Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (29)

12

Насърчена от птиците на случайностите, които се бяха слетели към раменете й, Тереза, без да каже нищо на майка си, взе една седмица отпуск и се качи на влака. Често отиваше до тоалетната да се гледа в огледалото и да моли душата си да не напуска нито за миг в този решителен ден от нейния живот палубата на тялото й. И както се гледаше, внезапно се стресна: бе усетила дращене в гърлото си. Нима щеше да се разболее в този съдбовен ден от своя живот?

Но вече нямаше път назад. Тя се обади на Томаш от гарата и когато той й отвори вратата, червата и започнаха страшно да куркат. Беше я срам. Сякаш в стомаха и се беше свряла нейната майка и се кискаше там, за да опорочи срещата й с Томаш.

В първия миг Тереза реши, че той ще я изгони заради тези неестетични звуци, но вместо това той я прегърна. Тя му беше благодарна, че не обръща внимание на куркането, и затова го зацелува страстно, а пред очите й падна пелена. Не беше изминала и минута от влизането й, и те се любеха. Тереза викаше. Вече имаше температура. Беше се разболяла от грип. Краят на отвеждащата кислород до белите и дробове тръба беше запушен и зачервен.

После Тереза дойде в Прага за втори път с тежък куфар, в който бе побрала всичките си вещи. Беше решена никога вече да не се връща в малкия провинциален град. Томаш я покани у тях едва за следващата вечер. Тя преспа в един евтин хотел. На другата сутрин занесе куфара си в гардероба на гарата и после цял ден се скита из Прага с „Ана Каренина“ под мишница. Вечерта позвъни у Томаш, той й отвори, а тя не изпускаше книгата, сякаш бе входен билет за Томашовия свят. Тереза си даваше сметка, че няма никакъв друг пропуск, освен този едничък нещастен билет, и й се плачеше. За да не се разплаче, се разприказва, разбъбри се на висок глас, заливаше се от смях. И Томаш пак я прегърна още щом прекрачи прага и се любиха. Тереза потъна в мъгла, сред която не се виждаше нищо и само отекваха нейните викове.