Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Олга Токарчук от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Олга Токарчук
Olga Nawoja Tokarczuk
полска писателка
Портретна фотография (2018)
Родена
29 януари 1962 г. (64 г.)
Националност Полша
Работилапсихолог, писател, университетски преподавател
Работила вЯгелонски университет
Литература
ПсевдонимNatasza Borodin
Период1979 –
Жанровероман, новела, есе
Известни творби
  • Prawiek i inne czasy
  • Dom dzienny, dom nocny
  • Gra na wielu bębenkach
  • Bieguni
  • Księgi Jakubowe
НаградиНобелова награда Нобелова награда за литература (2018)
Сребърен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“
ПовлиянаКарл Густав Юнг, Уилям Блейк
Семейство
Деца1
Подпис
Уебсайтtokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl
Олга Токарчук в Общомедия

Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[1] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година.[2] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[3]

Биография и творчество

С Дженифър Крофт, преводачка на романа „Бегуни“, и Лиза Апинянези при получаването на наградата „Букър“, май 2018 г.
С Мариус Шчигел на литературния фестивал в Броумов, 2017 г.

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[4]

През 2017 г. режисьорката Агнешка Холанд заснема филма Pokot, основан на романа на Токарчук Карай плуга си през костите на мъртвите. Премиерата на филма е на Берлинския филмов фестивал през 2017 г.[5]

През 2018 г. английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[6]

Олга Токарчук получава титлата почетен доктор от Варшавския университет през декември 2020,[7] от Вроцлавския университет през септември 2021[8], от Ягелонския университет през октомври 2021[9] и от Софийския университет през 2022 г.[10]

Обявена е за почетен гражданин на Вроцлав (юни 2019), Варшава (юни 2020)[11] и Краков (октомври 2021).[12]

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Библиография

Самостоятелни романи

  • Podróż ludzi księgi (1993) (роман)
    Е.Е., изд.: „Ай Си Ю“, София (2026), прев. Крум Крумов (роман)
  • E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
  • Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
    Правек и други времена, прев. Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1[13]
  • Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
    Дом дневен, дом нощен, прев. Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр.ч
  • Anna In w grobowcach świata (2006) (роман)
    Анна Ин в гробниците на света, изд.: „Ай Си Ю“, София (2023), прев. Крум Крумов
  • Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[6]
    Бегуни, прев. Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр.
  • Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
    Карай плуга си през костите на мъртвите, прев.и Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014
  • Moment niedźwiedzia (2012)
  • Księgi Jakubowe (2014)
    Книгите на Яков, изд.: „Ай Си Ю“, София (2025), прев. Крум Крумов
  • Zgubiona Dusza, Wrocław: Wydawnictwo Format, 2017.
    Изгубената Душа, ICU, 2019, 48 с., ISBN 978-619-7153-60-6
  • Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
  • Empuzjon, 2022
    Емпузион: роман, София: ICU, 2023, ISBN 978-619-7674-30-9

Поезия

  • Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)

Сборници

  • Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
    Гардеробът, София: ICU, 2022 ISBN 978-619-7674-02-6
  • Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
  • Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
    Музика от много барабани, прев. Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр.
  • Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
    Последни истории, прев. Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр.
  • Opowiadania Bizarne (2018)
    Чудати разкази, изд.: „Ай Си Ю“, София (2021), прев. Силвия Борисова

Документалистика

  • Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
  • Czuły narrator (2018) – сборник от есета и лекции, Нобелова награда за литература
    Чувствителният разказвач, изд.: „Ай Си Ю“, София (2021), прев. Крум Крумов

Източници

  1. ↑ Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“ // Архивиран от оригинала на 10 октомври 2019. Посетен на 10 октомври 2019. (на полски)
  2. ↑ Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, Dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
  3. ↑ Aleksandra Żelazińska, Olga Tokarczuk laureatką Literackiej Nagrody Nobla, Polityka.pl, 10 октомври 2019.
  4. ↑ ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
  5. ↑ Igor Podobriy, Полячка с украинской фамилией Токарчук: жизнь и лучшие книги писательницы, Iwroclaw.com, 04.10.2022.
  6. 1 2 ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
  7. ↑ Doktor honoris causa dla Olgi Tokarczuk, Monitor.uw.edu.pl.
  8. ↑ Uniwersytet Wrocławski nadał tytuł doktora honoris causa noblistce Oldze Tokarczuk // Wroclaw.pl, 24 септември 2021.
  9. ↑ Ada Chojnowska. Olga Tokarczuk z tytułem doktora honoris causa Uniwersytetu Jagiellońskiego. "Za cywilną odwagę do obrony krzywdzonych, marginalizowanych" // Krakow.wyborcza.pl, 7 октомври 2021.
  10. ↑ Олга Токарчук с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ, Mediapool.bg, 10 юни 2022.
  11. ↑ Znamy nowych Honorowych Obywateli m.st. Warszawy // Urzad m.st. Warszawy, 19 юни 2020. Посетен на 20 юни 2020.[неработеща препратка]
  12. ↑ Honorowe obywatelstwo Miasta Krakowa dla Olgi Tokarczuk // Radiokrakow.pl. Посетен на 8 октомври 2021.
  13. ↑ Правек и други времена в изд. „Алтера“[неработеща препратка]

Външни препратки