Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (13)

Тринадесета глава

Бети беше дала на Ръш указания как да стигне до любимия й кънтри бар. Намираше се на четиридесет минути от Розмари Бийч. Не че се изненадвах. Единственият кънтри клуб в града беше този, в който работех. И там не пускаха такава музика и атмосферата беше на светлинни години от това, към което се бяхме запътили.

Барът беше голям и изглеждаше направен от дървени трупи. Очевидно беше известен. Сигурно защото нямаше много такива места в този район. Ярките флуоресцентни реклами на бира бяха закачени отвън и по стените вътре. Когато влязохме, от уредбата се разнасяше гласът на Миранда Ламбърт. „Барут и стомана“.

— Имат музика на живо, но започват след около тридесет минути. Тогава е най-подходящото време да се танцува. Имаме време да си намерим хубава маса и да изпием по няколко текили — крещеше Бети сред шумната музика.

Никога не бях пила текила. Не бях пила и бира. Но тази вечер всичко щеше да се промени. Тази вечер бях свободна и щях да й се насладя.

Ръш застана зад мен и усетих ръката му под талията си. Това не беше много приятелско докосване, нали? Реших да не му се карам този път, защото трябваше да се надвиквам с музиката.

Той ни поведе към едно от сепаретата малко зад дансинга. Застана встрани и ми направи път да седна. Бети се мушна от другата страна, а той до мен, на което приятелката ми реагира със сърдит поглед.

— Какво искаш да пиеш? — попита Ръш в ухото ми, за да не крещи.

— Не съм сигурна — отговорих и погледнах към Бети за съвет. — Какво да пия?

Тя ме изгледа с неприкрито изумление.

— Не си ли пила алкохол досега?

Поклатих глава.

— Не съм достатъчно голяма, за да си купувам алкохол. А ти?

Тя започна да пляска с ръце.

— Ще е толкова забавно. Да, аз съм на двадесет и една. Поне така пише в книжката ми — отвърна, погледна остро към Ръш и му каза: — Пусни я да излезе. Ще я заведа до бара.

Ръш дори не помръдна.

— Никога не си пила?

— Не, но ще поправя грешката тази вечер — побързах да го уверя.

— В такъв случай трябва да започнеш много бавно и внимателно — каза, пресегна се и хвана сервитьорката за ръката. — Имаме нужда от меню.

Бети сложи ръце на кръста си:

— Защо поръчваш храна? Тук сме, за да пием и да танцуваме с каубои. Не да ядем.

Ръш се обърна към нея. Не можех да видя изражението му, но раменете му се бяха сковали от напрежение.

— Искаш да пие за пръв път, без да яде? Много добре знаеш, че след два часа ще си повръща червата.

О, не исках да повръщам. Никак не исках.

Бети завъртя очи и започна да маха с ръка пред лицето си, сякаш Ръш беше идиот.

— Както кажеш, татенце. Отивам да си взема нещо за пиене. Ще взема и за нея. Така че я нахрани бързо.

Сервитьорката вече се беше върнала с менюто. Ръш го взе от ръцете й, обърна се към мен и го отвори.

— Избери нещо за хапване. Не слушай какво ти казва Дивата на Текилата. Трябва да ядеш, преди да пиеш.

Не исках да ми става лошо.

— Картофките със сирене май изглеждат добре.

Ръш повдигна менюто и сервитьорката се върна на бегом.

— Две порции картофи със сирене и чаша вода.

Момичето кимна и се отдалечи. Ръш се обърна към мен, наклони глава и попита:

— Е, вече сме в кънтри бар. Отговаря ли на очакванията ти? Защото — и тук ще бъда съвсем откровен — тази музика ми причинява нечовешка болка.

Усмихнах се и се огледах. Имаше мъже с каубойски шапки и мъже в съвсем обикновени дрехи. Повечето носеха колани с големи токи и приличаха на мъжете в родния ми град.

— Влязохме преди минути. Не съм пила и не съм танцувала още, затова ще ти кажа, след като това се случи.

Ръш се засмя.

— Искаш ли да танцуваш?

Да, исках да танцувам, но не и с Ръш. Знаех колко лесно мога да забравя, че е само приятел.

— Да, искам. Но имам нужда от един шот за кураж. И някой да ме покани на танц.

— Мисля, че току-що те поканих — отговори той.

Опрях лакти на масата и облегнах брадичка.

— Мислиш ли, че идеята е добра?

Исках да ми каже, че идеята е страхотна.

— Вероятно не е — въздъхна той.

Оставаше ми само да се съглася.

Две чинии с пържени картофки и сирене кацнаха пред нас, придружени от голяма, запотена чаша вода за Ръш. Храната изглеждаше изненадващо добре. Едва сега разбрах колко съм гладна, но трябваше да правя сметка на парите, които харча. Това дотук беше седем долара. За тази вечер си бях определила лимит до двадесет, което означаваше, че мога да си позволя само едно питие, но Ръш настоя и да ям.

Боднах един картоф с много сирене и го лапнах.

— Това е по-хубаво от сандвичи с фъстъчено масло, нали? — попита закачливо Ръш.

Кимнах и лапнах още един картоф.

Бети се настани на мястото си с две малки чашки. Течността беше жълта.

— Реших да започнеш с нещо по-леко. Текилата е напитка за големи момичета. Не си готова още. Това е „Капка лимон“^[1]. Сладко е и е вкусно.

— Хапни още малко — прекъсна я Ръш.

Изядох още няколко картофа и се пресегнах към чашата.

— Добре, готова съм.

Бети се усмихна, вдигна малката чашка, отметна глава назад и я изпи наведнъж. Направих същото. И наистина беше сладко и вкусно. Усетих много леко опарване в гърлото. Най-много ми хареса лимонът. По принцип обичах лимони. Оставих празната чаша на масата и се обърнах към Ръш, който не откъсваше очи от мен.

— Яж — каза настоятелно.

Опитах се да не му се изсмея, но не успях. Вече наистина ставаше смешен. Взех си още един картоф, а Бети бръкна в чинията ми и заграби няколко.

— Запознах се с няколко мъже на бара. Посочих те и откакто съм седнала, не са спрели да те зяпат. Готова ли си да се запознаеш с новия си приятел?

Ръш се намести по-близо до мен. Топлината на тялото му и напитката в стомаха ми ме караха да не мърдам от мястото си, да се сгуша до… приятеля, когото вече имах. Само приятел…

Ето защо трябваше да стана.

— Пусни я, Ръш. Можеш да ни пазиш местата топлички, ако изобщо се върнем — каза Бети.

Ръш не стана веднага. Започвах да си мисля, че или не й обръща внимание, или ще ме кара да ям още картофи, но след малко се изплъзна настрани и стана. Исках да му кажа нещо, каквото и да е, само да го накарам да се усмихне. Но не знаех какво.

— Внимавай. Ако имаш нужда от мен, аз съм тук — прошепна в ухото ми.

Гърдите ми се свиха болезнено. Исках да се върна и да се свия до него.

— Хайде, Блеър. Време е да те използвам да ни снабдиш с безплатни напитки и мъже. Ти си най-сексапилният нападател в отбора ми. И казвай, че си на двадесет и една.

— Добре.

Бети ме задърпа към мъжете, които открито и безсрамно ни оглеждаха. Единият беше висок, с руса коса, прибрана зад ушите. Изглежда не се беше бръснал от няколко дни. Под тясната тениска тялото му изглеждаше доста внушително. Очите му не се откъсваха от мен, после погледна към Бети — очевидно не можеше да реши коя от двете иска.

Другият имаше къса, леко начупена тъмнокафява коса. Очите му бяха сини и много красиви. Онова чисто синьо, което те кара да въздъхнеш. Бялата му тениска очертаваше тялото му — имаше красиви мускулести гърди. Това бяха обикновени работещи момчета. Винаги бих разпознала чифт джинси „Вранглер“. И му стояха много добре. Очите му бяха само върху мен. Не поглеждаше встрани. На устните му танцуваше лека усмивка. Може би тази вечер нямаше да е чак толкова зле.

— Момчета, това е Блеър. Успях да я измъкна от брат й и мисля, че е редно да пийне нещо.

Момчето с тъмната коса стана и протегна ръка.

— Аз съм Далтън. Приятно ми е да се запознаем, Блеър.

Мушнах длан в неговата и се здрависахме.

— Радвам се да се запознаем, Далтън.

— Мога ли да те почерпя едно питие? — попита, а усмивката му вече не се побираше на лицето. Очевидно одобряваше това, което вижда.

— Иска „Капка лимон“. Това й е любимото питие — намеси се Бети.

— Здрасти, Блеър. Аз съм Наш — каза русият и протегна ръка.

— Здравей, Наш — поздравих и се ръкувахме.

— Добре, момчета, да не се караме сега. Две сме. Успокой се, Наш. Знам, че това нейно невинно лице те е разгорещило — каза Бети раздразнено. — Ела да потанцуваме и да те почеша там, където те сърби.

След тези думи Наш обърна цялото си внимание към Бети. Покрих уста с ръка, за да не се разсмея — беше много добра. После тя ми смигна и поведе Наш към дансинга.

— Каква приятелка имаш! Предлагаше да ни вземе и двамата, но й обясних, че не си падам по тройки, и тогава тя те посочи. Видях само русата къдрава коса, но това беше достатъчно да възбуди интереса ми — каза Далтън и ми подаде шота.

— Благодаря. Да, Бети е много забавна. Тя ме доведе тук. За пръв път идвам на такова място.

Далтън посочи с брадичка към масата, където седеше Ръш, но той вече не беше сам. На облегалката беше кацнала дългокрака, русокоса жена. Наблюдавах как пръстът му бавно се плъзва по бедрото й. Не му трябваше много време.

Защо ли се учудвах?

— Затова ли брат ти дойде с теб тази вечер?

Въпросът на Далтън ми напомни защо бях дошла, откъснах очи от Ръш и русата жена и го погледах.

— Нещо такова.

Вдигнах чашата към устните си и изпих питието на една глътка.

— Може ли… искам да кажа… искаш ли да танцуваме? — попитах, след като оставих чашата на бара.

Далтън стана, плъзна ръка по гърба ми и ме поведе към дансинга. Бети вече бе притиснала тяло към Наш по начин, който според мен беше на границата на позволеното от закона поведение на обществени места. Аз нямаше да танцувам така. Надявах се Далтън да не очаква такова нещо от мен.

Партньорът ми ме хвана за ръцете и ги уви около врата си, веднага след това плъзна длани около кръста ми и ме притегли към себе си. Беше… хубаво… Почти. Музиката беше бавна, секси. Не беше точно песен, на която бих танцувала с непознат мъж.

— Из тези места ли живееш? Никога преди не съм те виждал — каза Далтън с допрени до ухото ми устни, за да мога да го чуя. Поклатих глава.

— Живея на четиридесет минути оттук. Преместих се неотдавна. Иначе съм от Алабама.

Той се усмихна.

— Това обяснява лекия ти акцент. Местните не говорят с толкова силен акцент.

Ръката му се плъзна по-надолу и пръстите му вече докосваха извивката над дупето ми. Това започваше да ме безпокои.

— В колежа ли си? — попита и ръката му се плъзна още по-надолу.

— Не… работя.

Огледах се за Бети, но тя не се виждаше никъде. Къде ли беше изчезнала? Колкото и да не ми се искаше да поглеждам към масата ни, очите ми потърсиха Ръш. Блондинката вече се беше настанила на масата ни. Очите му — и може би и устните му — вече бяха върху нея.

Ръцете на Далтън се плъзнаха още по-надолу и в следващата секунда вече стискаше задника ми.

— Мамка му, момиче! Тялото ти е божествено — прошепна в ухото ми.

Червен флаг! Имах нужда от помощ.

Чакай. Та аз никога не съм имала нужда от помощ! От години не бях разчитала на никого. Нямаше нужда точно сега да започвам да се правя на беззащитна.

Сложих длани върху гърдите на Далтън и го избутах назад.

— Имам нужда от въздух и не обичам непознати мъже да ми пипат задника — казах с информативен тон, обърнах се на пети и тръгнах към изхода.

Не исках да се връщам на масата и да гледам как Ръш се натиска с някаква непозната. И със сигурност не исках да търся нов партньор за танци. Все още не. Просто исках да подишам въздух.

Излязох навън, направих няколко крачки и се облегнах на стената на сградата.

Може би не ставах за такива неща. Или беше прекалено рано? Каквато и да беше истината, имах нужда от глътка въздух и от нов партньор за танци. С Далтън нищо нямаше да се получи.