Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (5)

Пета глава

Слънцето беше жарко. Дарла не искаше да си прибирам косата на опашка. Според нея мъжете харесвали момичета с пуснати коси. Но беше дяволски горещо. Бръкнах в хладилната чанта и извадих бучка лед, прокарах я по шията си и я оставих да се плъзне под тениската ми. Бях на петнадесетата дупка. За трети път днес.

Когато излязох тази сутрин, всички спяха. Празните чинии все още бяха на плота. Почистих и изхвърлих останалото в тигана ядене. Никак не исках да гледам как се похабява храна. А ухаеше така хубаво, когато се прибрах предната вечер. После изхвърлих празната бутилка от вино, която беше оставена на верандата, където бях видяла Ръш и непознатото момиче. Сложих мръсните чинии в съдомиялната и забърсах печката и плота.

Съмнявах се, че Ръш ще забележи, че съм разтребвала, но се почувствах по-малко гузна, задето спя там, без да плащам.

Спрях зад групата мъже, които играеха на петнадесета дупка. Бяха по-млади. Видях ги още когато бяха на трета. Тогава купиха много напитки и ми дадоха доста голям бакшиш, поради което се наложи да търпя флиртуването им. Не че някой от тях би излязъл на среща с момиче, което продава напитки на голф игрището. Не бях чак такъв идиот, че да си мисля такива неща.

— Ето я — извика с усмивка единият, когато ме забеляза да спирам до тях.

— А, това е момичето, по-горещо и от самия ад. Имам нужда от студена напитка. Може би две.

Паркирах количката и взех поръчките им.

— Искате ли още една бутилка „Милър“? — попитах и бях горда, че съм запомнила какво е поръчал преди малко.

— Да, бейби, да — смигна ми той и затвори разстоянието между нас, което ме накара да се почувствам крайно неловко.

— Хей, аз също искам нещо, Джейс. Назад от благинките — каза друг. Аз не спирах да се усмихвам, отворих бирата, подадох я, а той ми даде банкнота от двадесет долара.

— Задръж рестото.

— Благодаря — казах, прибрах парите в джоба си, погледнах към другите и попитах: — Кой е следващият?

— Аз — извика едно момче с къса, къдрава руса коса и красиви сини очи. Развяваше банкнотата, за да провлече вниманието ми.

— Вие пиехте „Корона“, нали? — попитах и бръкнах в охладителя да му извадя от същата марка бира, която пи предния път.

— Мисля, че съм влюбен. Тя е прелестна, знае каква бира пия и ми отваря бутилката — рече. Знаех, че се шегува. Подадох му бирата и той пъхна банкнотата в ръката ми. — Рестото е за теб, красавице.

Едва когато прибрах парите в джоба си, забелязах, че е банкнота от петдесет долара. Тези хора пръскаха пари и не се шегуваха. В първия момент ми се искаше да му кажа, че не мога да взема толкова голям бакшиш, но после реших да си затрая. Предположих, че всички момичета получават такива бакшиши.

— Как се казваш? — попита друг мъж с тъмна коса и загоряла кожа. Все още не бях взела поръчката му, но той чакаше да му отговоря.

— Блеър — отговорих, извадих бирата със странното име, което не можех да произнеса, и му я подадох.

— Имаш ли приятел, Блеър? — попита, докато вземаше бирата от ръката ми, а пръстите му леко погалиха кожата ми.

— Ами… не — отвърнах. Не знаех дали в такава ситуация не би било по-добре да излъжа.

Мъжът направи крачка към мен, протегна ръка с банкнотата и бакшиша.

— Аз съм Уудс.

— Радвам се да се запознаем, Уудс — отговорих с леко заекване.

Напрегнатият поглед в тъмните му очи ме притесняваше. Може би беше опасен, но миришеше на пари. Личеше, че е отгледан и израснал в много богато семейство. Да, беше един от „красивите“ хора и го знаеше. Само не разбирах защо флиртува с мен.

— Не е справедливо, Уудс. Не може така безсрамно да сваляш момичето. Само защото баща ти държи заведението, не означава, че трябва да получаваш най-доброто — каза русият.

Предположих, че се шегува.

Уудс не обърна внимание на приятеля си и попита, без да откъсва очи от мен:

— В колко свършваш работа?

О! Ако бях разбрала правилно, бащата на Уудс беше собственик на клуба и това го правеше мой шеф. Не можех да си позволя да излизам със сина му. Това би било огромна грешка.

— Работя, докато затворят — отговорих, подадох му бирата и прибрах парите.

— Ще ми позволиш ли да те взема и да те заведа да хапнем нещо? — попита. Вече стоеше много близо до мен. На един дъх разстояние.

— Горещо е и вече съм доста изморена. Иска ми се да се прибера, да се изкъпя и да легна да спя.

Топлият му дъх погъделичка ухото ми. По гърба ми се стекоха капки студена пот. Потръпнах.

— Страхуваш се от мен ли? Не се страхувай. Аз съм напълно безобиден.

Не знаех какво да правя. Не ме биваше да флиртувам, но бях напълно сигурна, че той прави точно това. Никой не беше флиртувал с мен от години. Когато скъсах с Кейн, дните ми бяха запълнени с училищни занимания и с грижите за мама. Нямах време за нищо друго. Момчетата не ме закачаха.

— Не, не ме плашиш. Просто не съм свикнала — казах извинително. Не знаех дори какъв е правилният отговор в такава ситуация.

— С какво не си свикнала? — попита с любопитство и най-сетне се обърнах да го погледна.

— Момчета, мъже, флиртуване. Мисля, че за това става дума в момента.

Знаех, че звуча като идиот. А усмивката, която цъфна на лицето му, ме караше да побягна към количката и да се скрия под нея. Това изобщо не беше едно от нещата, от които разбирах.

— Да, определено е флиртуване. И как така такова невероятно сексапилно момиче като теб не е свикнало с ухажването и флиртуването на мъжете?

Думите му ме притесниха още повече. Поклатих глава.

— Просто през последните няколко години бях заета с други неща. Ако… ако това са всички поръчки, моля да бъда извинена. На шестнадесета дупка вероятно вече са ядосани.

Уудс кимна и направи крачка назад.

— Не сме приключили този разговор. Никак не сме го приключили. Но засега ще те пусна да си вършиш работата.

Разбързах се да се кача в количката. На следващата дупка мъжете бяха пенсионери. Никога в живота си не бях изпитвала такова огромно облекчение от перспективата да прекарам няколко минути в компанията на възрастни мъже. Защото те не флиртуваха.

Когато излязох на паркинга след работа, с облекчение забелязах, че Уудс не се вижда никъде. Трябваше да се сетя, че само се шегува, когато ми отправи онова предложение за след работа.

Бях направила около двеста долара от бакшиши, затова реших да се поглезя с истинска храна. Спрях на „Макдоналдс“ и си взех чийзбургер с картофки, които щастливо изядох на път към къщата на Ръш.

Тази вечер пред къщата нямаше никакви коли. Нямаше да се сблъскам с него, докато прави секс. Или пък бе докарал някоя със своята собствена кола?

Влязох във фоайето и спрях, за да се ослушам. Никакъв шум. Дори телевизорът не работеше, но вратата беше отворена и не се наложи да използвам скрития резервен ключ, за който ми беше казал.

Доста се бях изпотила днес. Задължително трябваше да се изкъпя, преди да си легна. Влязох в кухнята и проверих дали на верандата не се вихрят някакви сексуални сцени. Никой. Нямаше да е трудно да взема душ.

Мушнах се в стаята си, грабнах един чифт боксерки, които бяха останали от Кейн, и потника, с който спях през нощта. Кейн ми беше дал тези боксерки, когато бяхме млади и глупави. Искаше да спя с нещо негово и оттогава спях само по тези боксерки, макар вече да ми бяха станали малки. През последните четири години тялото ми се заобли и стана по-женствено.

Излязох навън и напълних гърдите си с морския въздух. Беше третата ми нощ тук, но така и не бях успяла да стигна до водата. Прибирах се толкова уморена, че нямах енергията да измина няколкото метра до океана. Слязох по стълбите, оставих пижамата си в банята, събух гуменките.

Пясъкът беше все още топъл. Вървях в мрака, докато водата се плисна в краката ми. Беше студена и аз извиках лекичко, но не се дръпнах, оставих я да покрие стъпалата ми.

Спомних си усмивката на мама, когато говореше за срещата си с океана. Вдигнах глава нагоре и се усмихнах. Аз наистина бях тук. Най-сетне бях на брега. Заради нея, заради себе си.

Шум от нечии бързи стъпки ме извади от сладко-тъжните ми мисли. Обърнах глава в посоката, откъдето идваха. Луната точно се подаваше зад един облак. Ръш тичаше по брега.

И пак гол до кръста. Късите му гащи бяха паднали почти под таза и аз гледах като хипнотизирана как тялото му се движи в мрака. Към мен.

Не бях сигурна дали да се дръпна, за да не му преча, или бе свършил с кроса си, защото когато ме видя, намали темпото и спря до мен. Потта на гърдите му блестеше под меката светлина. Странно, изпитвах такова желание да протегна ръка и да докосна потта. Нищо, което това тяло произвеждаше, не можеше да бъде гнусно.

— Върнала си се — каза и си пое дъх няколко пъти.

— Току-що се прибирам от работа — отговорих. С все сили се опитвах да гледам в лицето, а не в гърдите му.

— Значи си намерила работа?

— Да. Вчера.

— Къде?

Не бях сигурна дали трябва да му казвам прекалено много. Той не ми беше приятел. Освен това никога нямаше да бъда част от това семейство. Родителите ни може и да бяха женени, но беше повече от ясно, че Ръш не иска да има нищо общо нито с мен, нито с баща ми.

— „Керингтън кънтри клуб“ — отговорих.

Веждите му отскочиха до челото, постави ръка под брадичката ми и вдигна лицето ми към своето.

— Сложила си спирала — каза, изучавайки лицето ми.

— Да — отдръпнах се назад.

Това, че ми беше разрешил да спя в къщата му, не означаваше, че има право да ме пипа. Или пък… може би ми харесваше да ме докосва?

И май това беше проблемът. Не исках да искам да ме докосва.

— Така изглеждаш почти на годините си — направи крачка назад и огледа дрехите ми. — Ти си момичето на количката на игрището за голф, нали? — каза по-скоро като констатация.

— Да. Как разбра?

Той махна с ръка:

— По униформата ти. Тесни бели къси гащи и тениска.

Бях благодарна, че е тъмно, защото със сигурност се бях изчервила.

— Сигурен съм, че изкарваш яки кинти — каза с развеселен тон.

За два дни бях изкарала над петстотин долара от бакшиши. За него можеше да са никакви пари, но за мен бяха много.

— Сигурно се радваш да разбереш, че след по-малко от месец ще се изнеса.

Той не отговори веднага. Реших, че сега е моментът да се върна и да си взема душ.

Отворих уста да кажа нещо, но той направи крачка към мен.

— Вероятно трябва да съм… Щастлив. Дяволски щастлив. Но не съм. Не съм щастлив, Блеър — млъкна, допря устни до ухото ми и прошепна: — Защо според теб е така?

Исках да се протегна и да се хвана за ръката му, за да не се свлека на земята като желе. Но се въздържах.

— Стой настрана от мен, Блеър. Не бива да си така близо до мен. Снощи… Не мога да спра да мисля за това. Знаех, че ме гледаш. И полудявам, като мисля за това. Така че… стой далеч. И аз ще направя всичко по силите си да стоя далеч от теб.

Обърна се и продължи да тича към къщата, а аз стоях там и се опитвах да не се разпадна като пясъчна кула под горещото слънце.

Какво искаше да каже? Как е разбрал, че съм ги видяла?

Гледах как затваря вратата след себе си, влязох в банята и си взех душ.

Думите му ме държаха будна цялата нощ.