Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (8)

Блеър

Пресегнах се и леко побутнах Бети. Спеше от два часа. Бяхме точно пред Розмари Бийч и исках тя да кара, докато аз се оглеждам за джипа на Кейн по паркингите на всички евтини хотели.

— Стигнахме ли? — попита уморено и се надигна в седалката.

— Почти. Искам да те помоля да караш. Трябва да се оглеждам за джипа на Кейн.

Бети въздъхна уморено. Знам, че го правеше само защото се надяваше да ме закара до Розмари и да ме задържи при себе си. Изобщо не й пукаше за Кейн, но имах нужда от транспорт. Щях да се прибера с колата на Кейн и щяхме да поговорим. В никакъв случай не е трябвало да идва тук и да търси Ръш. Надявах се да не му е казал как ме е хванал да си купувам тест за бременност от аптеката. Не че имах намерение да го пазя в тайна от Ръш. Просто ми трябваше време самата аз да разбера какво се случва, да приема факта, да свикна с мисълта и да реша какво да правя. Чак след това щях да потърся Ръш. Последното нещо, което съм искала и очаквала, бе Кейн да идва чак дотук да го преследва. Това беше пълна лудост. Все още не можех да повярвам, че си бе позволил да го направи без мое знание.

— Спри тук. Искам да вляза и да си взема едно лате — каза Бети, сочейки паркинга на „Старбъкс“. — Ти искаш ли нещо?

Не бях сигурна дали кофеинът действа добре на… на… на бебето. Поклатих глава и изчаках Бети да затвори вратата след себе си. Едва тогава си позволих да проплача. Сега разбрах колко дълго съм задържала този стон в гърдите си. Сега започнах да осъзнавам какво означават двете червени линии върху теста. Бебе. Бебето на Ръш.

„О, боже!“

Излязох от колата и минах от другата страна да седна на пътническата седалка. Едва закопчах колана си, а Бети вече излизаше от кафенето. Крачеше към колата и изглеждаше напълно разбудена. Избутах всички лоши мисли от главата си и се фокусирах върху издирването на колата на Кейн. Имаше време да мисля за моето бъдеще. И за бъдещето на бебето си.

— Добре, вече имам кофеин и съм готова да намеря това момче.

Не я поправих. Бети знаеше как се казва. Бях споменавала името му много пъти, но тя просто отказваше да го нарича по име. Това беше нейният протест. За нея Кейн символизираше Съмит, а тя не искаше да се връщам там. Не знам защо, но вместо да се ядосам, изведнъж ми стана някак топло. Тя ме искаше до себе си. Усещането да си желан е хубаво нещо.

— Не е останал в Розмари заради цената на хотелите. Отседнал е някъде на прилична цена. Може ли да минем през някои от по-евтините хотели?

Тя кимна, но не ме погледна. Пишеше съобщение. Браво! Исках да се концентрира върху пътя, а не да пуска съобщения на Джейс, че вече сме тук. Не ми се щеше Джейс да знае всичко, което се случва.

Карахме около тридесет минути и проверихме паркинга на всеки един хотел извън града. Започвах да се ядосвам. Къде се беше заврял? Къде бе отишъл?

— Мога ли да ползвам телефона ти? Ще му се обадя и ще му кажа, че сме тук и го търсим. Той ще ме упъти къде е и ще го намерим лесно.

Бети ми подаде телефона си. Набрах номера му. Звънна два пъти.

— Ало?

— Кейн, аз съм. Къде си? В Розмари сме и никъде не виждам джипа ти.

Настана мълчание, последвано от тиха ругатня.

— Моля те, не се ядосвай. Исках да видя дали си добре. Дойдох да те прибера у дома.

Знаех, че ще побеснее, че съм дошла толкова близо до Розмари и Ръш.

— Блеър, казах ти, че ще се прибера на сутринта, като преспя и ми мине. Защо не си остана у дома на сигурно? Защо си тръгнала? — не звучеше притеснен, а гневен, което силно ме подразни. Защо не можеше просто да се зарадва, че съм дошла заради него?

— Къде си, Кейн? — попитах пак.

И тогава чух. Женски глас в стаята му? Не беше нужно да съм гений, за да се сетя, че Кейн е с жена и се опитва да скрие този факт от мен. Ето, това ме вбеси. Не защото съм си мислила, че имаме някакви шансове, а защото му бях позволила да ме заблуди, че е в беда, че го боли и е съвсем сам в непознат град. Задник.

— Слушай, Кейн! Нямам време за тъпите ти игрички. Не падам от луната. Следващия път, когато ми се обадиш, ако нямаш нужда от мен, би ли си спестил драмата да не преиграваш, сякаш без мен ще загинеш?

— Блеър, не. Изслушай ме. Не е това, което си мислиш. Не можах да заспя, след като ти ми се обади, върнах се в джипа и карах до нас. Исках да те видя.

Момичето до него изпищя ядно. Явно и тя не беше особено щастлива, която и да бе решил да прибере за нощта. Момчето беше идиот. Какво да кажа повече.

— Отиди се извини на момичето, което ти прави компания. Не искам никакво обяснение от теб. Не искам нищо, никога не съм искала.

— БЛЕЪР! НЕ! Обичам те. Толкова много те обичам. Моля те, изслушай ме — умоляваше той, а момичето до него изпадаше в истинска истерия. — Млъквай, Кали! — изрева в слушалката.

Да, наистина се беше върнал в Съмит и беше с Кали.

— Отишъл си при Кали? Прибрал си се, за да не се тревожа, но си отишъл да прекараш нощта с Кали? Честно, Кейн, ти си жалък и смешен. Това не може да ме нарани. Ти не можеш да ме нараниш. Никога повече. Но е време да се спреш и да се замислиш за чувствата на другите. Не е правилно да си играеш и с чувствата на Кали. Така че престани да мислиш с пениса си и порасни.

Затворих телефона и го подадох на Бети. Очите й бяха разширени от изумление.

— Върнал се е в Съмит — казах с гняв.

— Да, това го разбрах — отвърна бавно тя, но знаех, че чака още.

Заслужаваше да й дам обяснение. Все пак тя си беше направила труда да ме докара чак дотук. И тя беше единственият ми приятел. Кейн не беше приятел. Не съвсем. Един истински приятел не те засипва с лъжи през цялото време.

— Мога ли да остана при теб тази вечер. Мисля, че няма да се върна повече в Съмит. Така или иначе щях да си тръгна оттам, и то съвсем скоро. Утре ще реша къде да замина и ще помоля баба Кю да ми изпрати нещата. Не че имам кой знае какво. Джипът ми и той е за старо желязо. Никога не би издържал много път.

Бети кимна и зави към шосето.

— Можеш да останеш при мен колкото пожелаеш. Можеш просто да останеш.

— Благодаря ти — облегнах глава назад и въздъхнах.

Сега накъде?

 

 

Ароматът на бекон ставаше все по-силен. Сякаш поразяваше сетивата ми. Гърлото ми се сви. Стомахът ми изръмжа. Чувах как мазнината пука и съска някъде в далечината. Преди да успея да си отворя очите, краката ми вече бяха на пода и тичах към банята. За мой късмет апартаментът беше малък и не се наложи да бягам кой знае колко.

— Блеър? — извика Бети от кухнята, но не можех да спра.

Паднах на колене пред тоалетната, стиснах белия порцелан с две ръце и повърнах всичко, което беше в стомаха ми, но тялото ми продължи да се свива и гърчи в сухи болезнени спазми. Всеки път, когато си мислех, че това е краят, че няма повече, миризмата на бекон и повръщано ме удряше в ноздрите и предизвикваше поредния спазъм.

Бях толкова изтощена, тялото ми трепереше като лист, вече нищо не излизаше, но гаденето не отслабваше. Усетих мократа кърпа на лицето си. Бети беше до мен.

Изправи ме до стената и пусна водата в тоалетната. Притисках кърпата към носа си, за да блокирам миризмата. Бети забеляза. Затвори вратата на банята, пусна вентилатора, сложи ръце на кръста си и ме огледа от главата до петите. Удивлението на лицето й ме обърка. Добре, повърнах. Какво толкова странно има в едно повръщане?

— Бекон? Миризмата на бекон те накара да повърнеш? — тя поклати глава, без да откъсва очи от мен, сякаш не можеше да повярва. Не я разбирах. — И нямаше да ми кажеш, нали? Щеше да си вдигнеш лудия задник, да се качиш на някой автобус и никога да не ми кажеш? Съвсем сама? Не мога да повярвам, Блеър. Какво стана с онова умно момиче, което ме учеше как да не позволявам на никого да ме използва? А? Къде отиде? Защото този план не е добър, откъдето и да го погледнеш. Вони до небесата тази твоя лудост. Не можеш просто да избягаш. Ще имаш нужда от приятели и… искрено се надявам да не си решила да го пазиш в тайна от Ръш. Познавам те добре — със сигурност осъзнаваш, че бебето е и негово.

Как е разбрала? Просто повърнах. Много хора хващат разни летни вируси.

— Вирус е — промърморих.

— Не ме лъжи. Не е вирус, а бекон, Блеър. Спеше си като ангелче на дивана и в мига, в който се захванал да готвя и усети миризмата, започна да се въртиш и да издаваш странни звуци. И после се изстреля като куршум към банята да повръщаш. Не е нужно да съм завършила ядрена физика. И не ме гледай така изненадано.

Не можех да я лъжа. Тя ми беше приятелка. Вероятно единствената ми приятелка. Свих колене към брадичката си и увих ръце около коленете си. Това беше моят начин да се задържа цяла. Когато светът край мен се разпадаше и не можех да контролирам събитията, това беше начинът, по който се опитвах да се запазя цяла.

— Затова Кейн дойде тук вчера. Хвана ме да си купувам тест за бременност в една аптека. Дошъл е да пита… да пита Ръш за връзката ни. Аз никога не съм говорила за това с Кейн. Не исках да говоря за Ръш. И после ми закъсня. Две седмици. Реших да си купя два теста. Вярвах, че ще са отрицателни и че всичко ще е наред — млъкнах и опрях брадичка на коленете си.

— И тестовете… бяха положителни? — попита тя. Кимнах, но не я погледнах. — Щеше ли да кажеш на Ръш? Или наистина щеше да избягаш?

Какво би могъл да направи Ръш? Сестра му ме мрази. Майка му ме мрази. Всички мразят майка ми. А аз мразя баща си. Ако Ръш иска да бъде част от живота на бебето, трябва да се откаже от тях. Не мога да искам от него да се откаже от майка си и сестра си, колкото и да са зли. А и Ръш никога няма да се откаже от Нан. Вече бях разбрала, че когато станеше дума за избор между мен и Нан, той винаги би избрал нея. Винаги би бил на нейна страна. Беше пазил всичко в тайна, беше я защитавал до самия край, до мига, в който разбрах истината. И той бе избрал нея.

— Не мога да му кажа — прошепнах.

— И защо по-точно? Защото трябва да се научи да бъде мъж и да застане до теб и да те подкрепя? Тази идея с бягството е глупава.

Бети не знаеше всичко. Знаеше само по малко оттук, по малко оттам. Тя вероятно знаеше историята на Нан през очите на Ръш, но аз не бях съгласна. Аз също имах история за разказване. Нан имаше и двамата си родители и брат си. Аз нямах никого. Мама беше починала. Сестра ми беше починала. А баща ми бе престанал да съществува в моите очи. Така че моята история беше точно толкова моя, колкото и нейна. Може би повече нейна.

Вдигнах поглед. Бети беше единственият ми близък човек на света. Ако исках да разкажа на някого историята си, това беше тя.