Брандън Сандърсън
Отсенки от себе си (26)

24.

Очевидно Кървящата се бе упражнявала със стомана. Знаеше как да Тласка в подминаваните от нея резета или в уличните фенери, да направлява посоката си. Знаеше как да се спуска ниско, преди да се оттласне в паркираните автомобили, за да си придаде странично ускорение, вместо просто да се Тласка по-високо. Беше умела.

Уакс беше повече от умел. Следваше я като сянка, никога на повече от половин скок разстояние зад нея. Долови нарастващо трескава характеристика в движенията й, докато тя разпалваше стомана, в опит да се Тласне надалеч от обсега му.

Отначало й позволяваше, за да изтощи резервите й. Подскачаха през града, две течения в мъглите, преваляха пътища, претъпкани с гневни размирници, прелитаха край квартали на средната класа със спуснати жалузи и изгасени светлини, над именията на богатите, чиито сили по сигурността патрулираха напрегнато пред портите в очакване адската нощ да се свърши.

Докато летяха, Уакс потвърди за себе си, че Кървящата не е Стрелеца. Преди беше носила една от маските му — и изглежда, носеше такава сега, ако се съдеше по бързия поглед, който успя да хвърли, щом тя подмина една горяща в нощта постройка, — но за да го смая и обърка. По време на бягството си Стрелеца търсеше укритие във вътрешността на помещения, в опит да му устрои засада. Тя се придържаше към откритите пространства, сякаш се боеше от закритото. Никакво бягане към небостъргачите, никакво предпочитание към тесните пространства на бедняшките квартали. Вместо това от имението на губернатора се насочи право на изток, към свободата на външната градска зона.

Там едва ли щеше да има толкова метал, което би затруднило бягството й, но пък така щеше да отпадне част и от неговото преимущество. Не можеше да го позволи.

Докато подминаваха един късен влак, Уакс удвои усилията си. Предугади намеренията й, преди тя да се откъсне от влака към индустриалния квартал, така че му се удаде възможност да скъси завоя, с което спечели няколко секунди. Щом тя скочи над една ниска, горяща сграда — и подмина протестиращите, които хвърляха камъни по нея от долу, — Уакс се провря за по-пряко между нея и съседната сграда, за да излезе от другата страна в прецизен завой. Премина през врящия пушек и излезе, с изваден пистолет, точно когато тя се спусна в малко по-свободна дъга.

От устата й се откъсна проклятие, щом го видя. Тя се устреми по една улица, като използваше всеки уличен фенер от двете и страни, за да се Тласка, с което увеличи скоростта си. Правеше го сръчно, но Уакс имаше преимущество. Той намали тегло, като напълни металоема си. Както винаги, макар понякога промяната да е едва забележима, това му придаде ускорение. Когато намаляваше теглото си в движение, действието се равняваше на скок в скоростта. Не знаеше защо.

В преследване като това, при отблъскването във всеки фенер, който подминаваха, такива малки предимства се натрупваха. Всеки пряк път, всяка внимателно преценена траектория, всяко внезапно ускорение в полет, след като си се приземил за миг, го приближаваха все повече до нея. До момента, когато щом хвърли поглед зад себе си Кървящата откри, че всеки момент ще я сграбчи за петите.

Извика — женствено възклицание от изненада. Полетя странично и мина над реката, а после се приземи на шосето върху Източен мост, заловена за едно от носещите въжета.

Уакс кацна грациозно пред нея с изваден пистолет.

— Не можеш да избягаш от мен, Кървяща. Позволи ми да махна клина ти и да те задържа. Може би другите ще успеят да намерят начин, някой ден, да излекуват лудостта ти.

— И отново да стана робиня — прошепна тя под маската в червено и бяло. — Би ли сложил белезниците на собствените си ръце?

— Ако съм сторил ужасните неща, извършени от теб, тогава — да. Бих настоявал да ме задържат.

— Ами какво ще стане с бога, комуто служиш? Кога Хармония ще приеме неговите наказания? Ами хората, които оставя да умрат? Хората, които кара да умират?

Уакс насочи пистолета си към нея, но Кървящата се изстреля нагоре.

Уакс я проследи с оръжието, но тя започна да отскача напред-назад между масивните подпори на моста и той не стреля. Вместо това се издигна с Тласък — високо, с плющяща пелерина, — докато не достигна една от главните кули на моста. Кървящата чакаше там, на самия връх, облечена в червените си риза и панталони. Наметалото й се вееше около нея.

Уакс кацна и я взе на мушка.

Кървящата свали маската.

Носеше лицето на Леси.

* * *

Мараси не уведоми другите констабли, дори и Арадел, за истината за Инейт. Какво можеше да им каже? „Съжалявам, но човекът, когото охранявахме, всъщност беше убиец?“ „А, и градът кой знае колко дълго е бил управляван от побъркана кандра?“ Щеше да напише доклад веднага щом проумее как да го обясни, но засега нямаше време. Трябваше да спаси града.

Все пак почувства пронизваща вина, докато стоеше край несигурния подиум на предното стълбище, откъдето следеше как капитан Арадел я подминава. Лорд старши констабълът изглеждаше видимо поболян, докато крачеше напред-назад. Положението, в което го бе поставила по отношение на подозренията, че губернаторът е измамник, го тревожеше дълбоко.

МеЛаан пристъпи към подиума, за да направи обръщение към тълпата. Макар че кандрата критикуваше собствените си недостатъци, според Мараси приблизителната й имитация на губернатора беше отлична.

Тълпата се смълча. Мараси се намръщи. Да не би хората на Арадел да го бяха предизвикали по някакъв начин? Не… констаблите стояха в плътен кордон между тълпата и имението, но не правеха нищо, с което да умиряват хората.

Колко необичайно. Макар да се чуха няколко освирквания, в голямата си част всички млъкнаха — гледаха през мъглите, които изглеждаха по-редки от преди, след като светлините бяха подредени около площада пред имението. Доскорошните размирници наистина се интересуваха от думите на губернатора. А и защо не?

Мараси усещаше настроението им — враждебно любопитство. Чувстваше и спокойствие. Речта на МеЛаан щеше да проработи. Всичко беше наред. Защо бе толкова разтревожена? Ако…

Поквара. Усмиряваха я.

Тя се сепна, за да дойде на себе си, внезапно напрегната. Познаваше тълпите. Беше изучавала динамиката на тълпите. Такава бе специалността й — и без съмнение разбираше, че нещо не е наред. Но кой Усмиряваше? Защо? Как?

Костюма, помисли си тя. Уаксилий беше споменал, че е намесена Котерията. Чичо му имаше достъп до аломанти и беше склонен да подпомогне успешното изпълнение на плановете на Кървящата. Нямаше значение какво е написала Мараси в речта на МеЛаан; когато хората на Костюма откриеха, че „губернаторът“ се отклонява от предначертания сценарий, щяха да накарат тълпата да подивее.

Изпаднала във внезапна трескава тревога, Мараси не слушаше началото на речта. Можеше ли да се добере до Арадел? Не, той стоеше на покварената сцена, близо до МеЛаан. Уейн, наложил смело изражение, въпреки раната си, се навърташе около тях, готов да се намеси, ако нещо се обърка.

Мараси трябваше да действа бързо и тихо, за да не предупреди Котерията. Забеляза, че Реди стои в основата на стълбите и наблюдава тълпата със скръстени ръце. Мараси го приближи и улови за лакътя.

— Реди — каза тя. — Някъде в тълпата има Усмирител.

— Какво? — попита отсъстващо той и й хвърли поглед.

— Усмирител — повтори Мараси. — Заглушава емоциите ни. Вероятно наблизо очаква и Размирител, за да разбуни хората, щом изслушат речта.

— Не ставай глупава — прозя се Реди. — Всичко е наред, лейтенант.

— Реди — стисна лакътя му по-здраво тя. — Как се чувстваш?

— Добре.

— Не те ли дразня? — попита тя. — Не си ми ядосан, че изпълнявам твоята длъжност? Изобщо не завиждаш?

Той се вторачи в нея и наклони глава настрана. След което изсъска тихо:

— Проклятие, права си. Обикновено те мразя, но чувствам само лека неприязън. Някой си играе с емоциите ми — той се поколеба. — Без да се обиждаш.

— Не мога да изпитам обида — отвърна Мараси. — Затруднявам се да почувствам каквато и да е силна емоция или усещане за спешност. Но, Реди, трябва да ги спрем.

— Ще събера отделението — каза той. — Как ще ги открием обаче? Могат да бъдат навсякъде.

— Не — каза Мараси, като оглеждаше тълпата. Очите й откриха една карета, спряла дискретно в малка уличка от другата страна на площада на губернатора. — Не навсякъде. Не искат да са сред тълпата, която планират да превърнат в убийствена сган. Прекалено е опасно. Хайде.