Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (21)

Двадесет и първа глава

Беше много трудно да оставя Ръш в леглото тази сутрин. Спеше така спокойно. Не исках да го будя. Дори се въздържах да го целуна, преди да изляза. Когато спеше, на лицето му нямаше и следа от тревога. Не бях осъзнала колко различно е изражението му, когато е буден, колко предпазлив и тревожен изглежда. Но когато го видях заспал, чертите му бяха изгладени, спокойни, защитната стена беше паднала.

Отворих вратата на стаичката за персонала, където ме очакваха усмивката на Джими и ароматът на пресни донати.

— Добро утро, слънце — каза весело Джими.

— Още е рано да се каже колко е добро. Ще ми дадеш ли донат, или какво?

Той ми подаде кутията и каза:

— Купих два и за теб, кукло. Знаех, че моята руса сексбомба днес е при мен, и не исках да я посрещна с празни ръце.

Седнах срещу него и си взех един донат.

— Мислех да те направя щастлив с една целувка по бузата — пошегувах се аз.

— Кой знае, сладката ми. Лице като твоето може да накара човек да се отклони от левия път.

Засмях се и отхапах от топлия, пухкав донат. Не беше здравословно, но пък беше божествено вкусно.

— Яж, че днес ще ни се скъсат задниците от бачкане. Балът на дебютантите е тази вечер и няма да сме в ресторанта. Ще ни пратят в балната зала и ще ни принудят да се разхождаме с таблите, за да им подаваме хапки и после да ги обслужваме, като седнат да вечерят.

Балът на дебютантите? Какво беше това, по дяволите?

— Затова ли на паркинга има толкова много камиони и коли с цветя и украса?

Джими кимна и се пресегна за един шоколадов донат.

— Аха. Всяка година по това време. Пощурели богати мами разхождат дъщерите си и ги представят на обществото. След бала тези момичета вече не са момичета, а дами, които стават редовни членове на клуба. Започват да влизат в разни комитети и такива глупости. Пълна лудост. Особено като се има предвид, че Нан стана на двадесет и една преди няколко седмици. Това означава, че й е време да я пуснат да плава по шибаното море на зрелостта.

Нан е дебютантка. Интересно.

Майка й не беше тук. Това да не би да означаваше, че се връщат днес? Сърцето ми подскочи… Времето да си тръгна от тази къща наближаваше. Ръш не ми беше споменал да е променил решението си да остана колкото искам. Но ако напуснех къщата, дали все още щеше да иска да се вижда с мен?

— Дишай, Блеър. Това е само един бал — каза Джими.

Поех си дълбоко дъх. Едва сега усетих паниката. Ето защо трябваше да стоя настрани. Знаех, че този ден ще дойде. Дали и баща ми щеше да се прибере днес?

— В колко започва? — успях да попитам, без да изпищя от ужас.

— В седем, но ще затворят ресторанта в пет, за да ни натъкмят.

Кимнах и оставих доната. Не можех да изям и хапка повече. Очертаваше се ден на игри на нерви и очакване. Опипах телефона в джоба си, но не можех да пусна съобщение на Ръш — не желаех да ми казва никакви лоши новини със съобщения. Просто щях да изчакам.

— Блеър, искам да те видя за секунда в офиса — гласът на Уудс си проби път през мъглата на обърканите ми мисли.

Погледнах Джими, но това не ми помогна. Очите му бяха разширени от тревога. Страхотно! Какво бях направила?

Изправих се и погледнах Уудс. Не изглеждаше ядосан. Напротив, усмихна ми се, та да ми даде кураж да направя крачките към коридора. После ми отвори вратата и излезе след мен.

— Спокойно, Блеър, не си направила нищо лошо. Искам само да обсъдим как ще процедираме тази вечер.

О, слава богу.

Кимнах и го последвах. Докато вървяхме към офиса му, той каза:

— Не получавам нищо наготово. Трябва да си извоювам доверието на баща ми със зъби и нокти и да бачкам като откачен. Дори и това да означава, че един ден ще наследя този клуб.

След последните думи той завъртя очи с досада, отвори вратата към кабинета си и ми направи път да мина пред него.

Стаята беше голяма колкото спалнята ми в къщата на Ръш. Имаше два огромни прозореца с изглед към осемнадесета дупка на игрището. Уудс тръгна към бюрото си, но не седна зад него, а се облегна на ръба му. Определено го правеше, за да не ме кара да се чувствам неловко, а и така разговорът нямаше да изглежда прекалено официален. Мислено му благодарих за съобразителността.

— Тази вечер е балът на дебютантите. Това е нещо, което правим всяка година за разглезените богати кучки, които уж навлизат в пълнолетие. Голяма разправия е и е истински чеп в задника, но носи на клуба над петдесет милиона от дарения и членски такси, затова не можем да си позволим да прекратим тая глупост. Не че майка ми би го направила дори да имаше тази възможност. Тя е била дебютантка тук преди много години и до този ден говори за въпросното събитие, сякаш са я коронясали за кралица на Англия.

Вече имах лошо предчувствие за тази вечер, но това обяснение ме разтревожи още повече.

— Нан е на двадесет и една, така че ще е дебютантка. Погледнах списъка с гостите и Ръш ще я придружава. Това е традицията: момичето се придружава от баща си или от по-голям брат. Този, който съпровожда момичето, трябва да е член на клуба. Не знам какво става между теб и Ръш, но това, което знам със сигурност, е, че Нан те мрази. Не искам драми тази вечер. Но имам нужда от теб. Ти си от най-добрите ми служители. Въпросът е дали можем да минем без женски бой. Защото знам, че Нан ще направи и невъзможното, за да те побърка. От теб зависи дали ще успееш да я игнорираш. Може би излизаш с член на клуба, но тук си сред персонала, който обслужва лекетата. И членът на клуба винаги има право. Ако стане проблем, клубът ще е задължен да вземе страната на Нан.

Какво очакваше да се случи? Да не би да бяхме в училище? Ние бяхме големи хора. Разбира се, че можех да я игнорирам. И нея, и Ръш. Щом се налагаше.

— Мога да го направя. Няма проблем.

Уудс кимна бързо:

— Добре, защото заплащането е много добро и този опит ти трябва.

— Мога да се справя — уверих го.

— Имам ти доверие — каза Уудс и се изправи. — Сега иди и помогни на Джими със закуската, че сигурно вече псува и двама ни.

 

 

Останалата част от деня мина ужасно бързо. Подготовката кипеше, бях адски заета и не ми остана време да мисля за Ръш и за завръщането на баща си. Но докато стоях до останалите сервитьори в кухнята, облечена в бяло и с черната престилка, с коса, прибрана прилежно на кок, усещах как стомахът ми се свива на топка. Тази вечер за пръв път щях да се изправя лице в лице с разликата между мен и Ръш. Разлика в социалното положение, в статута, във финансите: неговият свят срещу моя. И тези два свята щяха да се сблъскат тази вечер.

Бях се подготвила за всички възможни грубости, които можеха да излязат от устата на Нан. Дори говорих с Джими да ме остави на бюфета, за да не съм близо до нея, да не се налага да я доближавам. Исках да видя Ръш, да говоря с него, но се опасявах, че на това няма да се погледне с добро око.

— Време е за шоу. Ордьоври и напитки. Знаете какво да правите. Да вървим.

Дарла управляваше шоуто зад кулисите. Взех таблата с пълните с мартини чаши и се отправих към вратата. Всеки беше взел по една табла и в мига, в който излязохме, се пръснахме из залата. Обикалях в полукръг района, в който ми казаха да раздавам напитките. Въртях се по посока на часовниковата стрелка. Ако видех Нан, веднага щях да се обърна в посока, обратна на часовниковата стрелка. Планът беше добър. Просто се надявах да проработи.

Първата двойка, към която се приближих, дори не ме погледна, докато си вземаше напитките. Оказа се много лесно. Минах през няколко групи. Разпознавах някои от лицата — с повечето хора се бях виждала на голф игрището. Всички ми се усмихваха и ми махаха, но това беше. Само това. Нищо повече.

Когато взеха и последната чаша от таблата ми, се опитах да си спомня накъде беше кухнята, за да се върна и да взема нова табла с напитки. Дарла вече ме чакаше и буквално напъха втората табла в ръцете ми, като ме побутна да бързам. Тръгнах към моето местенце. Спрях само два пъти, когато хората искаха да си вземат напитка от таблата ми. Господин Дженкинс ме забеляза, извика името ми и ми помаха. Усмихнах се и също му махнах. Беше на деветдесет, но играеше голф всеки петък и събота. Изумяваше ме как на тези години минава през всички осемнадесет дупки. Справяше се брилянтно за възрастта си. Идваше и да закусва — черно кафе и варени яйца.

Точно когато се обръщах и все още се усмихвах, погледът ми се закова в очите на Ръш. Знаех, че е там, но бях положила огромни усилия да не го търся. Това беше голямата вечер на Нан, нямаше начин да пропусне събитието. Не можех да го виня, тя му беше сестра. И тя мразеше мен, а не него.

На лицето му видях болка, усмивката му беше едва забележима и сякаш пресилена. Усмихнах се и положих свръхчовешко старание да не мисля за странния начин, по който ме поздрави. Е, поне погледна към мен. Никога не знаех какво да очаквам от него.

Доктор Уилъс и съпругата му ме поздравиха и ми казаха колко им липсвам на игрището. Излъгах, че и те ми липсват. После тръгнах към кухнята за трета табла с напитки. Дарла ми набута в ръката табла с шампанско и излая в ухото ми:

— Побързай.

Вървях по възможно най-бързия начин, държейки табла с над двадесет високи тънкостенни чаши с шампанско. Когато се върнах в залата, членовете на клуба вече водеха оживени разговори, а аз бях само една табла с шампанско.

Така ми харесваше. Не бях напрегната, не се тревожех.

Познатият смях на Бети привлече слуха ми и аз се обърнах да я потърся с поглед. Не я бях видяла в кухнята и предположих, че Дарла не я иска за тази вечер. Или може би Уудс не я е искал.

Бети не беше облечена като нас. Беше в тясна черна рокля от шифон, косата й беше прибрана високо и край лицето й се спускаха само няколко къдрави кичура. Тя обърна глава, видя ме и на лицето й грейна широка, заразителна усмивка. Наблюдавах как разбутва хората, за да се добере до мен. Високите обувки не й пречеха.

— Можеш ли да си представиш, че съм тук като гост? — каза, без да спира да се усмихва. Огледа хората край нас и после пак ме погледна в очите. Поклатих глава, защото наистина не можех да повярвам. — Когато Джейс дойде в апартамента ми снощи и започна да ме моли на колене, аз му казах, че единственото ми условие е да ме представи пред хората. Като своя приятелка. Той се съгласи… и вече ти е ясно защо съм тук — изгука тя.

Джейс беше събрал смелост, беше станал истински мъж. Браво на него. Озърнах се да видя дали ни гледа, очите ми го намериха, усмихнах му се и кимнах с одобрение. Той на свой ред се усмихна дяволито и сви рамене.

— Радвам се, че си успяла да му набиеш малко мозък в главата — казах.

— Благодаря ти — прошепна тя и стисна ръката ми.

Нямаше защо да ми благодари, но все пак се усмихнах.

— Отивай и се забавлявай. Трябва да съм раздала тези чаши, преди леля ти да е излязла и да ме е хванала, че си приказвам с гостите.

— Да, ще се забавлявам, но ми се искаше и ти да си с мен.

Погледът й бавно мина над рамото ми и веднага разбрах, че търси Ръш. Той беше тук и стоеше настрани, пренебрегваше ме. Знам, че го правеше заради сестра си, но дали това ме караше да се чувствам по-добре?

И точно в този миг осъзнах. Бавно и мъчително истината плъзна ръце около врата ми.

Аз се бях превърнала в Бети.

— Имам нужда от парите, за да си наема свое собствено жилище — обясних с усмивка, за която едва се насилих. — Отивай да се забавляваш — казах насърчително и се преместих към следващата група.

Очите, които ме следваха навсякъде, буквално подпалваха тила ми. Знаех, че Ръш ме следи. Нямаше нужда да се обръщам, за да се уверя. Дали и той бе разбрал каква огромна пропаст има между нас? Съмнявах се. Той беше мъж, а аз бях станала момичето на разположение — лесна и винаги готова. А се бях карала на Бети и дори я съжалявах за нещо, в което се бях превърнала самата аз.

Последната чаша с шампанско изчезна от таблата ми и аз забързах към кухнята, преди да съм се сблъскала с Ръш или Нан. Дори не поглеждах към тях. Все пак ми беше останало мъничко достойнство. Спрях само три пъти, за да взема празните чаши на хората, и забързах към кухнята.

— Слава богу, че се върна. Вземи това. Вече е време да изнесем някаква храна, иначе след малко ще трябва да се разправяме с един салон изпопадали пияни — каза Дарла и ми набута табла с нещо, което виждах за пръв път в живота си. И миришеше гадно. Сбърчих нос, а Дарла избухна в смях. — Ескаргот. С други думи — охлюви. Отвратителни са, но за тези хора са деликатес. Преглътни вонята и давай напред.

Стомахът ми се обърна. Можеше да мина и без това обяснение. Щях да се задоволя само с „ескаргот“, така или иначе нямаше да знам какво значи.

Когато стигнах до вратата на кухнята, спрях, стиснах очи и се опитах да не мисля за охлювите, които разнасях в таблата и които тези хора щяха да ядат, но най-вече да не мисля за това, че Ръш беше сред тях и се държеше така, сякаш не съществувам. След като бях прекарала последните две нощи в леглото му.

— Добре ли си? — попита Уудс, когато се появих в залата.

Не бях усетила кога е застанал до мен, но изглеждаше разтревожен.

— Да. Като се изключи фактът, че раздавам охлюви на хората — отговорих.

Уудс се засмя, взе един от таблата ми и го метна в устата си.

— Трябва да опиташ. Много са вкусни. Особено когато се накиснат в чесън и масло.

Стомахът ми пак се обърна и се наложи да стисна уста, за да не повърна. Уудс се засмя с пълно гърло.

— Блеър, ти правиш нещата толкова по-интересни — каза в ухото ми. — Съжалявам за Ръш. Само искам да знаеш, че ако беше избрала мен, тази вечер нямаше да работиш, а щеше да си облегната на ръката ми.

Лицето ми пламна. Стигаше ми, че самата аз вече осъзнавах, че съм нечия мръсна тайна. Фактът, че и останалите го знаеха, ми идваше в повече. Беше унизително. Но истината е, че аз го исках, толкова силно го желаех. Ненапразно хората казват: „Внимавай какво си пожелаваш“.

— Имам нужда от парите — казах информативно. — Съвсем скоро ще мога да си позволя свой собствен апартамент.

Уудс се усмихна, кимна ми съчувствено и се отдалечи да поздрави една възрастна двойка. Използвах момента да се изнижа. Имах цяла табла с вонящи охлюви, с които да нахраня хората.

Джими улови погледа ми и ми смигна окуражително. Вече се беше погрижил за тази част от залата, където бяха Ръш и компанията му. А аз дори не се бях доближила до него.

Спрях пред групата на Бети и тя се усмихна лъчезарно. Но веднага след това видя храната в таблата ми и попита с ужас:

— Какво е това, за бога?

— Не ти трябва да знаеш — отвърнах и Джейс и момчето с него, което не бях виждала досега, се разсмяха.

— Мен ако питаш, най-добре е да пропуснеш — каза й той.

Ръката му се плъзна около кръста й и нежно я притегли към себе си. Тя грееше от щастие. Не, стигаше ми толкова романтика за тази вечер.

Тръгнах към следващата група. Червенокосата жена ми изглеждаше позната. Отне ми време, докато се сетя къде съм я виждала. Но злокобната й усмивка бързо освежи паметта ми. Това беше момичето, което преследваше Уудс в къщата на Ръш. Благодарение на Уудс не беше сред феновете ми.

— Колко забавно, нали? — каза и се обърна към двойката, с която говореше досега, след което пак впи очи в мен. — Предполагам, че Уудс е решил, че повече те бива да обслужваш гостите му, а не кревата му — изсмя се тя и червените й къдрици заподскачаха. — Ето това оправи вечерта ми — продължи да се смее, а после се пресегна и обърна таблата ми.

Охлювите се посипаха по ризата ми, таблата падна на пода с оглушителен шум. Бях прекалено шокирана, за да говоря или дори да помръдна.

— О, гледай я колко е непохватна. Уудс трябва да внимава повече, когато подбира персонала си — изсъска с омраза тя.

— Господи! Блеър, добре ли си? — чух гласа на Бети зад гърба си и бавно започнах да излизам от шока.

Успях да махна охлювите, които все още се крепяха по дрехите ми.

— Мръдни — изкомандва познат гърлен глас.

Обърнах рязко глава по посока на гласа. Ръш си пробиваше път през двойката, с която червенокосата разговаряше, като все още се смееше, защото бях омазана от главата до петите. Ръш обаче не се смееше, не се и усмихваше. Беше бесен. Не бях сигурна какво го бе взривило.

— Добре ли си? — попита тихо.

Кимнах — все още не знаех как да реагирам на случилото се. Вените на врата му бяха изпъкнали, кожата му бе изопната. Не си даде труда дори да обърне глава към червенокосата.

— Никога повече не припарвай към мен или нея. Разбра ли ме? — каза със спокоен глас, от който можеше да ти се завие свят от ужас.

— Защо викаш на мен? Тая има две леви ръце. Сама си обърна таблата върху дрехите.

Ръцете на Ръш здраво стискаха талията ми.

— Ако се опиташ да произнесеш още една дума, само една дума, ще заплаша управата на клуба, че ще оттегля всички свои контрибуции от заведението. И наистина ще го направя, ако не те изритат оттук. Завинаги.

Сега беше неин ред да се шокира.

— Но аз съм най-добрата приятелка на Нан. Нейната най-стара приятелка. Не би ми причинил такова нещо. Особено заради някоя от обслужващия персонал.

Нацупените й като на дете устни изглеждаха смешно на лицето на двадесет и една годишна жена.

— Пробвай и ще видиш — добави, после погледна надолу към мен. — Идваш с мен.

Нямах време да отговоря. Той погледна през рамото ми и каза:

— Не се притеснявай, Бети, аз ще й помогна. Добре е. Върни се при Джейс.

После плъзна ръка около кръста ми и ме поведе.

— Внимавай да не стъпиш върху някой охлюв. Хлъзгави са.

Две момчета изскочиха от кухнята да почистят пода. Музиката не беше спряла, но хората се бяха умълчали. След малко всички подновиха разговорите си. Гледах вратата и броях стъпките до момента, в който ще мога да изляза от залата и да се изплъзна от ръцете му.

Ако някой не знаеше, че правим секс, сега вече нямаше човек в околността, който да не е осведомен. Току-що Ръш бе показал пред всички, че го е грижа за мен, но не чак толкова, че да се появи на такова място с мен.

Гърдите ме боляха. Исках да съм далеч от него. Време беше да се свия в своя малък свят, където имах доверие единствено и само на себе си.

Когато излязохме от залата и вече ничии очи не ни следяха, аз се отскубнах от ръцете му и застанах на разстояние. Скръстих ръце пред гърдите си и забих поглед в пода. Не бях сигурна, че е добра идея да го поглеждам в очите. Не бях имала възможност да се насладя на гледката: Ръш в костюм. Изглеждаше великолепно. Стараех се, толкова силно се стараех да не го поглеждам.

Сега, когато стоеше пред мен в това скъпо облекло, а аз бях омазана с охлюви и в униформата на сервитьорка, разликата между нашите светове беше толкова очевидна.

— Съжалявам, Блеър. Не очаквах да се случи такова нещо. Дори не съм подозирал, че това момиче има проблем с теб. Ще говоря с Нан. Имам усещането, че е забъркана…

— Червенокосата ме мрази заради интереса на Уудс към мен. Нан няма нищо общо със случилото се. Ти също.

Ръш не отговори веднага. Зачудих се дали да не се обърна и да си вляза в кухнята.

— Уудс все още ли те сваля?

Сериозно? Сериозно ли ми задаваше такъв въпрос? Стоях пред него в охлюви и масло и тепърва ми предстоеше да разбера дали все още имам работа, а той ме питаше дали някой си имал интерес към мен!

Дотук бях. Стига толкова. Обърнах се и закрачих към кухнята, но той не ми позволи да стигна много далеч. Ръцете му веднага уловиха китките ми като с ласо.

— Блеър, изчакай. Съжалявам. Не биваше да задавам такъв тъп въпрос. Това не е проблемът сега, знам. Исках да се уверя, че си добре, и да ти помогна да се почистиш — каза. Последните му думи бяха натежали от болка.

Въздъхнах и се обърнах да го погледна право в очите.

— Добре съм. Трябва да се върна в кухнята и да разбера дали все още имам работа. Тази сутрин Уудс ме предупреди, че може да произтече нещо такова и че ако се случи, аз ще бъда виновната. Така че точно сега имам по-големи проблеми от това да се занимавам с великото ти его и желанието ти да притежаваш и контролираш. Което впрочем е много смешно, при положение че цяла вечер се правиш, че не ме познаваш. Или ме познаваш, Ръш, или не. Избери за кой отбор ще играеш.

Беше много трудно да прикрия болката в гласа си. Отскубнах ръката си от неговата и закрачих към кухнята.

— Ти работеше. Какво се очакваше да направя? И ако бях показал пред всички какви са отношенията ни, това щеше да даде повод на Нан да те нападне. Това беше моят начин да те предпазя.

Фактът, че признаваше, че ме е игнорирал, правеше нещата в пъти по-зле. Нан беше преди мен. Той не ми обръщаше внимание, за да може Нан да е щастлива. Разбира се, очаквах, че това ще стане. Аз бях само нещо за чукане. Нещо на една ръка разстояние. Нан му беше сестра. Разбира се, че би избрал нея пред мен. И как очаквах да гледа на мен с други очи, след като така лесно се бях съгласила да се напъхам в кревата му. Даже аз бях тази, която настояваше.

— Прав си, Ръш. Така Нан ще е щастлива, защото аз съм само момичето, което брат й чука последните две вечери. И както и да го погледнеш, не съм нищо специално. Аз съм една от многото.

Не го изчаках да каже нищо повече. Хукнах към кухнята, хванах дръжката и сълзите най-сетне бликнаха, неспирани от нищо.