Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (44)

42.
Подвеждаща маневра

Скелетът хвана със свободната си ръка робата на Оуд и го изправи на крака. Валкирия притича и окова ръцете на стария магьосник зад гърба му. Чак тогава Скълдъгъри направи крачка назад. Но все така държеше пленника на мушка.

— Няма как да победите — рече Оуд сериозно.

— В една война победата и поражението нямат значение — отвърна Скълдъгъри. — Важна е играта на… О, не, извинявай, във войната точно победата и поражението имат значение! А ние побеждаваме. Заловихме те, нали така?

— Аз не съм Върховният съвет — изтъкна Оуд.

— Не, но си голяма клечка там.

— И какво ще ме правите сега? Ще ме прекарате публично през Роърхейвън, целия във вериги? Ще ме екзекутирате? Нали разбираш, че това е без значение. Останалите няма да се спрат, докато не ви победят.

— Глупости. Останалите ще се спрат веднага, щом им стане ясно, че войната се е превърнала в нещо, в което не могат повече да си позволят да участват. Ще спрат, когато останат без водачи. Ще спрат, когато останат без подкрепа. По много причини могат да се спрат, Котернъс. Използвай въображението си и ще се сетиш.

— С остроумничене война не се печели, но освен с остроумие вие май с друго не разполагате, нали? Как очаквате да ме изведете оттук? Имате ли изобщо план? Хора като вас…

Валкирия извади от джоба си качулка и я нахлузи на главата на Оуд. Тя веднага заглуши гласа му. Сега англичанинът можеше да крещи с цяло гърло и пак никой нямаше да го чуе.

— Благодаря ти — рече скелетът. — Боях се да не почне да ме обижда.

— Не можех да го допусна — отвърна момичето. — Егото ти е така крехко и деликатно.

— Нали? Виж как ме разбираш.

Мехурът от невидимост отново ги обви и двамата забързаха с пленника си през Убежището. Тревога още нямаше, което беше добре. Стигнаха до Голямата зала, Сарацен вече ги чакаше там с торба, преметната през рамо. Стоеше пред издълбан в стената символ и го обработваше, за да го обезвреди. След малко влязоха Гастли и Ревъл, повели Илори Ретисънт, също с торба на главата. Последни пристигнаха Векс и Страха. Антон носеше на гръб Палавър Грейвс, явно в безсъзнание.

— Съпротивляваше ли се? — попита Векс.

— Не, просто не спираше да пищи — отвърна Страха. — Всички символи ли намерихте?

— Трябва да има още един — рече Сарацен и кимна към стената отляво, без да отмества очи от онова, с което се занимаваше в момента.

Ревъл пристъпи бързо до стената и запрокарва ръка по нея.

— Срещнахте ли съпротива? — попита Скълдъгъри.

— Малко — рече Гастли. — Струва ми се, че все пак разполагаме с малко време.

Никъде зави аларма.

— Но може и да греша — довърши шивачът.

Скълдъгъри измъкна пистолета, Валкирия застана до него на прага на вратата. Към залата вече тичаха магьосници и секачи. Скелетът затвори вратата, вдигна ръка и измести въздуха така, че да я подпре с него.

— Как върви работата по символите, господа?

— Този е обезвреден! — отвърна Сарацен и изтича при Ревъл, който тъкмо беше намерил последния символ в редицата.

Бравата на вратата се разклати. После някой почука и отвън долетя мъжки глас:

— Ъм, ехо?

Валкирия погледна Скълдъгъри, обърна се към останалите от групата, после пак погледна Скълдъгъри.

— Здравейте — отвърна високо скелетът, за да надвика алармата.

— Здрасти — отговори мъжът. — Вратата е заключена.

— Така ли?

— Да.

— Странно — отвърна Скълдъгъри. — Един момент!

Той посегна, разклати бравата енергично и пак отстъпи назад.

— Прав сте, заключена е. Надявам се ключът да е у вас.

Отговорът от външната страна се позабави.

— Извинете — подвикна отново мъжът. — С кого разговарям?

Скълдъгъри наклони глава настрани.

— А аз с кого разговарям?

— Аз съм Оскар Найтфол.

— Сигурен ли сте?

— Моля?

— Сигурен ли сте, че сте този, за когото се представяте? В края на краищата, това е Голямата зала. Много важно място, в което влизат само най-важните хора. Не е изключено някой — като под някой нямам предвид непременно вас — но все пак някой умишлено да излъже за самоличността си, за да получи достъп до това помещение. Трябва да бъда бдителен, особено сега. Във война сме, както знаете.

Оскар Найтфол прозвуча наистина объркано:

— Кой сте вие?

— Аз? Аз съм никой. Чистач съм. Един от чистачите. Тъкмо чистех троновете и вратата се хлопна зад гърба ми. Сега не мога да изляза. Дали не бихте потърсили ключа?

— Как се казвате? Дайте ми името си.

— Няма! Името си е мое.

— Кажете ми името си!

— Името ми е Оскар Найтфол.

— Какво? Невъзможно. Аз съм Оскар Найтфол.

— Нима? И откога?

— От деня, в който приех това име!

— Не сте ме питали дали можете да го приемате! Аз си го избрах пръв!

— Отворете тази врата незабавно.

— Нямам ключ.

— Ще доведа секачите.

— Чакайте, намерих ключа. Беше в ключалката. Човек винаги последно гледа в ключалката, не сте ли забелязали? Ето, отключвам. Готово.

Скълдъгъри освободи вратата от натиска на въздуха, открехна и дръпна Оскар Найтфол вътре. Валкирия подложи крак, Найтфол се препъна, Векс го блъсна към Гастли, а Гастли го цапардоса здраво. Оскар падна и не мръдна повече. Скълдъгъри пак затвори вратата.

— Символът? — попита.

Ревъл и Сарацен пристъпиха напред.

— Обезвреден е — отговори Ревъл и притисна с пръст малката черна метална пластинка, която измъкна от джоба си. Миг по-късно до тях се появи Флетчър и примигна от воя на алармата.

— Ама че шумно — рече. — Готови ли сте всички?

— Залегни! — излая Скълдъгъри и се завъртя с револвера в ръка. Флетчър изчезна, а Валкирия видя секача, излизащ от тайния вход, скрит в пода. Скълдъгъри премисли и не стреля, а измести въздуха. Секачът пристъпи през ударните вълни, а скелетът се хвърли отгоре му, въпреки че в същото време още двама секачи излязоха от други два скрити входа.

Единият от тях се приведе и избегна енергийния лъч на Векс, другият замахна с косата си към Гастли. Валкирия притича до старейшините, за да ги пази да не побягнат. Флетчър отново се появи зад гърба й. Още трима секачи изникнаха от пода.

Зад тях вратата се разтвори с трясък. В залата се изсипаха куп магьосници.

Валкирия сграбчи Върховния маг, завъртя го кръгом, изрита го в крака и го принуди да коленичи. Сви пръсти и остриетата на сенките се притиснаха в гърлото на Оуд под качулката.

— Никой да не мърда! — кресна момичето.

Схватката замря. Всички очи се обърнаха към нея.

— Само една крачка от когото и да било — заплаши Валкирия — и ще му отрежа главата, а Флетчър ще ни телепортира далеч оттук, преди да успеете да мигнете. Скълдъгъри. Господа.

Скълдъгъри се надигна от пода, изпуснатият револвер полетя към него и се прибра сам в кобура. Останалите Мъртъвци заотстъпваха, всеки от врага, с когото конкретно беше влязъл в бой, и полека придърпаха английските старейшини в групата си. Магьосник, когото Валкирия беше виждала веднъж, пристъпи полека напред. Името му беше Скеъркроу^[1] някой си. А, да, Скеъркроу Севърн, спомни си момичето.

— Не можем да позволим да отведете старейшините ни.

— Върховен маг Карик и другите двама австралийски старейшини са загинали при взрив на автомобила си, докато пътували за среща със свои съветници по военните въпроси. Върховен маг Убунту и неговите старейшини са изклани в леглата си. И за двете покушения няма арестувани или задържани заподозрени.

— Кога е станало това? — попита Скълдъгъри.

— Преди по-малко от пет минути — отговори Мериуин. — И двете нападения са станали буквално едновременно, само с минута-две разлика.

Бръчките на челото на Ревъл станаха още по-дълбоки.

— Подобно коварство и жестокост силно ми намирисват на Ренато Бисахалани. А ако Бисахалани е замесен, замесен е и Оуд.

— Няма как да сте сигурни в това — прекъсна го Скеъркроу.

— Ако Върховният съвет няма вина за тези убийство, кой тогава е виновен?!

— Мнозина могат да бъдат заподозрени — отвърна Скеъркроу. — Какво ще кажете за уорлоките? Те създават неприятности напоследък, нали? Може би са били те.

— Ако бяха уорлоките — отговори Скълдъгъри, — нямаше да се задоволят само със старейшините. Целите Убежища в Австралия и Африка щяха да опустеят и от тях да потекат реки от кръв.

Оуд заклати глава. Валкирия се поколеба, но после свали качулката му.

— Не сме виновни ние за това! — изрече бързо Оуд. — Имате думата ми! Не съм разполагал с информация за планирани действия срещу Карик или Убунту и живота си залагам, че и Бисахалани не е разполагал е такава информация!

— Ти си на колене, окован, в ръцете на враговете си — промърмори Страха. — Едва ли думата ти значи много.

Оуд се извърна, за да погледне Гастли и Ревъл.

— Проклети да сте, не сме го сторили ние! Никога не сме искали смъртта им. Просто искахме да не се мешат много във военните действия. Каква полза имаме от убийствата им? Сега всичките им магьосници ще жадуват за мъст. Смъртта на тези старейшини означава единствено, че Люлките на магията ще хвърлят всичките си сили в тази война, а това не влизаше в нашите планове!

— Ще накараме някой долавящ да се порови из ума ти — отговори му Гастли. — Ще научим истината.

Скеъркроу направи още крачка напред.

— Пак ви повтарям — рече, — че няма да позволим да ги отведете. Пуснете старейшините и ние ви пускаме да си вървите. За това аз ви давам думата си. Антон Страха, на моята дума вярваш ли?

Страха гледа дълго Скеъркроу, после кимна.

— Вярвам.

Скълдъгъри кимна на Валкирия и момичето направи крачка назад от Оуд. Английските старейшини бяха оставени по местата си, а Мъртъвците се струпаха около Флетчър. Палавър се изправи с усилие на крака, клатейки диво глава, докато някой най-сетне не се сети да свали качулката му.

— Те не са дошли за нас! — изпищя Грейвс. — Взеха нещо от архива по научна магия! Спрете ги!

Но в този момент ирландците се телепортираха.