Крис Картър
Престъпен ум (86)

86.

Хънтър беше прав. Директорът Кенеди винаги имаше резервен план за всяка ситуация.

Точно десет минути след като „Лиър Джет“-ът излетя с Хънтър, Тейлър и Лушън на борда, от пистата в Куонтико се отдели втори самолет с петима от най-добрите агенти на Кенеди, всичките експертни стрелци, придобили опит в тайни операции. Те носеха сателитно проследяващо устройство, което следеше сигнала от копчетата — микрофони на Хънтър и Тейлър. Микрофоните предаваха не само до директора в Академията на ФБР, но и до втория самолет и агентите в него.

Ейдриън Кенеди и доктор Ламбърт следяха полетите на двата самолета на екрана на радара в оперативната контролна стая на ФБР в Куонтико и слушаха всяка дума, изречена от Хънтър, Тейлър и Лушън. Щом самолетът им кацна на градското летище в Берлин, Кенеди извади телефона от джоба си.

— Да, господин директор — отговори преди второто позвъняване агент Никълъс Броуди, водачът на екипа във втория самолет.

— Птица едно току-що кацна — съобщи Кенеди.

— Да, видяхме — отвърна Броуди. Те също следяха полета на първия самолет на приложението с радар.

— Кажи на вашия пилот да започне да лети в кръг. Не прелитайте, повтарям, не прелитайте над въздушното пространство, което се вижда от земята от градското летище на Берлин. Ще ви се обадя пак, когато имате разрешение за приземяване.

— Прието, сър.

Агент Броуди затвори, предаде новите инструкции на пилота, върна се на мястото си и зачака.