Богомил Райнов (автор)

Богомил Райнов
български писател
Роден	Богомил Николаев Райнов 19 юни 1919 г. София, Царство България
Починал	8 юни 2007 г. (87 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Националност	България
Литература
Период	1942 – 2007
Жанрове	криминален роман, шпионски роман, белетристика, поезия, мемоари
Направление	социалистически реализъм
Награди	Димитровска награда (1952, 1969)
Политика
Партия	БКП
Народен представител в: VII НС   VIII НС   IX НС
Семейство
Баща	Николай Райнов
Братя/сестри	Боян Райнов
Съпруга	Весела Гайтанджиева Лиляна Генова Соня Захариева[1]
Деца	Маня Райнова Диана Райнова Иванка Райнова
Уебсайт	Страница в IMDb

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика.

Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г.^[2]

Главен редактор е на в. „Стършел“. Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“.^[3]

От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството, изложени в Националната художествена галерия.^[4]

Член на ЦК на БКП от 1976 г. Член е на Съюза на българските писатели,^[5] като от 1967 г. е подпредседател, а от 1972 г. – заместник-председател на сдружението. Член-кореспондент на БАН от 1974 г.

Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.^[6]

Сътрудничи на вестниците „Вестник на жената“, „Ученически подем“, „Светлоструй“, „Литературен живот“ и „Литературен критик“, на списание „Изкуство и критика“ и др. За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. „Вестник на жената“.

Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.

В една от последните си книги – „Людмила“, дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на ХХ век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура.

След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.^[7]

Като феномен в литературознанието шпионските повести на Богомил Райнов са изследвани от доцент Морис Фадел през 2022 година.^[8]

• Заслужил деятел на културата (1965)
• Народен деятел на културата (1971)
• Герой на социалистическия труд (1976)
• две отличия „Димитровска награда“ (1952, 1969)
• През 2006 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.^[9]

На Богомил Райнов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно.

Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“.^[10] Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“.^[11] Радой Ралин му лепва прословутия прякор „Погодил Номерайнов“.^[12]

Романи и повести

• „Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран
• „Пътища за никъде“, повест, екранизирана^[13]
• „Умирай само в краен случай“, екранизиран (1978)
• „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), екранизиран
• „Господин Никой“ (1967, 1971, 1974), екранизиран
• „Голямата скука“ (1971, 1974), екранизиран
• „Бразилска мелодия“, екранизиран
• „Един наивник на средна възраст“ (1975), екранизиран (1976)
• „Реквием за една мръсница“ (1975), екранизиран (1976)
• „Тайфуни с нежни имена“ (1977), ISBN 954-739-712-5, екранизиран
• „Третият път“ (1977)
• „Черните лебеди“ (1977), екранизиран, дъщеря му Диана в главната роля
• „Само за мъже“ (1977, 2003), ISBN 954-445-845-X
• „Денят не си личи по заранта“ (1981), екранизиран
• „Не ме разсмивай“ (1983, 1989)
• „Тихият кът“ (1999)
• „Ченге втора употреба“ (2000)
• „Цветовете на болката“ (2004)
• „Тайната“ (2005), ISBN 954-739-691-9
• „Магичен фенер“ (2005), ISBN 954-739-607-2
• „Тютюневият човек“

Стихосбирки

• „Стихове“ (1940)
• „Стихотворения“ (1941)
• „Сталин“ (поема, 1944)
• „Стихотворения“ (1949)
• „Стихове“ (1962)
• „Любовен календар. Лирична поема“ (1942)
• „Градски ветрове“ (избрани стихове, 1969)
• „Стъпки по пясъка. Стихове 1936 – 1986“ (1989)
• „Облачно“, стихове, 2002, ISBN 954-90442-7-0

Есеистика

• „Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)“ (1948)
• „Против изкуството на империализма“ (1953)
• „Пътищата на ционизма“ (1969), очерк
• „Ерос и Танатос“ (1971)
• „Портрети“ (1975)
• „В името на отца“, биография, ISBN 954-90442-5-4, Продуцентска къща „2 ½“, 2001
• „Людмила“ (2003)
• „Тайното учение“ (2003)
• „Париж"

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Богомил Райнов.

• От и за Богомил Райнов в Своден каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България)
• Богомил Райнов в Internet Movie Database
• Произведения на Богомил Райнов в Моята библиотека
• Биография на Богомил Райнов в Литературен свят

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLG PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat

Портал „България“          Портал „Литература“          Портал „Македония“