Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (20)

Двадесета глава

Не очаквах да заваря целия път до къщата блокиран от коли. Голф игрището беше претъпкано с народ и успях да мина да дам напитки на Ръш и компания само още веднъж до края на деня, когато вече бяха на шестнадесета дупка.

Не ми беше писал цял ден. Стомахът ми се сви на топка. Какво е това? Нима мигът на нежност и сладост бе избледнял толкова бързо? Часове след като отне девствеността ми?

Паркирах, където намерих място. Затворих вратата и бавно тръгнах към входната врата.

— Не те съветвам да влизаш там — чух познатия глас на Грант в мрака.

Спрях, огледах се и видях малко оранжево пламъче. Проследих го как пада на земята и загива под ботуша му. Чак след това Грант излезе от скривалището си.

— Не разбирам защо идваш на тези партита, след като винаги висиш отвън — казах.

За втори път го заварвах навън. Сам.

— Май не мога да откажа цигарите, а Ръш мисли, че отдавна съм ги спрял. Така че, когато ми се пуши, се крия тук.

— Тютюнопушенето убива — отвърнах не само защото така казваха всички, а защото, докато водех майка си на химиотерапия, бях гледала как пушачи умират пред очите ми и как се борят с рака.

— Да, така казват всички — въздъхна той.

Погледнах към къщата, от която музиката се изливаше като лавина.

— Не знаех, че тази вечер има парти — отбелязах. Надявах се Грант да не улови разочарованието в гласа ми.

Той се засмя и се облегна на едно волво.

— Нима тук всяка вечер не е купон?

Не, не всяка. След това, което се случи снощи, си мислех, че е редно Ръш да ми се обади или да пусне съобщение.

— Просто не очаквах точно тази вечер.

— И Ръш не го очакваше. Купонът е на Нан. Натресе му го в последната секунда. И винаги й се разминава. Каквото и да направи, Ръш винаги й прощава. Колко пъти ми е наритвал задника, когато не съм се хващал на номерата й. Не може да ми се прави на изоставено кученце с рана на крачето.

Отидох до него и се облегнах на волвото със скръстени ръце.

— Значи и ти си израснал с нея? — попитах. Имах нужда от някаква светлина. Някакво обяснение.

— Да, разбира се. Джорджиана й е майка. Тя е единственият й родител — отвърна, а после рязко се отблъсна от колата. — Не, не мога да ти кажа нищо повече, Блеър. За малко да ме подлъжеш. Но се кълна, че когато дойде време някой да ти каже, не искам да съм наоколо.

Грант тръгна към къщата с бърза крачка. Гледах го как влиза и затваря вратата след себе си, чак тогава тръгнах. Молех се някой да не е окупирал вече стаята ми. Ако случаят беше такъв, щях да се върна в килера. Никак не бях в настроение за нови срещи с Нан. Нито пък за тайните около нея, които всички знаеха, но не и аз. И със сигурност не бях в настроение да се виждам с Ръш.

Отворих вратата и въздъхнах с облекчение — в антрето нямаше никого. Тръгнах направо към стълбите. Цялата къща гърмеше от гласове и смях. Нямах работа сред тези хора. Нямаше смисъл да слизам при тях и да се преструвам, че мога да бъда част от компанията. Погледнах към вратата, която водеше към стълбите за стаята му, и спомените от предната нощ ме заляха. Започвах да вярвам, че това никога няма да се повтори, че съм от момичетата за една нощ.

Отворих вратата на стаята си и влязох, преди да запаля осветлението. Ръката ми веднага полетя към устата, за да задуши вика ми. Не бях сама в стаята си.

Беше Ръш. Седеше на леглото ми и гледаше през прозореца, но когато ме видя, веднага стана и тръгна към мен.

— Здрасти — каза с мек глас.

— Здрасти — отговорих колебливо.

Какво правеше в стаята ми, при положение че имаше къща, пълна с гости?

— Чаках те — изрече, сякаш прочел мислите ми. — Мислех, че е очевидно.

Усмихнах се и наведох глава. Понякога очите му ми идваха твърде много, толкова много, че чак болеше.

— Виждам, но имаш гости.

— Не са мои гости. Повярвай ми, исках празна къща — добави и постави длани на лицето ми. — Ела горе с мен. Моля те.

Нямаше защо да ме моли. С радост щях да отида. Пуснах чантата си, увих пръсти около неговите и казах:

— Ти водиш.

Ръш стисна ръката ми и тръгнахме нагоре. Когато се изкачихме до последното стъпало, той ме притисна до тялото си и ме целуна. Силно. Може би в неговите очи изглеждах леснодостъпна, но не ми пукаше. Беше ми липсвал през целия ден. Увих ръце около врата му и го целунах с изгаряща емоция, която все още не разбирах.

Когато Ръш откъсна устните си от моите, и двамата бяхме останали без дъх.

— Ще говорим. Първо ще говорим. Искам да видя как се усмихваш. Искам да се смееш. Искам да знам кое е било любимото ти анимационно филмче, когато си била дете, кой те е разплаквал в училище, плакатът на коя момчешка група е висял на стената ти. И след това те искам гола в леглото си.

Усмихнах се. Това беше най-очарователният начин да ми каже, че иска повече от секс. Тръгнах към големия диван пред прозореца, който гледаше към океана. В повечето къщи диваните са обърнати към телевизорите, но не и тук.

— Жадна ли си? — попита и тръгна към хладилника, който едва сега забелязах. До него имаше малък бар.

— Само вода с лед. Това е предостатъчно.

Той се залови с напитките, а аз погледнах към океана.

— Любимото ми детско филмче беше „Дребосъчетата“. Кен Норис ме разплакваше поне веднъж седмично, но после разплакваше и Валери, аз се ядосвах и му го връщах. Най-успешната ми атака беше неочакван ритник в топките. И за мой срам… на стената ми имаше плакат на „Бекстрийт Бойс“.

Ръш застана до мен и ми подаде висока чаша с вода и лед. На лицето му видях колебание. После седна до мен и попита:

— Коя е Валери?

Бях я споменала, без дори да се замислям, защото с него се отпусках. Чувствах се комфортно. Исках да ме опознае. Ако се отворех за него и му разкажех своите тайни, може би той би ме посветил в неговите, въпреки че вероятно нямаше да ми сподели тайните на Нан.

— Валери беше близначката ми. Почина в пътна злополука преди пет години. Баща ми караше колата. Две седмици след това той излезе от дома и от живота ни и никога не се върна. Мама каза, че е редно да му простим, защото не е можел да живее с мисълта, че е бил зад волана и е убил Валери. Дори когато не дойде на погребението на мама, исках да си мисля, че все още не може да се изправи очи в очи с истината. И му простих. Не го бях намразила, не си позволих горчивината да ме владее и контролира. Но после дойдох тук и… е, вече знаеш. Мисля, че мама е грешала за него.

Ръш се наведе, плъзна чашата по направената от грубо дърво масичка до дивана и мушна ръка зад гърба ми.

— Нямах представа, че си имала сестра — изрече с нежност и съжаление в гласа.

— Бяхме идентични близнаци. Никой не можеше да ни различи. Много се забавлявахме с момчетата в училище. Само Кейн ни разпознаваше.

Ръш се заигра с един от кичурите ми. Седяхме и гледахме океана.

— Колко време са се познавали майка ти и баща ти, преди да се оженят?

Въпросът ми се стори странен и определено ме изненада.

— Било е нещо като любов от пръв поглед. Мама била на гости на своя братовчедка в Атланта. Баща ми наскоро бил скъсал с братовчедка й и дошъл една вечер в дома й, когато мама била сама в апартамента на братовчедка си. Баща ми я погледнал само веднъж и се влюбил безвъзвратно. Разбирам го. Мама беше прелестна жена. Косата й беше като моята, имаше най-големите зелени очи, които някога съм виждала. Бяха като скъпоценни камъни. И мама беше много забавна, с нея винаги беше весело. Самата й компания правеше хората щастливи. Нищо не можеше да я събори. Тя се усмихваше дори в най-големите беди и трудности. Единственият път, когато я видях да плаче, беше, когато й казаха за Валери. Тя се строполи на пода и плака, ви от болка дни наред. Ако не се чувствах по същия начин, щях да се изплаша. Имах усещането, че някой е откъснал сърцето ми и половината ми душа.

Млъкнах. Очите ми горяха. Бях се увлякла, бях казала прекалено много. От години не бях говорила с никого по този начин. Ръш опря брадичка на главата ми.

— Съжалявам, Блеър, нямах никаква представа.

За пръв път, откакто Валери ме напусна, имах усещането, че най-сетне мога да говоря и че някой наистина ме слуша. Нямаше нужда да преглъщам болката и сълзите си. Обърнах се в ръцете му и устните ми намериха неговите. Имах нужда от близостта му. Бях допуснала болката в сърцето си и сега исках той да я вземе. Ръш умееше да кара лошите неща да избледняват. И когато всичко друго изчезнеше, оставаше само той.

— Обичам ги. Винаги ще ги обичам, но сега съм добре. Те са заедно. Имат се една друга — казах, когато усетих, че не отговаря на целувката ми.

— Но ти, кого имаш ти? — попита с изтерзан глас.

— Имам себе си. Преди три години, когато мама се разболя, разбрах, че докато имам себе си, ще мога да се държа, стига да не забравям коя съм. Ето защо винаги ще съм добре — отвърнах.

Когато Ръш отвори очи, отчаянието в тях ме изненада и изплаши.

— Нуждая се от теб. Сега, веднага. Тук. Позволи ми, моля те.

Съблякох тениската си и се пресегнах да сваля и неговата. Той вдигна ръце и аз я издърпах през главата му. Той бързо разкопча сутиена ми и когато и той падна, между нас не остана нищо. Дланите му обвиха гърдите ми, палците му леко минаха по втвърдените ми зърна.

— Толкова невероятно красива. И отвън, и отвътре — прошепна. — И колкото и да не го заслужавам, искам да се заровя в теб. Не мога да чакам. Искам да съм възможно най-близо до теб, в теб.

Изправих се, разкопчах късите шорти и ги плъзнах по краката си заедно с бикините. Той седеше и ме наблюдаваше, сякаш бях най-красивото нещо, което някога бе виждал. Погледът му ме караше да се чувствам силна. Смущението, което очаквах, че ще изпитам, щом застана гола пред него, така и не дойде.

— Съблечи се — казах и погледнах към издутите му джинси. Не знам защо очаквах да се засмее, когато чуе командата ми, но той остана сериозен. Изправи се и бързо събу джинсите си, хвана ме за ръката и ме придърпа обратно на дивана.

— Обкрачи ме.

Изпълних инструкцията.

— Сега леко се спусни по мен.

Погледнах надолу и видях, че държи пениса си в основата му. Хванах се за раменете му и бавно започнах да се спускам по него.

— Внимателно, бавно. Не искам да те боли.

Кимнах и прехапах долната си устна, когато връхчето бавно влезе в мен. Той започна да го движи между устните ми и да ме дразни. Стиснах раменете му. Беше хубаво. Толкова хубаво.

— Това е. Готова си. Толкова мокра. Господи, искам да усетя вкуса ти.

Когато видях животинския поглед в очите му, сякаш някой ме подпали. Исках да го накарам да ме запомни. Да запомни това, тази вечер. Знаех, че нямаме много време, но трябваше да съм сигурна, че когато си тръгне от мен, ще ме запомни с нещо. Не исках да бъда онова девствено момиче, което е правило секс с него за пръв път в живота си.

Наведох се напред, изчаках, докато прокара главичката до влагалището ми, и се спуснах по него. Бързо и силно. Като потъване. Той ме обтегна и изпълни, а аз виках от удоволствие.

— МАМКА МУ — изкрещя и той.

Не го изчаках да ме пита дали съм добре, нямаше време да се тревожи. Желаех да го яздя. Сега вече разбирах какво искат да кажат хората с този… термин. Аз имах пълен контрол. Ръш отвори уста да каже нещо, но аз веднага плъзнах език между устните му и пак повдигнах бедра, плъзгайки се по него. Тялото му трепереше. Това ми даваше увереност, че го правя както трябва. И тогава започнах да го яздя наистина бързо. Нежната ми кожа пищеше, но това беше сладка болка.

— Блеър, мамка му, Блеър — изръмжа. Ръцете му стиснаха хълбоците ми.

Вдигна ме и ме стовари върху себе си. Силно и гладно. И после пак. И пак. Всяка мръсна дума, излязла от устата му, всеки стон ме побъркваше, полудявах с него. Имах такава нечовешка потребност да изживея това с него. Оргазмът ми набираше скорост. Още няколко тласъка и щях да излетя, но исках и той да свърши. Започнах да се движа върху него. Освободих се от смущението и срама и виках така силно, както винаги бях копняла. Нямаше защо да се контролирам.

— Ще свърша — простенах, когато усетих края.

— Мамка му, бебо, толкова е хубаво!

И двамата излетяхме заедно. Тялото му трепереше под моето и след секунда застина, а името ми разкъса устните му.

Когато и двамата започнахме да дишаме почти нормално, увих ръце около врата му и се сринах отгоре му. Ръцете му бяха около кръста ми, притискаше ме, държеше ме да не падна. Дишането му се успокояваше.

Хареса ми сладкият секс, който правихме предната вечер, но това вече си беше истинско чукане. Мисълта ме накара да се усмихна. Целунах врата му.

— Никога. Никога в живота си… — каза задъхано и прокара ръка по долната ми устна. — Това е. Това е. Това беше. Боже, нямам думи.

Усмихнах се, защото знаех, че по някакъв начин бях успяла да оставя отпечатък в живота на този красив, така объркващ ме и смущаващ мъж.

— Мисля, че думата, която търсиш, е „легендарно“ — казах и се засмях с глас.

Отдръпнах се от него и го погледнах. Нежността в очите му стопли сърцето ми.

— Да, най-легендарният секс в историята на човечеството — отговори и прибра косата ми зад ушите. — С мен е свършено. Знам го отсега. Ти ме съсипа.

— Хм, мисля, че машинката все още работи — казах и размърдах бедрата си.

— За бога, жено, в състояние си да ме докараш до ерекция, преди още да съм излязъл от теб. Трябва да те почистя.

Прокарах пръст по долната му устна.

— Няма да кървя повече. Това си беше за вчера.

Ръш придърпа пръста ми в устата си и го засмука.

— Не сложих презерватив. Но съм здрав. Винаги ползвам и редовно минавам на преглед.

Не знаех как да тълкувам думите му. Не бях и помислила за презерватив.

— Съжалявам. Когато се съблече, мозъкът ми престана да функционира. Но се кълна, че нямам заболявания.

— Няма проблем — поклатих глава. — Вярвам ти. И аз не се сетих за презерватив.

Ръш ме придърпа в ръцете си.

— Добре. Защото беше абсолютно неописуемо… невероятно. Никога не съм правил секс без презерватив и да ми се случи за пръв път с теб… това ме прави дяволски щастлив. Толкова си мокра и гореща. И стегната. Божествена.

Завъртях таза си по-скоро по инстинкт. Думите му, прошепнати в ухото ми, отново подклаждаха пулсиращата болка. Усетих ерекцията му, чувствах как бързо става по-голям и твърд в мен.

— Блеър, вземаш ли контрацептиви?

Нямах причина да пия хапчета против забременяване. Поклатих глава, а той с крайно нежелание размърда таза ми и бавно излезе от мен.

— Не можем да го правим пак, докато не започнеш да вземаш контрацептиви, но… погледни ме, целият съм се одървил — каза, а ръката му се плъзна между нас и пръстът му леко пролази по подутия ми клитор. Отметнах глава назад и се оставих на удоволствието от мекия му, възбуждащ допир.

— Блеър, ела с мен под душа — настоя. Гласът му беше напрегнат, сякаш гласните му струни щяха да се скъсат.

— Добре.

Той ми помогна да стана и ме поведе към банята си, която се оказа по-голяма от… живота.

— Искам те под душа. Това, което направихме там, беше неописуемо, но сега ще бъда бавен. Искам да бъда много внимателен с теб.