Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (16)

Шестнадесета глава

Ръш отвори вратата и направи крачка назад, за да ми направи път. Влязох и тръгнах към кухнята.

— Стаята ти е горе — каза зад гърба ми.

Много добре знаех къде ми е стаята, но съзнанието ми беше на друго място. Обърнах се и тръгнах към стълбите. Ръш не ме последва. Исках отново да се обърна и да видя какво прави, но не можех да събера смелост.

— Опитах се да стоя далеч от теб — изрече. Думите му бяха мрачни.

Спрях и се обърнах към него. Той беше на най-долното стъпало и ме гледаше. Болката, която видях на лицето му, сви сърцето ми.

— Първата вечер се опитах да се отърва от теб. Не защото те презирах или не те харесвах — замълча и се засмя с горчивина. — А защото знаех. Знаех, че ще пролазиш под кожата ми. Знаех, че няма да мога да стоя встрани. Може би дори мъничко те мразех, защото знаех, че ще видиш моите слабости.

— Какво лошо има в това да изпитваш привличане към мен? — попитах. Исках да ми отговори поне на този въпрос.

— Защото не знаеш всичко и не мога да ти кажа. Не мога да ти споделя тайните на Нан. Те са нейни. Обичам я, Блеър. Винаги съм я обичал и съм я защитавал. През целия си живот. Просто не мога инак. Тя е по-малката ми сестра. Това, че те желая повече, отколкото някога съм желал нещо в живота си, не означава, че мога да ти кажа тайните на Нан.

Всяка дума от устата му звучеше като изтеглена насила. Нан наистина беше негова сестра и аз разбирах лоялността и предаността му. Ако можех, бих умряла за Валери. Беше само петнадесет минути по-малка от мен, но винаги бях правила всичко, което се искаше от мен. Никой мъж, никаква друга емоция не би могла да ме накара да я предам.

— Разбирам, наистина. Няма проблем. Не биваше да питам. Съжалявам.

И наистина съжалявах, че си наврях носа в отношенията със сестра му. Очевидно това, което Бети знаеше, не е трябвало да стига до ушите й. Ако Бети мислеше, че потребността на Ръш да защитава сестра си ще е проблем между нас, мисля, че дълбоко се заблуждаваше.

Ръш стисна очи и промърмори нещо, което не чух. Определено се бореше с нещо. Може би този разговор му навяваше лоши спомени? Колкото и да исках да се върна долу, да го прегърна и успокоя, знаех, че сега не е моментът за това. Аз бях забъркала тази каша.

— Лека нощ, Ръш — казах и се обърнах.

Този път не погледнах назад. Влязох направо в стаята си.

С тези огромни прозорци нямаше как да не разбера, че вече е сутрин. Дори нямаше нужда да навивам алармата. Слънцето ме събуди час преди часовникът ми да звънне.

Взех си душ и се облякох за работа. Не бях в настроение да ям от храната на Ръш тази сутрин. Всъщност не бях никак гладна, но ме чакаха две смени и трябваше да хапна. Реших да спра на някое кафене и да си взема един мъфин.

Бях облякла късата черна ленена пола и бялата памучна риза. Това беше униформата ми, когато работех вътре, а задължението всичко да е изпрано и перфектно изгладено беше мое. Предния ден бях изгладила няколкото униформи, които ми дадоха. Обух гуменките си и слязох по стълбите.

Не бях чула никакъв шум — бях сигурна, че Ръш все още спи. За пръв път бях благодарна, че няма да се наложи да се изправя лице в лице с него. С настъпването на утрото изпитвах крайно неудобство заради развитието на събитията предната нощ. Не само защото Ръш ме бе докосвал на места, където никой не ме бе пипал, но и защото се бях държала като побъркана любопитна кучка и трябваше да му се извиня, но точно за това извинение все още не бях готова.

Бавно затворих входната врата и забързах към колата си. Тази вечер щях да се прибера по тъмно. Мисълта ме успокои. През следващите дванадесет часа нямаше да се налага да се изправям лице в лице с Ръш.

Джими вече беше в стаичката за персонала и беше успял да си сложи престилката. Усмихна ми се широко и после лицето му повехна.

— Опа, някой май е станал с дупето нагоре.

Не можех да му споделя проблема си, защото той също познаваше тези хора. Трябваше да задържа думите за себе си.

— Не спах добре — отговорих.

— Сънят е такова прекрасно нещо. Срамота е, че не те е споходил.

— Така е. Днес сама ли съм?

— Разбира се. Всичко ти стана ясно на втория час, така че няма да имаш никакъв проблем.

Поне някой от двама ни мислеше позитивно.

Взех един от таблетите за вписване на поръчки и го пъхнах в джоба на черната си престилка.

— Време за закуска — смигна ми Джими и отвори вратата към заведението. — О, шефът и приятелите му са на маса осем. Колкото и да ми се иска да отида да огледам хубавите им дупета, мисля, че предпочитат теб. Аз ще поема мамите на десета маса. Много рано са дошли днес. Ще ми дадат добър бакшиш.

Точно тази сутрин не ми се искаше да сервирам на Уудс и приятелите му, но не можех да споря с Джими, защото беше прав. Винаги получаваше добри бакшиши от жените, но не и от мъжете. Жените го обожаваха.

Тръгнах към масата им. Уудс вдигна поглед и веднага се усмихна.

— Ето къде ти е било мястото през цялото време. Тук изглеждаш много по-добре — каза той, когато спрях пред масата им.

— Благодаря. Вътре е прохладно.

— Блеър е получила повишение. Май ще се наложи да се храня по-често тук — каза русият мъж, чието име така и не запомних.

— Да, така ще помогне на бизнеса ми — съгласи се Уудс.

— Как мина вечерта ти с Бети? — попита Джейс.

Усетих напрежението в гласа му. Мисля, че ми се сърдеше, задето я изведох. Не ми пукаше. За мен Джейс беше боклук.

— Прекарахме добре. Какво ще желаете да пиете, господа? — попитах, за да сменя темата на разговора.

— Кафе за мен, моля — обади се русият.

— Добре, разбрах. Женски код да си пазим тайните от момчетата и вашите там женски неща. Портокалов сок, моля.

— И за мен кафе — каза Уудс.

— Веднага се връщам с напитките ви — казах и се обърнах.

Бяха пристигнали още хора. Още две маси бяха заети. Джими вече обслужваше едната, а аз се отправих към другата. Отне ми секунда да разбера кой седи на тази маса. Краката ми спряха да се движат.

Беше Нан. Гледаше ме с такава омраза! Обърнах се към Джими, който вземаше поръчките на втора маса. Не, трябваше да го направя сама. Това беше глупаво. Какво можеше да ми стори? Та тя беше сестра на Ръш.

Принудих краката си да помръднат. На масата седеше и друго момиче, също толкова красиво.

— Уебстър е започнал да назначава какви ли не в това заведение. Трябва да говоря с Уудс да каже на баща си да подбира персонала си малко по-внимателно — каза доста високо Нан.

Усетих топлината по лицето си. Знаех, че съм пламнала. Не, сега трябваше да си докажа, че мога да се справя професионално. По някаква неизвестна причина Нан ме ненавиждаше. Или пък Ръш й беше казал, че съм разпитвала за нея? Не, не ми се струваше възможно Ръш да направи такова нещо, но пък и не го познавах чак толкова добре.

Не, не можеше да й е казал.

— Добро утро. Какво ще желаете за пиене? — попитах колкото е възможно по-вежливо.

Другото момиче се изсмя злобно и наведе глава. Нан ме гледаше така, сякаш бях влечуго.

— Нищо не желаем от теб. Когато идвам тук, очаквам подобаващо обслужване. А ти не ставаш.

Огледах се за Джими, но той беше изчезнал. Нан може и да беше сестра на Ръш, но беше и отвратителна кучка. Ако не се нуждаех толкова много от работата си, бих й казала да ми целуне задника и бих си тръгнала.

— Проблем ли има? — чух гласа на Уудс зад гърба си. За пръв път в живота си бях безкрайно благодарна за присъствието му.

— Има, да. Назначаваш боклуци. Разкарай я. Плащам прекалено много пари за членството си тук, за да търпя такова обслужване.

Дали защото живеех в къщата на брат й? И тя ли мразеше баща ми? Не исках да ме мрази. Ако тя ме мразеше, Ръш никога нямаше да се отвори за мен. Вратата към него щеше да остане заключена.

— Нанет, никога не си плащала и цент за членство в клуба. Тук си, понеже брат ти ти го осигурява. Блеър е един от най-добрите ни служители и никой от хората, които наистина плащат, не се е оплакал от нея. И най-малко брат ти. Така че си прибери ноктите, скъпа, и не се вземай толкова на сериозно.

Уудс щракна с пръсти и Джими се появи до масата. Сигурно бе излязъл по време на драмата.

— Джими, ще обслужиш ли Нан и Лола. Нан има някакъв проблем да бъде обслужвана от Блеър, а аз не искам да принуждавам Блеър да й носи кафето.

Джими кимна, а Уудс ме хвана нежно за лакътя и ме поведе към кухнята. Знаех, че всички ни гледат, но не ми пукаше. Бях благодарна, че за секунда ще се махна от погледите на сеирджиите и ще мога да си поема дъх. Когато вратата на кухнята се затвори зад гърба ми, издишах въздуха, който бях държала в дробовете си прекалено дълго.

— Ще ти го кажа само веднъж, Блеър. Онази вечер в къщата на Ръш не дойде при мен, както се бяхме разбрали. Нямаше нужда да те питам защо. Когато не видях и Ръш, веднага разбрах. Ти беше направила избора си и аз отстъпих назад. Но това, което се случи сега, е само загрявка. Кучката има силна отрова в кръвта си. Тя е кисела, ядосана и зла. И когато дойде времето Ръш да избира, той ще избере нея.

Обърнах се и го изгледах несигурно. Не разбирах какво се опитва да ми каже. Уудс ми се усмихна тъжно, пусна лакътя ми и влезе в заведението.

И Уудс беше наясно с тази тайна. Сигурна бях. Това нещо започваше да ме побърква.

Каква беше въпросната тайна, която толкова много хора вече знаеха?