Ясен Антов (автор)

Произведения

Повест

Биография

По-долу е показана статията за Ясен Антов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Ясен Антов
български писател, журналист и пътешественик
Роден
Починал
9 октомври 2009 г. (80 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровепътепис, разказ, фейлетон
Известни творби„Групова снимка пред Айфеловата кула“ (1981)
Награди„Чудомир“ (1984)
„Златен ланец“ (2005)
Семейство
МайкаЮлияна Заркова-Антова
СъпругаХристиана Василева
ДецаТраян Антов

Ясен Петров Антов е български писател, журналист и пътешественик.

Биография

Ясен Антов е роден на 14 март 1929 г. в София,[1] в семейството на Юлияна Зоркова от Куманово, завършила Солунската българска девическа гимназия, учителка, и Петър Антов.[2][3][4]

Завършва Пета софийска мъжка гимназия,[4] а след това специалност „Право“ в Софийския държавен университет (1952). Автор и редактор е във вестниците „Народна младеж“ (1949 – 1951), „Народен спорт“ (1953 – 1959) и „Ехо“ , на който е един от основателите и в периода 1959 – 1961 е завеждащ редактор. Заместник-главен редактор е на вестник „Стършел“ (1961 – 1976; 1980 – 1990), а след това е главен редактор на „Поглед“ (1976 – 1980).[1] В БНР води авторско предаване – „Накъдето ми видят очите“ и е автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“.[1][5] Сътрудничи на Радио Франс Ентернасионал (RFI), където води предаването „Гъливер“,[1][6] и БНТ.[5]

Пътешества из Хималаите, Кавказ, Алпите, пустинята Гоби, Африка, Азия и почти цяла Европа. Стига зад Северния полярен кръг.[1]

Член е на Съюза на българските писатели.[7]

Съпруга на Ясен Антов е писателката и преводачка Христиана Василева. Баща е на Траян Антов, известен спортен журналист.[8][5]

Умира на 9 октомври 2009 г.[1]

Творчество

Ясен Антов пише художествена проза, публицистика, хумористични новели и пътеписи и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ. По-известните му книги са:

  • „Моята дълга и тъжна история“
  • „Шест тайни и половина“ (1972)
  • „С чадър и пижама през Хималаите“, пътепис (1993)
  • „Накъдето ми видят очите“ (2000), ISBN 954-9804-02-X
  • цикъл „Необикновени преживявания“
    • „Приключенията на една госпожица“, разкази и стихотворения (2004)
    • „Приключенията на един пешеходец“, разкази и пътеписи (2004), ISBN 954-02-0290-6
    • „Приключенията на Адам от крайната къща“, истории за деца

Признание и награди

Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда за хумористичен разказ „Чудомир“ за 1978, 1984 и 2002 г. (през 2002 г. за разказа „Горещ роман“[9]).

През 2002 г. получава годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.[5]

За предаването си за пътешествия и култура по Радио Франс Ентернасионал през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми „Осмата муза“[5].

Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов.

През 2005 г. получава специалната награда за литература на в-к „Труд“ „Златен ланец“ за разказа си „Един човек се радва“.[10]

Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“.

Източници

  1. 1 2 3 4 5 6 Трайкова, Елка. Ясен Антов // dictionarylit-bg.eu. Посетен на 19 март 2026.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 169.
  3. ↑ НБКМ-БИА, C VII 131 (гръб)
  4. 1 2 Нося името на легендарен бранител // 9meseca.bg. Посетен на 24 септенври 2026.
  5. 1 2 3 4 5 „На 80 години почина журналистът Ясен Антов“, сайт на СБЖ, 9 октомври 2009 г.
  6. ↑ „Авторът и неговата публика“: В памет на Ясен Антов“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на БНР, 15 октомври 2009 г.
  7. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г.
  8. ↑ Къдринова, Къдринка. Колеги припомниха с топлота приключенеца и сладкодумеца Ясен Антов // sbj-bg.eu. 27 май 2022. Посетен на 24 септември 2026.
  9. ↑ Културните теми в пресата днес - 26.03.2002 г., vesti.bg, 26 март 2002 г.
  10. ↑ „Ежегодни награди за литература на в. „Труд“, електронен бюлетин „Културни новини“, 20.12.2005 г.

Външни препратки

Разкази и фейлетони
Интервюта