Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4гласа)

Информация

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. —Добавяне

II

Сега, когато пътуваше по работа, татко пътуваше сам освен когато можеше да ги нареди за неделя и празник. Той не обичаше да пътува сам; Бъни от своя страна винаги мислеше за татко, когато го нямаше, а когато татко се върнеше, винаги разпитваше най-подробно как вървят работите.

Сега в Лобос Ривър имаше шест сондажа и всичките „плащаха богато“. Татко беше започнал да пробива четири нови и беше увеличил дълбочината на единадесет от старите сондажи при Антилоуп и там имаше вече петролопровод, по който в касата му течеше река от богатство. На мястото на Банксайд имаше шест сондажа, всички в действие, и бе вече платил на господин Банксайд малко над милион долара тантиеми, а това било само началото, както казваше той. Имаше и един добър сондаж на съседния парцел, Рос-Уагстаф, и други три се работеха, а около половин миля по на север откриваше нов периметър с Рос-Армитедж №1.

Удивително беше да се види какво е станало с находището на Панорамния хълм. По целия връх и по склоновете се беше издигнала гора от сондови кули и те бяха започнали да напредват вече през полетата със зеле и захарно цвекло. Като ги гледаше човек от разстояние, във вечерната мъгла, можеше да си представи напредваща армия от охлюви, от тези, които вдигат рогцата високо нагоре. Когато дойдеше по-близко, чуваше бучене и рев, като в царството на Плутон; нощем това беше вълшебна гледка, неясни бели и златни светлини със струи пара и блясък на мятащи се пламъчета, където изгаряха излизащия с тътен от земята газ, който не можеха да използуват за нищо.

Да, когато минеше, седнал в удобна кола, човек може да сметне това поле за някаква приказна страна. Трябваше обаче да си припомни, че там работи цяла армия хора, работи непосилно по дванадесет часа на смяна, и то с риск за живота и здравето. Трябваше да си припомни също трудностите и разправиите, интригите и подлостите, разорението и пропадналите надежди; трябваше да чуе и разказите на татко за дребните хорица, хилядите вложители, които се втурнали към петролното поле като пеперуди към пламъка на свещ. Тогава приказната страна се превръщаше в касапница, в която многото се смилаха на суджук за закуска на малцината!

Татко имаше сега голяма кантора с началник и пет-шест чиновници и сам той седеше там като капитан на боен кораб на командния пост. Каквото и да се случеше на другите, татко се грижеше за себе си и това, което беше негово. Беше станал известен като най-големият самостоятелен петролен магнат и при него идваха най-различни хора с предложения: нови, чудесни, блестящи проекти — с татковата слава на солиден финансист той можел да основе дружество с десет-двадесет милиона капитал и желаещите да вложат парите си щели да се втурнат при него. Но татко отхвърляше всички тези предложения: той казваше на Бъни, че ще го чака да порасне и да завърши това свое образование. Те ще имат дотогава цял куп пари и ще направят нещо действително голямо. И Бъни казваше: „Добре, съгласен“. Той се надяваше, че това „голямо нещо“ ще бъде Парадайз, понеже там щеше да има истински свой дял. Татко каза, разбира се, чифликът на Уоткинс е откритие на Бъни и когато започнат работа там, кладенецът ще бъде наречен „Рос младши“ Не бяха предприели там никакви нови стъпки: чакаха поради една непредвидена спънка в преговорите за земята. Злата съдба бе пожелала господин Банди, собственикът на голям имот, да отсъствува от къщи в деня, когато господин Хардейкър закупувал земите; а когато се върнал и научил за всичките неочаквани покупки, господин Банди заподозрял нещо и решил да не продава земята си. Поне постъпката му била равносилна на това, защото той вдигнал цената от пет на петдесет долара акъра! А което беше най-лошото — имотът на Банди беше непосредствено до Уоткинсовия парцел; той беше над хиляда акра и стигаше до мястото, където татко и Бъни бяха открили петрола — всъщност татко мислеше, че петролното находище се намираше на земята на господин Банди, но не можеше да бъде сигурен без съответно изследване. Те щели да почакат, каза татко, и да оставят господин Банди да поседи на сухо няколко години. Това приличало на котка, която чака пред миша дупка, и кой ще се измори пръв. Бъни попита какво е господин Банди: котката или мишката; татко отговори, че ако някой сбърка да помисли Джеймс Рос за мишка, той просто ще се постарае да му покаже грешката.

И така те чакаха. Един ден мистериозният болен роднина на татко щеше да дойде в тези скалисти хълмове и да се залови да отглежда няколко хиляди кози; междувременно повечето от чифлиците бяха дадени под наем на бившите им собственици. Три-четири бяха празни, но татко не се безпокоеше за това; щял да ги остави на гълъбите, каза той и заръча на Господин Хардойкър да сложи хиляда надписа „Минаването забранено!“ около всичките дванадесет хиляди акра, които бе закупил, за да направи впечатление на господин Банди с татковата ненаситност по отношение на дребния дивеч.