Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (35)

Ръш

Блеър беше решила да работи още цели две седмици. Дори даде писмено предизвестие на Уудс. Нямаше да споря с нея. Беше се съгласила на всичко, което исках. Не биваше да я притискам повече.

Седях пред лаптопа си с чаша кафе и чаках смяната й да свърши.

Уудс спря за малко да ме види, но като цяло беше тиха вечер. Почти всички се бяха изнесли от града. Джейс все още се въртеше тук заради Бети, но не бях сигурен, че ще се задържи още дълго. Видях погледа му онзи ден, докато играехме голф — беше нетърпелив, започваше да се отегчава. Не беше свикнал да остава тук по-дълго от края на лятото.

— Мястото заето ли е?

Вдигнах поглед и видях Мег, която вече се канеше да седне на стола срещу мен. Блеър наливаше вода на някого, но ме гледаше.

— Да, заето е — казах, без да поглеждам повече към Мег.

— Знам, че си сгоден за русата. Всички знаят. Не съм тук да те свалям, не се притеснявай.

Блеър ми се усмихна и влезе в кухнята. Мамка му! Какво, по дяволите, означаваше тази усмивка?

— Диамантът на пръста й е огромен. Тя няма от какво да се притеснява и го знае. Успокой се, човече. Започваш да се плашиш и да се палиш от нищо.

Принудих се да я погледна.

— Тя знае, че си първата ми жена, и това я притеснява.

— Мога да те уверя, че спомените ми от онова време и реалността, в която живее тя, са тотално различни. На мен ми се падна разгонен девствен хлапак. Тя получи апетитен професионалист.

Огледах се да видя дали Блеър е все още там — не исках да чуе това.

— Просто седни на друга маса. В момента е доста емоционална. Не искам да се разстройва.

Никой не знаеше, че е бременна. Тя сама щеше да реши кога да каже на хората.

— Не е от стъкло, няма да се счупи. Тя знае ли, че се държиш с нея като с някаква порцеланова кукла?

— Да, знам. И работим по въпроса — каза Блеър, която се бе приближила иззад гърба й, и ми наля още кафе. — Не мисля, че се познаваме официално. Казвам се Блеър Уин.

Мег беше силно изненадана. Погледна ме въпросително и каза:

— Мег Картър.

— Радвам се да се запознаем, Мег. Мога ли да ти донеса нещо за пиене?

Не очаквах това. Не че не ми харесваше, напротив. Начинът, по който Блеър реагира, ми подсказваше, че започва да се чувства по-сигурна в мен.

— Ако помоля за една диетична кола, дали Ръш ще ме напердаши, че те разкарвам? — попита Мег.

— Не, той ще бъде добро момче. Обещавам — после ме погледна и попита: — Гладен ли си?

— Не, спокойно — уверих я.

Тя кимна и се запъти към кухнята.

— Мисля, че дори аз започвам да се влюбвам в нея. Момичето е разкошно. Но защо ли се учудвам. Ако е било писано някоя жена да успее да те върже, всичко по нея трябва да е съвършено.

Усмихнах се и отпих от кафето си. После погледнах към вратата на кухнята. Нямах търпение да закарам този секси задник обратно у дома.

 

 

Блеър се бе навела към седалката ми и целуваше врата и ухото ми. Беше много трудно да се концентрирам върху пътя към дома.

— На крачка съм да отбия и да чукам разгонената си годеница, ако не спре да ме тероризира по този начин — предупредих я, преди да захапя долната й устна.

— Това звучи като обещание, не като заплаха — пошегува се тя и плъзна ръка между краката ми.

— Мамка му, бебо, ще ме побъркаш така! — притиснах ерекцията си към дланта й.

— Ако го засмуча, дали ще можеш да се концентрираш по-добре? — попита и започна да разкопчава джинсите ми.

— Най-вероятно ще се ударя в някоя палма, но в момента не ми пука — отговорих, когато ръката й се плъзна под боксерките ми.

Телефонът ми звънеше за трети път. Бях го сложил на вибрация, за да не ни притеснява. Завих към алеята пред къщата и спрях колата. Предположих, че е майка ми — беше звъняла, докато чаках Блеър да свърши работа, но не й бях вдигнал. Не бях в настроение да говоря с нея. Вибрирането спря, но секунда след това започна наново. По дяволите. Трябваше или да изключа телефона, или да се разправям с нея.

Блеър държеше пениса ми в ръце, така че най-добре беше да приключа набързо, за да ме остави на мира.

Погледнах екрана — беше телефон от друг град. Мисля, че кодът ми беше познат, но не можех да се сетя кой е.

— Кой е? — попита Блеър.

— Не съм сигурен, но е доста настоятелен.

— Вдигни, нищо няма да се случи за няколко минути.

Натиснах зеленото копче. Щях да ги разкарам набързо и да се заровя в моето момиче, но преди да отворя уста, чух гласа на майка ми и целият свят пропадна под нозете ми.