Ани Виванти (автор)

Емилия Ана (Ани) Виванти е родена на 7 април 1866 г. в Норуд, Лондон, в семейството на Анселмо Виванти – патриот от стар еврейски род от Мантуа и политически емигрант в Англия след бунтовете от 1851 г., станал по-късно известен търговец на коприна, и на Анна Линдау, немска писателка от значим литературен род и сестра на Паул и Рудолф Линдау. Има двама по-големи братя и една сестра.

Виванти израства в Италия, Англия, Швейцария и САЩ. Получава образование за учителка по пеене и езици и е обучавана от поета Джозуе Кардучи. След кратък период като театрална художничка навлиза в литературата със стихосбирката „Лирика“ (1890), издадена в Италия с предговор от Кардучи, която ѝ носи незабавен успех и трайно свързва името ѝ с това на великия поет, към когото тя запазва силна привързаност до края на живота си.

През 1891 г. публикува първия си роман – Marion artista di caffè-concerto.

През 1892 г. се омъжва за ирландеца Джон Шартър – бизнесмен и журналист, и почти две десетилетия живее в Англия и САЩ. В този период пише изключително на английски, главно за списания и театрални сцени. Оттози период са късите ѝ разкази Perfect (1896), En Passant (1897), Houp-là (1897), A fad (1899), романите The Hunt for Happiness (1896), Winning him back (1904) и пиесите That man (1898) и The ruby ring (1900). В Италия почти не публикува, с изключение на пиесата La rosa azzurra („Синята роза“), поставена през 1898 – 1899 г. и останала единственият значим неуспех в кариерата ѝ; произведението никога не е издадено.

През 1900 г. започва нов етап в живота на Ани Виванти. Дъщеря ѝ Вивиен Шартър (25 юни 1893 – 1 септември 1941) се проявява като дете чудо на цигулката и скоро става международно призната изпълнителка. Нейният успех вдъхновява Виванти да напише разказа „The True Story of a Wunderkind“ (1905), а след това и романа „The Devourers“ (I divoratori, 1910; в Италия – 1911), с който писателката се завръща на италианската литературна сцена след двадесетгодишно отсъствие и бързо заема водещо място на книжния пазар.

От този момент до края на 30‑те години Виванти публикува поредица от успешни произведения: романите Circe (1912), Vae victis! (1917), Naja tripudians (1920), Mea culpa (1927); сборниците Zingaresca (1918), Gioia (1921), Perdonate Eglantina (1926); пиесите L’invasore (1915) и Le bocche inutili (1918); книги за деца като Sua altezza (1924) и Il viaggio incantato (1933), както и пътеписа Terra di Cleopatra (1925).

Творбите ѝ постигат значителен международен успех, превеждани са на всички европейски езици и получават внимание от водещи критици. Сред тях са Бенедето Кроче, който ѝ посвещава две студии в „Литературата на Нова Италия“, и Джузепе Антонио Боргезе в Италия, както и Жорж Бранд, Ярослав Връхлицки, Радо Антал и Пол Хайзе в Европа.

Произведенията на Ани Виванти не се вписват в един определен литературен жанр. Макар да избира Италия за своя родина, тя се възприема като гражданка на света и е неуморна пътешественичка. Творчеството ѝ обхваща широк спектър – от любовни драми и лирически или исторически разкази до произведения, посветени на трагичните последици от войните и националните каузи. Живяла и работила в различни културни среди, Виванти развива ексцентричен и многопластов стил, а героите ѝ отразяват богатия интелектуален и социален живот на страните, в които пребивава.

По време на Първата световна война Ани Виванти активно защитава каузата на Италия в редица английски вестници. След войната подкрепя националистическата политика на Бенито Мусолини и ранния фашизъм. Заедно със съпруга си Джон Шартър – активист на „Шин Фейн“ публикува статии в подкрепа на ирландската независимост и през 1919 г. подпомага ирландската делегация на мирните преговори във Версай, където завързва лично приятелство със Заглул Паша от Египет.

Между двете световни войни Ани Виванти се установява трайно в Италия, придружавана от своя дългогодишен секретар Луиджи Марескалки. Въпреки утвърдената си литературна репутация, през 1941 г. тя е засегната от англофобския завой на фашисткия режим и като британска гражданка е изпратена в принудително пребиваване в Арецо. Скоро след това е освободена благодарение на прякото посредничество на Мусолини и се завръща в Торино, където разчита на подкрепата на писателката и преводачка Барбара Алазон. Здравето ѝ рязко се влошава след самоубийството на единствената ѝ дъщеря Вивиен в Хоув, Англия, през есента на 1941 г.

Ани Виванти умира на 20 февруари 1942 г. в Торино на 75‑годишна възраст и е погребана в Монументалното гробище на града. На нейния скромен надгробен камък са изписани първите редове от най‑известното стихотворение, което Джозуе Кардучи ѝ посвещава: „Удрям затворената ключалка с клонче цветя / Синкави и сини като очите ти, о Ани.“

Романи

• Marion artista di caffè-concerto (1891)
• I divoratori (1911)
• Circe (1912) – роман-изповед на Мария Тарновская
• Vae Victis (1917)
• Naja Tripudians (1920)
• Marion (1921)
• … Sorella di Messalina (1922) – роман
  Сестра на Месалина, изд. „Право“ (1931), прев. Д. Радулов
• Mea Culpa (1927)
  Аз съм виновна, ИК „Хермес“, София (1992), прев. Мария Въжарова
• Fosca sorella di Messalina (1931)
• Salvate le nostre anime (1932)

Сборници с разкази и повести

• Zingaresca (1918) – сборник с разкази
• Gioia! (1921) – сборник с повести и разкази
• Perdonate Eglantina (1926) – сборник с повести и разкази

Детска литература

• Sua altezza (Favola candida) (1923) – детска литература
• Il viaggio incantato (1933) – детска литература

Поезия

• Lirica (1890) – стихосбирка

Пиеси

• L’Invasore (1915)
• Le bocche inutili (1918)

Пътеписи

• Terra di Cleopatra (1925)

Стихове за музика

за музиката на Франческо Паоло Фронтини

• Viole bianche (1898)
• Baci mortali (1904)

Романи

• The Hunt for Happiness (1896)
• Winning him back (1904)
• The True Story of a Wunderkind told by its mother Annie Vivanti (1905) –роман за дъщеря ѝ Вивиен Шартър
• The Devourers (1910) – роман, вдъхновен от дъщеря ѝ Вивиен Шартър
• Marie Tarnowska (1915) – за Мария Тарновская
• Vae victis! (1917)
• The Outrage (1918)

Разкази

• Perfect (1896)
• En passant (1897)
• Houp-là!, в списание Mousey (1897)
• A Fad (1899)

Пиеси

• That man (1898)
• The ruby ring (1900)