Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Владо Даверов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Владо Даверов
български писател
Роден
Починал
8 януари 2025 г. (76 г.)
Учил вПрофилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“
Литература
Жанровероман, разказ, сценарий
Известни творби„Вчера“ (1989)
Награди„Южна пролет“
„Златен ланец“ (2004)
„Чудомир“ (2006)
Семейство
ПартньорКалина Ковачева[1]
Уебсайт

Владимир Георгиев Даверов е български писател, сценарист и журналист.

Биография

Владо Даверов е роден е в Плевен на 27 август 1948 година. През 1968 година завършва средно образование в Немската гимназия в Ловеч, а през 1972 година и немска филология в Софийския университет.[2] След военната си служба има кратка връзка с писателката Калина Ковачева, от която има син.[3] След дипломирането си е журналист във вестниците на комсомола „Народна младеж“ и „Студентска трибуна“. През 1978 година издава сборника разкази „Което е било“.[2]

От 1980 до 1991 година Даверов е щатен сценарист в Студията за игрални филми „Бояна“. След това работи известно време във вестник „Демокрация“ и като сценарист и продуцент в Българската национална телевизия.[2]

Член е на Съюза на българските писатели.[4]

Владо Даверов умира на 8 януари 2025 година в София.[5]

Награди

Филмография (сценарист)

Библиография

Разкази и новели
  • Което е било
  • Много дни до есента
  • Живи картини
  • Спасение (Вероятни и невероятни разкази). София: Георги Бакалов, 1990, 98 с.
  • История с папагали или разкази за моите деца. София: Световит, 2008, 128 с.
Романи
  • Вчера. София: Профиздат, 1989, 123 с.
  • Кенеди. 1992.
  • Възторжен и див. София: Литературен форум, 1996.
    • Възторжен и див. 2 изд. София: Сиела, 2007, 206 с.
  • Ангели небесни. София: Библиотека 48, 1998, 192 с.[6]
  • Животът на другите. София: Световит, 2003.
  • Господин директорът на пристанището. София: Библиотека 48 и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 162 с.[7][8]
  • Чудовището ДС. София: Световит, 2008, 144 с.
  • Чудовището ДС. Книга втора. София: Световит, 2008, 150 с.
  • Чудовището ДС. Книга трета. София: Световит, 2008, 144 с.
  • Чудовището ДС. Книга четвърта: Епилог. София: Световит, 2008, 184 с.
  • Prime Time. Продължението на романа „Вчера“. София: Сиела, 2009, 148 с.[9][10][11][12]
  • Ягодовите полета. София: Световит, 2014, 184 с.

Източници

  1. ↑ bnr.bg
  2. 1 2 3 Владо Даверов
  3. ↑ 80 години от рождението на поетесата Калина Ковачева, БНР. 9 февруари 2023 г. Посетен на 25 април 2024.
  4. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
  5. ↑ Напусна ни писателят Владо Даверов
  6. ↑ Борис Минков, „Ангели небесни“, рец. в Грозни пеликани, електронна публикация на 28 юни 2000 г. (архивирано от оригинала)
  7. ↑ Борислав Гърдев, „Романистът Владо Даверов“, рец. в Литературен клуб, електронна публикация на 21 август 2006 г.
  8. ↑ „Владо Даверов: В България властва мафията на бездарниците“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 15 април 2006 г.
  9. ↑ Борислав Гърдев, „Праймтаймът на човешката комедия“, рец. в Литературен клуб, електронна публикация на 24 януари 2010 г.
  10. ↑ Людмила Габровска, „Владо Даверов разкрива интригите в БНТ“, рец. в „Монитор“, 9 януари 2010 г.
  11. ↑ Димитър Стайков, „Иван от „Вчера“ днес съветва шефа на БНТ“, в. „24 часа“, 11 септември 2009 г.
  12. ↑ „Ъндърграундът вече е по високите етажи“, интервю на Ива Йолова, в. „Труд“, 8 април 2010 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Владо Даверов.