Агата Кристи
Тъжният кипарис (12)

Глава пета

Беше неделя и Еркюл Поаро намери Тед Бигланд във фермата на баща му.

Не му беше трудно да поведе разговор с младежа. Той изглежда прие срещата като възможност да се разсее за малко.

— Опитвате се да откриете кой уби Мери? — попита Тед замислено. — Тъмна история!

— В такъв случай не вярвате, че госпожица Карлайл я е убила?

Тед Бигланд се намръщи малко учудено, почти като дете, и бавно каза:

— Госпожица Елинор е дама. Ами… тя е от тези хора, за които не можеш да си представиш, че са способни да извършат такова нещо — някакво насилие, ако разбирате какво имам предвид. Все пак малко вероятно е, нали, сър, една хубава млада дама да тръгне да прави подобни работи?

— Да, малко вероятно е… — кимна Еркюл Поаро замислено. — Но когато става въпрос за ревност…

Замълча, като наблюдаваше красивия, рус млад гигант пред себе си.

— Ревност? — учуди се Тед Бигланд. — Зная, че се случват такива неща. Но обикновено от алкохола на човек му причернява и той побеснява. А госпожица Елинор — такава красива и спокойна млада дама…

— Но Мери Джеръд умря… — напомни му Поаро, — и то не от естествена смърт. Имате ли някаква представа… нещо, което да ми кажете, за да ми помогнете да открия кой уби Мери Джеръд?

Младежът бавно поклати глава и отговори:

— Не е справедливо! Не изглежда възможно, ако разбирате какво имам предвид, някой да е убил Мери. Тя беше… тя беше като цвете.

В този миг Еркюл Поаро изведнъж доби нова представа за мъртвото момиче… С думите на младежа момичето Мери отново оживя и разцъфтя. „Тя беше като цвете.“

Изведнъж той усети мъчително чувство за загуба, за унищожена красота…

В съзнанието му се редуваха фраза след фраза. Питър Лорд: „Беше красиво дете“, сестра Хопкинс: „Щяха да я вземат в киното, стига да поискаше“, отровните думи на госпожа Бишоп: „Не понасях нейните превземки.“ И сега последната реплика, неочаквана, изместваща всички останали: „Тя беше като цвете.“

— Но тогава… — Поаро разпери въпросително ръце с чуждестранен маниер.

Тед Бигланд поклати глава. В очите му все още се четеше нямата болка на ранено животно.

— Зная, сър. Зная, че казвате истината. Тя не умря от естествена смърт. Но аз се чудех… — и спря.

— Да? — подкани го детективът.

— Чудех се дали не е било нещастен случай? — каза Тед Бигланд бавно.

— Нещастен случай? Какъв нещастен случай?

— Зная, сър, зная, че звучи абсурдно. Но колкото повече мисля, толкова повече ми се струва, че трябва да е било така. Нещо, което не е трябвало да стане или е някаква грешка. Просто нещастен случай.

Погледна умолително към Поаро, притеснен, че не е бил много убедителен.

Поаро помълча минута-две, като че ли обмисляше нещо, и накрая каза:

— Интересно е, че така го чувствате.

— Струва ми се, сър, че за вас твърдението ми е лишено от смисъл — отбеляза Тед Бигланд малко неуважително. — Не мога да обясня как и защо се е случило. Но имам такова чувство.

— Понякога чувствата ни насочват в правилната посока… Надявам се, че ще ме извините, ако ви причинявам болка, но вие много обичахте Мери Джеръд, нали?

Загорялото лице на младежа се зачерви и той простичко отговори:

— Мисля, че на всички е известно.

— И сте искали да се ожените за нея?

— Да.

— Но тя не е пожелала?

Лицето на Тед потъмня и със сдържан яд той каза:

— Хората мислят, че го правят за добро, но те не трябва да се бъркат в чуждия живот. Цялото това образование и ходене в чужбина промениха Мери! Не искам да кажа, че я развалиха или че я накараха да се възгордее. Съвсем не! Но тя се обърка! Вече не знаеше къде й е мястото. Да си го кажа направо — беше прекалено добра за мен, но не беше достатъчно добра за истински джентълмен като господин Уелман.

— Вие не харесвате господин Уелман? — подметна Поаро, като го наблюдаваше.

— И защо, по дяволите, трябва да го харесвам? — отговори Тед Бигланд ожесточено. — Нямам нищо против него. Обаче не бих го нарекъл мъж! Мога да го вдигна и да го пречупя на две. Но предполагам, че е умен… Ама, ако колата ви се счупи например, това няма да ви е от голяма полза. Може да знаете как работи колата, но ще сте безпомощен като бебе, дори и ако за да я подкарате, трябва само да извадите магнита и да го почистите.

— Вие в гараж ли работите?

— В гаража на Хендърсън, надолу по пътя.

— И сте били там сутринта, в която се е случило нещастието?

— Да, изпробвах кола за някакъв господин. Давеше се, а аз не можех да разбера защо. Покарах я малко. Сега, като си помисля, ми изглежда странно — беше прекрасен ден с цъфнали орлови нокти по живия плет… Мери много ги обичаше. Ходехме заедно да ги берем, преди да замине в чужбина… — На лицето му отново се появи учуденото детско изражение.

Еркюл Поаро мълчеше.

Тед Бигланд изведнъж се сепна от унеса:

— Извинете ме, сър, забравих какво ви казах за господин Уелман. Бях ядосан, защото той се навърташе около Мери. Трябваше да я остави на мира. Тя не беше за него, наистина не беше.

— Мислите ли, че е била влюбена в него?

— Ами… Всъщност не — отново се намръщи Тед Бигланд. — Но можеше и да се влюби. Не бих могъл да преценя.

— Имаше ли друг мъж в живота на Мери? Например някой, който е срещнала в чужбина?

— Не зная, сър. Не ми е споменавала за никого.

— А някакви врагове, тук, в Мейдънсфорд?

— Имате предвид някой, който я е мразел? — Той поклати глава. — Никой не я познаваше добре, всички я харесваха.

— А госпожа Бишоп, икономката на Хънтърбъри, обичаше ли я?

Тед се ухили.

— О, просто й завиждаше! На старата дама не харесваше, че госпожа Уелман беше толкова привързана към Мери.

— Беше ли щастлива Мери Джеръд в имението. Обичаше ли госпожа Уелман?

— Бих казал, че щеше да бъде по-щастлива, ако сестрата я беше оставила на мира. Имам предвид сестра Хопкинс. Пълнеше й главата с разни идеи да си изкарва прехраната сама и да учи за масажистка.

— Но е била привързана към Мери?

— О, да, беше много привързана към нея, ама е от хората, които винаги знаят кое е най-доброто за всеки човек!

— Да предположим — започна Поаро, — че сестра Хопкинс знае нещо, да кажем нещо, което би опозорило Мери. Мислите ли, че ще го запази само за себе си?

— Не ви разбирам, сър — погледна го Тед Бигланд с любопитство.

— Мислите ли, че ако сестра Хопкинс знаеше нещо, което не е в полза на Мери Джеръд, щеше да си държи езика зад зъбите?

— Съмнявам се, че тази жена може да си държи езика зад зъбите за каквото и да било! Тя е най-голямата клюкарка в селото. Но ако изобщо можеше да си държи езика зад зъбите, вероятно щеше да го направи само за Мери. — Любопитството му очевидно нарастваше и той добави: — Бих искал да зная защо ме питате.

— Когато говори с хората, човек си създава определена представа — поясни Поаро. — Стори ми се, че сестра Хопкинс беше съвсем откровена и честна, но останах с впечатлението, че крие нещо. Вероятно не е толкова важно. Може би не е свързано с престъплението. Но има нещо, което тя знае, а не казва. Освен това стори ми се, че определено е нещо, което би злепоставило Мери Джеръд или би й навредило…

Тед поклати безпомощно глава.

— Е, след време ще разбера какво е то — въздъхна Еркюл Поаро.