Крис Картър
Престъпен ум (92)

92.

Хънтър слезе пръв от джипа. Извади оръжието си от кобура и отвори вратата на Лушън. Кортни го последва след миг.

— И сега какво? — попита тя и се огледа наоколо.

— Натам. — Лушън посочи няколко паднали клона, натрупани един върху друг пред джипа и малко вдясно.

— Ще влезем навътре в гората без фенерчета и обувки? — обърна се Тейлър към Хънтър и погледна босите си крака.

— Не мога да направя нищо по въпроса с обувките — отвърна той, а после бръкна в жабката на джипа и извади фенерче, — но имаме светлина.

— Хубаво.

— Знаех, че скоро ще се стъмни, и не разчитах, че скривалището на Лушън ще е на открито и светло място, затова помолих отговорника по въздушния трафик да ми даде фенерче.

— Робърт Хънтър — кимна Лушън и изду устни, сякаш се готвеше да подсвирне. — Винаги мисли една стъпка напред. Жалко, че не предвиди проблема с обувките.

— Да тръгваме — заповяда Хънтър.

Тримата се подредиха в същата формация както при слизането от самолета — Хънтър отпред, Лушън след него и Тейлър на пет крачки зад него, насочила пистолета си към гърба му, няколко сантиметра по-надолу от врата му.

Хънтър бързо отмести клоните, които посочи Лушън, и разкри утъпкана пътека.

— Върви по нея — каза Лушън. — Къщата не е много далеч от тук.

Въпреки че бързаше, предчувствието на Хънтър го изпълни с допълнително усещане за неотложност, сякаш нещо, което не можеше да определи, е свършило, но нямаше време да мисли за това.

— Да тръгваме — повтори той.

Лъчът на фенерчето беше много ярък и широк и малко улесняваше нещата.

Тръгнаха по пътеката и Лушън учудващо не се опита да ги забави с извинения за окованите си крака. Не беше необходимо. Камъните и острите сухи клони принуждаваха Хънтър и Тейлър да се движат много по-бавно, отколкото им се искаше.

Те бяха извървели едва трийсетина метра, когато пътеката остро зави надясно, после наляво и след това сякаш минаха през порта в зоната на здрача. Изведнъж храстите и дърветата отстъпиха пред поляна насред гъстата гора.

— Пристигнахме — гордо се усмихна Лушън.

Хънтър и Тейлър спряха. Очите им невярващо се огледаха наоколо.

— Какво е това, по дяволите?