Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (6)

Шеста глава

Не беше лесно да стоя настрана от Ръш, понеже живеехме под един покрив. Колкото и усилия да полагахме да не се засичаме, просто не се получаваше. Постоянно се срещахме из къщата. Освен това се опитваше да не ме гледа, никога не ме поглеждаше в очите, а това само подхранваше влечението ми към него.

Два дни след разговора ни на плажа, след като изядох сандвича си с фъстъчено масло, влязох в кухнята и там видях поредната полугола жена. Косата й беше рошава, но въпреки това изглеждаше много красива. Мразя такива момичета.

Тя се обърна да види кой влиза. Изненадата й бързо премина в раздразнение. Тя прокара пръст по двете си вежди, сложи ръка на кръста си и попита:

— Ти от килера ли излезе?

— Да. А ти от леглото на Ръш ли излезе?

Това изскочи от устата ми, преди да успея да се спра и да помисля. Ръш вече ми беше казал, че сексуалният му живот не ми влиза в работата. Трябваше да си затворя устата. Веднага.

Момичето повдигна учудено вежди и се усмихна.

— Не. Не че не бих влязла в онова легло, ако Ръш ми позволи, но не казвай това на Грант — отвърна и размаха ръка, сякаш да прогони муха. — Няма значение. И бездруго вече сигурно знае.

Бях объркана.

— Значи си излязла от леглото на Грант? — попитах и пак си напомних, че това също не ми влиза в работата. Но Грант не живееше тук! Бях любопитна да разбера какво става. Момичето прокара ръка през рошавите си кестеняви къдрици и въздъхна.

— Да. От старото му легло.

— От старото му легло? — повторих.

Усетих движение край вратата и когато се обърнах, очите ми срещнаха тези на Ръш. Той ме гледаше с усмивка на лицето. Страхотно, сега вече бе чул и как любопитствам. Исках да погледна встрани и да се престоря, че не съм питала нищо, че нищо не се е случило, но блясъкът в очите му ми подсказваше, че вече е чул и знае. Нямаше нужда да се напъвам.

— Блеър, моля те, не ми позволявай да те прекъсвам. Продължавай да подлагаш гостенката на Грант на полицейски разпит. Сигурен съм, че той няма да има нищо против — каза Ръш с ленивия си тон.

После кръстоса ръце пред гърдите си, облегна се на рамката на стената, сякаш се настаняваше да гледа шоу. Наведох глава и забързах към кошчето за боклук да изхвърля трохите от шепата си, докато си събера мислите. Не желаех да продължавам този разговор пред Ръш. Не исках да си помисли, че се интересувам от него. Това със сигурност нямаше да му хареса.

— Добро утро, Ръш. Благодаря, че ни позволи да останем тук. Грант се беше напил и нямаше начин да кара до апартамента — каза момичето.

О! Значи това е станало. Мамка му! Защо позволих на любопитството ми да надделее?

— Грант знае, че винаги има стая тук — отговори Ръш.

Гледах го как се оттласква от рамката на вратата и тръгва към плота. Цялото му внимание беше съсредоточено върху мен. Защо не ме оставеше на мира? Щях да си тръгна много тихо.

— Ами… предполагам, че е така — каза несигурно момичето.

Ръш не отговори, а аз не се обърнах да погледна нито единия, нито другия. Младата дама реши, че мълчанието му е знак, че трябва да излиза от кухнята, и след секунди чух стъпките й по стълбите.

— Любопитството убило котенцето, сладка Блеър — прошепна той и се приближи до мен. — Помислила си си, че имам гостенка? Мм? Опитваше се да разбереш дали е била в леглото ми цялата нощ?

Преглътнах тежко, но не казах нищо.

— Не ти влиза в работата с кого спя. Не преговорихме ли това правило?

Успях да кимна. Исках само да ме пусне да изляза. Никога повече нямаше да проговоря на друго момиче в тази къща.

Ръш се пресегна, улови един кичур от косата ми и започна да го увива около пръста си.

— Не ти трябва да знаеш повече за мен. Може би си мислиш, че искаш да ме опознаеш, но повярвай ми, не бива. Кълна се, не бива.

Ако не беше толкова дяволски красив и ако не усещах аромата на тялото му точно под носа си, би било по-лесно да му повярвам. Но колкото повече ме отблъскваше, толкова повече исках да знам.

— Не си това, което очаквах. Щеше ми се да беше отговорила на очакванията ми. Сега щеше да е много по-лесно — каза тихо, пусна косата ми и изчезна. Едва когато вратата към задната веранда се затвори зад гърба му, успях да издишам.

Какво искаше да каже? Какво е очаквал?

 

 

Когато се прибрах от работа вечерта, Ръш не беше у дома.

На сутринта отворих очи и се обърнах да спра алармата на часовника. Минаваше девет. Бях поспала доста добре. Протегнах се и включих осветлението. Бях се изкъпала, преди да си легна, така че бях чиста.

Тази седмица бях направила повече от хиляда долара от бакшиши. Реших, че днес може да започна да си търся апартамент. По това време другата седмица вече щях да имам достатъчно пари за самостоятелно жилище. Прокарах ръце през косата си и се опитах да я поприбера.

Тази сутрин бях решила да се попека на плажа. Все още не бях правила слънчеви бани.

Днес щях да се наслаждавам на океана и на слънцето. Извадих куфара изпод леглото и започнах да търся банския си, който беше в бяло и розово. Нямах друг. Беше стар, но за сметка на това се грижех добре за него. Честно казано, не беше ползван кой знае колко често, да не кажа никак. Бялото изглеждаше като дантела около горнището и бикините, а розовото пасваше добре на цвета на кожата ми.

Когато го облякох, се учудих, че сега изглежда много по-оскъден, отколкото го помнех. Или тялото ми се е променило след последния път, когато го носих? Облякох тениска и взех слънцезащитния крем. Бях си го купила след първия работен ден. За моята работа слънцезащитният крем беше нещо абсолютно задължително.

Изгасих осветлението и тръгнах към кухнята.

— Мили боже! Кое е това момиче! — извика едно младо момче, докато ме гледаше как се появявам в кухнята. Преместих поглед от непознатото момче към Грант, който стоеше облегнат на хладилника и се усмихваше.

— Така ли излизаш от стаята си всяка сутрин? — попита Грант.

Истината е, че не очаквах да видя никого.

— Ами… не. Обикновено съм облечена за работа — отговорих, а младото момче подсвирна смаяно с уста. Не беше на повече от шестнадесет.

— Не обръщай внимание на идиота с подивелите хормони. Това е Уил. Майка му и Джорджиана са сестри, така че по някакъв суперперверзен и завъртян начин той е най-младият ми братовчед. Снощи избягал от тях за стотен път и Ръш ми се обади да дойда да му прибера задника и да го закарам у тях.

Ръш. Защо споменаването на името му караше сърцето ми да галопира? Защото беше несправедливо съвършен. Ето защо. Тръснах глава, за да се отърва от мислите за Ръш.

— Радвам се да се запознаем, Уил. Аз съм Блеър. Ръш се смили над мен, докато си намеря работа, и ме прибра под покрива си.

— Можеш да дойдеш с мен у нас. Няма да те оставя да спиш под стълбите — предложи Уил.

Не можех да не се усмихна. Разбирах това невинно флиртуване.

— Благодаря, но не мисля, че майка ти ще е много щастлива. И тук ми е добре. Леглото е удобно и не се налага да спя с пистолет под възглавницата.

Грант се изсмя, а очите на Уил се разшириха като тигани.

— Имаш пистолет? — попита с благоговение.

— Сега вече се вкарахме в голяма беля. По-добре да го махам оттук, преди да се е влюбил безнадеждно — намеси се Грант и отпи глътка от кафето си. После тръгна към вратата. — Хайде, Уил, преди да съм събудил Ръш, защото тогава ще трябва да се изправиш срещу неговия зъл нрав.

Уил го погледна, после пак огледа мен. Сякаш се разкъсваше. Беше толкова мило.

— Сега, Уил — каза Грант с по-строг глас.

— Хей, Грант? — извиках, преди да затворят вратата зад себе си.

— Да?

— Благодаря за бензина. Ще ти го платя на заплата.

Грант поклати глава.

— Не, няма да правиш нищо такова, но пак заповядай — усмихна се, намигна ми и метна предупредителен поглед към Уил. Помахах на малкия за довиждане. Реших да измисля някакъв начин да се отплатя на Грант, но без да засягам мъжкото му достойнство. Трябваше да има начин. Но сега кроях други планове.

Тръгнах към двойните врати. Време беше да се насладя на първия си ден на плажа.

Опънах кърпата, която взех от банята. Тази вечер трябваше да я изпера. Това ми беше единствената кърпа за подсушаване, а сега щеше да стане цялата в пясък. Но си струваше.

Плажът беше тих. Наблизо нямаше други къщи, така че тази част от ивицата винаги беше тиха. В порив на смелост махнах горнището и го набутах под главата си. После затворих очи и песента на разбиващите се вълни ме успокои и приспа.

— Моля те, кажи ми, че си си сложила крем против изгаряне — дълбокият глас разбуждаше съзнанието ми и аз инстинктивно обърнах глава в посоката, от която идваше. Ароматът на мускулесто мъжко тяло беше изумителен. Исках да го усетя по-отблизо. — По дяволите, момиче, неустоима си.

Отворих очи, преди топлината да е напуснала тялото ми. Премигнах няколко пъти и сложих ръка над очите си, за да се предпазя от заслепяващото ме жарко слънце. Ръш седеше до мен. Очите му обхождаха лицето и тялото ми. Не видях и следа от хумор в тях. Лицето му беше сериозно.

— Нали си си сложила крем?

Успях да кимна и бавно се издърпах нагоре да седна.

— Добре. Не искам тази мека, гладка бяла кожа да изгори.

Той мисли, че кожата ми е гладка? Звучеше ми като комплимент, но не ми се стори удачно да благодаря.

— Аз… да, сложих си, преди да дойда тук.

Той продължаваше да ме гледа. Дали бях сънувала, че казва тези думи. „По дяволите, момиче, неустоима си“. Защото този Ръш не беше от мъжете, които биха казали такова нещо на мен. Онзи Ръш, който прави секс на терасата, би казал такива думи, но не и този тук. Този, който седеше до мен, беше различен. Или просто се държеше различно само с мен?

— Не си ли на работа днес?

— Не. Днес ми е почивният ден.

— Тази вечер ще има парти тук. За рождения ден на сестра ми Нан. Винаги й устройвам парти за рождените дни. Може и да не ти хареса, но ако искаш, каня те да дойдеш.

Сестра му? Има сестра? Бях останала с впечатлението, че той е единственото дете от онази връзка на майка му. И Нан? Това не беше ли грубото момиче, което ни отвори вратата първата вечер?

— Имаш сестра?

— Да.

Защо Грант ми каза, че Джорджиана няма други деца от онзи човек? Чаках да ми обясни, но той очевидно нямаше намерение. Реших да попитам.

— Грант каза, че си единствено дете.

Усетих как Ръш мигновено се изнерви и напрегна. После поклати глава и погледна към океана.

— На Грант не му влиза в работата да разказва на всеки за живота ми. Колкото и да иска да ти бръкне в гащите, трябва да знае кога какво да каже.

После рязко стана и се прибра в къщата.

Нещо с Нан не беше наред. Не знам какво ставаше, но определено не беше наред. И не трябваше да любопитствам.

Станах и тръгнах към океана. Беше горещо и исках да спра да мисля за Ръш. Всеки път, когато той беше край мен, си напомнях, че главата ми е на раменете, за да мисля с нея. И там трябваше да си остане.

Този мъж беше странен. Секси, разкошен, апетитен, но странен.

Седях на леглото си и слушах смеха и музиката, носещи се из къщата. Цял ден променях мнението си за това парти. Последния път, когато реших все пак да отида, облякох единствената си хубава рокля, която, слава богу, не бях продала. Беше червена, тясна около гърдите и ханша, но надолу падаше широко като рокля на кукла. Бях я купила, когато Кейн ме покани на бала си. Но тогава го номинираха за Мистър Бал, а Грейс Ани Хенри — за Мис Бал. Тя поискала да отиде на бала с него и той ми се обади да ме пита дали ще имам нещо против, ако вземе нея вместо мен. Всички казваха, че те двамата ще спечелят, затова щяло да бъде по-добре, ако отидат като двойка.

Съгласих се и прибрах роклята обратно в гардероба. В нощта на бала си взех под наем два филма и направих шоколадов кейк. С мама гледахме романтични комедии и преядохме със сладкиш. Това беше последният път, когато тя не изглеждаше много болна, не й се повръщаше от химиотерапията и й се ядеше нещо сладичко.

Извадих роклята от куфара. Не беше никак скъпа за стандарта на тези хора. Всъщност беше съвсем обикновена. Беше от шифон. Погледнах сребристите обувки, които бяха на майка ми и които бях запазила за себе си. Това бяха обувките от сватбата й. Винаги ги бях харесвала. Обожавах ги. Никога не ги беше обувала след сватбата, но ги пазеше в кутията.

Рискувах много. Имаше голяма вероятност да изляза и да се подложа на кошмарно унижение. Не ми беше мястото сред онези хора. Но пък и в училище, сред обикновените деца… и там не можах да си намеря местенце. И там бях странна. Моят живот представляваше един много дълъг странен момент. Трябваше да започна да се уча как да се адаптирам и да загърбя това странно момиче, което всички зарязаха в училище, защото имаше прекалено много проблеми.

Станах и прокарах ръце по роклята си, за да пригладя гънките, които се бяха образували, докато седях и размишлявах дали да отида на купона, или не. Реших да изляза, да си взема нещо за пиене и да видя дали някой ще се опита да ме заговори. Ако се окажеше пълна катастрофа, винаги можех да побягна към стаята си и да се свия в леглото. Това беше една малка крачка, но за добро.

Предпазливо отворих вратата. Слава богу, в кухнята нямаше никого. Би било трудно да обясня защо излизам от килера с храната. Чух гласа на Грант. Приказваше с някого в хола и се смееше с пълно гърло. Да, Грант щеше да говори с мен. Можех да се хвана за него и все някак да изкарам. Поне известно време, докато ми прави компания.

Поех си дъх и излязох от кухнята, минах по коридора и стигнах до фоайето. Навсякъде беше украсено с бели рози и сребърни панделки. Приличаше ми на сватба, а не на рожден ден. Входната врата се отвори зад гърба ми. Подскочих от изненада. Видях познати опушенокафяви очи, които гледаха право в мен. Докато Уудс ме оглеждаше одобрително, усетих как лицето ми се затопля.

— Блеър — каза след доста време, когато погледът му успя да долази до лицето ми. — Мислех, че не е възможно да изглеждаш по-привлекателна, отколкото си на игрището. Колко съм грешал.

— Мамка му, да. Изглеждаш страхотно, момиче — потвърди мъжът с къдравата руса коса. Дали ми беше казал името си? Не помнех.

— Благодаря — рекох сковано.

Това беше моят шанс да се приобщя. Не се справях особено добре. Трябваше да поработя върху уменията си в общуването.

— Не знаех, че Ръш пак е започнал да играе голф. Или си с някого другиго?

Обърках се, не знаех какво се опитва да ми каже. След малко разбрах, че вероятно си мисли, че съм тук с някого, с когото съм се запознала на работа. Усмихнах се. Не, не беше така.

— Не съм с никого. Ръш е… майка му е женена за баща ми.

Ето, това обяснява всичко, нали?

Устата на Уудс бавно се разтегна в огромна щастлива усмивка.

— Сериозно? И той е оставил малката си доведена сестричка да работи на голф игрището? Тц-тц-тц. Това момче няма никакви обноски. Ако имах сестра и ако изглеждаше като теб, бих я държал заключена. През цялото време — заяви, после млъкна и бавно прокара пръст по брадичката ми. — Ще остана с теб. Не искаш да се чувстваш самотна, нали?

Определено флиртуваше. Безсрамно. Не ми беше мястото и до този. Беше прекалено обигран. Имах нужда от пространство да дишам.

— Тези твои крака. Трябва да им сложат табелка „Неустоими“ — добави. Сега говореше малко по-тихо, дори се обърна да види дали русият е все още с нас.

— Ти приятел ли си на… Нанет? Или на Ръш? — попитах. Добре че си спомних как Грант я представи първата вечер.

— Нан и аз имаме доста сложни взаимоотношения. С Ръш се познаваме, откакто сме се родили — ръката му се плъзна зад гърба ми. — Готов съм да заложа всичко, че Нан не те харесва.

Не бях сигурна. Не се бяхме виждали от първата вечер.

— Ние дори не се познаваме.

— Наистина ли? — беше озадачен. — Много странно.

— Уудс — изпищя женски глас.

И двамата се обърнахме. Към нас вървеше момиче с гъста червена чуплива коса и женствено тяло, което черният сатен едва покриваше. Ето, тя щеше да го разсее и да му прави компания. Направих крачка назад. Смелостта ми се бе стопила. Ръката на Уудс пак се плъзна зад гърба ми и пръстите му се впиха в таза ми, за да ме задържи да не мърдам.

— Лейни — това беше всичко, което си направи труда да й каже.

Големите й кафяви очи се прехвърлиха върху мен. Гледах безпомощно как наблюдава ръката му върху таза ми. Не, не исках това. Не исках да стане така. Исках само да успея да се впиша сред тях.

— Коя е тази? — попита рязко момичето и вече ме гледаше с открита враждебност.

— Това е Блеър. Новата сестра на Ръш — отговори с досада Уудс.

Очите на момичето се присвиха и после се изсмя.

— Не, не е. Облечена е в евтина рокля, а обувките й са още по-евтини. Не знам коя е, но те лъже. Но пък колко ти трябва на теб да ти омекнат коленете. Едно хубавко лице.

Трябваше да си остана в стаята.