Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (10)

Десета глава

Дарла не беше доволна от преместването ми в столовата. Искаше да остана на голф игрището и да наблюдавам Бети.

Според Бети с Джейс не се виждали повече. Срещнали се в кафенето, защото й се обадил да поговорят за двадесет минути. Казала му, че ако ще бъде неговата малка мръсна тайна, приключват. Той я умолявал почти със сълзи, но отказал да я представи на приятелите си. И тя го зарязала. Бях горда с нея.

Следващият ден ми беше почивният, така че Бети мина да ме пита дали не съм променила решението си да излезем. Разбира се, че бях с две ръце „за“. Имах нужда от мъж. Който и да е мъж, за да забравя Ръш.

През целия ден вървях с Джими, сервитьора, който ме обучаваше. Беше привлекателен, висок, много чаровен и много гей. Членовете на клуба не знаеха последната подробност, защото Джими флиртуваше с жените най-безсрамно и те се хващаха. Поглеждаше ме, намигаше ми и после се навеждаше до ухото на някоя от тях и й прошепваше мръсни неща. Момчето беше истински плейбой и адски добър в това, което правеше.

Когато смяната свърши, влязохме в стаичката за персонала и закачихме дългите черни престилки, които трябваше да носим върху униформата.

— Ще бъдеш брилянтна, Блеър. Мъжете те обичат, а жените са впечатлени от теб. Не се обиждай, скъпа, но по принцип момичета с руса коса като твоята не могат да минат по права линия, без да се кикотят.

Коментарът му ме разсмя. Джими завъртя очи и ме потупа по главата.

— Не, не си се обидила. Ти си една много страшна и зла руса сексбомба.

— Вече се пускаш на новото момиче ли, Джими? — чух познатия глас на Уудс, който стоеше до вратата.

Джими ми се усмихна доволно.

— Знаеш ме какъв съм. И знаеш също, че имам специфични предпочитания — прошепна той със съблазнителен глас и бавно плъзна поглед по тялото на Макс.

Погледнах към Уудс, който го наблюдаваше леко смръщен и очевидно се чувстваше неловко под щателния оглед. Не можах да не се засмея. Джими се разсмя с мен.

— Разговорите за секс подпалват кръвта на хетеросексуалните момчета — прошепна в ухото ми, плесна ме по дупето и излезе.

Уудс завъртя очи и веднага щом Джими излезе, влезе в стаята. Очевидно знаеше за сексуалните предпочитания на Джими.

— Добре ли мина денят ти? Харесва ли ти? — попита вежливо той.

О, да, денят мина прекрасно. Беше много по-лесно от това да се потиш на слънцето и да се занимаваш само с похотливи мъже.

— Да, мина страхотно. Благодаря, че ми предостави тази възможност.

— Няма защо да ми благодариш. Сега какво ще кажеш да отидем да отпразнуваме повишението ти в най-добрия мексикански ресторант в града?

Пак ме канеше да излезем. Време беше да изляза с него. Не беше точно мъж от работническата класа, какъвто търсех, но кой е казал, че трябва да се омъжвам за него и да му раждам деца?

Образът на Ръш изникна в съзнанието ми. Видях измъчените му очи, болката на лицето му. Не можех — или може би не исках — да излизам с човек, с когото бяха приятели. Ако това, което каза снощи, беше истина, трябваше да стоя много надалеч от неговия свят. Мястото ми не беше там.

— Дали ще е много нагло, ако се извиня и откажа. Снощи не спах добре и съм ужасно изморена.

Видях разочарованието му, но Уудс знаеше, че ще е много трудно да намери някоя на мое място, затова вероятно нямаше да ме уволни.

— Тази вечер има купон в къщата на Ръш, но предполагам, че вече знаеш — каза, като ме наблюдаваше отблизо и следеше реакцията ми.

Не знаех за никакъв купон, но пък и Ръш не ме предупреждаваше за такива неща.

— Мога да спя и на шум. Свикнах.

Това беше лъжа. Не заспивах, докато и последният човек не се изкатереше по стълбите.

— А ако дойда, мислиш ли, че можеш да прекараш малко време с мен, преди да си легнеш?

Уудс беше непоклатим и твърдо решен да се бори за тази вечер. Признавах му го. Отворих уста да му откажа, но тогава се сетих, че Ръш най-вероятно щеше да чука някое момиче. Щеше да я заведе в спалнята си и щеше да я накара да изпита такива неща, каквито на мен ми се отказваха по някакви неясни за мен причини. Имах нужда да мисля за нещо или за някого другиго. Вероятно по това време някоя вече седеше в скута на Ръш, който ме чакаше да ме посрещне от вратата с тази гледка.

— С Ръш май не сте в блестящи отношения. Може да се разходим по плажа. Не знам дали е добра идея да идваш там и да рискуваш да те види.

Уудс кимна.

— Добре, така става. Но имам един въпрос, Блеър — добави. Гледаше ме напрегнато, изучаваше ме, а аз чаках. — Защо стана така? До онази вечер, когато бях на рождения ден на сестра му, с Ръш бяхме приятели. Израснали сме заедно. В един и същи кръг. Никога не сме се карали, никога не сме имали неприятности. Какво го подпали така? Има ли нещо между вас двамата?

И как трябваше да отговоря на такъв въпрос? Не, няма нищо, защото не позволява и защото е по-безопасно за мен да бъдем само приятели?

— Приятели сме. Мисля, че се опитва да ме защитава повече, отколкото е нужно.

Уудс бавно кимна, но знаех, че не ми вярва.

— Нямам нищо против конкуренцията. Просто трябва да знам с какво си имам работа, срещу какво се изправям.

Не се изправяше пред нищо, защото аз и Уудс никога нямаше да бъдем нещо повече от приятели. Не търсех момче от тези среди.

— Не съм и никога няма да бъда част от вашия кръг. И не възнамерявам да започвам сериозна връзка с когото и да било от вашето елитно общество.

Не изчаках да ми отговори. Минах покрай него и излязох. Трябваше да се прибера, преди купонът да се е завихрил. Не исках да видя Ръш с някое момиче на коленете.

В къщата нямаше много хора. Само около двадесет души. Докато вървях към стаята си, минах покрай някои от тях. В кухнята имаше двама, правеха си питиета. Усмихнах им се, влязох в килера и затворих вратата зад гърба си.

Ако приятелите му не знаеха, че спя под стълбите, вече не беше тайна за никого. Съблякох униформата си и сложих светлосиня лятна рокля. Краката ме боляха.

Реших да ходя боса. Напъхах куфара под леглото и отворих вратата, за да изляза в килера, но се оказах лице в лице с Ръш.

Беше се облегнал на вратата на кухнята с кръстосани пред гърдите ръце. Лицето му беше гневно.

— Ръш? Какво има? — попитах.

— Уудс е тук.

— Да. И? По последна информация той ти е приятел, нали?

Ръш поклати глава и погледът му обходи тялото ми.

— Не, не е дошъл заради мен. Дошъл е заради някого другиго.

Скръстих ръце пред гърдите си и заех същата отбранителна позиция.

— Може би. Има ли проблем приятелите ти да се интересуват от мен?

— Не е достатъчно добър за теб. Той е един кисел нещастник. Няма право да те докосва — каза. Гласът му беше гневен и груб.

Може би наистина Уудс беше такъв. Съмнявах се, но имаше вероятност да се окаже, че е такъв. Това нямаше значение. И бездруго никога нямаше да му позволя да ме докосне. Близостта с тялото на Уудс не караше сърцето ми да се преобръща в гърдите, нито подклаждаше болката между краката ми.

— Не се интересувам от Уудс по този начин. Той ми е шеф и може би приятел. Това е.

Ръш прокара ръка през косата си. Сребърната халка на палеца му улови погледа ми. Не я бях виждала преди. Кой му я бе дал?

— Не мога да спя, когато хората топуркат по стълбите. И вместо да седя в стаята си сама и да се чудя коя чукаш тази вечер, реших, че не е лоша идея да поговоря малко с Уудс на плажа. Да проведа един разговор с човешко същество. Имам нужда от приятели.

Тялото му се сгъна напред, лицето му се изкриви. Сякаш току-що го бях ударила.

— Не искам да излизаш, за да говориш с Уудс.

Това вече беше смешно.

— Е, може би пък аз не искам да чукаш някоя горе, но ти ще го направиш.

Ръш се отблъсна от вратата и тръгна към мен, а аз заотстъпвах към стаята си. След две крачки и двамата се оказахме вътре. Още пет сантиметра и щях да падна на леглото.

— Не искам да чукам никоя тази вечер — каза, после ме погледна и се усмихна. — Не, това не е вярно, не искам да чукам никоя извън тази стая. Остани тук и говори с мен. И аз ще говоря. Казах, че можем да бъдем приятели. Не ти трябва да се сприятеляваш с Уудс.

Сложих ръце на гърдите му, за да го избутам, но когато дланите ми опряха в тялото му, не можах да се насиля да го отблъсна от себе си.

— Ти никога не говориш с мен. Ако задам неправилния въпрос, ще станеш и ще си излезеш.

Ръш поклати глава.

— Сега няма да го направя. Нали сме приятели. Само… моля те, остани тук и говори с мен.

Огледах малкия куб, в който едва се побираше едно легло.

— Тук няма достатъчно място — казах и с огромни усилия на волята успях да задържа дланите си върху гърдите му, вместо да увия тениската му около юмруците си и да го притегля към себе си.

— Можем да седнем на леглото. Няма да се докосваме. Само ще говорим. Като приятели — увери ме той.

Въздъхнах и кимнах. Нямаше да мога да устоя на молбата му. Освен това знаех толкова малко за него, а исках да разбера, исках да питам.

 

 

Седнах на леглото, изтеглих се към облегалката и пъхнах крака под дупето си.

— Тогава ще говорим — казах с усмивка.

Ръш седна на леглото и се облегна на стената. Тялото му се разтърси от дълбок гърлен смях. На лицето му грейна усмивка.

— Не мога да повярвам, че току-що се молих на колене на жена да седне да говори с мен.

Аз също не можех да повярвам.

— За какво ще говорим? — попитах. Исках пръв да започне. Не желаех да се чувства като на разпит пред Испанската инквизиция. Имах толкова много въпроси, щях да го задуша с любопитството си.

— Какво ще кажеш да започнем с това как на деветнадесет си все още девствена, по дяволите — попита и ме погледна. Очите му бяха като две езера от сребро.

Никога не му бях казвала, че съм девствена. Онази вечер отбеляза, че съм чиста, но… наистина ли толкова ми личеше?

— Кой ти е казал, че съм девствена? — попитах по възможно най-раздразнения начин, но истината бе, че не се сърдех. Той се засмя.

— Познавам девствениците още по целувката.

Дори не исках да споря по въпроса.

— Бях влюбена. Казваше се Кейн. Беше първият ми приятел, първата ми целувка, първото натискане с момче, ако щеш. Казваше, че ме обича, и се кълнеше, че за него съществувам само аз. После мама се разболя. Нямах време да излизам на срещи и да прекарвам уикенда с него. А той имаше нужда от това, имаше нужда от свободата си. Имаше нужда да намери такава връзка. С някоя друга. И аз го пуснах да си отиде. И след Кейн нямах време да излизам с никого.

Лицето на Ръш помръкна.

— Не е бил с теб, когато майка ти е била болна?

Не ми харесваше този разговор. Щеше да е много трудно да не изпитвам горчиви чувства към Кейн, ако и някой друг започнеше да ми изтъква очевидното. Отдавна го бях забравила. Бях го приела. Не исках точно сега огорчението, породено от Кейн, да влиза под кожата ми. Това нямаше да ми помогне.

— Бяхме млади. Той не ме обичаше. Само си мислеше, че ме обича. Ясно и елементарно за разбиране.

— Ти си все още много млада — въздъхна той.

Не бях сигурна, че тонът в гласа му ми харесва.

— На деветнадесет съм, Ръш. Грижих се за мама три години. И я погребах сама. Без помощта на баща ми. Повярвай ми, в повечето дни се чувствам на четиридесет.

Ръш протегна ръка и стисна дланта ми.

— Не е трябвало да го правиш сама.

Не, не беше редно, но нямах друг избор. Обичах мама. Тя заслужаваше много повече от това, което получи. Единственото, което съвсем леко облекчаваше болката, беше мисълта, че сега с Валери са заедно, че се имаха една друга.

Не исках да говоря за моята история. Исках да разбера нещо повече за него.

— Имаш ли работа? — попитах.

Той се засмя, стисна ръката ми, но не ме пусна.

— Вярваш ли, че всеки, който завърши колеж, трябва веднага да си намери работа?

Винаги бях мислила, че хората работят върху целите си. Имат някакви стремежи. И той вероятно имаше някаква цел… колкото и да не се нуждаеше от пари.

— Когато завърших колежа, в банковата ми сметка имаше достатъчно пари да живея охолно, без да работя, до края на живота си. Това е благодарение на баща ми — изтъкна и ме погледна със съблазнителните си очи с гъсти черни мигли. — Но след няколко седмици купони и правене на нищо реших, че искам да имам живот. Затова започнах да играя на стоковата борса. Оказва се, че съм доста добър. Винаги съм бил добър с числата. Освен това предоставям финансова помощ на благотворителната организация „Дом и хуманност“^[1]. Два месеца в годината работя за тях, на самите обекти. През лятото се откъсвам от всичко и идвам да почивам тук.

Това не го бях очаквала.

— Изненадата на лицето ти леко ме обижда — каза Ръш с известна доза ирония в гласа.

— Просто не очаквах такъв отговор — отвърнах откровено.

Ръш отмести ръката си, а аз исках да я грабна и да не я пускам.

Но не помръднах. Ръш беше приключил с докосването за тази вечер.

— На колко години си?

Той се усмихна широко:

— Прекалено стар, за да бъда в една стая с теб, и още по-стар за мислите, свързани с теб, които ми се въртят из главата.

Не беше на повече от двадесет и пет. В никакъв случай не изглеждаше по-голям.

— Ще ти напомня, че съм на деветнадесет, а след шест месеца ще бъда на двадесет. Не съм бебе.

— Не, сладка Блеър, определено не си бебе. Но аз съм на двадесет и четири и съм напълно опустошен. Не съм водил нормален живот и имам доста сериозни проблеми. Аз съм напълно луд. Казах ти, има неща, за които не знаеш. И ако си позволя да те докосна, това ще е голяма грешка.

Е, пет години по-голям от мен. Не беше кой знае колко зле. Даваше пари за благотворителност и дори полагаше реален физически труд, за да помогне на хората без дом. Колко лош можеше да е такъв човек? Ръш имаше сърце. Позволи ми да живея тук, макар че искаше да ме изпрати на хотел.

— Мисля, че се подценяваш. Това, което виждам в теб, е един различен, един добър човек.

Той поклати глава и стисна устни.

— Но ти не виждаш истинския Ръш. Не знаеш какво съм правил през всички тези години.

— Може би е така — казах и се наведох напред. — Но малкото, което виждам, не е само лошо. Започвам да си мисля, че някъде там, вътре, има един друг Ръш.

Той вдигна глава и ме погледна в очите. Исках да се сгуша в него и да гледам тези очи с часове. Той отвори уста да каже нещо, но после се отказа. И точно преди да я затвори… забелязах метала на езика му. Застанах на колене и се приближих до него.

— Какво е това в устата ти?

Гледах устните му и чаках да си отвори устата. Той бавно разтвори устни и показа езика си, където имаше сребърен пиърсинг.

— Не боли ли? — попитах и внимателно огледах езика му. Никога не бях виждала човек с перфориран език.

— Не.

Спомних си за татуировките на гърба му, които бях видяла, докато правеше секс с момичето на верандата.

— Какво има на татуировките на гърба ти?

— В долната част на гърба ми има орел с разперени криле. Има и емблема на „Слакър Димън“. Когато бях на седемнадесет, баща ми ме покани на техен концерт в Лос Анжелис и след концерта ме заведе да ми направят първата татуировка. Искаше да си татуирам емблемата на групата му. Всички в бандата я имат на едно и също място — точно под лявото рамо. Баща ми беше друсан до козирката в онази нощ, но ми е останал хубав спомен. Не прекарвах много време с баща си, но всеки път, когато ме вземеше, или ми правеше нова татуировка, или пиърсинг.

Имаше ли пиърсинг и на други места? Огледах лицето му и погледът ми бавно се спусна към гърдите му. Той се засмя тихичко. Беше ме хванал как го оглеждам като изтървана.

— Там няма пиърсинг, сладка Блеър. Другите са на ушите ми. Когато станах на деветнадесет, сложих край на татуировките и пиърсинга.

Баща му имаше много татуировки и пиърсинг. Като всички от „Слакър Димън“. Дали Ръш е бил принуждаван да прави тези неща с тялото си. Да не би баща му да го е насилвал?

— Какво казах, че лицето ти изведнъж стана така тревожно? — попита и плъзна пръст под брадичката ми, за да го погледна. Не можех да му отговоря честно. Този разговор и времето, прекарано с него, ми харесваха прекалено много, за да разваля момента. Знаех, че ако започна да ровя твърде дълбоко, ще го подплаша и ще избяга.

— Когато ме целуна снощи, не усетих сребърното топче.

Той сведе поглед и се наведе напред.

— Защото не го бях сложил.

Но сега го беше сложил?

— Когато целуваш момичето, то може ли да го усети?

Ръш си пое дъх през зъби и устните му се доближиха до моите.

— Блеър, кажи ми да изляза от стаята ти, моля те.

Ако искаше да ме целуне, нямаше да му казвам нищо такова. Исках да е тук. Исках да ме целуне с това нещо в устата.

— Щеше да го почувстваш. На всяко място, където искам да те целуна, щеше да го почувстваш — прошепна в ухото ми и притисна устни към рамото ми. Пое си дълбоко дъх. Какво правеше? Душеше ли ме?

— Ще ме целунеш ли пак? — попитах без дъх, когато опря носа си до врата ми и вдиша дълбоко.

— Искам, мамка му, колко много искам, но се опитвам да бъда добър — каза с впити в кожата ми устни.

— Може ли да не си добър поне за една целувка време? — попитах и се свих до него. Всеки момент щях да се покатеря в скута му.

— Сладка Блеър. Така изумително сладка.

Устните му докоснаха извивката на шията ми, после рамото. Ако продължаваше така, скоро щях да го моля на колене. Усетих как подава езика си и хладният метал се плъзва по шията ми, по линията на челюстта ми и накрая устните му бяха пред моите. Започнах да го моля, но той ги притисна в лека целувка и ме спря. После леко се отдръпна назад. Усещах дъха му върху устните си.

— Блеър, аз не съм романтичен мъж. Не целувам, не гушкам. За мен всичко опира до секса. Заслужаваш някого, който да те целува, да те прегръща, да те гушка. И това не съм аз. Аз само чукам. Не съм за момиче като теб. Никога не съм си позволявал да се лишавам от нещо, което искам, но сега трябва да си кажа НЕ.

Докато се опитвах да проумея думите му, тялото ми се сгърчи от пулсираща болка. Думите му звучаха толкова еротично, изтърколваха се от езика му. Едва когато го видях с ръка на дръжката на вратата, разбрах, че пак ме напуска. Оставя ме сама. Тръгва си.

— Не мога да говоря повече. Не и тази вечер. Не и насаме с теб — рече. Тъгата в гласа му прободе сърцето ми.

И после изчезна. Вратата се затвори зад гърба му. Облегнах се и изръмжах от яд. Защо ме остави тук? Тази игра на студено и топло не беше по силите ми, не я разбирах.

Питах се къде ще отиде. Навън имаше толкова много момичета. И той би целунал всяко едно от тях. Момичета, които му се молеха за една целувка, а той нямаше проблем да им я даде.

Над главата ми топуркаха краката на хората, които се качваха на горния етаж или слизаха долу. Нямаше да мога да заспя скоро. Не исках да седя тук, а и Уудс ме очакваше. Нямаше никаква причина да не изпълня обещанието си и да го карам да виси напразно. Не бях в настроение да говоря с него, но поне можех да му кажа, че не съм в състояние да тръгна да се разхождам по брега и че не ми се говори.

Влязох в кухнята. Грант беше притиснал някакво момиче към плота. Ръцете й бяха вплетени в рошавата му кестенява коса. Изглеждаха доста заети, за да ми обърнат внимание. Излязох на пръсти през задната врата с надеждата да не попадна на някоя друга двойка.

— Не вярвах, че ще се появиш — чух гласа на Уудс някъде в мрака.

Обърнах се и го видях. Беше облегнат на парапета. Гледаше ме. Изпитах ужасно чувство на вина. Защо не излязох първо тук и не му казах навреме, че уговорката ни отпада. Очевидно не можех да вземам мъдри решения, когато Ръш беше край мен.

— Извини ме. Малко се забавих — казах. Не исках да му обяснявам.

— Видях Ръш да излиза от малката дупка, в която те е набутал.

Захапах устна и кимнах. Уудс се беше досетил — беше по-добре да си призная.

— Не остана дълго. С добри намерения ли дойде, или искаше да те гони?

Да, определено беше приятна визита. И поговорихме. До момента, в който го помолих да ме целуне, всичко беше много хубаво. Компанията му ми харесваше.

— Само си поприказвахме по приятелски — обясних.

Той въздъхна и поклати глава.

— Защо не мога да го повярвам?

Защото си умен, ето защо не ми вярваш.

— Ще се разходим ли до плажа?

— Не — поклатих глава. — Много съм уморена. Излязох да подишам малко въздух и да те намеря, за да ти обясня.

Уудс ме погледна разочаровано и се оттласна от парапета.

— Е, добре тогава. Няма да те моля.

— Не съм и очаквала да ме молиш.

Той тръгна към вратата и едва след като влезе вътре, въздъхнах облекчено. Не мина много зле. Може би сега щеше да ми даде малко пространство да дишам. Докато не реша какво да правя и как да се преборя с привличането, което изпитвах към Ръш, нямах нужда някой друг да ме обърква още повече. Изчаках няколко минути и влязох след Уудс.

Грант и момичето бяха изчезнали. Вероятно на някое по-уединено местенце. Тръгнах към вратата на килера и точно тогава Ръш влезе в кухнята, следван от една кикотеща се брюнетка. Висеше на ръката му и едва се крепеше на краката си. Или беше от алкохола, или заради ужасно високите обувки, които се кривяха под краката й.

— Но ти каза… — заваляше думите. Да, определено беше пияна. После целуна ръката, на която се беше облегнала.

Погледът му срещна моя. Ето, тази пияна жена щеше да целува тази вечер. Нямаше нужда дори да му се моли. Освен това вероятно смърдеше на бира. Дали се възбуждаше от такива жени?

— Ще си събуя бикините още тук, ако искаш — каза тя, без дори да обръща внимание на присъствието ми.

— Бабс, вече ти казах. Не. Не се интересувам — отговори Ръш, без да откъсва очи от мен.

Отказваше й. И искаше да знам, че й отказва.

— Ще бъда палава — каза тя високо и избухна в смях.

— Не, ще бъдеш досадна. Пияна си и говоренето и смехът ти ми причиняват главоболие.

Очите му все така бяха заковани в моите. Сведох поглед и сложих ръка на вратата към килера. Едва сега момичето ме забеляза.

— Ей, тази ще ти открадне храната — прошепна много високо.

Лицето ми пламна. Мамка му. Как може да се смущавам от такива неща? Беше пияна и не знаеше какво говори. На кого му пука какво мисли?

— Тя живее тук и всичко е на нейно разположение — отвърна той.

Обърнах рязко глава. Той все още ме гледаше.

— Живее тук? — попита с недоверие момичето.

Ръш не каза нищо повече. Намръщих се и реших да говоря, защото знаех, че единственият свидетел на думите ми няма да си ги спомня на сутринта.

— Не му позволявай да те заблуждава. Аз съм неканената гостенка, която живее под стълбите. Малко неща съм искала, но той все отказва.

Не изчаках отговора. Отворих вратата и се скрих.

Една точка за мен.