Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (4)

Четвърта глава

Под чистачките на колата ми имаше бележка:

„Резервоарът е пълен.

Грант“

Заредил ми е колата? Топлина се изля в гърдите ми. Толкова мило от негова страна. Думата използвачка изкънтя в съзнанието ми. При първа възможност трябваше да върна парите на Грант. Нямаше да понеса някой да мисли за мен така, както мислеха за баща ми.

Качих се в колата и поех към магистралата. На паркинга бяха останали няколко коли. Запитах се кой ли още е останал в къщата. Дали винаги ще са тук? Не видях никого тази сутрин. Само Ръш и момичето, което той изгони.

Ръш не беше много добър човек, но беше справедлив. Не можех да го отрека. И беше дяволски красив. Щеше да се наложи да престана да обръщам внимание на вида му, което нямаше да е трудно — едва ли щяхме да се засичаме често из къщата. Твърдо вярвах, че компанията ми не му харесва.

Реших да потърся работа в Розмари, за да пестя от пари за бензин. Освен това преместването после щеше да е по-бързо. Намерих един местен вестник и заградих няколко обяви. Две от тях бяха за сервитьорки в местни ресторанти, така че минах да попълня заявление за работа. Имах чувството, че ще ми се обадят поне от едното място, но не бях сигурна, че искам да работя, в който и да е от двата ресторанта. Разбира се, ако не намерех нищо друго, щях да се съглася. Просто не ми се вярваше, че ще събирам много пари от бакшишите, а с такава работа разчиташ предимно на тях.

Отбих се през местната аптека да кандидатствам за секретарка, но вече бяха намерили човек. После минах през местния педиатър, пак за секретарска работа, но там искаха опит в работата с пациенти, а аз нямах никакъв.

Оставаше една последна обява, но си мислех, че няма никаква вероятност да ме вземат там. Сервитьорска работа в местния кънтри клуб. На час плащаха седем долара повече. Бакшишите бяха отделно. Ако успеех да се преборя за това място, щях да си намеря апартамент много по-бързо. Плащаха и всички осигуровки. В обявата пишеше, че молбите за работа се подават в главния офис зад голф клуба.

Паркирах колата до чисто нов модел волво. Погледнах се в огледалото. В аптеката си бях купила малка спирала. С помощта на нищожно количество грим лицето ми изглеждаше по-зряло. Прокарах ръце през русата си коса и се помолих да извадя късмет за тази позиция.

Бях се преоблякла, преди да изляза. При търсене на работа една лятна рокля би ми помогнала много повече от черните къси шорти.

Не си направих труда да заключвам колата. Никой нямаше да я открадне тук. Не и когато повечето посетители на това място караха коли за над петдесет хиляди долара.

Качих се по стълбите към офиса, поех си дълбоко дъх, отворих вратата и влязох.

Дребна жена с къса кестенява коса вървеше към бюрото на рецепцията. Тя ме погледна, после направи няколко крачки, пак се обърна и ме загледа. После огледа тялото ми, наклони глава настрани и попита:

— За работата ли си тук? — въпросът прозвуча като заповед.

— Да, госпожо. Тук съм за позицията за сервитьорка.

Тя се усмихна сухо.

— Добре. Имаш излъчване. С това лице ще караш клиентите да не забелязват грешките си. Можеш ли да караш колички за голф? И можеш ли да отваряш бутилки с отварачка? — попита. Кимнах. — Назначена си. Имам нужда от човек на корта. Веднага. Ела с мен да ти дам униформа.

Последвах я. Жената бързаше, сякаш животът й зависеше от това. Отвори една врата и влезе в стаята.

— Къси шорти №3, но тениската трябва да е по-голяма. Но на мъжете страшно ще им хареса. Обичат едрите размери. Да видим… — рече. Определено говореше за гърдите ми. Стори ми се странно. Взе чифт къси бели шорти от рафта и ги набута в ръцете ми. После извади синя тениска и обясни: — Тениската е по-малък размер, но трябва да е тясна. Това място е за хора от много висока класа, но нашите мъже обичат да гледат нещо сладичко. Ето защо им предлагаме чифт къси гащи и тясна тениска. Не се притеснявай за документите. После ще попълниш всичко. Една седмица ще си навън и ако всичко е наред, ще те преместим в ресторанта. И там имаме нужда от персонал. Трудно се намира лице като твоето. Сега се преоблечи и ще те заведа навън при количката с напитките.

Два часа по-късно вече бях минала по два пъти през всички дупки на игрището и бях продала и последната напитка. Всички питаха дали съм нова и ми правеха мили комплименти за това, че обслужването ми е на изключително високо ниво. Не съм идиот. Забелязах как ме гледат по-възрастните мъже, но всички много внимаваха да не прекрачат границата на приличието.

Дамата, която ме назначи, ми каза името си секунди преди да ме набута в количката. Казваше се Дарла Лоури. Тя отговаряше за персонала. И беше като вихър. Каза ми да се върна след четири часа или когато ми свършат напитките. След два часа вече нямах никакви напитки.

Влязох в офиса и Дарла си подаде главата от една от стаите.

— Защо се връщаш толкова бързо? — попита с ръце на кръста.

— Свършиха ми напитките, госпожо.

— Всичките? — попита изумено.

— Да, всичките.

На строгото й лице цъфна усмивка. После се засмя с глас.

— Знаех, че ще те харесат. Тези похотливи мъже биха купили какво ли не само да те задържат по-дълго.

Не бях сигурна, че случаят е точно такъв. Навън беше топло. Всеки път, когато спирах край играчите, хората ми се струваха жадни.

— Ела да ти покажа откъде да презаредиш. Трябва да ги обслужваш, докато слънцето залезе. После се върни и ще попълним документите.

Когато паркирах пред къщата на Ръш, вече беше тъмно. Не се бях прибирала от сутринта. Колите от паркинга ги нямаше, а гаражът за четири коли беше заключен. Пред него беше паркирана само една червена спортна кола.

Оставих колата далеч, за да не блокирам пътя, ако случайно Ръш чака гости и тази вечер. Не исках да създавам проблеми.

Бях изтощена. Исках просто да се строполя в леглото. Спрях пред входната врата и се запитах дали да почукам, или да влизам направо. Ръш ми беше казал, че мога да остана месец. Предположих, че не се налага да чукам всеки път.

Завъртях топката и влязох. Антрето беше празно и много чисто. Някой бе събрал боклуците. Мраморният под светеше. От всекидневната се чуваше телевизор, но като изключим това, беше тихо.

Тръгнах към кухнята. Нямах търпение да си легна. Исках да си взема душ, но наистина трябваше да говоря с Ръш и да питам кой душ мога да ползвам, а не желаех да го притеснявам тази вечер. Реших сутринта да се измъкна и да използвам външния.

Когато влязох в кухнята, усетих приятния аромат на кашкавал и чесън. Стомахът ми изръмжа. По пътя за дома си бях купила няколко бисквитки с фъстъчено масло и едно прясно мляко. Бях изкарала добър бакшиш, но не исках да си харча парите за храна. Трябваше да спестявам от всичко.

На печката имаше тиган, но храната беше покрита с капак и на плота беше оставена отворена бутилка вино. Имаше и две чинии, в които се бяха хранили. Спагетите миришеха толкова хубаво и… да, Ръш не беше сам.

Отвън се чу силен стон и шум. Приближих се до прозореца и точно в този миг луната огря голия задник на Ръш. Застинах. Беше много, много хубав мъжки задник, макар че досега не бях виждала гол мъж и нямах база за сравнение. Очите ми се плъзнаха по гърба му. Татуировките, които го покриваха, определено ме изненадаха. Не можех да ги видя добре, защото лунната светлина не беше достатъчна, а и той се движеше.

Бедрата му се местеха напред-назад и тогава забелязах двата дълги крака, притиснати към ребрата му. Силните стонове ставаха все по-учестени и той започна да се движи по-бързо. Покрих уста с ръка и направих крачка назад. Ръш правеше секс. Навън. На верандата си.

Не можех да откъсна очи. Ръцете му сграбчиха краката, вдигнаха ги нагоре и той започна да тласка по-силно. Последвалият силен вик ме накара да подскоча. На гърба му се появиха две ръце и десет остри, лакирани пръсти се забиха в кожата му.

Не, не биваше да гледам това. Разтърсих глава да се отърва от видяното и забързах към килера. Не биваше да мисля за Ръш по този начин. Стигаше ми, че се налага да го виждам толкова секси и така привлекателен.

Но когато го видях как прави секс, сърцето ми започна да се държи доста странно. Не че исках да бъда едно от тези момичета, с които спеше и които изхвърляше от къщата си на следващата сутрин… или дори по-рано. Но да видя тялото му така и да чуя какъв екстаз изживява това момиче? Изпитах лека ревност. Никога не бях изживявала такова нещо. Девствена на деветнадесет години. Колко тъжно.

Кейн казваше, че ме обича, но когато се нуждаех от него толкова много, той от своя страна се нуждаеше от приятелка, която може да се измъква от къщи и да прави секс с него, без да се притеснява за болната си майка. Той искаше това, което всички деца на нашата възраст искаха. Аз му пречех. И затова го освободих от себе си.

Преди да тръгна към дома на баща ми, той ме умоляваше да остана. Казваше, че ме обича, че никога не ми е изневерявал. В смисъл че всяко момиче, с което е бил след мен, е било бледо копие и заместител. Не можех да му повярвам. Толкова много нощи бях плакала. Сама и изплашена. Копнеех някой да ме прегърне. А Кейн не беше до мен. Той не разбираше любовта.

Затворих вратата на стаята си и паднах на леглото. Дори не се завих. Исках да спя.

Трябваше да съм на работа в девет сутринта.

Усмихнах се. Бях благодарна. Имах легло и работа.