Любомир Николов (автор и преводач)

Книги

Произведения

Реката, от която никой не се завръща

Сивият път

Книга игра

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Интервю

Предговор

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Повест

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Преводни произведения

Приложение

Статия

Есе

Предговор

Роман

Новела

Повест

Поема

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Любомир Николов (писател, р. 1950) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Николов.
Любомир Николов
български писател
Роден
Починал
20 юли 2024 г. (74 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
ПсевдонимКолин Уолъмбъри
Тим Дениълс
Нарви
Период1978 – 2024 г.
Жанровенаучна фантастика, книга-игра
Награди„Еврокон“, „Гравитон“, „Соцкон“ и др.

Любомир Николов – Нарви е български писател, преводач и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е бащата на жанра книга-игра в България.[1] Николов е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“.[2] Автор е на множество приказки за деца, книги-игри, фантастични разкази и романи.

Биография

Любомир Славов Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък.[3][4] Той е брат на писателя Сим Николов.[5] Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия.[4] През 1977 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. По време на следването си работи в Българската национална телевизия,[6] където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“[6] и в периодичния печат. Николов е писател във фантастичния жанр, а след 1991 г. е преводач на свободна практика.[6] Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“[6] към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.

Умира на 20 юли 2024 г. в София, на 74-годишна възраст.[7]

Творчество

Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),[4][8] „Къртицата“,[4] „Червей под есенен вятър“,[4][8] „Десетият праведник“,[8] повестта „По стената“ и други.[4] Негов е разказът „Гребенче за таласъма“,[9] по който е направен телевизионен филм.[10]

Той е първият български автор на книги-игри.[1] Започва да пише книги-игри през 1992 г., след като случайно купува книга-игра, написана на френски език, от антикварен магазин.[11] Вдъхновен от нея, решава да напише своя.[11][8] Първата му книга-игра е „В лабиринта на времето“,[3]; тя е издадена от изд. „Плеяда“ като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име),[11] която е и първата издадена книга-игра от български автор.[12] Следва „Замъкът на таласъмите“ (под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от „Плеяда“.[12] Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археолога Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително прости игрови системи и акцент върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралния избор; авторът винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.[10] Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс пише над 30 книги-игри[13][14] преди залеза на книгите-игри през 1999 г. Тяхното преиздаване започва в началото на 2024 година с инициативата „Задругата на Нарви“.

Награди

Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (1987),[4] „Соцкон“ (1989)[8] и „Гравитон“ (2001)[15] за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002),[16] Награда на Съюза на преводачите[15][17] и Награда „Кръстан Дянков“.[6][17] „Ледената цитадела“ печели награда за „Българска книга на годината“ за 2014 г.[18] и за „Най-добра книга-игра“ от Националните фантастични награди 2015. На същите награди печели приза за най-добър преводач.[19]

Произведения

Романи

  • Съдът на поколенията (1978), с Георги Георгиев
  • Къртицата (1981)
  • Червей под есенен вятър (1986) – награда „Еврокон“ (1987)
  • Десетия праведник (1999) – „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“
  • Сивият път, част I: Наследникът (2014)
  • Забравени сказания (2014)
  • Сивият път, част II: Тронът на Коперник (2022)
  • Елесар (2022)

Повести

  • По стената (1989)

Разкази

  • „Главният свидетел“
  • „Капка воля“
  • „Кораб в бутилка“
  • „Гребенче за таласъма“
  • „Гората“
  • „Лекарство против мързел“
  • „Бар „Никъде““
  • „До края на зимната нощ“
  • „Пиршеството на хуните“
  • „Започва ваканцията“
  • „Вестоносецът на Истарите“
  • „Принитател за друлки“

Сборници

  • Новите приказки от цял свят (2012)

Книги-игри

Под псевдонима Колин Уолъмбъри

Самостоятелни
  • В лабиринта на времето (1992)
  • Тайната на светещия мъх (1993)
  • Нощта на върколака (1994)
  • Пъклената кула (1994)
  • Последната врата (1994)
  • „Реката, от която никой не се завръща“, на части в сп. „Мегаигри“, бр. 1, юни 1994, бр. 4, януари 1994
  • „Проклятието на замъка Муш-Мурок“, в сп. „Мегаигри“, бр. 2, юни 1994
  • „Прокълнатата книга“ (разказ-игра), на части в сп. „Мегаигра“, бр. 1, бр. 2, бр. 3 (1995) и бр. 4 (1996)
  • Операция „Звезден гост“ (1995)
  • „Конан: Колоните на вечността“, на части в сп. „Мегаигра“, бр. 5 (1996), бр. 6 (1997), бр. 7 (1997), бр. 8 (1997)
  • „Цвете за покойници“, на части в. сп. „Мегаигра“, бр. 9 (1997), бр. 10 (1997), бр. 11 (1998)
  • Спасете „Титаник“ (1997)
  • Каджанга: Синът на светлината (1997)
  • Проклятието на замъка Муш-Мурок (1997)
  • Полетът на Грифона (1998)
  • Гримоар (1998)
  • Конан и играта на боговете (1998)
  • Подземен бяг (1998)
  • „Забравеното отвличане“, в сп. „Мегаигра“, бр. 12 (1998)
  • „Келтската предвестница на смъртта“, в сп. „Мегаигра“, бр. 13 (1998)
  • „Тайната на снежния човек“, в сп. „Мегаигра“, бр. 14 (1998)
  • Звезден легионер (1999)
  • Конан и колоните на вечността (2011)
Поредица „Дърваря от Старата гора“
  • Огнена пустиня (1992)
  • Замъкът на таласъмите (1992)
  • Гората на демона (1993)
  • Таласъмите се завръщат (1997)
  • Тайната на таласъмите (1998)
Поредица „Реката, от която никой не се завръща“
  • Реката, от която никой не се завръща (1995)
  • Нокти срещу огън (1996)
  • Леденият вихър на смъртта (1997)
Поредица „Таласъмите“
  • Замъкът на таласъмите (1992)
  • Таласъмите се завръщат (1997)
  • Тайната на таласъмите (1998)
Поредица „Дик Ченси“
  • Тайната на светещия мъх (1993)
  • Черното огледало (1995)
  • Гробището на слоновете (1997)
Поредица „Реконкиста“
  • Конникът на Апокалипсиса (1995)
  • Сянката на Сатаната (1996)
Поредица „Ледените пирати“
  • Ледените пирати (1997)
  • Ледената цитадела (2014, награда „Златна никса“ за най-добра книга-игра, награда за най-добра българска книга за 2014 г. на „Цитаделата“)
Поредица „Задругата на Нарви“

Преиздадени игри.

  • Каджанга: Синът на светлината / Звезден легионер (2024)
  • Конникът на Апокалипсиса / Сянката на Сатаната (2024)
  • Господарят на зверовете / Трите камъка на съдбата (2024)
  • Спасете „Титаник“ / Операция „Звезден гост“ (2024)
  • Полетът на грифона / Да намериш Дракон (2024)
  • Тайната на светещия мъх / Черното огледало / Гробището на слоновете – предстои

Под псевдонима Тим Дениълс

  • Господарят на зверовете (1993)
  • Трите камъка на съдбата (1994)
  • Светилището на Хиперборея (1994)

Други

  • „Бонанза“ (разказ, с Грег Гатлинг), в сп. „Мегаигра“, бр. 2 (1995)
  • „Поглед отвътре“ (статия), в сп. „Мегаигра“, бр. 3 (1995)
  • „Криминална задача“, в сп. „Мегаигра“, бр. 3 (1995)
  • „Не пробиваме дупки, но друго можем“ (статия), в сп. „Мегаигра“, бр. 4 (1996)
  • „Четиво за родители“ (статия), в сп. „Мегаигра“, бр. 5 (1996)
  • „Черният котарак“, „Другата реалност“, в сп. „Мегаигра“, бр. 11 (1998)

Преводи

Освен английски език Любомир Николов владее френски, италиански, испански, руски, сърбо-хърватски, немски и полски.[20] Превежда над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:

Източници

  1. 1 2 Книгите-игри като приключение // ТВ7. Архивиран от оригинала. Посетен на 23 април 2013.
  2. ↑ Любомир Николов – автор и преводач // chitanka.info. Посетен на 23 април 2013.
  3. 1 2 Дамян Христов. Интервю с писателя Любомир „Колин Уолмбъри“ Николов // citadelata.com. Посетен на 23 април 2022.
  4. 1 2 3 4 5 6 7 Елена Владова. Преводачът на „Властелинът на пръстените“ Любомир Николов // liternet.bg. Посетен на 23 април 2013.
  5. ↑ Дамян Христов. Сим Николов за книгите-игри, интервю в сайта „Цитаделата“ // citadelata.com. Посетен на 24 април 2013.
  6. 1 2 3 4 5 Любомир Николов – първият лауреат на фондация „Елизабет Костова“ // vesti.bg. Посетен на 23 април 2013.
  7. ↑ Напусна ни първият автор на книги-игри у нас // focus-news.net. Посетен на 21 юли 2024.
  8. 1 2 3 4 5 Десислава Бакърджиева. Любомир Николов: „Българската фантастика се намира в много труден период на съзряване!“ // factor-news.net. Архивиран от оригинала на 14 декември 2021. Посетен на 23 април 2013.
  9. ↑ Любомир Николов – Гребенче за таласъма // chitanka.info. Посетен на 10 февруари 2014.
  10. 1 2 Мария Станкова. На лов за фантаст // slovo.bg. Посетен на 23 април 2013.
  11. 1 2 3 Кунев, Янчо. Интервю с Любомир Николов (Колин Уолъмбъри) // knigi-igri.com. Посетен на 22 април 2022.
  12. 1 2 Константин Мравов. С Майкъл Майндкрайм за книгите-игри // БНР. Посетен на 22 април 2022.
  13. ↑ Книги-Игри – Колин Уолъмбъри // knigi-igri.com. Посетен на 10 февруари 2014.
  14. ↑ Книги-Игри – Тим Дениълс // knigi-igri.com. Посетен на 11 август 2022.
  15. 1 2 Клуб „Иван Ефремов“ – Любомир николов // Архивиран от оригинала на 29 април 2014. Посетен на 23 април 2013.
  16. ↑ „Десетият праведник“ е най-добрата наша фантастична книга за последните 10 г. // vesti.bg. Посетен на 23 април 2013.
  17. 1 2 Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане // в-к Сега. Посетен на 23 април 2013.
  18. ↑ Цитаделата, Наградите за 2014-та година! // citadelata.com. Посетен на 22 април 2022.
  19. ↑ Национални фантастични награди 2015 – резултати, архив на оригинала от 3 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170203143656/http://nfnagradi.net/results-2015/, посетен на 19 май 2016
  20. ↑ Почина преводачът на "Властелинът на пръстените'" Любомир Николов. Той е и първият автор на книги-игри у нас // offnews.bg. 21 юли 2024.

Вижте също

Външни препратки