Крис Картър
Престъпен ум (59)

59.

Хънтър престана да чете и погледна Кенеди.

Въпреки че гледаше думите на обратно, Кенеди следеше очите му и знаеше точно къде е спрял.

— Чети по-нататък — каза той. — Има неочакван обрат.

Не се изправих срещу Джед. Не и там. Нямаше да вляза в юмручен бой с него на публично място. Това би било твърде безразсъдно.

Оставих трийсет долара на бара, за да платя питиетата си, станах и отстъпих две крачки назад.

— Какъв е проблемът, педал? — попита Джед, размахвайки ръце като рапър от гето. — Уплашили се?

Том, който беше излязъл иззад бара, бързо се намеси и застана между Джед и мен.

— Стига, Джед, няма проблем. Човекът не е казал нищо и тъкмо си тръгва, нали?

Барманът изви врат, за да ме погледне. Очите му ме умоляваха да не се меся и да се махна от там.

Най-после излязох от унеса, отместих втренчения си поглед от Джед, наведох глава и си тръгнах.

— Точно така, педал, разкарай курвенския си задник оттук, преди да съм те изчукал.

Отворих вратата и излязох навън в топлата и влажна нощ.

Не отидох никъде. Качих се в колата си, закарах я от другата страна на пътя и спрях на тъмно място, до ръждясала кофа за боклук, откъдето ясно виждах входа на бара.

Зачаках.

Джед излезе четирийсет и шест минути по-късно и залитайки, се приближи до очукан пикап „Форд“. Отне му цяла минута, докато успее да пъхне ключа в ключалката и да отвори вратата. Не потегли веднага и за миг си помислих, че е заспал, но той не спеше. Запали джойнт и изпуши цялото проклето нещо, преди да включи двигателя.

Подкара по пътя и аз го последвах. Движех се на разстояние, но всъщност не беше необходимо да го правя. Сетивата на Джед бяха замъглени. Той не би забелязал дори ако го следеше розов слон със златиста балетна поличка.

Пикапът криволичеше по пътя и се уплаших да не го спре някое ченге. Ако това се случеше, Джед щеше да прекара нощта в ареста за шофиране в нетрезво състояние и аз вероятно щях да се откажа от намеренията си. За негово съжаление в онази нощ Форест Сити в окръг Скот изглеждаше изоставен от ченгетата.

Джед живееше в покрайнините на града в едноетажна мръсна стара и боядисана в избеляло синьо дървена къща край пътя. Нямаше гараж, а алеята за коли представляваше пътека, посипана с чакъл, с храсти и избуяли треви от двете страни. Той спря пикапа до ръждясалата метална ограда, която опасваше двора, и изпуши още един джойнт, преди най-после да се заклатушка към дома си.

Намерих скрито място, паркирах, изчаках двайсетина минути и тихо се приближих до къщата. Предната врата беше заключена, но не ми отне много време да намеря отворен прозорец. Знаех, че ще има такъв. Къщата нямаше климатик, а нощта беше гореща и задушна, затова Джед не можеше да държи затворени всички прозорци и врати.

В къщата миришеше на мас, пържен лук, застоял цигарен дим и изсъхнали отпадъци. Мястото беше мръсно и абсолютно разхвърляно, но аз вече познавах Джед и не очаквах нещо друго.

Промъкнах се на пръсти по-навътре в къщата. Лесно намерих спалнята. Трябваше само да вървя по посока на хъркането. А Джед хъркаше като разгонен динозавър. Обаче реших, че не искам да го убивам в леглото. Това би било твърде лесно.

Почувствах, че кръвта кипи във вените ми от вълнение и че сърцето ми ускорява ритъма си. Адреналинът ми се повиши неимоверно, а устата ми се напълни със слюнка като на гладно куче в месарница. Исках чувството да продължи колкото е възможно по-дълго. Няма нищо по-вълнуващо от това да се криеш в къщата на жертвата и да чакаш подходящия момент.

Избрах остър нож от кухнята. За щастие там имаше богат избор на ножове. Знаех, че тлъста мазна топка като Джед несъмнено става посред нощ и или отива в кухнята да се натъпче пак, или — в тоалетната да изпикае няколко литра. Тъй като беше погълнал много алкохол, по-логичният избор беше тоалетната. Скрих се зад завесата на душа, където той щеше да ме види едва когато стане късно.

Нахлузих на обувките си найлонови пликчета, които намерих в кухнята, внимателно дръпнах завесата на душа, стъпих в мръсната вана, долепих гръб до плочките на стената и зачаках. Можех да стоя неподвижно часове, ако се наложи.

Тялото ми затрептя, възбудено от силата ми.

Деветдесет и четири минути по-късно Джед най-после дойде в банята, тътрейки крака.

Поех си дълбоко дъх, за да си попреча да го убия твърде рано. Бях срязал малка цепка в найлоновата завеса, за да го виждам. Джед спря с объркан вид, когато влезе в банята.

И тогава дойде подходящият момент.