Книги

Произведения

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Розамънд Пилчър от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Розамънд Пилчър
Rosamunde Pilcher
ПсевдонимДжейн Фрейзър
Родена22 септември 1924 г.
Починала6 февруари 2019 г. (94 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1949 – 2000
Жанрлюбовен роман
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя (2002), RoNA Award
СъпругГреъм Хоуп Пилчър
(1946 – 2009)
ДецаРобин, Фиона, Филипа, Марк
Уебсайт

Рòзамънд Пѝлчър (на английски: Rosamunde Pilcher, правилен правопис на собственото име по правилата за английско транскрибиране „Роузамънд“ (произношение[1])), с рождена фамилия Скот (Scott), е английска писателка, най-известна с обширните си романи, чието действие се развива в Корнуол. Нейните книги са продадени в над 60 милиона копия по целия свят.[2] В началото на кариерата си публикува под псевдонима Джейн Фрейзър (Jane Fraser). В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.[3]

През 2001 г. получава литературната награда „Корине“ за романа си „Зимно слънцестоене“.

Биография

Родена е като Розамънд Скот на 22 септември 1924 г. в село Лилант, графство Корнуол, Англия, в семейството на Чарлз Скот, британски държавен служител, и Хелън Харви.[4] Точно преди нейното раждане баща ѝ е командирован в Мианмар, докато майка ѝ остава в Англия.[5] Учи в училище „Сейнт Клеър“ в град Пензанс и в училище „Хауъл“ в Ландаф близо до Кардиф, преди да отиде в Секретарския колеж на мис Кер-Сандърс.[6]

От 1943 до 1946 г. служи в Женската кралска военноморска служба. На 7 декември 1946 г. се омъжва за Греъм Хоуп Пилчър,[7] герой от войната и изпълнителен директор на индустрия за текстилни влакна, починал през март 2009 г.[8] Те се преместват в град Дънди, Шотландия. Имат двама сина (единият от които – Робин Пилчър също е писател[9]) и две дъщери.[10]

Умира на 94-годишна възраст на 6 февруари 2019 г. в село Лонгфорган, Шотландия, след инсулт.[11]

Кариера

Започва да пише на 7-годишна възраст и публикува първия си разказ на 18 години.[12]

През 1949 г. първата ѝ книга – любовен роман, е публикувана от изд. „Милс и Бун“ под псевдонима „Джейн Фрейзър“. Публикува още десет романа под това име. През 1955 г. започва да пише и под истинското си име със Secret to Tell . До 1965 г. изоставя псевдонима и се подписва собственото си име под всичките си романи.[13]

Пробивът в кариерата ѝ идва през 1987 г. със семейната сага „Търсачите на миди“ ̟– 14-тият ѝ роман под собственото ѝ име.[14] Творбата се фокусира върху възрастната британка Пенелопе Кийлинг, която преживява отново живота си в ретроспекции, и върху връзката ѝ с трите ѝ пораснали деца. Животът на Кийлинг не е изключителен, но обхваща „време с огромно значение и промяна в света“.[15] Романът описва ежедневните подробности за това какъв е животът по време на Втората световна война за част от жителите на Великобритания.[15] Той е продаден в около 10 млн. копия и е преведен на повече от четиридесет езика.[16] Адаптиран е за сцената от Терънс Брейди и Шарлот Бингам.[17]

Твърди се, че Пилчър е сред най-добре печелещите жени във Великобритания до средата на 90-те години.[18]

Другите ѝ големи романи включват „Септември“ (1990), „Завръщане у дома“ (1995) и „Зимно слънцестоене“ (2000).[19] [20] През 1996 г. последният от трите печели Наградата за романтичен роман на годината на Асоциацията на писателите на романтични творби.[21] Председателката на асоциацията през 2019 г. – писателката на романтични романи Кейти Форд смята Пилчър за „новаторка, тъй като тя бе първата, която представи семейните саги на широката публика“.[19] Фелисити Брайън в своя некролог за в. „Гардиън“ пише, че Пилчър е извела романтичния жанр на „съвсем по-високо, по-остроумно ниво“; тя възхвалява работата ѝ за нейната „твърдост и безстрашна наблюдателност“ и коментира, че тя често е по-прозаична, отколкото романтична.[22]

Пилчър се оттегля от писането през 2000 г.[23] Две години по-късно, в Новогодишните отличия за 2002 г., тя е направена офицер на Ордена на Британската империя (OBE) за заслуги към литературата.[24][25] През 2010 г. получава и почетната титла "доктор по право" от университета "Дънди".

Телевизионни адаптации

Нейните книги са особено популярни в Германия, тъй като националният телевизионен канал Цет Де Еф е продуцирал повече от сто нейни истории като телевизионни филми, като се започне с „Денят на бурята“ през 1993 г. Тези телевизионни филми са едни от най-популярните програми на канала.[26][27] От октомври 1993 до януари 2024 г. са излъчени 172 телевизионни филма по нейни творби с участието на британски и на немски актьори.

Пилчър е удостоена с Британската награда за туризъм през 2002 г. за положителния ефект, който книгите и адаптациите оказват върху туризма в Корнуол.[26] Известни филмови локации включват Прайдо Плейс (Prideaux Place) – имение от XVI век близо до град Падстоу.[27]

Частична библиография

Под псевдонима „Джейн Фрейзър“

Романи

  • Half-Way To The Moon (1949)
  • The Brown Fields (1951)
  • Dangerous Intruder (1951)
  • Young Bar (1952)
  • A Day Like Spring (1953)
  • Dear Tom (1954)
  • Bridge of Corvie (1956)
  • A Family Affair (1958)
  • The Keeper's House (1963)
  • A Long Way from Home (1963)

Под името „Розамънд Пилчър“ (Розамунде Пилхер)

Романи

  • A Secret to Tell (1955)
  • On My Own (1965)
  • Sleeping Tiger (1967)
  • Another View (1969)
  • The End of Summer (1971)
  • Snow in April (1972)
    Сняг през април, ИК „Труд“, София (2013), прев. Жана Тотева
  • The Empty House (1973)
    Празната къща, ИК „Труд“, София (2015), прев. Валентина Петрова
  • The Day of the Storm (1975)
    Бурен ден, ИК „Труд“, София (2015), прев. Жана Тотева
  • Under Gemini (1976)
    Игрите на съдбата, ИК „Труд“, София (2016), прев. Жана Тотева
  • Wild Mountain Thyme (1978)
    Диво биле, ИК „Хемус“, София (1996), прев. Николай Гочев
  • The Carousel (1982)
  • Voices in Summer (1984)
  • The Shell Seekers (1987)
    Търсачите на раковини, изд.: „Аполон“, София (1994), прев. Пламен Иванов
    Търсачите на миди, ИК „Труд“, София (2012), прев. Силвия Желева
  • September (1990)
    Септември, ИК „Труд“, София (2012), прев. Велислава Юрукова
  • Coming Home (1995)
    Завръщане у дома, ИК „Труд“, София (2013), прев. Роза Григорова (в 2 части)
  • The Key (1996)
  • Shadows (1999)
  • Winter Solstice (2000)
    Зимно слънцестоене, ИК „Труд“, София (2013), прев. Ирина Кючукова

Сборници с разкази

  • The Blue Bedroom and Other Stories (1985)
  • Flowers in the Rain: And Other Stories (1991)
  • The Key (1996)
  • A Place Like Home (2021)

Филми на ZDF, излъчвани в България

Източници

  1. ↑ Произношение
  2. ↑ Rosamunde Pilcher obituary // 7 February 2019. Посетен на 8 February 2019.
  3. ↑ Издания на романите ѝ на български език
  4. ↑ Bryan, Felicity. Rosamunde Pilcher obituary // The Guardian. Посетен на 28 януари 2023. (на английски)
  5. ↑ H.W. Wilson, 970 с.
  6. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  7. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  8. ↑ Army Obituaries: Graham Pilcher // The Daily Telegraph, 3 May 2009. Архивиран от оригинала на 19 August 2010. Посетен на 1 September 2012.
  9. ↑ Talking with Robin Pilcher // AudioFile. Посетен на 1 September 2012.
  10. ↑ Butt, Riaza. Pilcher's winning formula // Manchester Evening News. 25 February 2004. Архивиран от оригинала на 2 септември 2012. Посетен на 1 September 2012.
  11. ↑ Flood, Alison. Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies aged 94 // The Guardian. 7 февруари 2019. Посетен на 7 февруари 2019.
  12. ↑ Binchy, Maeve. War and Change Come to Temple Pudley // New York Times. 7 February 1988. Посетен на 1 September 2012.
  13. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  14. ↑ Flood, Alison. Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies aged 94 // The Guardian. 7 февруари 2019. Посетен на 7 февруари 2019.
  15. 1 2 Binchy, Maeve. War and Change Come to Temple Pudley // New York Times. 7 February 1988. Посетен на 1 September 2012.
  16. ↑ Bryan, Felicity. Rosamunde Pilcher obituary // The Guardian. Посетен на 28 януари 2023. (на английски)
  17. ↑ Butt, Riaza. Pilcher's winning formula // Manchester Evening News. 25 February 2004. Архивиран от оригинала на 2 септември 2012. Посетен на 1 September 2012.
  18. ↑ Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies at 94 // BBC. Посетен на 7 February 2019.
  19. 1 2 Flood, Alison. Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies aged 94 // The Guardian. 7 февруари 2019. Посетен на 7 февруари 2019.
  20. ↑ Musumeci, Robin. Pilcher, Rosamunde (1924– ) // Encyclopedia of American Popular Fiction. Infobase Publishing, 2010. ISBN 9781438116945. с. 266 – 67.
  21. ↑ Romantic Novel of the Year, 12 July 2012
  22. ↑ Bryan, Felicity. Rosamunde Pilcher obituary // The Guardian. Посетен на 28 януари 2023. (на английски)
  23. ↑ Bruns, Ann. Biography: Rosamunde Pilcher // Bookreporter.com. Посетен на 1 September 2012.
  24. ↑ Honours in the arts world // BBC News, 31 December 2001. Посетен на 1 September 2012.
  25. ↑ HM Government. New Year's Honours List — United Kingdom // The London Gazette. Посетен на 4 April 2023.
  26. 1 2 Rosamunde Pilcher, author of The Shell Seekers, dies at 94 // BBC. Посетен на 7 February 2019.
  27. 1 2 Jakat, Lena. The Rosamunde Pilcher trail: why German tourists flock to Cornwall // The Guardian. Посетен на 7 February 2019.

Външни препратки