Марк Грейни
Сивия (37)

35.

— Доста зле си ранен, Корт — каза Лойд. Пистолетът му оставаше насочен в Ригел, гърбът му бе към отворената врата за коридора, но погледът му бе върху окървавения мъж в тактическа екипировка. Сивия се бе появил безшумно откъм спиралната стълба и докато Лойд се бе съсредоточил върху ръката на Курт в джоба, Джентри бе успял да се прицели в него. Държеше къс зловещо изглеждащ картечен пистолет, чието дуло сочеше право в гърдите на Лойд.

— Хвърли пистолета — нареди Джентри.

— Това за кого се отнася? — хладнокръвно се поинтересува Курт, който продължаваше да е с гръб към Сивия. За да го види, трябваше да отмести поглед от Лойд, а нямаше намерение да го прави.

— Ако държиш пистолет, задник такъв, значи говоря на теб — отговори Корт.

— Няма да издържиш още дълго, Корт — обади се Лойд. — Лицето ти е пребледняло. Краката ти треперят. Кръвта ти капе по пода.

— Ще живея достатъчно дълго, за да те гръмна. Хвърлете оръжията, и двамата. Ти… при масата. Стани бавно.

Техника беше първият, който се подчини. Стана с високо вдигнати ръце, трепереше от страх.

Лойд започна да отпуска пистолета си. Курт Ригел последва примера му. Германецът извърна поглед от Лойд, за да погледне за миг към Техника.

И в същия момент Лойд стреля в гърдите на Курт Ригел.

Германецът падна.

Техника изкрещя изплашено.

Сивия изстреля откос по Лойд, но той вече изчезваше през вратата към коридора.

 

 

Корт се бореше със започващите неизбежни последици на падащото му кръвно налягане. Коленете му се подгъваха, погледът му се премрежваше. Мозъкът му се опитваше да презареди съзнанието и когато главата му се проясни, той разбра, че е отпуснал картечния пистолет. Бързо го вдигна пак и го насочи към младежа с конската опашка и слушалките на ушите, който стоеше до масата с компютрите. Той не бе посмял да помръдне и само продължаваше да трепери с вдигнати ръце. Джентри осъзна, че за няколко секунди е можело да бъде съборен на земята като едното нищо, но за негово щастие ужасеният младеж не се бе възползвал от моментната му слабост.

— Кой си ти? — попита Корт.

— Просто… просто техник. Отговарям за комуникациите и други неща. Нямам нищо против вас.

— Поне не се опитваш да ме убедиш, че си икономът.

— Сър?

Корт се приближи към него. Държеше оръжието си насочено към отворената врата за коридора. Ритна щаера по-далече от тялото на Ригел, когато мина покрай него. На бюрото на Техника откри класифицираните кадрови досиета на ОСО.

— Това ли е всичко?

— Доколкото знам, сър.

— Няма дубликати, копия?

— Не мисля.

Корт събра листата, хвърли ги в камината и нареди на Техника да ги запали.

Когато пламнаха, Сивия завъртя Техника с лице към компютърното оборудване.

— Ти ли беше онзи, който комуникираше с моите преследвачи?

— О, не, сър! Не съм аз! Аз само поддържам…

— В такъв случай май нямам нужда от теб, а?

Техника закима бързо и промени тона си:

— Да, сър! Аз отговарям за комуникациите и координацията между тротоарните артисти и оперативните служители.

— Добре. Обади се тогава на всички. Кажи им, че преди малко съм скочил от прозореца и сега се измъквам през овощната градина отзад.

— Веднага, сър. — С все така треперещи ръце Техника започна да превключва ключовете по радио конзолата, за да отвори едновременно всички радиоканали. — До всички от Техника! Обектът напусна шатото. Отива пеша на север през градината отзад.

— Добре. Сега си свали колана.

Техника бързо се подчини и го подаде на Сивия.

— Захапи го. Силно.

— Сър?

— Действай!

Ококорен, Техника вдигна колана.

— Захапа ли го хубаво? — попита Джентри.

Техника кимна.

— Добре… — И Корт стовари приклада в слепоочието на младежа. Техника започна да се свлича, но Джентри внимателно го хвана, положи главата му с лице надолу върху масата и изстреля цял пълнител по електронното оборудване.

Започваше да залита от поредния пристъп на замайване, но се възстанови и презареди. Провери състоянието на горящите в камината документи. Удовлетворен от успешния край на тази част от операцията, излезе в коридора с насочен напред картечен пистолет.

 

 

Клеър Фицрой първа чу стъпките пред вратата. Допреди съвсем малко навън се бе чувала стрелба, но вече всичко бе утихнало. Сега обаче някой идваше. От страх тя стисна силно рамото на дядо Доналд. Малките й очи примигваха от стреса, но оставаха приковани към вратата за коридора.

Чу издрънчаването на метал в дърво, някакво влачене на крака, после изщрака ключалката. Вратата бавно се отвори и Клеър усети ръката на дядо й да стиска по-силно пистолета, който сега бе насочен към двата крака в полезрението й.

Левият крачол на влезлия беше мокър и червен.

— Юън съм, сър Доналд… не стреляйте.

Клеър понечи да изпълзи заедно с дядо Доналд, но той я бутна назад. Не искаше да се показва, но беше готов да разговаря.

— Дяволски се радвам да те видя, момчето ми!

— Къде са момичетата?

Сега вече Клеър разпозна гласа на господин Джим и вече нищо не бе в състояние да я спре да изпълзи изпод леглото. Изправи се, изтича към него и го прегърна така силно, както не бе прегръщала никого през живота си. Минаха няколко секунди, преди да вдигне глава и да го погледне. Беше с някаква черна жилетка, окичен с оръжия по цялото тяло. Държеше пушка, лицето и голата му глава бяха бели като лист хартия, а кафявите му панталони бяха покрити с кръв.

Очите му бяха кървясали и влажни.

От лицето му капеше пот.

Дядо Доналд също забеляза петната по дрехите на Джим.

— Това твоя кръв ли е, момчето ми?

— Не. Но я взех… назаем.

— Проклятие… Трябва ти доктор!

— Добре съм. — Джентри направи знак към шотландеца до себе си. — Този твърди, че е твой човек.

— Юън доста ми помогна.

— Вярваш ли му достатъчно, за да му дам оръжие? Къса пауза.

— Вярвам му. — После: — Умната обаче, Макспаден.

— Да, сър.

Корт свали картечния пистолет МР5 от врата си и го даде на Макспаден. Извади глока си, но го задържа в отпуснатата си ръка.

— Къде е Лойд? Мисля, че го улучих, но ми се изплъзна. Реших, че е слязъл да вземе заложници.

— Не съм го виждал тоя педал — изръмжа дядо Доналд, а Джентри погледна към Клеър и Кейт и каза:

— Дон… Не пред децата.

— Съжалявам.

— А Елиз? — Корт се огледа.

Макспаден и сър Доналд изтеглиха госпожа Фицрой изпод леглото. Макспаден я метна през рамо и тръгна с насочен напред картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Той водеше, а сър Доналд накуцваше след него, без да изпуска малкия сребрист револвер. Двете момичета ги следваха, а Джентри беше в ариергарда, залиташе, подпираше се на стените и тежко се облягаше на перилата на стълбите. Клеър се опита да му помогне, но той й се усмихна и й каза, че му няма нищо и че тя трябва да стои близко до дядо си.

Керванът бавно се движеше, понеже се състоеше от деца, ранени и жена в несвяст. След малко успяха да се спуснат по стълбите до първия етаж и Джентри каза високо:

— Момичета, гледайте право в гърба на дядо си! Право напред, разбрахме ли се? Не оглеждайте стаята!

Огромното фоайе с каменни стени и дюшеме представляваше истинска касапница: четири трупа точно зад разбитите от изстрели врати, други два окървавени трупа в средата и още два на стълбите, покрай които не можеше да не минат. Двете момичета се разплакаха. Кейт се разкашля от тежката миризма на бездимен барут, прах и изгоряло дърво. В основата на стълбите се гърчеше брадат арабин. Все още жив. Макспаден го подмина, както и останалите. Корт беше последният — погледите им се срещнаха за момент, но Корт не спря, за да му помогне.

У Сивия нямаше място за милост спрямо враговете му.

Излязоха от фоайето и влязоха в голяма дневна, която изглеждаше незасегната от битката. По стените висяха големи фамилни портрети. Макспаден поспря, за да подхване по-удобно снахата на сър Доналд, и Джентри се възползва, за да се подпре на стената за миг почивка. В този момент на вратата се показа мъж по потник. Беше един от беларусите. Имаше рана в шията, която бе превързал с кърпа за ръце, но в дясната си ръка държеше калашник. Изненадан от хората пред себе си, той бързо вдигна оръжието си. Сър Доналд стреля с револвера и буквално издуха полуголия мъж назад през вратата и по гръб.

Момичетата закриха очите си с ръце и изпищяха.

Корт бавно вдигна глава, когато всичко вече бе свършило. Даже не бе забелязал заплахата. Обърна се, защото бе убеден, че зад него стои Лойд, но нямаше никого.

Коленете му се подгънаха и той падна назад, удари се в някаква маса и я прекатури. Фицрой и двете момичета изтичаха при него и го вдигнаха на крака. Пуснаха го едва когато се увериха, че може да пази равновесие.

— Добре съм… не спирайте.

Излязоха на пътека, отиваща до кръговия паркинг отзад. Шотландецът продължаваше да води, преметнал през рамо изпадналата в безсъзнание жена. В далечината, където през мъглата прозираше ябълковата градина, се чуваха откъслечни изстрели. Явно отрядите продължаваха да разчистват неясни сметки. Сър Доналд спря до едно черно беемве и нареди всички да се качват. Корт бе изостанал и Клеър изтича обратно при него, за да му помогне, и този път той не й отказа. На два пъти погледна през рамо в търсене на Лойд. И двата пъти му се зави свят и залитна. Но продължи напред със скоростта на охлюв, благодарен на помощта на осемгодишното момиченце.

 

 

Клеър едва задържаше Корт на крака. Като че ли с всяка следваща крачка той все по-тежко се облягаше на рамото й. Пъшкаше и едва влачеше крака по чакъла към голямата черна кола. Шотландецът даде картечния си пистолет на дядо Доналд и сложи мама на задната седалка; Кейт се намести до нея. Охранителят седна зад волана, а дядо отпред до него. Двигателят замърка и Джим побутна Клеър да върви пред него — показваше й да изтича към колата. Тя направи както й казваше, качи се отзад и се обърна да помогне на спасителя им зад нея. Джим беше на само няколко крачки. Усмихна й се слабо, когато погледите им се срещнаха.

Откъм замъка проехтя изстрел. Клеър гледаше Джим и видя очите му да се разширяват, а тялото му да полита напред, сякаш изведнъж се бе забързал да влезе в колата… ама не съвсем. Той падна на колене, погледна шотландеца зад волана и му извика:

— Тръгвай!

Колата се стрелна напред. Вратата на Клеър се затръшна от инерцията. Тя изпищя и се извърна, погледна през задния прозорец. После заудря с юмручета по стъклото.

На чакъла зад тях Джим се влачеше на колене и после… падна по очи.

Прашният облак, изхвърлен от гумите на колата, го скри от погледа й.