Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (41)

41.

Преди да започне, като стажант при Сторх, синът на градоначалника на Амстердам, Клас Янсен, бе известно време извън обсега на своя строг баща. Бе избягал от вкъщи с двама негови приятели от университета и бяха тръгнали по света, с цел да го обиколят и натрупат опит. Разбира се, това бе само като параван за целите на Клас, които бяха много по-зловещи от това да обикаляш по южните континенти. Приятелите му бяха почитатели на сатанинските секти и членове на една от най-опасната в света „Демонус“. Учението за сатанизма и неговото приложение бе наизустено в главата на младежа до болка. Знаеше всяка строфа от сатанинската библия и бе убеден в съществуването на висша сила, противопоставяща се на хилядолетната библия за Христосовата вяра и всички останали подобни вярвания. Клас и приятелите му бяха участвали в редица сеанси и сбирки на себеподобните, вярващи в силата на мрака.

За зла участ на съдбата, обаче бащата на Клас, Йоп Янсен, бе почетен член и председател пък на друга секта или по-скоро братство, наречено „Братството на Шотландските бледници“, което нямаше нищо общо със сатанизма. В това братство членуваха почти всички високопоставени кметове и политици, заемащи високи държавни постове в Холандия, Шотландия и Норвегия. Разбира се, тази организация бе тайна, поради историята й и най-вече произхода на членовете, датиращ от векове. Особеното в произхода на братството бе, че всички членове имаха кръвта на „бледниците“ в една или друга степен на развитие. В днешно време, те можеха много умело да се прикриват в обществото, поради напредъка в технологиите. Дори някои, от така наречените „бледници“, не знаеха, че са такива. Симптомите бяха ясни за знаещите историята на тези народи. Тези пък, които ги имаха, но не бяха и чули за „бледници“, просто живееха, страхувайки се от това да се открият, за да не ги помислят за вампири или някакви подобни същества и да бъдат назидани от обществото за техните отклонения.

Компанията „Стоймат“ напоследък бе в непрекъснат контакт с такива хора и искаше да открие първоначалната причина за тези отклонения. Разбира се, отделът за сатанизма също бе в експериментална фаза и за него директорът на компанията, доктор Рим Янмат бе вложил доста капитал за изследванията.

На заседанията, членовете на братството наблягаха за опасността от тази фирма и разкритието им като тайна организация, но имаше и членове, които за пари бяха готови да се подложат на сеанси.

Един от тези членове бе Навил, който се бе съгласил на изследването. Кметът на Амстердам, Йоп бе приятел на Навил и го бе предупредил, че може да има и политически последствия от едно евентуално разкритие, но той не го бе послушал и на своя глава бе отишъл на сеанса. За много пари.

Йоп имаше доброто намерение да разкрие на Клас за братството и за това, че и той самият е „бледник“, но като че ли бе позакъснял. Момчето бе вече влязло в сатанинските среди и свойствата му на бледник му даваха убеждението, че той е част от мрака. Затова и изучи теологията на сатанизма, затова се и събра с такива приятели, затова и си направи татуировки с демони по целия гръб. Когато обаче си бе вкъщи, той винаги използваше дебел пласт пудра, за да скрие демоните от очите на баща си. След време излезе от къщи и пое пътя на околосветското си пътешествие, заедно със също незнаещите, че са „бледници“, приятели.

Заминаха за Лондон, където живееха на улицата и спяха под мостовете на големия град. Събраха се там с други сатанисти, контрабандисти, наркомани, сводници и проститутки.

Една вечер, на едно от събранията на сектата „Демонус“, най-после бе представен и шефът. Той не се появяваше лично никога. Вършеше черните дела от разстояние, но финансираше групата. Всички знаеха, че той е влиятелен бизнесмен и притежава огромни богатства, яхти, самолети, скъпи коли. Знаеха, че след като съпругата му бе починала, то той се бе отдал на сектата и нейното учение. Тази вечер той бе дошъл лично, без охрана, без придружители.

Клас много искаше да се запознае с него и се готвеше за тази среща с голямо нетърпение. Събиранията се състояха в една невзрачна стара сграда, която бе пред разпадане, изписана с графити и злокобни рисунки по стените.

Тази вечер всички присъстващи бяха образували огромен кръг и чакаха търпеливо оповестяването на главния сатанист.

Вратата се отвори и се появи мъж на средна възраст, с прошарена коса, но яко и силно атлетично тяло. Беше облечен в черен костюм и дълго кожено яке, стигащо до глезените му. Всички утихнаха.

— Братя, имам честта да ви представя, Греам! — извика вторият по величина в сектата мъж, облечен с пурпурно яке и с остригана глава.

Клас бе възхитен от чара на ирландския милиардер и твърдо бе решил да бъде негов последовател. Затова, след като мина официалната част и поотделно представяне на членовете на сектата на Греам, то Клас поиска да говори с него лично. Греам бе отзивчив и знаеше кого може да манипулира и как. Видя му се, че този младеж си заслужава да му бъде довереник „до гроб“. Това, че идваше от Холандия и бе син на кмета на Амстердам, още повече засили заинтересоваността му към младежа.

— Клас, утре заминавам на пътешествие с моята яхта на остров Тасос, в Гърция — каза му шепнешком Греам и го поведе към изхода на сградата, добавяйки доверително: — Искам да разгадая тайната на легендата за „мистериозния пръстен на Титос и Пелопония“. Ти чул ли си за тази легенда?

— Разбира се, че съм чул за нея! — каза му развълнувано Клас. — Баща ми я изучава всеки ден, защото си мисли, че е „бледник“.

— „Бледник“ ли? — наостри уши милиардерът и попита предпазливо: — А ти как мислиш?

— Аз не мисля, аз знам, че е. Напоследък храната му се състои предимно от кървави стекове и всичко, от което може да се извлече кръв. Бърз е като светкавица, ако трябва да играем баскетбол. Крие го, но не успява пред мен — захили се младежът.

— Слушай, Клас, искаш ли утре да си в моя екипаж на кораба? — Греам го прегърна през рамото. — Имам място като сервитьор?

— О, разбира се! Това ще бъде чест за мен.

— Тази вечер да си на пристанището. Ще те чакам.

Така Клас се добра до скъпата яхта и стана един от служителите на милиардера.