Марк Грейни
Сивия (28)

26.

Петимата войници на саудитската Главна дирекция за разузнаване летяха на запад над Алпите в откраднат „Юрокоптер ЕС 145“. Хеликоптерът бе собственост на местен оператор, който правеше състояние от превоза на сноубордисти и екстремни скиори до иначе недостъпните върхове на Монблан и други планини в региона.

Собственикът на черния юрокоптер, бивш майор от френската армия, сега лежеше мъртъв в хангара, прострелян в сърцето с пистолет със заглушител, а саудитите летяха над магистралата. Пътят под тях се издигаше и спускаше, извиваше се и изчезваше в алпийските тунели, после пресичаше яркозелени гори и преминаваше над езера толкова сини, че чистото небе над тях изглеждаше бледо.

Само саудитският пилот говореше английски. Той поддържаше спорадичен контакт с Техника — отворена двупосочна комуникация, която се активираше също така непериодично, както се появяваха и изчезваха зъберите от двете страни на хеликоптера. Техника междувременно следеше и другите отряди и препредаваше съобщенията от наблюдатели по автогари и стоянки за таксита. Но Сивия не бе засечен след като се бе измъкнал на проследяването след напускането на дома на банкера в Женева.

А40 е най-очевидната магистрала за пътуване от Женева към сърцето на Франция. Там, при градчето Вириа, човек може да избере да остане на А40, за да продължи към А6, или на североизток по А39 към Дижон. Което и да избере, до Париж остават около пет часа път, в сравнение с шестте и повече часа по който и да е друг маршрут.

Саудитите в хеликоптера знаеха къде да търсят мишената — ако беше с кола, Корт щеше да мине под тях по А40.

Само че не знаеха с каква кола щеше да бъде.

Трийсет наблюдатели под тях се бяха разположили по надлези и отбивки за почивка и чакаха с вдигнати качулки в колите си по банкетите на шосето. Други се движеха с трафика. Всички наблюдаваха пътя и се взираха в лицата на пътуващите в колите, търсейки съвпадение с основните черти. Операция с подобен мащаб не може да остане скрита от полицията и това бе една от няколкото причини, поради които Ригел бе против нея. Когато се изясни, че Джентри не пътува с влак или автобус, на Ригел му се искаше всички наблюдатели и отряди убийци — най-общо казано, всички ресурси — да бъдат изтеглени в Париж. Беше сигурен, че Сивия няма да заобиколи Париж. Предполагаше — и Лойд бе съгласен с това, — че финансистът на ЦРУ, с когото Корт се бе срещнал в Женева, го е снабдил с екипировка, оръжие, кола, пари в брой и вероятно се е погрижил за раните му. Ригел освен това смяташе, че след като Сивия бе намерил време за повикването от сър Доналд Фицрой, ще има време и за свързване с други контакти, може би предоставени му от известния с връзките си бивш банкер на ЦРУ. Ако се бе договорил по телефона да вземе хора или техника, Корт нямаше да има време за други места, освен тези вече по маршрута му.

Париж бе последният голям град по този маршрут и беше пълен със стрелци под наем, фалшификатори на документи, нелегални продавачи на оръжие, бивши пилоти на ЦРУ и всякакви съмнителни типове, които Сивия можеше да реши да използва като помощници за освобождаването на семейство Фицрой и прибирането на откраднатите от Лойд кадрови досиета.

Ригел държеше всички оперативни ресурси да се съсредоточат в Париж, но Лойд настоя за още една засада по магистралата на север в опит Джентри да бъде спрян, преди да се е приближил твърде близко до шатото.

 

 

Само че Джентри не избра нито А40 към А6, нито А40 към А39. Това, разбира се, бяха най-бързите маршрути, но те бяха добри само за пътуващи, чийто живот не е застрашен от десетки убийци, причакващи ги край пътищата.

Не, Корт прецени, че операцията срещу него налага добавянето на поне два часа допълнително пътуване. Тялото му отсега протестираше — седем пълни часа зад волана просто за да се добере до Париж, — но той не виждаше алтернатива. Автобусите и влаковете бяха изключени заради всичко онова, което пренасяше в момента в багажника. Налагаше се да шофира.

Поне го правеше със стил. „Мерцедес S550“ е елегантна и надеждна лимузина, а чисто новият салон изпълваше носа му с луксозния аромат на фина кожа. Двигателят с 382 конски сили мъркаше на 150 км/час, а сателитната озвучителна система бе приятна компания. От време на време Джентри превключваше на някоя местна радиостанция, борейки се с френския, за да извлече поне мъничко информация за престрелките в Будапеща, Гарда и Лозана и каквото и да било за „битовия“ инцидент в Стария град на Женева.

Към пет следобед изтощението му стана заплашително. Нямаше начин да продължи да шофира в това състояние. Спря на отбивка за почивка малко преди Сан Дизие. Зареди с гориво и си купи един от вездесъщите френски сандвичи с шунка и кашкавал в голяма багета. Изпи две безалкохолни напитки и си купи голяма бутилка вода, след като посети тоалетната. След петнайсет минути бе отново на път. Джипиесът на таблото му казваше, че няма да пристигне в Париж преди девет вечерта. Като се съобрази с всичко, което се налагаше да направи, преди да поеме към Нормандия, Джентри пресметна, че ще пристигне в шатото около два и трийсет след полунощ.

Но трябваше да си признае, че това бе изпълнимо само ако не се сблъскаше с проблеми в Париж.

 

 

— Време е да изтеглим всички в столицата — каза Ригел. Стоеше зад Лойд и Техника: бе се върнал в командния център след два часа работа с двамата френски инженери, дошли да монтират електронния кордон около шатото.

Лойд само кимна и повтори думите на германеца за седящия до него Техник. След това се обърна към ВП-то на ОУРС.

— Къде е той, по дяволите?

— Знаехме, че съществува вероятността да е поел по друг маршрут. Има хиляди комбинации. Път през провинцията ще забави пристигането му в Париж, но пак ще го закара дотам.

— Ако реши да отиде в Париж.

— Приехме, че няма да атакува сам крепост, защитавана от въоръжена охрана, в която има заложници. Ще му трябва някаква помощ, а той има най-много контакти точно в Париж. Ако изобщо реши да спре някъде, това ще е в Париж. Покрили сме всичките му познати. Освен това, понеже е ранен, се погрижих да имаме хора във всички болници в Париж.

— Той няма да отиде в болница.

— Съгласен съм. Не вярвам да се разкрие по този начин.

— Може би доктор от Мрежата на Фицрой?

— Не е изключено. Но тротоарните артисти са навсякъде и държим под око всеки известен ни негов контакт.

— Не искам да напусне Париж жив.

— Знам, Лойд.