща ми и леля ми ме наричат така. От време на време. А ти си известната Блеър Уин. Толкова много съм чувала за теб — рече. Усмивката в гласа й ми подсказа, че не го казва с лошо чувство.

— Съжалявам, че леля ти те принуди да работиш с мен. Не съм искала да се натрапвам — отвърнах, погледнах я и сочните й червени устни се извиха в усмивка.

— О, не говорех за леля ми. Говорех за момчетата. Уудс много те харесва. Дочух, че снощи на рождения ден на Нан е имало малък инцидент заради теб. Иска ми се да бях видяла, но обслужващият персонал, за жалост, не е канен на такива места.

Товарех количката, а тя ме гледаше и говореше. Завъртя пръст около един черен кичур и каза:

— Така че ти си единственият ми източник на информация. Разкажи ми.

Нямаше много за разказване. Свих рамене и минах от другата страна, за да седна зад волана.

— Бях на купона, защото спя в стая под стълбите в къщата на Ръш. Временно е, докато събера пари да се преместя, което ще е съвсем скоро. Направих грешка, че излязох на купона. На Ръш не му се понрави, че съм се появила сред гостите му. Това е в общи линии.

Бети се тръшна на седалката до мен и кръстоса крака.

— Чух съвсем друго. Джейс каза, че когато Ръш забелязал как Уудс те докосва, направо откачил.

— Джейс не е разбрал правилно. На Ръш не му пука кой ме докосва.

Бети въздъхна.

— Да, гадно е за нас, бедните. Най-хубавите момчета не гледат сериозно на нас. Ние сме само нещо за чукане и толкоз.

Възможно ли бе животът й да се е превърнал в нещо такова? Предала се е и е станала едно от онези момичета, които изхвърчат през вратата, веднага след като ги прекарат през леглото? Беше прекалено хубава, за да има такава съдба. Момчетата у дома биха я боготворили. Лигите им щяха да текат по нея. Не бяха милионери, но бяха добри момчета от стабилни, здрави семейства.

— Няма ли хубави момчета в този край, които не са задължително пълни с пари? Не е възможно да няма и други, освен тези тук. Със сигурност можеш да си намериш приятел, който да не те изхвърля на другата сутрин.

— Не знам — отговори тя замислено и леко смръщено. — Винаги съм искала да хвана милионер. Да живея хубав живот. Но започвам да осъзнавам, че това не е за мен.

Тръгнах към първа дупка.

— Бети, ти си красива. Заслужаваш повече от това, което получаваш. Започни да се оглеждаш за мъж, но не тук. Намери човек, който няма да те иска само за секс. Намери мъж, който иска теб, само теб.

— Май и аз се влюбих в теб — отговори Бети с усмивка, вдигна краката си на таблото, а аз спрях при първата група.

Не се забелязваше нито един по-млад мъж, защото обикновено не ставаха рано. Така че известно време не трябваше да се тревожа да не би да изпусна Бети някъде из храстите или където там правеше секс по време на работа.

Четири часа по-късно за трети път спряхме на трета дупка. Веднага забелязах Уудс и компания. Бети седна прилично и развълнуваното й лице веднага задейства алармата в съзнанието ми. Беше като малко кученце, което чака някой да му подхвърли кокал. Ако не я харесвах, не бих й помагала да положи усилия, за да задържи работата си. Но пък и в длъжностната ми характеристика не пишеше, че трябва да гледам бебета на зряла възраст.

Когато спрях количката до компанията, Уудс веднага се смръщи.

— Защо разхождаш Бети в твоята количка? — попита веднага.

— Защото ми помага да не чукам приятелите ти и да не те ядосвам. Защо изобщо си казал на леля Дарла? — нацупи се тя и скръсти ръце пред щедрата си гръд. Нямаше съмнение, че погледите на всички момчета са заковани там.

— Не съм я карал да прави такова нещо. Казах й да повиши Блеър, а не да я товари с теб — отвърна рязко той и извади телефона от джоба си.

Какво правеше, за бога?

— На кого се обаждаш? — попита изплашено Бети.

— Дарла — изръмжа той.

— Не, чакай — извикахме и двете в един глас. — Не й се обаждай — помолих. — Добре съм. И харесвам Бети. Тя е добра компания — опитах се да го уверя.

Той ме огледа изпитателно, но не затвори телефона.

— Дарла, Уудс на телефона. Промених решението си. Искам Блеър вътре четири дена в седмицата. Можеш да я сложиш на голф игрището в петък и събота, когато има повече хора. Знам, че е най-добрата, която имаш, но през останалото време я искам вътре.

Той не дочака отговора й, направо затвори и пусна телефона в карираните си панталони за голф. На всеки друг мъж тези панталони биха стояли смешно, но Уудс им придаваше класа. Бялата му тениска беше изгладена до съвършенство. Запитах се дали не е нова.

— Леля Дарла ще полудее. Само Блеър може да ме следи през следващите две седмици. Кой ще се грижи за мен? — попита Бети и сластно погледна към Джейс.

— Моля те, човече, ако поне малко ме харесваш и уважаваш, затвори си очите и ми позволи да я заведа в клуба за няколко минути. Моля те — умоляваше Джейс, заковал поглед между краката на Бети, която ги бе вдигнала на таблото и ги беше разтворила така, че всички можеха да видят какво има между тях. Белите й панталонки бяха прекалено тесни и впити и не оставяха много за въображението.

— Не ми пука какво ще правиш. Чукай я, ако искаш. Но ако на баща ми пак му заври лайното, ще я уволни. Писна му от оплаквания.

Знаех, че ако я уволнят, Джейс не би се застъпил за нея. Щеше да се обърне и да продължи живота си, все едно нищо не се е случило. В погледа му нямаше обич, а само похот.

— Бети, не го прави — помолих я тихо. — В почивния ми ден ще излезем само двете и ще си намерим за компания мъже, с които си струва да прекараш вечерта. Само не си губи работата заради него — говорех много тихо, така че само тя да може да ме чуе. Всички знаеха, че й приказвам нещо, но не разбираха какво. Бети се обърна към мен и събра коленете си.

— Наистина? Ще излезеш с мен да си намеря момче? В моя квартал?

— Да.

— Ще отидем в някой бар с шумна музика, кънтри за предпочитане. Надявам се да имаш ботуши.

— Аз съм от Алабама. Имам ботуши, тесни джинси и пистолет — казах и й смигнах.

Тя се засмя гръмогласно и свали краката си.

— Добре, момчета, какво искате да пиете? Имаме да обикаляме и по други места — каза Бети и излезе от количката.

Последвах я и им раздадохме бирата. Джейс няколко пъти се опита да я хване за задника и прошепна нещо в ухото й. Най-накрая тя се обърна и му се усмихна.

— Край на това. Вече не съм ти секс другарче. Този уикенд излизам с моето момиче и ще си намерим истински мъже. От онези, които нямат тръст фондове, а мазоли на ръцете от тежката работа. Имам усещането, че знаят как да накарат едно момиче да се почувства специално.

Трябваше да положа усилия да преглътна смеха, който ме напуши, когато видях шокираното изражение върху лицето на Джейс. Завъртях ключа и Бети скочи до мен в количката.

— Мамка му, това е страхотно! Къде си била през всичките тези години? — попита тя, пляскайки с ръце, докато потегляхме и махахме весело на Уудс, който вече вървеше към следващата дупка.

Минахме през останалите дупки и спряхме да презаредим. Нямаше проблеми. Знаех, че можем да попаднем на Уудс и приятелите му, но вярвах в Бети и знаех, че е способна да отстоява позицията си.

Бети не спираше да говори. Темите варираха от цвета на косата й до последната паника, предизвикана от един тест за бременност. Целият град говорел за връзката между една от служителките и член на клуба.

Докато карахме към първа дупка, не обърнах внимание на хората, които бяха застанали там — опитвах се да се концентрирам върху нещата, които Бети разказваше. Но когато тя тихо измърмори: „Мамка му“, сетивата ми веднага се изостриха. Проследих погледа й.

На първа дупка бяха застанали мъж и жена. Мъжът беше Ръш. Нямаше начин да не го забележиш. Бежовите панталони и светлосинята тениска съвсем не бяха в негов стил. Не си пасваха с татуировките, които сега не се виждаха. Той беше син на рокаджия и това някак му се бе предало по наследство. Дори облечен като останалите, изглеждаше различен от тях. Не се усмихна. Просто извърна поглед, сякаш не бях там. Сякаш не ме познаваше. Нищо, абсолютно нищо.

— Внимание, кучка на хоризонта — прошепна Бети.

Преместих погледа си от Ръш към момичето до него. Нанет. Или Нан, както я наричаха галено. Сестра му. Тази, за която не искаше да говори. Беше облечена в много къса бяла поличка, сякаш бе тръгнала да играе тенис, а не голф. Бяла тениска и бяла козирка върху русата, с розови оттенъци коса, която да предпазва очите й от слънцето.

— Не харесваш Нанет? — попитах, макар че вече знаех отговора.

Бети се засмя кратко.

— Не, не я харесвам. И ти не си й фен. А за нея ти си враг номер едно.

Какво означаваше това? Не успях да я попитам, защото вече бяхме спрели доста близо до тях. Не се опитах дори да го погледна в очите. Очевидно не беше в настроение за празни приказки.

— Това шега ли е? Уудс я е взел на работа? — изсъска Нан.

— Недей — каза Ръш с предупредителен тон. Не бях сигурна дали ме защитава, или просто се опитва да предотврати грозната сцена. Какъвто и да беше отговорът, бях крайно подразнена.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — попитах със същата усмивка, с която се обръщах към всеки един човек на голф игрището.

— Е, сега поне си знае мястото — каза Нан развеселено.

— Една „Корона“. Със зелен лимон — поръча Ръш.

Рискувах — погледнах го и очите ни се срещнаха само за миг, след което той се обърна към сестра си:

— Вземи си нещо за пиене. Топло е.

Тя се усмихна с превъзходство, подпря си ръката, впечатляваща с много добре оформен маникюр, на кръста и каза:

— Газирана вода, моля. И избърши шишето, когато го вадиш от контейнера. Мразя, когато е мокро.

Бети се разбърза да извади водата от контейнера. Мисля, че се опасяваше, че ще разбия бутилката в главата й.

— Не съм те виждала скоро тук, Нан — каза Бети, докато бършеше бутилката с кърпата, която ми бе дадена точно с тази цел.

— Сигурно защото си прекалено заета из храстите с кой знае кого и вириш крака, вместо да работиш — отвърна Нан.

Стиснах зъби и отворих бирата на Ръш. Сега вече наистина исках да метна бутилката по наглото й, ухилено лице.

— Стига, Нан — скара се меко Ръш.

Каква беше тая? Защо се държеше с нея като с петгодишно дете? Та тя беше зрял човек! Не много мъдър, но нямаше нужда да я лигави.

Подадох му бирата. Внимавах да не поглеждам към Нан. Страхувах се, че може в момент на слабост да кажа или да направя нещо, за което да съжалявам. Но очите ми срещнаха погледа на Ръш.

— Благодаря — каза и пусна парите в джоба ми. Нямах време да реагирам, защото той вече я беше хванал за лакътя:

— Хайде сега ми покажи как можеш да ми сриташ задника днес — шегуваше се той.

Нан го подбутна с рамото си.

— Ще те размажа — неподправената обич и нежността в гласа й ме изненадаха. До този миг не вярвах, че тази зла жена може да бъде мила с някого.

— Да вървим — рече настоятелно Бети и ме хвана за ръката.

Едва сега осъзнах, че стоя и ги гледам замислено.

Кимнах и точно се канех да тръгна към количката, когато Ръш се обърна и ме погледна през рамо. На устните му се появи едва забележима усмивка, след което пак се обърна към Нан и започна да й обяснява кой стик да ползва.

Нашият миг приключи. Ако изобщо е било миг. Ако изобщо е бил наш.

Когато с Бети се отдалечихме достатъчно, за да не ни чуят, се обърнах към нея и попитах:

— Защо казваш, че съм й враг номер едно?

Бети се размърда неудобно на седалката си.

— Честно казано, не знам. Но Нан е много ревнива сестра, от онези, които пазят братчетата си. Всички знаят, че… — не довърши изречението и не ме погледна в очите.

Знаеше нещо, което аз не знаех.

Какво криеха? Или аз пропусках нещо?