Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (18)

Осемнадесета глава

Ръш не започна никак нежно. Устата му беше настойчива, искаща. И аз бях щастлива. Беше романтично. Беше истинско. Тази вечер бе сложил топчето на езика си. Не го бях забелязала, но го усетих. Езикът му ми причиняваше нечувани неща и до известна степен това се дължеше и на металното топче. Сякаш вкусвах от забранения плод, който по принцип никога не е бил предназначен за мен. Нещо недосегаемо и изключително привлекателно.

Дланите му обвиха лицето ми, целувката му стана по-бавна и мека, отдръпна се леко назад, за да огледа лицето ми, но ръцете му все още държаха главата ми като в люлка.

— Ела с мен горе да ти покажа стаята си — каза с палава усмивка. — И леглото.

Кимнах. Той пусна лицето ми, плъзна длан по ръката ми, вплете пръсти в моите и ме стисна лекичко. После, без да каже и дума повече, ме поведе по стълбите. Дори леко ме теглеше в бързината си да стигнем по-скоро до стаята му. Когато се качихме на втория етаж, той ме притисна към стената и ме целуна силно, почти освирепял, хапеше устните ми и смучеше езика ми. После отстъпи назад и си пое дълбоко дъх.

— Още един етаж — каза с гробовен глас и ме поведе нагоре към вратата в дъното на коридора.

Минахме покрай моята стая. Помислих, че може би е решил да влезем там, но той не намали темпото, докато не стигнахме до тясна врата в дъното. Запитах се дали това не са стълби, които водят към стаята му.

Ръш извади ключ, отвори вратата и ми направи път да мина пред него. Да, наистина се оказаха стълби от масивно дърво — същите като тези между първия и втория етаж, но бяха много по-тесни и стръмни.

Когато се изкатерихме, буквално замръзнах на мястото си. Гледката спря дъха ми. Луната се оглеждаше в океана и в тъмнината стаята имаше най-приказния цвят, който някога бях виждала.

— Накарах майка ми да купи къщата именно заради тази стая. Макар че бях едва на десет, знаех, че е специална — прошепна Ръш зад гърба ми и уви ръце около кръста ми.

— Невероятно е — казах тихо, опиянена от гледката. Имах чувството, че ако говоря прекалено високо, ще разваля мига.

— Помня, че се обадих на баща си и му казах, че съм намерил къща, в която искам да живея. Той изпрати парите на майка ми и тя я купи. Разположението й харесваше, така че това е мястото, където прекарваме летата. Тя има къща в Атланта, но предпочита да е тук.

Ръш говореше за себе си, за семейството си. Опитваше се. Сърцето ми продължаваше да се топи. Може би трябваше да го спра, преди напълно да го завземе. Боях се, че ще ме боли, когато всичко свърши, когато си отиде от мен, но исках да знам за него, исках да знам всичко.

— Ако живеех в този дом, никога не бих си тръгнала оттук — казах съвсем откровено.

Ръш нежно целуна ухото ми.

— Казваш го, защото не си виждала вилата ми във Вейл и апартамента ми в Манхатън.

Не, не бях ги виждала и никога нямаше да ги видя. Но можех да си представя. Бях гледала телевизия и знаех как изглеждат тези прекрасни места. Тази зима щеше да седи във вилата си сред планините, край някоя камина с истински огън, а навън белият сняг ще е затрупал всичко. Или пък ще си почива в големия си апартамент с изглед към Манхатън. Може би от прозорците му се виждаше голямото коледно дърво.

Ръш ме обърна надясно и тогава видях голямото легло. Напълно черно. Не само дървото, но и завивките и възглавниците. Всичко беше черно.

— А това е моето легло — каза и ме поведе към него.

Пръстите му бяха впити в хълбоците ми. Не, нямаше да мисля за всички момичета, които са били тук преди мен. Нямаше да мисля. Затворих очи и блокирах всичко останало.

— Блеър, дори и да искаш само да лежим един до друг и да се целуваме, за мен ще означава много. Просто искам да си тук. Близо до мен.

Още една бучка лед се откърти от сърцето ми. Обърнах се и го погледнах.

— Не го казваш сериозно, Ръш Финли. Виждала съм те в действие. Не водиш момичета в стаята си, за да си поприказвате — опитах се да прозвучи като шега, но когато споменах другите момичета, гласът ми се скърши.

— Не водя момичета тук, Блеър — каза смръщено той.

Какво? Защо ме лъжеше. Разбира се, че водеше момичета.

— Първата вечер, когато дойдох, каза, че леглото ти е вече пълно — напомних.

Той се засмя:

— Да, защото аз спя в него. Не водя момичета в спалнята си. Не искам това място да бъде опетнено от безсмислен секс. Това е моето място и аз си го обичам.

— Но на следващата сутрин момичето беше тук. Беше я оставил в леглото и тя слезе след теб. Нали те търсеше из къщата по бикини и сутиен?

Ръш плъзна ръка под ризата ми и започна да рисува малки кръгчета по гърба ми.

— Преди родителите ни да се разведат, първата стая по коридора беше на Грант. Сега я ползвам като… ергенска стая. Там водя момичета. Не тук. Никога тук. Ти си първото момиче, което се качва тук. Е, да, Хенриета влиза един-два пъти в седмицата да почисти, но се кълна, че не си обменяме телесни флуиди.

Това дали означаваше, че съм различна? Не бях една от многото? Боже, така се надявах да е така. Не, не… едва ли. Трябваше да се взема в ръце. Скоро щеше да ме остави. Моят и неговият свят дори нямаше да се засекат. Нямаше дори да се доближат.

— Целуни ме, моля те — казах, застанах на пръсти и притиснах устни към неговите, преди да е предложил да говорим. Не желаех да говоря. Ако започнехме да си приказваме, щях да искам повече от секс.

Ръш ме бутна на леглото и покри тялото ми със своето. Ръцете му се плъзнаха по ребрата ми и после надолу. Намери коленете ми и разтвори краката ми. Секунди след това се настани между тях. Хванах тениската му в юмрук и започнах да я дърпам. Той разбра намека ми, изхлузи я и я метна настрани.

Този път имах пространство и време да го разгледам, да го докосвам навсякъде. Прокарах длани по бицепсите му, плъзнах ги към гърдите и въздъхнах от удоволствие при допира с мускулестото му тяло и гладката кожа. Прокарах палци по зърната му и те се втвърдиха. О, боже, това беше адски възбуждащо.

Ръш се отдръпна и започна да разкопчава бялата риза на униформата ми. Беше като обезумял. Когато разкопча и последното копче, я смъкна по раменете ми, разкопча сутиена и гърдите ми изскочиха на свобода. Той прокара език по едното зърно и се премести на другото. Тялото ми отскочи към неговото. Бях усетила ерекцията му и исках да я почувствам между краката си. Да я притисна директно върху ужасната пулсираща болка. Исках да го почувствам в мен. Той пусна зърното ми и се изплъзна надолу. Отново ме остави без удоволствието, за което копнеех.

Ръцете му разкопчаха полата ми и бавно започнаха да я дърпат надолу заедно с бикините. Не откъсваше очи от мен. Повдигнах бедра, за да може да ме притегли към себе си. Той застана на колене и ме подкани с пръст да седна. Бях готова да направя всичко, което ми каже.

— Невероятно красива. Ти… в моето легло. По-красива, отколкото някога съм си представял. А аз съм си го представял много пъти, повярвай ми.

Той се отдръпна назад, сложи ръка под коленете ми и леко ме вдигна нагоре. Не разбирах какво правеше. Защо все още беше облечен? Исках да махне късите гащи.

Но той се наведе напред, целуна пъпа ми, ръцете му хванаха вътрешната част на бедрата ми, а устните му се придвижваха все по-надолу.

Този човек трябваше да си пусне по-дълга коса. Исках да скубя нещо. Сребристите му очи се вдигнаха към мен. Закова поглед в моите точно когато металното топче на езика му мина по клитора ми. Изпищях името му и се хванах за чаршафите, за да се задържа на леглото, защото имах чувството, че ще се изстрелям в космоса като совалка.

— Господи, колко си сладка — каза, когато сведе глава и сложи езика си върху мен.

Бях чувала за тези неща, но никога не си бях представяла, че може да е толкова хубаво.

— Ръш, моля те — скимтях.

Той спря и дъхът му погали пулсиращата болка.

— Моля те, бебо, кажи ми какво искаш.

Поклатих глава, стиснах очи. Не можех да му кажа. Не знаех как да го кажа.

— Искам да те чуя да го изричаш, Блеър — добави, а гласът му беше като задавен шепот.

— Моля те, лижи ме пак — казах със свито гърло.

— Мамка му!

И секунда след това езикът му беше върху мен. Засмука клитора ми и ме изстреля директно в космоса. Светът избухна в изумителни цветове. Удоволствието напълни вените ми. Едва когато успях да сляза на земята, разбрах, че Ръш е вече напълно гол и тялото му е върху моето.

— Презерватив. Искам вътре — каза в ухото ми, докато отваряше краката ми. Усетих връхчето на пениса му на входа на влагалището си.

— Толкова си мокра! Ще е много трудно да се въздържа да не вляза директно до края. Ще опитам бавно. Обещавам.

Гласът му беше напрегнат, вените на врата му изпъкнаха, когато влезе още малко в мен. Не изпитах болката, която очаквах. Размърдах тялото си и отворих краката си максимално. Ръш преглътна тежко и застина на място.

— Не мърдай, бебо, моля те, не мърдай — умоляваше и се опитваше да остане неподвижен.

И след това натисна по-дълбоко. Усетих болката. Сковах се. Той пак застина.

— Това е. Сега ще вляза рязко, но пак ще спра, за да имаш време да свикнеш с мен.

Кимнах и затворих очи. Стиснах ръцете му за всеки случай, ако ме заболи силно. И тогава той тласна един-единствен път. Гореща болка разцепи тялото ми. Извиках, стискайки ръцете му. Болката ме разтресе. Чувах дълбокото му, напрегнато дишане, докато се опитваше да не мърда. Не знам дали е лесно за момчетата, но по това, което виждах, съдех, че май на Ръш му беше много трудно. Мисля, че изпитваше някаква болка.

— Добре съм, добре съм — прошепнах, когато болката се успокои.

Ръш отвори очи и ме погледна. Бяха опушени, мътни.

— Сигурна ли си? Защото искам да се движа. По дяволите, много искам да се движа в теб.

Кимнах и продължих да се държа за ръцете му, ако случайно болката се върне. Тазът му се отдръпна назад и за секунда си помислих, че ме изоставя. Отново.

Но след миг ме изпълни отново и този път нямаше болка. Усещах само как ме разпъва и пълни.

— Боли ли? — попита и пак застина.

— Не, харесва ми.

Той пак се оттегли назад, потопи се в мен и този път усетих удоволствието. Беше хубаво. Повече от хубаво.

— Харесва ли ти така?

— Да, много е хубаво.

Ръш затвори очи, отметна глава назад и простена. И след това започна да се движи наистина бързо. Усещах как тялото му се катери по моето все по-високо и по-високо, а с тласъците започвах да трупам напрежение. Дали беше възможно да изживея втори оргазъм? Толкова скоро? Не знаех. Знаех само, че искам повече. Повдигнах бедра, за да го посрещна, и мисля, че това го подлуди.

— Да. Господи, невероятна си. Толкова стегната. Блеър, толкова си тясна. Мамка му!

Говореше задъхано между тласъците. Вдигнах колене нагоре и обвих крака около кръста му.

— Близо ли си, бебо? — попита задавено. Гласът му беше много напрегнат.

— Мисля, че да.

Определено се приближавах до оргазма, но не съвсем. Болката в началото бе намалила темпото, с което желанието се натрупваше. Ръш пъхна ръка между нас и палецът му се плъзна по клитора ми.

— Да, точно там! — извиках и се оставих на вълната да ме залее.

Ръш изрева, застина и тласна в мен за последен път.