Брандън Сандърсън
Към небето (28)

25.

Настаних се в моето Поко, облечена в защитен костюм и каска — за пръв път се качвах в истински кокпит след смъртта на Бим и Утринна роса.

Усетих болка някъде вътре. Отсега нататък всеки път ли щеше да бъде така? Тази тревога винаги ли щеше да ме измъчва? Същата, която шептеше: „Кой от приятелите ти няма да се прибере след тази мисия?“

Днес трябваше да бъде рутинен полет. Нямаше да е битка. Включих Поко и усетих прекрасното жужене — което симулацията не можеше да имитира.

Стиснах контролната сфера с дясната ръка, дросела с лявата, след това се вдигнах и се качих в небето до останалите шест изтребителя. Джорген изчака потвържденията за местоположението ни, след това се обади на Коб.

— Звездна ескадра готова. Заповеди, господине?

— Вървете на 304.16-1240-25000 — каза Коб.

— Ескадра, запишете координати — нареди Джорген. — Поемам пръв. В случай на крелянска атака съм с Артуро и Еф Ем. Нед, ти си със Странница в средната формация. Пумпал и Драйфа, искам ви отзад, готови за прикриващ огън.

— Не се очаква засада, кадет — уведоми го Коб, леко развеселен. — Просто вървете на упоменатите координати.

Полетяхме и звездите… Беше толкова хубаво. Корабът потръпваше, докато се движеше, откликваше на командите ми. Теченията бяха много по-живи, отколкото на симулацията. Исках да кривна напред и назад, да полетя ниско, да обходя осеяната с кратери повърхност, след това да се вдигна високо и да проуча пояса с отломки, който ни отделяше от космоса.

Овладях се. Можех да го направя.

Най-сетне приближихме група изтребители, които отлетяха още по-високо. Бяха цели пет.

— Приближаваме координатите — докладва Джорген на Коб. — Какво става? Тренировка ли е това?

— За вас, да — отвърна Коб. Над нас няколко следи от светлина разкриха къде метални късове навлизаха в атмосферата. Наблюдавах ги, обзета от тревога.

— Ей, всезнайко — подвикна Коб.

— Да, господине? — отвърна на мига Артуро.

— Каква е причината за падането на отломки? — попита Коб.

— Причините са различни — заговори Артуро. — Там горе има много древни механизми и макар много от тях все още да работят, енергийните им матрици бавно се изчерпват, така че орбитите им се разпадат и те падат. В други случаи има сблъсък.

— Точно така — потвърди Коб. — С това си имаме работа. Имало е сблъсък между два огромни къса метал и това е станало причина отломките да излязат от орбита. Можем да очакваме крелянска атака и изтребителите са тук за наблюдение. Вие обаче сте тук по друга причина: малко упражнения по мишени.

— По какво, господине?

Няколко едри къса паднаха от небето и се разгоряха покрай ескадрите над нас.

— По отломките — предположих.

— Искам да летите по двойки — нареди Коб. — Ще упражнявате формации и ще правите внимателни обходи. Изберете си голям къс метал, следвайте го няколко секунди, след това го уловете, за да го свалите долу за оглед. Деструкторите ви имат огнени прожектори, ако изтеглите контролния механизъм напред до прищракване.

— Това ли ще правим? — попита Драйфа. — Ще влачим космически боклуци ли?

— Космическите боклуци не могат да ви избягат — обясни Коб, — нямат щитове и ускорението им е предвидимо. Това е напълно подходящо за нивото, на което сте. Освен това често ще ви бъде нареждано да изтегляте метални отломки, когато падат, докато чакате да разберете дали креляните ще нападнат. Това е хубаво упражнение, така че не се оплаквайте или ще ви натъпча отново в симулаторите за още един месец.

— Готови сме и горим от желание, господине — обади се Джорген. — Включително и Драйфа. Благодаря ви за възможността.

Драйфа започна да издава звуци като от повръщане по частната линия на Еф Ем и Кималин — светлините на конзолата под номерата на изтребителите ми показаха кой слуша — и този път не ме изключи. А това определено беше крачка напред.

Джорген ни раздели на двойки и ни накара да започнем. Щом някой едър къс започнеше да пада от небето, ние се стрелвахме след него и се съобразявахме със скоростта — точно както бяхме научени — преди да насочим прожектора към него. Най-полезните отломки бяха тези, които блестяха в синьо и имаха подемни пръстени. Тях можехме да ги задържим, за да използваме пръстените за направата на кораби.

Наслаждавах се на работата. Това не беше истинско летене, но усещането при гмуркането, тръпката, когато се прицелвах и стрелях… Можех да си представя, че космическите късове са крелянски кораби.

— Отново ли не ми обръщаш внимание? — попита Ем-бот в ухото ми. — Струва ми се, че отново ме пренебрегваш.

— Как мога да те пренебрегна — изпъшках аз и се захванах за нов отломък, — ако не знам, че слушаш?

— Аз винаги слушам.

— Не мислиш ли, че е малко зловещо?

— Не! Какво правиш?

Излязох от гмуркането с Драйфа до крилото ми и заех мястото си във формацията, за да изчакам отново да ми дойде редът.

— Стрелям по космически боклуци.

— Те какво са ти направили?

— Нищо. Това е упражнение.

— Но те дори не могат да отвръщат на стрелбата.

— Ем-бот, говорим за космически боклуци.

— Това не е никакво извинение.

— Всъщност… извинение е — отвърнах. — Много добро извинение.

Кималин пое надолу, следвана от Артуро. За нейните възможности се справи отлично, въпреки че Джорген намери причина да се заяде.

— Изпъни въжето — нареди той, докато тя летеше надолу. — Не се приближавай прекалено много — ако използваше истински деструктори, за да стреляш, част от късовете могат да отскочат назад и да те ударят. Гледай да не стискаш прекалено много, когато стреляш…

— Не че се оплаквам — отвърна напрегнато тя, — но сега трябва да се съсредоточа.

— Извинявай — сопна се Джорген. — В бъдеще ще се постарая да не съм ти чак толкова от полза.

— Миличък, мисля, че ще ти бъде трудно. — Тя потегли отломъка и въздъхна облекчено.

— Браво, Страннице — обади се отново Джорген. — Никога, ти си следващият, заедно с Еф Ем.

Кималин се подреди, а над нас няколко къса паднаха едновременно. Обучените пилоти се отдръпнаха и ги пуснаха да минат. Ние летяхме сравнително високо, така че да имаме време да се гмурнем и земята беше далече под нас — въпреки че бяхме много далече от пояса, най-долните пластове летяха на триста километра над повърхността на планетата.

Нед си избра един от късовете и зае позиция зад него, без да обръща внимание на останалите три. Затова Кималин зареди деструкторите си за далечна стрелба и уцели и трите къса един след друг, без да пропусне нито един.

— Престани да се перчиш, Страннице — обади се Коб.

— Извинете, господине.

Намръщих се, след това се свързах с Коб по частната линия.

— Коб? Питаш ли се някога дали не вършим нещата грешно.

— Разбира се, че ги вършите погрешно. Вие сте кадети.

— Не — отвърнах. — Искам да кажа… — Как да му обясня? — Странница е страхотен стрелец. Няма ли по-добър начин да бъде използвана? Тя има чувството, че се проваля в повечето упражнения, защото е най-лошият пилот. Може би трябва единствено да обстрелва.

— И колко време мислиш, че ще издържи да си стои отстрани и да гърми креляните преди да й се нахвърлят? Запомни, ако те преценят, че един пилот е опасен, се съсредоточават над този човек.

— Можем да използваме това. Ти каза, че всеки път, когато предвидим действията на врага е преимущество за нас, нали?

Той изпъшка.

— Остави тактиката на адмирала, Пумпал. — Той изключи линията, когато Нед успешно улови отломъка.

— Лека нощ, сладък принце — прошепна Ем-бот, когато един отломък се стовари на земята. — Или принцесо. Или най-точно безполово и неодушевено парче боклук.

Погледнах нагоре в очакване на нови късове. Драйфа беше следващата, а аз щях да я придружавам. Някои отломки определено се движеха там горе. Няколко… устремиха се надолу…

Не бяха боклуци. Креляни.

Изпънах гръб, ръката ми стисна контролната сфера. Много на брой противникови ескадри се показаха от пояса и неколцина пилоти се насочиха да ги пресрещнат.

— Спуснете се на двайсет хиляди фута, кадети — нареди Коб. — Оставате резерва, но онези пилоти би трябвало да успеят да се справят. Май вражеските кораби са… само трийсетина.

Отпуснах се назад, но не можах да се успокоя, защото експлозиите започнаха да озаряват небето. Скоро отломките, които падаха около нас, не бяха единствено от пояси с отломки. Коб нареди на Драйфа да се върне. Очевидно щяхме да останем, независимо от битката, която, може да се каже, бе добра тренировка, като се замислих.

Драйфа изпълни великолепна маневра с прецизни изстрели накрая.

— Супер — подхвърлих аз, когато тя се подреди. Както очаквах, отговор не последва.

— Уви, нещастен боклук — обади се Ем-бот. — Трябваше да се престоря, че те познавам, ако умеех да лъжа.

— Не можеш ли да направиш нещо полезно?

— Това не е ли полезно?

— Ами креляните там горе? — попитах го аз. — Не можеш ли… Не знам, кажи ми нещо за корабите им, поне нещо.

— При този обхват имам достъп единствено до общите сензори — отвърна той. — За мен това са просто малки примигвания, нищо не мога да кажа с точност.

— Не виждаш ли повече подробности? — попитах. — Коб и адмиралът имат някаква холограма, която възстановява бойното поле, затова използват скенери или нещо подобно, за да възстановят какво се случва.

— Това е нелепо — заяви Ем-бот. — Щях да забележа видео предаване, освен ако не става въпрос за локализиран късообхватен прожектор създаден от ехолокационни уреди в различните кораби, които… О-о-о-о-о!

Горящ изтребител — един от нашите — се понесе надолу в смъртоносна спирала и въпреки че Артуро се опита да се доближи и да го прихване с копие, за да помогне, корабът се оказа прекалено далече.

Пилотът не катапултира. Опитваха до последно да го изтеглят, да спасят кораба. Аз се стегнах, обърнах се отново към бойното поле.

— О-о-о-о-о! — възкликна Ем-бот.

— Какво? — попитах.

— Открих видео излъчването — похвали се той. — Всички сте толкова бавни. Наистина ли летите така? Как издържате?

— Ако летим по-бързо или ще съсипем корабите, или онези вътре ще бъдат размазани от джи форса.

— А, да, коефициентът за смазване на човеците. Затова ли се гневите толкова много на космическите боклуци? Завистта е грозна, Спенса.

— Ти нямаше ли да направиш нещо полезно?

— Пускам през компютъра моделите на атака на врага — рече Ем-бот. — Ще ми бъдат необходими няколко минути, за да довърша симулациите и анализирам данните по предвижданията. — Той замълча. — Ха. Не знаех, че мога да правя тези неща.

— Мой ред ли е? — попита Артуро по общата линия и аз трепнах. Очаквах да чуят как Ем-бот ми говори, въпреки че изкуственият интелект се свързваше с шлема ми, след това прихващаше изходящото, за да редактира всички следи от гласа си или отговорите ми до него. Незнайно как постигаше всичко това за секунди, преди сигналите ми да стигнат до останалите от ескадрата ми.

— Задръж за момент — спря го Коб. — Има нещо странно в тази атака. Не мога обаче да разбера какво.

Огромна сянка се размърда над нас. Беше гигантска. Толкова голяма, че умът ми не можа да я възприеме. Сякаш небето падаше. Неочаквано се посипаха хиляди късове в огнена градушка. Зад тях имаше нещо. Нещо огромно, неописуемо.

— Изтегляйте се — нареди Коб. — Командире, събирай корабите и ги връщай…

С едно неочаквано движение, битката над нас стана битката около нас, когато кораби от двете страни се стрелнаха надолу. Крелянски кораби и човешки кораби се пръснаха пред огромното нещо, което падаше отгоре — тъмен метален куб с размерите на планина.

Кораб ли беше това? Що за кораб имаше подобни размери? Беше по-голям от целия ни град. Възможно ли бе флагманският кораб на флота ни да има подобни размери? Винаги си бях представяла, че е малко по-голям транспортен кораб.

Изтребителите продължаваха да се обстрелват, докато се спускаха по-ниско. Малката ни ескадра неочаквано се озова в средата на огнена буря от изстрели от деструктори и падащи късове горящ метал.

— Вън! — разпореди се Джорген. — Ускорете до Маг-5 и ме следвайте. Координати 132, далече от близкия бой зад нас.

Включих бустерите, стрелнах се напред, следвана от Драйфа.

— На това му се вика кораб — заяви Артуро. — Погледнете колко бавно се спуска. Това са действащи подемни пръстени отдолу. Стотици са.

Сянка обгърна земята. Натиснах дросела, ускорих до Маг-5, значително над нормалната скорост за близък бой. При по-голямо ускорение нямаше да можем да реагираме на онова, което ни заобикаляше. И наистина, когато отломък с размерите на изтребител падна близо до нас, едва ни остана време да реагираме. Половината от ескадрата ни отскочи наляво, другата надясно.

Бях с Кималин и Нед, намалих скоростта, за да имам възможност за повече маневри. Изстрели от деструктор заваляха пред мен, когато два от изтребителите ни профучаха, последвани от шест крелянски кораба. Изругах и ги заобиколих, последвана от хленчещата Кималин, която застана зад крилото ми.

— Анализът завършен! — чух гласа на Ем-бот. — Олеле. Ама ти си заета.

Гмурнах се, но се бяхме сдобили с опашка. Крелянският кораб ме обсипа с изстрели. Изругах, след това се оттеглих назад.

— Върви пред мен, Страннице!

Тя ускори и аз кривнах надясно, накарах крелянския кораб да се съсредоточи над мен — по-близката цел.

— Трябваше да изчакаш изчисленията ми преди да се включиш — отбеляза Ем-бот. — Нетърпението е сериозен недостатък.

Стиснах зъби и се завъртях покрай серия от криввания.

— Пумпал, Страннице, Никога — разнесе се гласът на Джорген по линията. — Къде сте? Защо не последвахте…

— Под обстрел съм, Досадник — сопнах се аз.

— Зад теб съм, Пумпал — съобщи Нед в ухото ми. — Ако застанеш мирно, ще се опитам да го сваля.

— Няма да успееш заради щита. Страннице, все още ли си там?

— На твое три — отвърна разтрепераният й глас.

— Подготви се да гръмнеш този тип.

— А! Ами добре. Добре…

Огромният снишаващ се кораб висеше над нас. Артуро се оказа прав; той се спускаше бавно, уверено. Само че беше стар и разнебитен, със зейнали в него дупки. Бойното поле бе на широк, засенчен участък под него, пълен с кораби, които водеха бой от близко разстояние и се обстрелваха с деструктори.

Опашката ми стреля по мен и щитът пропука.

Съсредоточи се. Бях упражнявала това стотици пъти в симулация. Направих възходящ лупинг, опашката ме последва. На върха на извивката, изпълних маневра за изтребител — без да обръщам внимание на съпротивлението на въздуха, обърнах кораба по оста му и включих на свръхскорост, излязох от лупинга настрани.

Грав капс се задействаха, смекчиха почти напълно джи форса, въпреки това стомахът ми буквално се качи в гърлото. Симулациите не показваха колко дезориентиращо е това, особено когато Грав кап се изключеше и аз се лепнах назад на седалката.

Би трябвало да успея да се справя с подобно въздействие и не изгубих съзнание — така че, на практика, устоях. Само че едва не повърнах.

Алармата ми за близост се включи. Крелянският кораб, както се надявах, не бе успял да компенсира достатъчно бързо. Беше продължил с лупинга и аз изскочих от маневрата точно до него. Потиснах позива на гадене и включих ОМП — свалих и моя щит, и неговия.

Стегнах се. Бях напълно уязвима. Ако крелянинът се обърнеше към мен и стреляше един-единствен път…

Иззад мен присветна и шокова вълна блъсна кораба ми.

— Уцелих го — похвали се Кималин. — Справих се!

— Благодаря — отвърнах и въздъхнах облекчено, намалих скоростта и продължих в права линия, започнах да намалявам, когато изключих бустера и включих щита. Шлемът ми беше горещ и потен до главата, докато пръстите ми изпълняваха познатите движения. Благодаря на звездите за обучението на Коб; тялото ми знаеше какво да прави.

Приближи се нов крелянски кораб, забеляза, че карам по инерция. Свих се, но обстрелът го прогони.

— Покривам те — рече Нед и профуча над мен. — Страннице, идвай с мен за защита.

— Дадено — отвърна Кималин.

— Няма нужда — отвърнах и запалих. — Връщам се. Да се изнасяме ли оттук?

— С радост — отвърна Кималин.

Поведох другите двама по път, който се надявах да ни изведе оттук, след това се обадих на Джорген.

— Намираме се на 304.8 — съобщих му аз. — Останалите успяхте ли да се измъкнете изпод това чудо?

— Изтеглянето успешно — отвърна Джорген. — Извън сянката сме на 303.97-1210.3-21200. Ще ви чакаме там, Пумпал.

Стори ми се спокоен, нещо, което не можех да кажа за себе си. Не можех да си представя нови празни места в класната ни стая.

— Готова ли си за анализа ми? — попита Ем-бот.

— Зависи колко често ще споменаваш гъби.

— За съжаление, само веднъж. Нещото, което е надвиснало над вас, е около половината от C-137-KJM орбитална корабостроителница с допълнителна тренировъчна част за проучване. Не знам какво точно означава това, но предполагам, че се е използвало за създаването на изтребители. Няма и следа от другата половина, но тази част вероятно се е реела там горе векове наред, ако мога да съдя по ниската мощност на подемните пръстени.

— Данните ми сочат, че орбитата се е изместила, след като няма достатъчно мощност, за да коригира измененията. По нищо не личи да има изкуствен интелект, а ако все пак има, той отказва да разговаря с мен, което е проява на грубо отношение. Моделът на крелянската атака сочи за отбранителни действия, с които да ви държат настрани от станцията.

— Наистина ли? — попитах. — Повтори последното, което каза.

— Хм? Очевидно от е от модела им на летене, че не се тревожат дали ще ви избият, дали ще се доберат до базата ви или нещо подобно. Днес единственото им желание е да ви държат далече от този кораб заради фантастичните находки, които ще осигурят материали за изостаналото ви общество на бавнолетящи кораби.

Това се връзваше. Те понякога стреляха по отломки, за да ни попречат да се доберем до подемните пръстени. Колко ли са се разтревожили, че ще уловим това нещо, на което имаше стотици?

— Освен това малко прилича на гъба — добави Ем-бот.

Друга двойка изтребители на ЗСД — може би същите, които видяхме одеве — профуча покрай нас, последвани от огромна група креляни.

— Хей — повика ни Нед. — Пумпал и Странница, вие излизайте. Почти стигнахте. Аз трябва да направя нещо.

— Какво? — попитах и се обърнах да погледна през рамо. — Никога?

Той се отдели от нашата формация и последва крелянските кораби, които ни бяха подминали. Какво си въобразяваше, че прави?

Обърнах се и го последвах.

— Никога? Небесни ангели!

— Пумпал? — повика ме Странница.

— Няма да го изоставим. Хайде.

Аз ускорих след Нед, който следваше шестте крелянски кораба. Те — на свой ред — следваха двата изтребителя клас Сиго, боядисани в синьо, за да се знае, че са от ескадра Нощна буря. Нед очевидно възнамеряваше да помогне, но как ли щеше да го направи сам кадет срещу шест креляни?

— Нед! — извиках. — Готова съм за битка — знаеш го, — но трябва да следваме заповеди.

Той не ми отговори. Пред нас двамата от Нощна буря — притиснати от вражеския огън — направиха нещо отчаяно. Прелетяха близо до огромната корабостроителница, след това се обърнаха и влетяха в дупка на корпуса. Зейнала чернота, където по всяка вероятност навремето е била прикрепена друга част от корабостроителницата.

Цялата структура се разпадаше, но много бавно. Накрая щеше да се стовари долу — а аз искрено се съмнявах, че ние искаме да сме наблизо, когато това се случеше. Видях как крелянските кораби последваха пилотите в търбуха на древния кораб и Нед хлътна след тях. Стиснах зъби и ги последвах за пореден път.

— Пумпал — повика ме Кималин. — Не мога да го направя. Ако се опитам да влетя вътре, кълна се, че ще се разбия.

— Да, добре — отвърнах. — Върви при Джорген и останалите.

— Добре — примири се тя. Отклони се наляво, прелетя под сянката на падащата машина.

Аз продължих навътре, навлизах все по-дълбоко в мрака след Нед.