Колийн Хувър
Най-доброто в теб (14)

Глава 14
Сега

Въпреки всички четвъртъчни вечери, в които Греъм се беше прибирал, миришещ на бира, никога не съм го виждала пиян. Мисля, че избира да не пие повече от бира-две наведнъж, защото все още е изпълнен с вина за загубата на най-добрия си приятел, Танър, преди всички онези години. Усещането от това да е пиян вероятно му напомня за съкрушението му. Така, като сексът ми напомня за моето съкрушение.

Чудя се заради какво е съкрушен тази вечер?

За първи път, откакто го познавам, се налага негов колега да го придружи до дома му в четвъртък вечер. Гледам през прозореца как се препъва към входната врата, преметнал непохватно ръка около другия мъж, който се опитва да го отведе до къщата.

Отивам до входната врата и отключвам. В мига, в който отварям, Греъм вдига поглед и ми се усмихва широко:

— Куин!

Махва към мен, а после обръща глава към мъжа до себе си. — Куин, това е добрият ми приятел Морис. Той ми е добър приятел.

Морис кима извинително.

— Благодаря ти, че го доведе у дома. — Протягам се и поемам Греъм от него, обвивайки ръката му около раменете си. — Къде е колата му?

Морис посочва с палец зад рамото си в същия миг, в който колата на Греъм се задава по алеята. Друг от колегите на Греъм излиза от автомобила. Виждала съм го и преди; мисля, че се казва Брадли.

Брадли се приближава до входната врата, докато Греъм обвива и двете си ръце около тялото ми, отпускайки още от тежестта си върху мен. Брадли ми подава ключовете на колата и се засмива.

— За първи път успяхме да го накараме да изпие повече от две бири — казва и кимва към Греъм. — Бива го в страшно много неща, но определено не и в пиенето.

Морис се смее.

— Изобщо не носи на пиене.

Двамата ми помахват за довиждане и се отправят към колата на Морис. Аз влизам заедно с Греъм и затварям входната врата.

— Щях да взема такси — мърмори Греъм. Пуска ме и се отправя към дневната, където рухва върху дивана. Бих го намерила за забавно и бих се разсмяла, ако не се тревожех, че причината, накарала го да пие толкова много тази вечер, може би има нещо общо с това колко разстроен е, след като е държал новородения си племенник. Или може би с това какво изпитва към брака ни и би искал да не чувства нищо за малко.

Отивам в кухнята, за да му донеса чаша вода. Когато се връщам в дневната, той се е надигнал и седи на дивана. Докато му подавам водата, забелязвам колко различни изглеждат очите му. Усмихва ми се, докато отпива глътка. Отдавна не е изглеждал толкова щастлив и доволен. Да го видя пиян, ми помага да осъзная колко тъжен изглежда сега, когато е трезвен. Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш.

Чудя се колко ли дълго Греъм се мъчи да се отскубне. Аз престанах да се опитвам преди години. Просто оставих паяжината да ме погълне.

— Куин. — Той отпуска глава на дивана. — Толкова си красива.

Очите му се плъзгат надолу по тялото ми и спират върху ръката ми. Обвива пръсти около китката ми и ме притегля към себе си. Аз съм като вкаменена. Не поддавам. Ще ми се да беше достатъчно пиян, за да заспи на дивана. Вместо това той е само толкова пиян, колкото да забрави, че не е искал секс от нощта, в която спа в стаята за гости. Пиян е само толкова, колкото да може да се преструва, че е забравил за всичките трудности, с които се борим.

Привежда се напред и ме улавя през кръста, притегляйки ме на дивана до себе си. Целувката му е влажна, с дъх на алкохол, докато ме полага по гръб. Ръцете ми са над главата ми, езикът му е в устата ми и вкусът му е толкова прекрасен, че за миг забравям да бъда отблъсната от него. Моментът се превръща в два и много скоро тениската ми е вдигната около кръста ми, а панталоните му са разкопчани. Всеки път щом отворя очи и го погледна, той ме гледа с очи, така различни от моите. Така далеч от безнадеждността, която съм придобила завинаги.

Липсата на тъга у него е достатъчно интригуваща, за да го оставя да ме има, но не толкова, че да му отговоря със същата нужда, с която го прави той.

В началото на брака ни правехме секс почти всеки ден, ала четвъртъците бяха дните, които очаквах с най-голямо нетърпение. Те бяха едни от любимите ми нощи в седмицата. Обличах си секси бельо и го чаках в спалнята. Понякога си слагах една от тениските му и го чаках в кухнята. Нямаше особено значение какво нося. Той прекрачваше прага и само след миг вече не носех нищо.

Толкова много секс сме правили в брака си, че познавам всеки сантиметър от тялото му. Познавам всеки звук, който издава и какво означава. Знам, че най-много му харесва да бъде отгоре, но никога няма нищо против, ако поискам да поема контрола. Знам, че му харесва да е с отворени очи. Знам, че обича да се целуваме, докато правим секс. Знам, че го обича сутрините, но го предпочита късно през нощта. Когато става дума за секс, знам всичко за него.

И все пак, през последните два месеца… изобщо не сме правили секс. Най-близко стигнахме в банята на родителите му.

Оттогава насам не е правил опити, аз — също. Не сме говорили и за последния път, когато правихме секс. Оттогава насам не ми се налага да следя овулационния си цикъл и честно казано, това е огромно облекчение. След като най-сетне изкарах два месеца, без да следя овулацията си, осъзнавам колко много бих предпочела никога вече да не правя секс. По този начин, всеки месец, когато ми дойде, ще бъде напълно очаквано и ни най-малко съкрушаващо.

Опитвам се да съвместя нуждата си да избягвам секса с нуждата си за Греъм. Само защото не желая секс, не означава, че не го желая. Просто бях принудена да го превърна в друг вид желание. Емоционално. Физическите ми желания са тези, които не свършват добре. Желая докосването му, но ако го допусна, то води до секс. Желая целувките му, но ако го целувам твърде много, то води до секс. Желая флиртуващата му страна, но ако и се отдам твърде много, то води до секс.

Толкова много искам да се насладя на съпруга си, без едничкото, от което знам, че се нуждае най-много, и онова, което аз искам най-малко. Ала той прави толкова саможертви за мен; знам, че понякога и аз трябва да сторя същото за него. Просто ми се ще сексът да не беше саможертва за мен.

Само че е. Саможертва, която тази вечер решавам да направя за него. Мина твърде много време и той прояви твърде голямо търпение.

Вдигам единия си крак върху облегалката на дивана и отпускам другия на пода в същия миг, в който потъва в мен. Топлият му дъх се разлива по врата ми, докато отново и отново нахлува в мен.

Днес е тринайсети.

Коя дата е две седмици след днес?

— Куин — прошепва той; устните му едва-едва докосват моите. Държа очите си затворени, отпусната, оставяйки го да прогони пиянството от тялото си. — Целуни ме, Куин.

Отварям уста, ала очите ми си остават затворени. Ръцете ми са отпуснати над главата ми и аз броя на пръсти колко дни са минали от последния ми цикъл. В овулация ли съм изобщо? Почти съм свършила да броя, когато Греъм сграбчва дясната ми ръка и я увива около шията си. Заравя лице в косата ми, като в същото време улавя крака ми и го обвива около кръста си.

Не съм.

Минали са пет дни от овулацията ми.

Въздъхвам тежко, разочарована, че не съществува и най-малък шанс това да доведе до каквото и да било. И така ми е достатъчно трудно да се насиля да правя любов, и фактът, че този път дори не се брои, ме изпълва със съжаление. Защо не можеше това да се случи миналата седмица?

Греъм застива над мен. Очаквам освобождаването му, ала нищо в него не се напряга. Просто вдига лице от косата ми и ме поглежда. Веждите му са свъсени и той поклаща глава, но после отново отпуска лице до врата ми и потъва в мен.

— Не можеш ли поне да се престориш, че ме желаеш? — Нов тласък. — Понякога имам чувството, че правя любов с труп. — Нов тласък. И още един. И още един.

А после свършва. Сълзи се стичат по бузите ми, когато излиза от мен.

Дъхът му е горещ до шията ми, но този път ненавиждам усещането от това. Мирисът на бирата, дала му смелостта да ми каже тези думи.

— Махни се от мен.

— Съжалявам. Съжалявам.

Слагам ръце на гърдите му, без да обръщам внимание на незабавното и дълбоко разкаяние в гласа му.

— Махни се от мен, по дяволите.

Той се претъркулва настрани, стиска рамото ми, опитва се да ме обърне към себе си.

— Куин, не го мислех. Пиян съм, извинявай…

Надигам се от дивана и излизам почти тичешком от дневната, без да обръщам внимание на извиненията му. Отивам право под душа и го отмивам от себе си, докато водата отмива сълзите ми.

Не можеш ли поне да се престориш, че ме желаеш?

Стискам очи, докато унижението се разлива по тялото ми.

Понякога имам чувството, че правя любов с труп.

Бърша сърдито сълзите си. Естествено, че му се струва, че прави любов с труп. Защото действително е така. От години не се чувствам жива. Бавно изгнивам отвътре и това разяжда брака ни дотам, че вече не мога да го скрия.

А Греъм вече не може да го понесе.

Когато приключвам под душа, очаквам да го заваря в леглото ни, но той не е там. Вероятно е прекалено пиян; просто е заспал на дивана. Колкото и да съм ядосана заради онова, което ми каза, изпитвам и достатъчно състрадание, за да го проверя дали е добре.

Когато прекосявам тъмната кухня на път към дневната, дори не го виждам, застанал до плота, докато не минавам покрай него и той сграбчва ръката ми. Ахвам от неочакваността.

Вдигам очи към него, готова да му се разкрещя, но не съм в състояние да го направя. Трудно е да се разкрещиш на някого, задето е казал истината. Луната хвърля достатъчно светлина през прозорците, за да видя, че тъгата се е завърнала в очите му. Не казва нищо. Просто ме притегля към себе си и ме прегръща.

Не… вкопчва се в мен.

Юмруците му стискат гърба на тениската ми, докато прегръдката му става все по-силна. Усещам разкаянието му, задето остави онези думи да му се изплъзнат, ала не ми казва отново, че съжалява. Просто ме прегръща мълчаливо, защото знае, че в този момент всякакво извинение е безполезно. Извиненията помагат, за да признаеш разкаянието си, но не могат да изтрият истината за постъпката, причина за това разкаяние.

Позволявам му да ме прегръща, докато наранените ми чувства не се вклиняват между нас. Отдръпвам се и свеждам поглед към краката си, чудейки се дали ще каже нещо. Когато в стаята продължава да цари мълчание, се обръщам и се отправям към спалнята ни. Той ме последва, ала всичко, което правим, е да се пъхнем в леглото и да си обърнем гръб, избягвайки неизбежното.