Крис Картър
Престъпен ум (87)

87.

Хънтър погледна студените очи на Лушън в огледалото за обратно виждане. Усмивката на Лушън изразяваше смесица от арогантност и предизвикателност.

— Какво? — попита Тейлър. Търпението й се изчерпваше.

Лушън задържа погледа си в огледалото, борейки се с очите на Хънтър.

— Няма да ходим абсолютно никъде — с контролиран и монотонен глас повтори той.

Хънтър спокойно изключи двигателя.

— Какво искаш да кажеш, Лушън?

— Точно онова, което казах в килията. Сделката беше — само ние тримата и никой да не ни следи. Вие нарушихте уговорката и затова няма да ви заведа никъде. Мисля, че се изразих съвършено ясно.

Робърт махна ръце от волана и вдигна длани.

— Виждаш ли някого освен нас тримата? Следи ли ни изобщо някой?

— Още не — уверено отговори Лушън и после очите му се отместиха нагоре и вдясно. — Но те са там горе и вероятно чакат, летейки в кръг. И вие го знаете, и аз го знам.

Въпросителният поглед на Тейлър също намери очите на Хънтър в огледалото. Той продължи да наблюдава Лушън.

— Ние не го знаем — отвърна Хънтър — и ти не го знаеш. Само предполагаш. Искаш да седим тук, докато времето на Мадлин свърши, само заради едно предположение?

— Моите предположения винаги са точни, защото се основават на факти, Робърт.

— Факти? — обади се Кортни. — Какви факти?

Лушън най-после откъсна очи от огледалото за обратно виждане и я погледна. Докато отместваше поглед, той забеляза, че Тейлър държи пистолета по-хлабаво отпреди.

— Може да тръгнем, след като вие и Робърт съблечете ризите си и ги изхвърлите навън, агент Тейлър. Какво ще кажете?

— Моля? — попита тя. Обиденото изражение, което успя да направи, можеше да й спечели „Оскар“.

— Ризите ви — повтори Лушън. — Съблечете ги и ги изхвърлете през прозореца.

Хънтър и Тейлър не казаха нищо и не помръднаха.

— Разочароваш ме, Робърт. Мислиш ли, че не бих забелязал копчетата на ризите ви?

В челюстта на Кортни потрепна мускул.

Лушън се обърна към нея.

— Опитът беше добър, но цветът не съвпада напълно с онзи на предишните ви копчета. — Той вдигна показалеца на дясната си ръка и посочи ризата й. — Тези копчета са два нюанса по-тъмни. Предполагам, че в тях има микрофон, джипиес сателитен предавател и вероятно камера.

Хънтър и Тейлър не отговориха.

— Разочарован съм. Мислех, че от ФБР ще бъдат по-внимателни. — Лушън повдигна рамене. — Но от друга страна, не ви дадох много време, нали?

Хънтър си припомни предишната си мисъл — „Тази грешка може да ни струва скъпо“.

— И така — продължи Лушън, — имаме няколко възможности за избор. Двамата може да съблечете ризите си и да ги изхвърлите през прозореца… — Той намигна предизвикателно на Тейлър. — И това несъмнено ще увеличи удоволствието ми тук на задната седалка. Или може да откъснете копчетата едно по едно и да ги изхвърлите през прозореца. — Лушън продължаваше да гледа Кортни. — Обзалагам се, че имате хубав пъп, агент Тейлър.

— Да го духаш — не се сдържа тя.

Лушън се засмя.

— Или можете да останете с ризите и копчетата непокътнати и да откъснете само сателитния предавател, който съм сигурен, че е прикрепен някъде на телата ви.

Без да съзнава, Тейлър имаше вид на ядосано дете, което са хванали в лъжа.

— Моля, губете колкото време искате, докато мислите — добави Лушън, облегна глава назад на кожената седалка и затвори очи. — Кажете ми, когато вземете решение.

Хънтър разкопча предпазния си колан, наведе се напред и отлепи сателитния предавател от гърба си.

Държейки пистолета си все още насочен към Лушън, Тейлър направи същото.

* * *

В оперативната стая в Куонтико директорът Ейдриън Кенеди чу стържене. Миг по-късно микрофонът на Хънтър замлъкна. След две секунди се изключи и микрофонът на Тейлър. Двете точки, които ги представляваха на екрана на радара, угаснаха.

Агентът, който седеше на радарната станция, бързо въведе няколко команди на компютъра, а сетне погледна Кенеди, който стоеше до него.

— Изгубихме ги, сър. Съжалявам. Не можем да направим нищо от тук.

— Кучи син — изсъска Кенеди през стиснати зъби.

В Птица две, която кръжеше в небето близо до градското летище на Берлин, агент Броуди прокара пръсти по късо подстриганата си коса и изрече абсолютно същите думи.