Марк Грейни
Сивия (6)

4.

Лойд се поколеба. После кимна бавно.

— Добре… Има две причини. Първата: моята фирма разполага с мощен и добре разгърнат апарат с мерки за сигурност, а президентът смята, че ние разполагаме със средства да намерим решение на ситуацията по начина, който той иска. Ние сме вършили и други дребни задачи за нигерийците… ако ме разбирате. — И с лек жест с ръка допълни: — В името на добрите взаимоотношения с клиентите.

Фицрой повдигна вежди и ги събра.

— Втората: Джулиъс Абубакер смята, че разполага със средство за натиск върху нас. Ние имаме голям контракт, очакващ подписване. Той лежеше на бюрото му, когато брат му бе убит. Президентът слиза от власт следващата седмица. Дал ни е срок дотогава да отмъстим за убийството на брат му.

— Какъв е договорът, чието подписване очаквате?

— От онзи вид, който не можем да си позволим да изпуснем. Знаете ли, сър Доналд, че Нигерия не само добива огромно количество петрол, но може да произвежда и свръхколичество природен газ? Този газ в момента напълно се разхищава, буквално изкипява в петролните им кладенци и се изпарява в атмосферата, като става дума за може би трийсет милиарда тона годишно. Абсолютна загуба на енергия и пропуснати ползи.

— И ЛоранГруп иска този газ?

— В никакъв случай! Газът е природен ресурс и принадлежи на народа на Нигерия. Но ние единствени притежаваме технологията да каптираме техните кладенци, да пренесем втечнения газ до терминал в Лагос, да го транспортираме до рафинерии с нашите двукорпусни термоизолирани танкери и да го рафинираме за нигерийците. Вложихме четири години лобиране и похарчихме над триста милиона долара за развойна работа по този проект. Построихме корабите, модифицирахме корабостроителниците си, за да построим още кораби, договорихме се за правата върху земята, през която ще мине газопроводът.

— И всичко това без договор за експорт? На мен ми звучи като че ли ЛоранГруп има нужда от нови адвокати — иронично каза Фицрой.

Лойд, който беше адвокат на ЛоранГруп, избухна:

— Ние имахме договор с Абубакер. Но хората му намериха вратичка. Коригирахме глупавата грешка и ни трябваше само да мине с химикалката си по документа, за да подпечата сделката и да започнем работа. И тогава вашият човек уби брат му.

— Продължавам да не виждам връзката.

— Връзката… ако ме извините за езика, е, че президентът Абубакер е мерзавец.

Фицрой долови нещо във възбудата на младия адвокат.

— Мисля, че разбрах. Вашият офис носи вината за вратичката в контракта. И сега господарите ви ви изпращат на тази мисия да оправите издънката.

Лойд свали очилата си с тънки рамки и бавно разтри носа си между очите.

— Дребен пропуск, който няма да създаде и пет секунди объркване в който да е съд където и да било по цивилизования свят.

— Само че вие имате работа с най-корумпираната нация на света.

— Третата най-корумпирана, ако трябва да сме точни, но забележката ви е уместна — каза Лойд. После се насили да се усмихне след поредната глътка горчиво кафе. — Абубакер заплашва да даде правата на наш конкурент — фирма, която дори не е участвала в търга. На конкурента ни ще му трябва поне едно десетилетие, за да стигне нашето ниво на инфраструктурни активи и инженерингово ноу-хау, и през тези години Нигерия ще загуби милиарди долари пропуснати ползи.

— Както и ЛоранГруп.

— Признавам, че ние не сме социална служба в нигерийското правителство. Тласка ни собственият ни интерес. Просто споменах за двойната полза за нигерийския народ, който също ще загуби, ако аз не открия и не убия Сивия.

— Щом тези бедни нещастници си остават бедни нещастници и след ежегодния приток на милиарди от продажби на петрол, които вече се излизват в нигерийската хазна, не си представям как няколко газопровода ще подобрят съществено благосъстоянието им.

Лойд сви рамене.

— Мисля, че се отклонихме от темата.

— Ами какво ще стане с възложителя на контракта? Защо президентът не насочи омразата си срещу него? Сивия, ако сведенията ви са точни, в крайна сметка е само човекът, дръпнал спусъка.

Лойд се усмихна мрачно.

— Както много добре ви е известно, възложителят загина преди месеци в самолетна катастрофа. Сивия можеше и трябваше да задържи вече преведената му сума и щеше да е най-добре да забрави за работата. Само че вашият убиец продължи мисията. Изглежда, си е мислел, че върши нещо благородно.

— Ами аз? Щом мислите, че съм въвлечен в координирането на убийството на Абубакер, защо не ликвидирате и мен?

— Ние знаем, че възложителят на контракта е действал през посредник. Посредникът на свой ред е използвал друг посредник, който е използвал трети, който се е разбрал с вас. Президентът Джулиъс Абубакер не е способен да се оправи с интрига с подобна сложност. Той просто иска да му занесат главата на убиеца на брат му. И толкова.

— „Иска главата му“… предполагам, че се изразихте образно.

— Бих искал да беше така, сър Доналд. Не, президентът е изпратил в моя офис човек от личното си обкръжение със задачата да се увери лично, че мисията ми е изпълнена. И този човек ме уведоми, че му е възложено да сложи главата на Сивия в хладилна чанта и да я изпрати на своя господар с дипломатическата поща. Проклети диваци! — Последното Лойд като че ли промърмори на себе си.

— Няма ли друг начин да подкупите президента Абубакер? — попита Фицрой. Той знаеше как се уреждат контракти с контрагенти от Третия свят.

Лойд се вгледа в някаква точка на стената. Изведнъж започна да изглежда по-стар от възрастта си.

— О… но ние вече го подкупихме, господин Фицрой. В брой, с проститутки, дрога, къщи, яхти. Но той е ненаситен кучи син. Свалихме му луната и всички звезди за лагоския контракт. Дори при това положение той сега преговаря зад гърба ни с нашия конкурент. Да му занесем главата на убиеца на брат му остана единственото, което можем да направим ние и никой друг, поради което това е единственото, с което той ни държи в джоба си.

— Щом Абубакер е такъв деспот, защо слиза от трона доброволно?

Лойд махна с ръка, сякаш отговорът беше очевиден.

— Той вече е безбожно богат. Съдрал е кожата на страната си. Дошло е време да се възползва от натрупаното.

— И това е причината да сте тук.

— Да, просто казано, нещата стоят точно така, господин Фицрой. Отново ще изразя съжалението си от неделикатността на нахлуването ми във вашия свят, но съм сигурен, че работата, която ще предложим на Челтнам Секюрити, ще ви компенсира предостатъчно за загубата на един убиец, та макар и много добър.

— Господин Лойд — каза Фицрой, — аз използвам момчета, които са много… първични. Те реагират много добре на лоялността, доверието и чувството за хумор. Често се получават недоразумения, но те не губят мотивировка. Ако се откажа от живота на един човек — на най-добрия си човек! — за да спечеля някой друг дори много изгоден договор в повече, това трудно ще е в полза на дългосрочните ми интереси.

— Напротив. Този ваш убиец е продукт като всичко останало. Подобен продукт има краткотраен срок на годност. Половин година, година, но не повече от три. След което ще умре или ще стане… нетрудоспособен. Безполезен за вас като източник на приходи. Докато онова, което ви предлагам, ще пълни до живот касата на вашата фирма.

— Не жертвам своите хора заради бизнеса.

Къса пауза.

— Разбирам… Ще говоря с Париж. И може би ще мога да… подсладя сделката.

— Вкусът на яхнията не е фактор. Просто не харесвам яхния.

Лойд се наведе напред. В гласа му прозвуча намек за заплаха.

— Ако не мога да подсладя ястието, ще бъда принуден да го разбъркам. За мен е важно вашият убиец да бъде ликвидиран. Исках да използвам морков… но съм готов да прибягна до тоягата.

— Предлагам ви да внимавате как ще продължите, младежо. Защото посоката, в която започва да се развива тази дискусия, не ми допада.

Двамата се гледаха в продължение на няколко секунди.

— Зная, че сте изпратили екип за извеждане на Сивия тази вечер — каза Лойд. — Искам да наредите на вашите хора до го ликвидират. Едно телефонно обаждане и известен финансов стимул ще са достатъчни всичко да приключи бързо и чисто.

Фицрой присви очи.

— Откъде, по дяволите, сте научили за това?

— Не мога да разкрия източниците си на информация.

— Блъфирате. Нищо не знаете.

Лойд се усмихна.

— Ще ви дам бърза представа за онова, което зная, а вие ще решите блъфирам ли. Подозирам, че знам повече за вашето момче, отколкото знаете вие самият. Истинското име на вашия убиец е Кортланд Джентри, известен като Корт. Той е на трийсет и шест. Американец е, баща му е ръководил школа за полицейски специални сили край Талахаси, Флорида, където Джентри е израсъл. Момчето е тренирало ежедневно с елита на полицията. На шестнайсетгодишна възраст вече е водил занятия на командоси по техника на ръкопашния бой. На осемнайсет се сближил с лошите в Маями, работил за кратко за колумбийска банда, бил арестуван в Кий Уест за застрелването на трима кубински наркодилъри във Форт Лодърдейл… Голяма клечка от ЦРУ, който бил преминал обучение в школата на бащата, измъкнал момчето от затвора и го изпратил да работи в таен отдел към Оперативна дирекция. Така изпълнявал тайни задачи по целия свят в продължение на няколко години… нека уточня, проникване в помещения с цел изземане на документи, и така до 11 септември, когато бил прехвърлен в Отдела за специални операции, който, както знаем, се занимава с незаконно задържане и извеждане на врагове на страната. Официално е известен като Специален отдел „Голф Сиера“, но малцината, които изобщо знаят за съществуването му, го наричат „Главорезите“.

— Това е пълна измислица.

Лойд го игнорира и продължи:

— Това е създаден за целта отряд със специална санкция, съставен от агенти без задръжки, способни на мигновено действие. Каймакът на елита. Никакви джеймсбондовци. Тези момчета залагат не толкова на плаща, колкото на кинжала. И в течение на няколко години били най-добрата единица на ЦРУ за така наречените „мокри“ операции. Убивали онези, които не сме можели да изведем, от които не се очаквало да научим нещо полезно, ако ги изведем, и онези, чиято смърт можела да посее най-много страх в сърцата и умовете на терористите… Само че след четири години приказката свършила. Според някои се намесила политиката, други били убедени, че Джентри се издънил в някаква операция и надживял полезността си. А трети настояват, че кривнал от правия път. Каквато и да била причината, било разпространено, че вече е ненадежден. После била издадена директива да бъде похарчен. Станал мишена на бившите си колеги от ПСО. Но Джентри не клекнал, убил няколко от ГС, които искали да го убият, и изчезнал от полезрението, като преминал в пълна нелегалност. Прекарал известно време в Перу, Бангладеш, Русия и един бог знае къде още. Но след половин година свършил парите. Преминал в частния сектор и почнал да работи за вас, като продължил да прави онова, в което бил най-добър. Изстрели в главата и прерязване на гърла. Снайперски карабини и сгъваеми ножове.

На вратата на офиса се почука. Беше секретарката на Фицрой.

— Извинявам се, сър. Спешно повикване за вас. — И затвори вратата.

Фицрой стана, Лойд също стана и каза:

— Мога да почакам отвън.

— Няма нужда. И без това приключихме.

— Ще направите огромна грешка, ако ме отпратите. Искам от вас екипът ви по извеждане да ликвидира Сивия. Ако не смятате, че онова, което ви предложих, е достатъчно, мога да се обадя тук-там и да видя какво още мога да направя. Но онова, което не мога да направя, господин Фицрой, е да се върна при моите работодатели, без да съм уредил решаването на проблема.

Но Фицрой вече се бе наслушал на глупости.

— Компанията ви е преценила грешно. Аз не мога да бъда подкупван като някакъв африкански диктатор.

Погледът на младия американец се втвърди.

— В такъв случай приемете извиненията ми.

Стиснаха си ръцете, но приятелският жест не стигна до студените им очи. Лойд тръгна към вратата, но зави наляво и спря пред висящото в рамка на стената копие на статията в „Икономист“. Заглавието беше: „Бивш висш разузнавач се превръща в магнат на корпоративната сигурност“. Лойд я посочи и се обърна към възрастния англичанин:

— Велика статия. Толкова много информация.

После се загледа в съседната снимка на младия Фицрой със съпругата му и малкия им син.

— Синът ви вече има две дъщери, нали така? Живеят тук, в Лондон, в къща в Съсекс Гардънс, ако помня правилно от „Икономист“.

— Това го нямаше в статията в „Икономист“.

— Така ли? — Лойд сви рамене. — Значи съм го запомнил отнякъде другаде. Приятен ден, сър Доналд. Ще поддържаме връзка. Очаквайте пратка до един час.

И излезе.

Сър Доналд не се плашеше лесно, но усети студената тръпка на страха.