Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (74)

72.
Спасение

Да гледа човек как се бие Флетчър Рен беше незабравимо преживяване.

Момчето нямаше кой знае какви умения, не можеше да удари никого както трябва, ако ще от това да зависеше животът му, но в замяна на това притежаваше талант и то какъв! Векс с всички сили се стараеше да следи с поглед движенията му, но не му се удаваше. Флетчър със страшна скорост се появяваше и изчезваше около тълпите Окаяници, като всеки път в ръката си имаше различно оръжие — бейзболна бухалка, чук, лост, електрошок. Векс дори го мерна с брадва веднъж. Момчето изяде доста удари, на няколко пъти дори му се нахвърляха, но в такива моменти той изчезваше заедно с нападателя и в следващата секунда се появяваше отново, вече сам. Минута по-късно нападателят обикновено също се появяваше, падайки от небето, пищейки по целия път до размазващата смърт долу.

Флетчър се телепортира горе на стената, за да си почине малко и Векс сбърчи чело срещу му. Отблизо момчето му се видя изключително бледо.

— Как се чувстваш? — попита Декстър.

Запъхтян, Флетчър вдигна палци, но Векс поклати глава.

— Изтощен си. Трябва да си отдъхнеш.

— Добре съм — отвърна момчето. — Дай ми… само… секунда…

— Флетчър, погледни ме. Изморен си. Използването на магия изтощава така, както всяка друга физическа активност. Ако се върнеш долу в това състояние, скоро ще направиш грешка и ще умреш.

Флетчър го погледна, в първия момент сякаш се накани да спори, но наистина беше толкова уморен, че се отказа.

— Ето го — тихо каза иззад тях Сарацен, взрян през увеличителното стъкло. — Шаривари.

Векс притича до него, оглеждайки бойното поле около стените на града. После го видя: Шаривари. Застанал сред своите Окаяници и уорлоки, извисяващ се над всички тях, планина от ярост и мускули, без нито един косъм на главата.

— Така — рече предпазливо Векс. — Леле. Хубаво де. На живо е по-едър, отколкото… очаквах. Грейшъс. Ти си най-силният сред нас. Искаш ли да се пробваш?

Грейшъс надникна през увеличителното прозорче и поклати отрицателно глава.

— Не, за Бога, ти видя ли го колко е грамаден? Ще ме смачка.

— Но ти действително си доста силен.

— Честно казано, този Шаривари ми прилича на онзи тип противници, които Донегън предпочита. Ще е гадно аз да се заема и цялото забавление да остане за мен.

— Нищо против нямам! — отвърна Донегън.

— Не, не, настоявам да се включиш.

— Не, аз наистина нямам нищо против ти да се справиш с него!

— А можем да пратим и някого от супер магьосниците от Усилвателя — предложи Сарацен.

Векс погледна Флетчър.

— Извинявай, че пак ще те карам да се напрягаш, но би ли ни свалил долу?

— Няма проблем — отвърна момчето и изтри потта от челото си. — Хванете се всички за ръце.

Всички се наловиха един за друг, Флетчър ги телепортира долу на улицата и групата внезапно се оказа отново потопена в хаоса, крясъците и рева на битката.

— Ей! — провикна се Сарацен и изтича към трима от подсилените роърхейвънски магьосници, които буквално светеха отвътре поради новопридобитата си мощ. — Шаривари е отвън! Най-едрият от всички там! Унищожете го и тия типове тука ще останат без водач!

Трима от подсилените се обърнаха и Векс изруга под нос. Само двама от тях бяха роърхейвънци. Третият беше англичанин и последният път, когато Декстър го беше видял, въпросният англичанин беше зает да пребива Кай Каливър до смърт.

Очите на Грим се спряха върху Векс и по лицето му се разля усмивка.

После се втурна напред, изфуча покрай Сарацен, изблъска Флетчър встрани, сграбчи Декстър и го повдигна във въздуха.

— Надявах се никой още да не те е убил — рече му. — Исках удоволствието да е изцяло мое.

Сарацен се нахвърли върху Грим изотзад, обви шията му с ръка, но в този момент нов поток от Окаяници нахлу през портата и изведнъж наоколо загъмжа от врагове. Векс падна, видя Грим и Сарацен да рухват заедно на земята, но побърза да се надигне, за да не бъде стъпкан от прииждащите нови пълчища. Запрати енергиен лъч в лицето на един уорлок, стовари лакът в ченето на Окаяник, но не можа да се удържи на крака и потокът на ръмжащата ярост на враговете го понесе нанякъде.

А после пред очите му в потока изплува чудовищната акула водач. Векс се опита да се измъкне настрани, но ръцете на Грим отново го сграбчиха. Отблизо Декстър ясно видя лудостта в очите на англичанина. Дланта на Векс заприпуква, но преди да запрати лъча, Грим стисна китката му и натроши костите вътре. Болезненият крясък на Векс преля в порой от ругатни и той рязко се отскубна от Грим, защото в същия момент двама Окаяника забиха остриетата си в тялото на подсиления. Векс помисли, че англичанинът ще загине веднага, но той се оказа по-бърз и по-як, отколкото изглеждаше първоначално.

Декстър се опита да побегне, но един от другите подсилени го хвана и го завъртя кръгом. Грим отново крачеше към него — ухилен, вдигнал юмрук за един последен фатален удар. Но в следващия момент се превърна на прах.

Векс примигна. Какво ставаше?

Черна светкавица блесна отново и подсиленият, който държеше Векс, също изчезна. Декстър падна на земята и очите му се разшириха от изненада при вида на Стефани Еджли, която изникна от битката. Със Скиптъра в ръка.

Момичето отново насочи оръжието. Двама Окаяника се превърнаха на прах, а трети от подсилените магьосници се понесе бързо към небето, но светкавицата го застигна и го превърна в сиво облаче, което ветрецът разнесе из улиците на Роърхейвън.

Стефани улови Декстър за лакътя и му помогна да се изправи. Той притисна счупената си ръка до гърдите си и успя да се усмихне с последни сили.

— Мислех, че си си отишла вкъщи.

— Никой не пожела да ми даде колата си назаем. Къде е Скълдъгъри?

— Тръгна да се разправя с Ревъл.

— Сам?

— Явно не — отвърна Векс и се огледа. Навсякъде имаше само биещи се хора. — Няма изход — промърмори.

Стефани подхвърли Скиптъра и го нагласи по-удобно в дланта си.

— Ще видим — рече.